Събота, 02 Април 2016 19:09

Витоша

Витоша

Публикувана в Галерия
Понеделник, 07 Ноември 2016 21:33

"Директор на водопад" по Красен Камбуров

Да ме прощава авторът, задето горе подмених оригиналното заглавие "Водопадът" с това на емблематичното парче от група Ревю, но тази асоциация надвисна над главата ми още докато четях книгата; така и не я преодолях, та се надявам и вие, като я почнете и героят Губиделников ви спре тока, да ме разберете. А и тазгодишните Нобелови награди обърнаха музиката на литература, затова си мисля, че в духа на съвременния прочит на изкуството мога да си позволя тази свобода. Още повече че в тоя роман има много мелодия.

Обявяването на Нобеловите лауреати обаче мина, сега на дневен ред са президентските избори у нас. По стечение на обстоятелства и тези в САЩ, но там ние не играем; пък кой ли знае, с толко българи зад граница. От друга страна, не съм сигурна дали и тук играем и "#Кой?" точно го прави. Но е факт, че днес е началото на седмицата, разкрачена между първи и втори тур, и никак не е случайно, че се събудих с мисъл точно за "Водопадът". Учудвам се дори, че не ставам всяка сутрин с него, предвид, че абсурдът е втъкан в ежедневието ни, досущ като в романа.

• "Атеистичният саван, с който бе пребрадена всяка българска глава още от пионерска възраст, безсрамно напомняше, че човекът е щастлив не за друго, а именно защото е смъртен."

• "Прие, разпери криле и излетя с двадесет бона под хастара на честта си."

• "Емисарят е просто цивилен агент, а мисионерът - приобщител към нова вяра."

• "Страх не по книга, а буквален. Страх да го пипнеш, да се сриташ с него."

• "Че тя, държавата тоест, нали ни купи? Що значи тогаз идеал?"

• "Ако насилиш въображението си, тия морени ще ти се сторят главите на маите и толтеките - уточнява ваятелят Спиро. - Онез глави чутури в джунглата, дето са от по пет тона."

• "Той вече трета година идва, тук било по-вълнуващо, ние, българите, сме били по-хищни за живота, обичали сме не само меда на живота, но и жилото му."

• "А си добър човек, чувстваш го, но добър изобщо, добър космически, не по земному, не по делнишки."

• "Че човекът изглежда безсмъртен. Да. Но погледнат за миг."

• "Атакуваш ли, не се озъртай, инак ще получиш куршум в гърба. Изобщо - само напред!"

• "...КАМЕН ДЕЛ - вечното страшилище, гребен на бурите и идол над София."

• "В сиромашка следосвобожденска България клошарството не могло да е поминък, както не можел и ветроходният спорт или ски скоковете например. Или посоченият вече делтапланеризъм. Клошаризмът иманентен (съприсъщ) на богати и добре уредени държави, сиреч там, дето вече са се нароили известен брой неприспособенци, махнали с ръка на властващите."

• "Да си безработен е аристократично-бляскава изолация, денонощно съзерцание."

• "Повечето страхове на чуващия (почти без да го съзнава) идват от трясъци, писъци, ругатни, проклятия, гръмотевици, сирени, че дори и от тайнствено някое шушнене, което решава съдбата му. Ухото е главният враг на човека, затова чуващият е боязлив, сънува Йерихонски тръби, които глухият е виждал само на картинка. Как ще го уплаши тя?"

Публикувана в Дневник

Витоша

Идеята за разходка по северните склонове на Витоша е толкова свойствена за повечето обитатели на столицата, че мащабите на планината губят част от своята стойност. Близостта ѝ носи измамна достъпност, която не бива да се подценява.

Началото на топлата пролет ни отведе до Златните мостове, откъдето поехме към Камен дел. Освен да загреем набързо в прохладното утро обаче, предстоеше още да преминем през кал, лед и сняг, слънце и сянка, за да достигнем върха. Многообразието от условия, които преодолявахме едно след друго, а понякога заедно, ни се отблагодариха щедро с поетапно пробуждащата се във височина природа. В разходка, продължила по-малко от 5 часа, по дължината на 10 км и с денивелация от порядъка на 500 м видяхме много. Шепа донесох със себе си ТУК.

Публикувана в Дневник

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова