Порта в Стария град, Пловдив

Както се пее в забележителната едноименна творба на македонската група Анастасиjа (ТУК), част от саундтрака на филма "Преди дъжда":

Има ли јунак да преоди девет царства велики,
девет рала опинци да искине еј!
Да прерипа ѕидини да извика јуначки,
девет враќе железни отворте се еј!

Архив: май 2013 г.

А кое е добро, Федър,
и кое не е добро -
трябва ли да питаме някой
да ни каже тези неща?

След като преди около година и половина книгата "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" на Робърт М. Пърсиг ми изскочи пред погледа в една книжарница, тя моментално се измъкна от там, за да се намърда почти неволно сред купчината научна литература, която в онзи момент се помещаваше в непосредствена близост до мен заради активното писане на дисертационния ми труд. Солидният ѝ размер издигна книжната ми Вавилонска кула до нови висоти, а и внесе цвят в строгия научен свят.

Няколко месеца по-късно се обогатих с образователната и научна степен "доктор", за да се отдам с чиста съвест на клишето "заслужена почивка". Та така се залях с всички занимания, за които предните три години времето все не достигаше, включително превъртях няколко книги. На дневен ред дойде и горепосочената. И както често отбелязвам сама за себе си - в точния момент.

Отне ми немалко време да я прочета, защото, от една страна, невинните записки на привлекателните умотворения неусетно преминаха в тежки преписи със стрелки, които да удържат логическите връзки в размишленията на лирическия герой, и, от друга, съвсем естествено, провокираше значително количество лични размишления. За неизкушените от философията може би такова четиво би се оказало мисията невъзможна, но за мен комбинацията от абстрактни идеи, илюстрирани с примери от живота, и свежите глътки на повествованието направиха целия този обем учудващо смилаем.

Ще ви спестя доста от съдържанието на тефтера, който почти изцяло изписах с цитати от тази книга, и ще ви оставя с "the best of the best" или поне по-кратките от тях:

• "При колата си винаги в затворено пространство и понеже си свикнал с нея, не съзнаваш, че каквото виждаш през прозореца ѝ, е просто допълнителна порция телевизия... При мотоциклета рамката липсва. Човек е в пълен допир с всичко."

• "Ако сте тръгнали на североизток от някой голям град, никога не следвайте дълго пътя, по който сте излезли. Напуснете града и се залутайте на север, после на изток, после пак на север..."

• "Ние обикновено така бързаме, че почти няма кога да разговаряме. Резултатът е някаква безкрайна празнота от ден на ден, еднообразие, което години по-късно оставя човек да се чуди къде е отишло всичкото време и да съжалява, че си е отишло всичкото."

• "Цялата тази техника по някакъв начин те е превърнала в чужденец за собствената ти земя."

• "...физическите неудобства имат значение само ако настроението не е в ред."

• "Не бях проверил внимателно, защото предварително бях решил... Тогава не разбирах колко са глупави подобни прибързани заключения."

• "Човек не може действително да мисли сериозно за работата си и в същото време да слуша радио."

• "Онези индианци и средновековни хора са били точно толкова интелигентни, колкото сме и ние, но контекстът, в който са мислели, е бил съвършено различен."

• "... и се сетих, че сме на почивка и няма смисъл да се спи."

• "Всичко изглежда някак си естествено спретнато... Не че е поддържано - само не са полагани усилия да го развалят. Просто си е такова каквото навярно винаги е било. Резерват."

• "Някои неща човек не забелязва от недоглеждане, понеже са съвсем дребни. Но други не се забелязват, защото са огромни."

• "Те бяха направили грешката да мислят за личността като за някакво притежание, като за кат дрехи, които човек носи или сваля. Но вън от личността какво остава? Малко кокали и плът. Сбор юридически данни може би, но не и човек. Кокалите и плътта и юридическите данни са дрехите, които личността носи, а не обратното."

• "Хората пристигат в някаква фабрика и изпълняват някаква напълно безмислена задача от осем до пет, без да задават въпроси, защото структурата изисква да бъде така. Няма никакъв злодей, никакъв "лош човек", който иска от тях да водят безсмислен живот, просто структурата, системата ги принуждава и никой няма желание да се заеме с непосилната задача да я променя само защото е безсмислена.

     Но да се унищожи една фабрика или да се въстане срещу едно правителство, или да не се поправи един мотоциклет, защото е система, означава да се атакуват следствията, а не причините; и докато борбата е само срещу следствията, никаква промяна не е възможна (...) Ако революция свали правителството на една система, но законите на разума на тази система, по които е създадено това правителство, останат непокътнати, то тези закони отново ще се възпроизведат в следващо правителство. Толкова много се приказва за системата. А толкова малко се разбира."

• "Чувствам се щастлив, защото съм тук, и все пак малко тъжен, пак от това, че съм тук. Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш."

• "Ранният му провал го бе освободил от всякакво осъзнато чувство за дълг да мисли по институционални предписания и мислите му бяха стигнали вече независимост до степен, позната на малцина."

• "Във височините на мисълта човек трябва да привикне към разредения въздух на несигурността, към огромната мащабност на задаваните въпроси и предлаганите отговори."

• "Нищо необикновено. Просто онова археологическо чувство, че спокойствието на околността таи нещо."

• "Учебното заведение бе нещо, което евфемистично би могло да се нарече "колеж от преподавателски тип". В колеж от преподавателски тип се преподава и преподава и няма време за изследователска работа, няма време за размисъл, няма време за участие във външни дейности. Само преподавай и преподавай, и преподавай, докато разумът ти затъпее и творческият ти заряд изчезне и се превърнеш в автомат, повтарящ едни и същи тъпи неща отново и отново пред непреставащи вълни невинни студенти, които не могат да разберат защо си толкова тъп, губят уважение и разпространяват това неуважение навън сред обществото... Причината да преподаваш и да преподаваш е, че това е много хитър начин да поддържаш икономично един колеж, като в същото време създаваш фалшивото впечатление за истинско образование."

 • "Никой не крещи фанатизирано, че утре слънцето ще изгрее. Всички знаят, че ще изгрее. Когато хората се посветят фанатично на политически или религиозни убеждения или на някакви други догми и цели, това винаги е, защото тези догми или цели са под съмнение."

• "Този разрив между изкуството и техниката е съвършено неестествен. Само че е продължил толкова дълго, че човек трябва да бъде археолог, за да открие къде са се разделили двете неща."

Из Стария град в Пловдив

Белите брези

От новата реколта

Поглеждам през прозореца и си мисля, че може и сега да не му е времето за море, но пък поучителните истории са винаги добре дошли. Затова ви предлагам да заделите 20 минути, за да се потопите в красивата анимирана версия на приключитението на рибаря Сантяго от повестта "Старецът и морето" на Хемингуей (на английски език):

Котешки стъпки в снега

Корабът майка на облаците

Снежна нощ в гората

Бюлетин

Име:
Имейл:

Календар

Август 2019
П В С Ч П С Н
1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 31

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2019 Таня Славова