...Синовете на песните млъкнаха...
И остана един моят глас, като вятъра,
що самотен реве на скала сред морето,
подир бурята, вече утихнала.
("Поеми от Осиан" - Джеймс Макферсън)

Когато преди време получих книгата "Наследникът от Калкута" на Роберт Щилмарк за рождения си ден, знаех, че ми предстои грандиозно приключение. Но също така в онзи момент бях наясно, че нямам възможност да й отделя подобаващо внимание. Затова грижливо трасирах положението й на шкафа, където немалко месеци всичките 751 страници на изданието от 1984 година играеха ролята на носеща стена.
До деня, в който търпението ми да разгърна корицата с пристанищен град и множество кораби не вдигна котва. Приветства ме снимка на брадатия Щилмарк, последвана от негово обръщение. Така научих, че самото написване на романа си е било цяло приключение. А също и че той е бил колега-геодезист! С което мачът бе спечелен още преди да е започнал ))) Не, разбира се, от този факт ми стана драго, но романът така ме завъртя, че това скоро изобщо не ме интересуваше.
Докато кръстосвах морета и океани, не успях да се измокря нито веднъж, но добре осолената авантюра правеше неутолима жаждата ми за всяка следваща страница. След няколко построени кораба, няколко потопени, под напора на издигащия се капитализъм и много, много битки ви споделям лек полъх:

•"Неблагодарните работници забравят, че за своя къшей хляб те са задължени само на фабриканта."

•"Миришеше на смола, катран, кълчища и прясно дърво; хората вдишваха този вечен, навред еднакъв и винаги вълнуващ мирис на морското пристанище."

•"В света щедро са пръснати невероятни, приказни богатства. Понякога се налага да ги търсим в природата, а по-често - просто да ги зитръгваме из чуждите, слабите или неумели ръце, особено цветните!"

•"Ха, законите! Те са нужни, за да се държи под юзда простолюдието."

•"Времената на светците и старинните добродетелни рицари са минали отдавна. Всичко онова, което се препречва на пътя - било то буквата на закона или чуждата воля, - трябва да се помита или умело да се заобикаля."

•"О, колониите и плантациите с наша помощ ще получат много такива черни ръце, украсени с железни гривни!

 И две бели ръце, украсени със златни пръстени, се съединиха в силно, дълго ръкостискане."

•"...тези създават всички богатства на нацията: ръцете им трябва да бъдат сръчни, а главите - покорни! Най-опасното е, ако самите те разберат силата си, защото са много, цели тълпи."

•"Audentes fortuna jivat." ("Щастието помага на дръзкия." - лат.)

•"Ago gaod agis." ("Каквото правиш - прави го (по-скоро)." - лат.)

•"Виждате ли това пламъче? В слънчев ден то би било незабележимо, а тук, в дъното на пещерата, този слаб лъч побеждава мрака."

•"Стой, замълчи! Аз не проумявам твърде добре красивите мечти, но бог да ме убие, ако светата църква не те обяви за еретик заради тези ти мисли, мое момче! Къде се е чуло и видяло един човек да не завижда на друг, да не измамва друг, да не се опитва да го подчини на себе си? Но дори и да беше възможно това, мигар земните владетели ще позволят да изникне някъде такава колония? Вас ще ви обявят за опасни безумци и ще побързат да ви изтрият от лицето на земята заедно с вашия Град на слънцето."

•"Аз нямах отечество! Бях лист, откъснат от клонче. Всеки вятър ме гонеше натам, накъдето си искаше."

•"Моята прекрасна страна стене! Великият народ е потиснат, измъчен. Когато търпението му се изчерпва, той се хвърля като ранен звяр върху своите мъчители - и отново го усмиряват с тояга и го приспиват с религия. Родината ми е изтерзана от раздори, поробена от чуждоземци, опустошена от сиромашия."

•"Една колония, дори и най-справедливата, представлява шепичка хора, а народът, виж, той е като този океан: няма нито начало, нито край, той разрушава и най-твърдите скали!"

Публикувана в Дневник

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова