Неделя, 26 Декември 2021 11:41

"Улица "Консервна" от Джон Стайнбек

 

"Улица "Консервна" от Джон СтайнбекВ навечерието на Коледните празници намирам уют в необичайно четиво. Книгата е небезизвестната "Улица "Консервна" от Джон Стайнбек и всеки, който вече я е чел, може би (донякъде) би се изненадал от това ми усещане. Но потапяйки се под подърхността на смрадта и бунищата, срещам представителите на най-низшите социални прослойки и един свят, който привлича, буди симпатии и приобщава онзи, осмелил се да се вгледа в него.
Да тръгнем заедно по улица "Консервна"! Най-първо попадаме в бакалница на прагматичния китаец Ли Чун, в която има от пиле мляко. Наблизо са ресторант "Мечешко знаме" на Дора и нейните момичета, Западната биологична лаборатория на Док и приютът "Палас". В последното убежище – не, свой дом са намерили няколко безделника, неразривно свързани помежду си. Обединени около един от тях, в книгата те често присъстват със събирателното "Мак и момчетата". Точно те се ключовите фигури, около които се завърта повествованието.
Ще кажете какво ни вълнуват няколко хаймани. Едва ли – посягайки към Стайнбек се съмнявам да сте очаквали класни обитатели сред страниците на книгата му. Мак и момчетата са страхотни образи и вълнуващи души. Непритежаващи нищо, но готови да дадат и малкото, което получат, за онзи, когото ценят и обичат. Е, понякога добрината не минава без последствия, но нищо не е непоправимо и чистото сърце сърце ще намери път да реализира добрите си намерения.
"Жертвата" на тяхната загриженост е Док – интелигентът, единакът, когото всички уважават, но който е винаги сам. Човекът, осмелил се да опита млечен шейк с бира. Въпреки конкуренцията на Мак и останалите, Док е любимият ми образ в книгата.
На улица "Консервна" няма блясък, не живеят велики герои. Тя е "задният двор" на Монтерей, но материалната ѝ нищета, сърцатите ѝ обитатели и опаловият час не оставят посетителя равнодушен. Времето, което прекарвам на нея е кратко – бързо изчитам малкия обем на страниците, но обаятелния образ на улицата попива дълбоко в душата ми.
Оставям ви с няколко консерви от Улицата:

• "Той бе забелязал, че човек се напива  и от цяла, но и от половин чаша, стига само да е в настроение да се напие."

• "Тук беше чудесно. Ако имаше жаби, тетрябваше да се намират именно тук. Място да си отдъхнеш, място да се почувстваш щастлив."

• "На женен човек доверие да нямаш. Колкото и да мрази жена си, пак при нея ще се върне. Започва да мисли, да размишлява и се връща у дома си. На такъв повече вяра не можеш да имаш."

• "– Бас държам стига да е искал, Мак е можел да стане президент на Съединените щати – отбеляза Хейзъл и ритна пясък върху огъня.
   – И какво щеше да прави? – възрази Джоунс. – В това не би имало нищо весело."

• "Това е опаловият час, границата между деня и нощта, когато времето спира и се замисля за себе си."

• "Брадатите хора и без друго винаги са малко подозрителни."

• "Никой досега не е изучавал психологията на едно замиращо празненство. Колкото и да е бясно, кресливо и кипящо, обзема го треска, настъпва тишина и тогаз то бързо-бързо свършва – гостите се разотиватм заспиват или пък се замъкват другаде, на друго празненство, и оставят зад гърба си един мъртвец."

• "Защото на отлъчването от обществото човек може да отвърне по два начина - или да се измъкне от облака, като си обещае, че ще стане по-добър, по-чист и по-благовъзпитан, или да си остане лош, да настрои против себе си целия свят и да върши още по-лоши неща. Последното обикновено е най-разпространеният отговор на презрението."

• "Качествата, които ценим у човека – доброта и щедрост, откритост, честност, разбиране и чувство – всички те съпътствуват неудачите в нашата система. А ония черти, които презираме – нетърпимостта, алчността, лакомията, низостта, лакомията – те са пътят към успеха. И макар хората да се възхищават от стойността на първите, те всъщност обичат плодовете на последните."

• "А веднъж насадиш ли се в такава история, най-добре е просто да се легнеш, додето се размине."

• "Същината на веселията не е достатъчно изучена. Всички обаче схващат, че всяка веселба има своя патология, че тя е нещо като живо същество и че има склонност да бъде твърде извратено същество. Всички също така знаят, че почти няма веселба, която да е завършила тъй, както се е предвиждало, според предварителните намерения."

Публикувана в Дневник

 

Пролет 2021

Публикувана в Дневник

"Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша" от Мартин Колев

На шега, на майтап си прочетох и третата книга от българската фентъзи поредица на Мартин Колев. Да, да, закъснях малко, но съгласете, че излязлата през септември 2019-та „Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша“ съвсем спокойно още си се вписва в категорията топла-топла, особено в контекста на творческия ентусиазъм в жанра у нас. Атмосферата, в която се посветих на тома, за мен си беше направо гореща предвид няколко обстоятелства, едното от които беше, че с изчитането му застъпих лятното слънцестоене – ключов детайл и в настоящия сюжет.
Четирите празника – Благовец и Секновение, Единак и Еньовден, аналогично пролетното и есенното равноденствие, зимното и лятното слънцестоене, оказва се, са на почит във вещерския свят. Обаче се явяват и моментите на максимална уязвимост на нашия свят под напора не демонските набези. Успешната досега защита незабелязано е изтъняла страшно до неузнаваемост и нашите герои ще трябва да действат бързо. Под „нашите“ разбирайте познатите ви вече оцелели от предните две книги – кой повече, кой по-малко активно, плюс вещерското сборище от Витоша.
Въпреки че половината от действието се развива традиционно по софийските улици, другата част този път е изнесена под черновръхския покров. Добър или лош избор за битието в комуна, което изглежда, че вещиците съблюдават, е почти градския парк на столицата – няма да коментирам, но изборът на една от арените в повествованието е ТОП. От предварителните анонси знаех, че в третите „Софийски магьосници“ ще бъде включена Живата вода – пулсиращ извор, скрит сред южните склонове на планината. Местността безспорно носи магия още със самото си споменаване, а детайлите, свързани с нея подсилват вълшебния ѝ ореол. Това обяснява и мястото ѝ в моя житейски път, крайъгълен камък, в който е дисертацията ми с обект пещера Живата вода.

Дали за да оправдая собствените си очаквания – смятам, че мога да поставя най-висока оценка на най-новия роман на Мартин Колев и да заключа, че творчеството му следва линия на положително развитие. Не очаквайте, разбира се, велика творба, но бъдете сигурно, че и „Софийски магьосници 3“ може да бъде поставен под знаменателя „приятно и леко четиво, без излишни творчески напъни“ досущ като предходните два тома. Ако искате фентъзи приключение „за една нощ“, то може да разчитате, че ще си прекарате приятно. Оставям ви малко от вълшебството тук:

• „Безплодното мислене е просто загуба на време. Трябва да дресираш мислите си тъй, както се дресират диви коне."

• „Бях носил едно и също лице твърде дълго, а това винаги води до усложнения."

• „Всички повтарят, че противоположностите се привличат. Никой не добавя, че накрая се сблъскват с все сила."

• „Това не беше зимното слънце, което изниква за малко и наглежда владенията си, преди отново да потъне в облаците. Не, това бе пролетното слънце – меко, но опърничаво. То се връщаше, събрало сили след дълго заточение, за да предяви претенции над законния си престол."

• „Представя нямаше колко е часът. Тук, в планината, времето течеше по съвсем различен начин. Долу, в града, всички се надпреварваха да те въвлекат в съмнително спешните си дела, нещо постоянно се случваше и водеше към строго определена цел. Тик-так... Трамваи сменяха поради ремонт маршрута си, табла измерваха нивото на фини прахови частици, а хората все се гневяха на нещо. След седмица дори не пемнохе какво е било."

• „Сърцето му винаги леко се свиваше в този момент – момента между величествения залез и тихия, хищен мрак. Сякаш някакво наивно, праисторическо гласче се обаждаше в главата му и проплакваше: "Къде отиде слънцето? Дали наистина щеизгрее отново?"

• „Вечно усмихнатите хора сигурно не караха 12-часови работни смени. Инак щяха да знаят, че след кръстословиците радиото е най-ефикасният начин за убиване на време."

• „ Липсваше ѝ задъханият, игрив софийски джаз, но се учеше да цени и планинската музика. В монотонната, безкрайна симфония на Витоша участваха и къркорещата земна утроба, и ромолящият поток, и темпераментният вятър. В шумолящите листа пееха унесени кукумявки, а от мрака долитаха причудливи звуци, чийто източник невинаги беше ясен."

• „Избягваше да пъшка – намираше го за досаден признак на остаряването. Всички старци го правеха, сякаш държаха да напомнят за присъствието си."

• „Пъкълът, от който хората се бояха, не се намираше под краката, а в главите им."

• „Не ми трябват малко умници, а много глупаци."

Публикувана в Дневник
Четвъртък, 29 Август 2019 10:32

Най-красивото грозно

Първо място във фотоконкурса на "Клуб Z"

Да бъда отличена с първо място във фотоконкурса на "Клуб Z" за най-красива снимка на грозните градски графити за мен е голяма работа. Едно, заради медията, второ, защото си обичам снимането, но най-вече се вълнувам, защото приза е по-тема, която пасва перфектно на личната ми естетика. Благодаря на "Клуб Z" и тяхното жури за честта!

Публикувана в Медии
Събота, 12 Октомври 2019 10:42

Есента от катеричи поглед

Есента от катеричи поглед

Публикувана в Дневник
Понеделник, 28 Октомври 2019 17:27

Пасторалност по софийски

 Пасторалност по софийски

 

Публикувана в Дневник

Триптих на улица "4-ти януари", Пловдив

Публикувана в Дневник

"12 месеца в България" е интерактивен дневник-гид. Обединява 12 части – по една за всеки месец. Всяка от тях съдържа избрани истории, представени накратко под формата на фотопис. Затова компилацията е дневник. Гид е, защото има и любопитна, че дори и полезна информация за посетените местенца. Нещо повече – включени са 12 тематични карти, които са си един своеобразен списък за посещение. С виртуални габърчета са отбелязани локациите на благоустроените пещери, най-ниските планински първенци, някои от най-красивите и диви плажове, селата с най-забавни имена и други знайни и незнайни забележителности у нас. Приятна разходка!

Публикувана в Дневник

"Софийски магьосници 2 – В сърцето на Странджа" – Мартин Колев

След финала на "Софийски магьосници" от писателя Мартин Колев не си и помислих да губя време и скочих директно на "Софийски магьосници 2 – В сърцето на Странджа". Подкарах я бавно заради други задачки, но след като отминаха, я излапах толкова лесно, колкото и първия том. Стилът е все така приятен, дори и повече – мисля, че във втората част авторът разгръща потенциала си и е по-смел, но отново без излишни напъни.
Предварителните ми очаквания за мястото на действието не се оправдаха – по-интересно от предвиденото е. Появяват се нови герои, някои от познатите се развиват, а други са в сянка, но обещават да ги чуем и видим отново. В този дух и финалът крие обещание.
Ако сте харесали първата книга, то със сигурност и тази ще ви хареса, може би дори повече. В случай че имате колебание – заслужава си да ѝ дадете шанс. Много приятно фентъзи, с вълшебни детайли и в жанровия смисъл, и в художествения.
А ето и малко магия от "вторите магьосници":

• "От тази височина София изглеждаше огромна, по-красива и по-лесна за обичане."

• "Никоя аларма за събуждане не можеше да се мери с една упорита котка."

• "Щом идеше при лелките от отдел "Бюрокрация", задължително го питаха сигурен ли е, че съществува. На четвъртия път той вече не беше твърде сигурен."

• "[...] доброто никога няма да познае велик триумф... То съществува единствено за да предотврати триумфа на злото."

Публикувана в Дневник
Вторник, 02 Октомври 2018 08:54

"Софийски магьосници" на Мартин Колев

И градът угасва с часове
и наоколо угасва град...
Никола Петров

"Софийски магьосници" на Мартин Колев

За първи път срещнах "Софийски магьосници" на Мартин Колев ("Сиела", 2017) в началото на тази година. Случи се в подобаващо приказна обстановка - в стола на почивна станция в планината. Тъпчех прехласнато пържени филии, вдишвах изпаренията от ароматния чай и съзерцавах падащия на едри парцали сняг, когато едно от момчетата тупна книгата на масата в непосредствена близост до мен. И така всяка сутрин през цялата седмица, дето прекарахме горе. Не го попитах защо, по дяволите, я носи със себе си на закуска, но с това си действие я тури в списък ми за прочит. А през следващите месеци заглавието ми попада толкова често, от толкова много места, че започна категорично да си проправя път към първите позиции.
Очакванията ми към "Софийски магьосници" бяха напълно оправдани. Както подсказват името и корицата, действието се развива на територията на обичната ни столица. Сивотата и еднообразието, с които класичеси сме свикнали да обвързваме живота си в големия град, са за обикновените хора. Магьосниците имат привилегията да бродят из улиците на една друга реалност, а Мартин Колев отваря сетивата на читателите си за нея.
В книгата ще срещнете добри, лоши и герои, носещи противоречие в душите си. Образите са слабо развити и по-скоро клиширани, ето защо никой от тях не предизвика някакви особени симпатии у мен. Единствено едно малка драма, която се случи с едно дребно приятелче, почти ме разстрои. Преживях я някак.
Повествованието върви изключително лежерно. Много ми хареса, че не усетих никакви напъни от страна на автора да създава нещо велико. Затова не смятам да губя време и започвам "Софийски магьосници 2. В сърцето на Странджа", а вас оставям с някои вълшебни детайли от първата част:

• "Не бива да взимаш подарък от друг магьосник освен срещу нещо в замяна! Подаръкът те обвързва, а повечето магьосници не са хора, на които би искал да си длъжник."

• "Чудно нещо са старите книжарнички... Човек все изнамира някакви книги, дето уж ги няма отдавна."

• "Добре е да знаеш, че магията често пъти е просто заигравка с човешките сетива."

• "Това е моментът – градът е завършен. Мракът скрива малките, грозни детайли. Само светлините остават. Високите панелни блокове, безнадеждно сиви денем, сега са космически гиганти – притаили дъх, готови за полет. Етажите светват един по един, поднасяйки своите тайни на случайния пешеходец – дребни фигури включват телевизора, дърпат пердето, захващат се с вечерята."

• "След много малко, няколко минутки само, Витоша ще се стопи в черното мастило на нощта, а най-ярките звезди ще блеснат въпреки неона и билбордовете. Сега обаче София е застинала между деня и нощта, между миналото и бъдещето и всеки може да открие в нея онова, което търси. Трябва само да спре за малко."

• "Но децата и пияниците си приличат по това, че никой не ги взима на сериозно."

• "София вече бавно се приготвяше за сън. Това беше един град на непрестанен залез, на вечно привършване."

• "Буря се усмихна и отпи от чася си.
   – Какво виждаш, щом погледнеш града, момчето ми?
   Той обходи с поглед панорамата пред себе си.
   – Виждам блоковете. А също и сателитните чинии, дърветата. Малки човечета по терасите си и джобни колички, наредени по улиците."

• "Знаеш ли какво чувам, щом се заслушам в София?
   – Какво?
   – Джаз.
   Бриян потръпна. Помисли, че му е студено въпреки одеялото и чая. След това дочу музиката. Наистина беше джаз – жив, самобитен, леко налудничав. Като града наоколо."

• "– Колко е красива светлината – прошепна някой в мрака, а след това пристъпи напред.
   [...]
   – Но не можем да я оценим без мрак, нали? – продължи той. В ярката светлина на деня никой не тъгува за слънцето."

Публикувана в Дневник
Страница 1 от 9

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова