Понеделник, 23 Май 2016 20:17

Сърнена Средна гора

Сърнена Средна гора

Публикувана в Галерия
Понеделник, 23 Май 2016 20:17

Из Средногорието при село Свежен

Село Свежен

Третият от четирите почивни дни, навързали се по случай празника на българската просвета - 24 май, бе първият откровено слънчев от дългата дъждовна поредица, изляла се от Великден.

Тръгнала нерано от Пловдив, вече бях с компания, когато малко след 10 отново насочих колата по Карловско шосе. Полето полека се изнизваше, докато Средногорието нарастваше пред нас, а отвъд се извисяваше царството на Стара планина и нищо друго. Чернозем, Долна махала, Песнопой, Баня, Бегунци, Домлян, Мраченик. С поставянето на отметка пред името на всяко от селищата, колите постепенно изчезваха, а пътят се гънеше все по-настойчиво в преодоляване на височините.

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира, него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Под този надслов премина първата част от днешното ни приключение из Сърнена Средна гора. Историческата тематика ни отведе по пътеката до лобното място на Хаджи Димитър, където разбутахме въглените на тлеещата национална гордост.

Понеже това не ни бе достатъчно, следващата спирка по пътя ни поведе в разходка по улиците на село Свежен. Въпреки рушащите се архитектурни паметници, немалко паметни плочи отдаваха почит на отминали събития и заслужили хора. Открихме и надежда за бъдещето.

За другия път оставихме две пътеки в района, които набелязахме по пътя на връщане. За да узнаете тайната на този многокомпонентен маршрут, ви съветвам да разгледате с повишено внимание галерията ТУК.

Публикувана в Дневник
Сряда, 25 Март 2015 14:04

Тунелите под Сан Франциско

В началото на 90-те, едва дванадесетгодишни Сиера Хартман и неговите приятели попадат в тунелите на Сан Франциско. Вдъхновени от филмови истории като тези на "Костенурките нинджа" се впускат в приключения из градските подземия. Години по-късно Хартман повдига завесата пред широката аудитория тук.

Публикувана в Дневник

Паметникът на Цар Освободител в Пловдив

Публикувана в Дневник
Събота, 28 Юни 2014 21:54

Дядо Йоцо гледа

Дядо Йоцо гледа

... иде ли една българка по жицата.

Стигнахме до с. Гара Бов, както си му е редът - с железницата в дефилето. Преходихме Вазовата екопътека до с. Заселе, за да видим дядо Йоцовата "свободна България".

Публикувана в Дневник

 Курило-Кътина: по следите на два изгубени проекта

Беше неделя, 1 юни 2014 г. и обещаваше да вали. Все пак, в уречения час групата ни се събра на частично затворената за ремонт Централна гара - София. Точно в 11:30 пътническият влак потегли и в рамките на 20 минути преминахме маршрута София - София Север - Илиянци - Кумарица - Курило.

Излизайки от гарата бързо се посъветвахме с местните как е най-удачно да се придвижим до Кътина. Бяха единодушни да ползваме автобус, въпреки че разстоянието на топографската карта не бе повече от 4-5 км.

Тъй като имаше време, а и не бяхме категорични как да постъпим, тръгнахме по улиците в посока Кътина. Не след дълго се натъкнахме на релса от изоставена ЖП линия - трасе от гара Курило до въгледобивна мина "Кътина" (преустановила работата си през 1973 г. след изчерпване на запасите си, според справка). Последвахме посоката и навлязохме в гъсто обрасъл района, но все пак по пътека, която да следваме.

10-тина минути ни бяха достатъчни да излезем в самия край на Курило, на шосето към Кътина. В точния момент бяхме на спирката и хванахме автобус No 27. Слязохме на втората спирка по указание на хората в него - до моста в Кътина. Поехме нагоре по ул. "Пирамидите" - все пак разходката бе замислена с крайна цел посещение на Кътинските пирамиди. Баирът по асфалтовият път изкачихме за около 10 мин., когато при последните къщи видяхме указателна табела, сочеща към гората. Последвахме я и след няколко минути слизане по пътека сред дървета и храсталаци се озовахме пред глинените образувания.

Далеч по-скромни от Стобските пирамиди, които бях посетила наскоро, тези бяха обгърнати от гъста растителност - един от съществените фактори, който влияе върху тяхното скоростно разрушаване. Мястото, на което попападнахме с гледка към тях, бе подходящо за почивка, хапване и пийване, както и да изчакаме последния елемент от групата, който всеки момент трябваше да пристигне с колело от София.

Според информацията, която прочетохме, в района имаше две групи пирамиди, а ние бяхме седнали край обещаваща пътека. Действително, когато продължихме по нея видяхме да стърчат един до друг три конуса в далечината зад първите. Спуснахме се надолу по урвата, оставяйки покрай нас следите от някогашния опит за облагородяване: бетон излят в тенекии - може би част от ограда, и дори стълби в един малък участък.

Въпреки че през целия месец май не бе спряло да вали, в ниското се беше събрала сравнително малко вода. Обилната растителност напомняше джунгла, а мочурливият характер ни караше да бъдем предпазливи. Момчетата налазиха склоновете и достигнаха подстъпите на първите пирамиди - вляво от пътеката. Последваха опити да достигнем и до трите конуса - неуспешни, което след анализа впоследствие беше напълно обосновано - оказаха се по-далеч от първоначалното визуално впечатление, а и условията за газене във вода и комарите никак не ни предразполагаха. Все пак лутането наоколо даде резултат, като се натъкнахме на нова, самостоятелно обособена пирамида - вдясно от пътеката. Изкачихме се до нея. Макар под краката ни да бе почва, тя бе доста напоена с вода и не беше стабилна. Върнахме се до началото на пътеката и поехме обратно.

Към 14:30 се разделихме с пирамидите, но това не означаваше прибиране вкъщи. По улицата, по която дойдохме, излязохме от селото, но не към автобусната спирка, а пред ливадата в посока юг. Вдясно от нас беше Кътинският язовир и оттатък шосето. Крачехме по неясна, едва утъпката пътека в тревата, докато достигнем черния път, който бяхме забелязали в далечината. Натъкнахме се на няколко скромни образувания, които ни напомниха пирамидите, а скоро забелязахме могила. Направихме групово посещение на триангулачната точка No 43 върху нея, след което усилилият се вятър бързо ни накара да слезем между язовира и изоставената мина и да излезем на шосето.

След по-малко от 20 мин. пеша вече се движихме по ул. "Теменуга" в Курило. Имаше премного време до влака, така че се отдадохме на заслужена почивка в едно заведение до Пощата, съпроводено с литературно четене на "Рибния буквар".

Половин час по-късно изпратихме нашия велосипедист към София, а ние с нови сили се отправихме да търсим неизвестните участъци на забравената ЖП линия Курило-Кътина. Натъкнахме се на една баба, която не само любезно ни предостави своето дръвче със зрели череши, но и си спомни за изгубеното трасе - изградено през 1968 г. по думите ѝ, и ни упъти откъде преминава.

Сглобихме пъзела достигайки ЖП гара "Курило", а междувременно слънцето изгря. Имахме половин час до пътническия влак от Мездра до София - тръгнал в 16 часа, при нас беше в около 18 часа с едва 5-10 мин. закъснение. И после пристигнахме в София.

Очаквайте скоро албума със снимки в галерията!

Публикувана в Дневник

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова