"Приказки за белите цветя" от Терез Никол

Макар все още да не съм споделила впечатленията си от предходното ми четиво – "Любов по време на холера" от Габриел Гарсия Маркес, не мога да не отбележа приятната приемственост с откриващото присъствие на бялата роза в актуалното. Още по-хубаво е, че то излиза от печат тъкмо сега, в края на една година, която започнах именно с предишната част. Преди да сте се объркали съвсем, става дума за "Приказки за белите цветя", продължение на "Белите цветя" от Терез Никол.
Издадена отново под логото на Издателство "Екрие", веднага се забелязва кардиналната разлика в стила на илюстрациите и формата на книгата. Художник на първата част е Виктория Томова, а на новата е Анна Бабич. Промяната, която вероятно би смутила традиционалистите, съвсем естествено буди размисли и у мен относно предпочитанията ми. Истината е, че са различни и харесвам и двете. Проблем ли е смяната във визията на персонажите? Ако беше сериал, може би щеше да събуди някакво недоволство у мен, но за книга мисля, че различните визуални интерпретации върху текст, единен в духа си, могат само да допринесат.
В настоящата част е запазена и структурата от отделни глави в съответствие с календарните месеци, този път за второто полугодие. Белият букет е допълнен от роза, хортензия, лилия, хризантема, орхидея и калина в сърцето на всяка от новите истории. С тях развитие търпят познатите ни приказни персонажи Пролет, Лято, Есен и Зима и свързаните с тях лица. Вярвам не сте забравили и малката Теди и семейството ѝ, чиито живот също се озарява от сбъдването на съкровена мечта. А в края на книгата любознателният читател отново бива награден с интересна информация за всяко едно от цветята.
Приказката за водната лилия е тази, която обикнах най-силно. На вас и вашите деца оставам да изберете своята любима история.

С благодарност към Терез Никол и Издателство "Екрие" за предоставената книга!

Публикувана в Дневник
Неделя, 29 Януари 2023 14:23

"Белите цветя" от Терез Никол

 "Белите цветя" от Терез Никол

"Белите цветя" от Терез Никол пристига при мен тъкмо навреме – в навечерието на новата 2023-а. Защо ли? За всяко от тях – кокиче, теменужка, зюмбюл, нарцис, божур и ирис, авторката е отредила по една приказна история в съответствие с първите шест месеца от годината. За по-пълноценното и естетическо изживяване към текста пък се радвам на нежните илюстрации от Виктория Томова, които грабват вниманието и сърцето още с корицата.
Кратък увод ме въвежда в живота на малката Теди, семейството, дома ѝ и света в непосредствена близост. В ролята на сладкодумния разказвач е баща ѝ, а главни герои в неговите сюжети са три сестри и един брат – Пролет, Есен, Зима и Лято. В живота и взаимоотношенията им съвсем резонно свое място имат Леденият вятър, Южнякът, Зефир и други персонажи, които се явяват в хода на повествованието. А то, макар и разделено в шест отделни, завършени глави, има своя обща линия, която остава непрекъсната и те кара да тръпнеш в очакване на следващата история, досущ като в приказките на Шехерезада.
Всяко цвете е фин детайл, под чиито знак преминават отделните разкази. В тях ставам свидетел на вълнуващи чувства и действия, докато се разиграват сцени на дързост, себичност, съревнование, приятелство, любов. И докато някои герои имат епизодично присъствие, то други извървяват път, през който наблюдавам вътрешните им терзания и израстване, а с тях неусетно се менят и годишните времена. Затварям книгата с букет бели цветя, увит в нежност и наслада.
В последните няколко страници откривам и специална изненада – карти със символиката и допълнителна информация за шесте цветя. Едва ли ще ви изненадам – оригиналите със сигурност няма да изрежа, но вече обмислям как да направя пълноценни копия. Обещанието на финала пък ме кара да се питам едно – кога ли ще видим продължението на книгата за втората половина на годината?

Публикувана в Дневник

Tell me why I was born to live in this skin
Tell me how I'm supposed to be forgiven
With my hand in the hive and the sun in my eyes, yeah
('Broken Boy' - Cage The Elephant)

"Другото време_" от Нели Станева

В ръцете си държа стихосбирката "Другото време_" от Нели Станева (издателство "Жанет 45"). Любезно предоставена ми от самата авторка, вълнувам се да прочета посланието, разписано за мен в началото – благодаря ти, Нели! И се питам какво ли ще ми предложи книгата: подчертавката в края на заглавието ме навява на мисли за незавършеност, която да допиша със собственото си съзнание; корицата пък ми извиква асоциации, свързани с  деликатната персона на поетесата на границата между два свята.
Какво ли ще да е това друго време? Отварям съдържанието в края, опитвайки се да предугадя смисъла по списъка с творбите. В малко над 60 страници откривам стихотворения, разпределени в четирите сезона на поезията на Нели. Веднага вниманието ми е привлечено от няколко заглавия: "Берлин", защото отдавна ми се иска да посетя града; "Супернова", защото космосът ме вдъхновява; "Земетресение", което свързвам с моя научен профил; "Зимно слънцестоене", защото най-късият ден е един от най-специалните за мен в годината.
Решавам да подходя методично. Отгръщам в самото начало на стихосбирката, за да се озова в зората на пролетта. Прелиствам страниците, по които преминавам бавно, следвайки порядъка на познатите четири годишни времена.
И ето ни - стремително търкаляйки се надолу по склона. Завихрени от встъпителните слова се озоваваме в един "Берлин", от чиято тъмнина пониква животът. Поезията на Нели е напоителна, сочна, дива поезия, изпълнена със страст и сетивност. Берем ненаситно от цветята и плодовете, разпилявайки себе си по дивите треви на поляните. Покълваме, порастваме, а сетне светът ни избухва във всички посоки (и "всяка посока беше правилно решение"), за да преминем отвъд границите. От малката полянка се изстрелваме в космоса, потъваме в недрата на земята, прекосяваме мултивселената. Гледаме светът в огледалото и живеем в него. И в "космическата ни самотност" неотменно сме двама.
Водя си бележки и запазвам късове от "Цветя", "Супернова", "Смяна на дневната стража", "Малка нощна музика", "Море", "Земетресение", "Роса", "Смъртта", "Дърво", "Пасторал", "Две сме", "Тясно физическо пространство", "Зрелост". Споделям ви някои от тях, а други ви пожелавам сами да откриете:

• "Нищо тук не се случва. Обаче/ непрекъснато никнат цветя./ И това тъй учудващо стига."

• "Ще глътнат ли вълните ти главата ми,/ така ще да съм лека като хората,/ които мачкат бясно бреговете ти/ и жадно ближат тази сол - живота?"

• "Безсмъртна съм във чистата наслада,/ в немигащото взиране към изгрева,/ в умелите прегръдки на промените."

• "Нека те науча/ маневрите на гладкото излитане."

• "Да расте разклоненото знание,/ че "вечен" не е синоним/ на "Бог" и съвсем не на "жив".

Публикувана в Дневник
Събота, 12 Октомври 2019 10:42

Есента от катеричи поглед

Есента от катеричи поглед

Публикувана в Дневник
Понеделник, 28 Октомври 2019 17:27

Пасторалност по софийски

 Пасторалност по софийски

 

Публикувана в Дневник

"12 месеца в България" е интерактивен дневник-гид. Обединява 12 части – по една за всеки месец. Всяка от тях съдържа избрани истории, представени накратко под формата на фотопис. Затова компилацията е дневник. Гид е, защото има и любопитна, че дори и полезна информация за посетените местенца. Нещо повече – включени са 12 тематични карти, които са си един своеобразен списък за посещение. С виртуални габърчета са отбелязани локациите на благоустроените пещери, най-ниските планински първенци, някои от най-красивите и диви плажове, селата с най-забавни имена и други знайни и незнайни забележителности у нас. Приятна разходка!

Публикувана в Дневник
Събота, 09 Декември 2017 15:41

Когато следваш плана за Плана

Плана планина

Денят може и да не беше най-подходящият, но го бяхме решили - тази събота бе отредена на Плана планина. Добре опаковани срещу приятно южния, но доста силен вятър, оставихме колата в едноименното село и се отправихме по черния път, водещ до връх Манастирище. Замислен с идеята да не ни натовари по никакъв начин, маршрутът бе особено лежерен с едва щипка изкачване. Крайната му непретенциозност обаче бе гарнирана с отличен обзорен поглед през цялата разходка - щастие, което обикновено коства многократно по-големи усилия. Вижте сами - ТУК!

Публикувана в Дневник
Сряда, 29 Ноември 2017 15:37

Прозорец в Стария град

Пловдив Старият град

Публикувана в Дневник
Сряда, 29 Ноември 2017 15:20

На най-удобното място. Винаги

Пловдив

Публикувана в Дневник
Събота, 21 Октомври 2017 10:03

Есен в тополите

Есен

Публикувана в Дневник
Страница 1 от 5

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова