Понеделник, 22 Август 2022 12:12

"Затворен в теб" от Йова Станкова

 

"Затворен в теб" от Йова Станкова

Твърда синя корица, черна обложка и деликатно щрихован пумпал. Пумпалът на времето, както скоро ще стане ясно, се завърта, за да ме хвърли в смразяващ пролог с тежък криминален случай, стереотип на родната действителност. Бързо преминавам през местопрестъплението, за да вляза с тихи стъпки, още преди зазоряване, в дома на Дамян и неговата избраница Таня.
Следващите страници ме отвеждат в зората на тяхното познанство и отвъд, за да науча какви са главните герои и заедно, и поотделно. Те са познати образи от нашето съвремие. Дамян е млад, привлекателен софиянец, сравнително добре уреден, получил наготово живота си в столицата. Таня е здравословно амбициозно момиче, израснало на село, за която борбата за големия град е въпрос на оцеляване.Така казано може да прозвучи порочно, но в действителност това е бленуваната връзка – красива, дълбока и... истинска, както я определя самата Таня.
Но какво става, когато мечтата се сбъдне, когато се превърне в ежедневие, а реалността вземе превес? Има ли една двойка бъдеще сред битовите несрети? Колко важен е материалният успех на мъжа за жената до него? А за самия мъж? Може ли любовта да се превърне в товар?
Следва въздълго зацикляне в разсъждения по тези въпроси. Затворен най-вече във вътрешните терзания на главния герой, сюжетът се отпушва след стотната страница с неговото заминаване на гурбет, когато Дамян заживява в Германия, а Таня без Дамян. Той е там уж заради любимата, но новият му живот като че ли донася ненавист към нея, прозира комплекс за малоценност, а от миналото му изплува ключов детайл, издаващ слабохарактерност. Все пак, той постига жадувания материален успех в чужбина, но дали жената, за която уж заминава, го чака на мястото, където я е оставил?
Заглавието "Затворен в теб" перфектно предава усещането и атмосферата на романа – в лишените от диалози пасажи липсва динамика. Те обаче ни потапят в душите на самите герои. Вътре в Дамян, вътре в Таня, Жулиета, Надя – харесва ми как отделните глави отразяват историята от различните гледни точки.
Романът започва бавно и колелото на сюжета се завърта мъчно, върви мудно. На места изпитвам нуждата от допълнително шлифоване на изказа и редакторска намеса, тук-там забелязвам коректорски пропуски.
Постепенно обаче настъпва качествена градация и книгата се изгражда все по-пълноценно, свободно и смело в хода на повествованието, за да достигне до един удовлетворяващо засукан финал. "Затворен в теб" от Йова Станкова, Издателство "Черно фламинго", 2021 г., в никакъв случай няма да се хареса на читатели, които търсят динамика или различен от познатия ни свят, но ако дълбокото потапяне в душевността на героите и проблемите на реалността, в която живеем, ви вълнуват, то това е вашият роман.

С благодарност към автора и издателството за предоставения екземпляр!

• "Но съдбата не може да бъде спряна. Решенията не могат да бъдат вечно отлагани, ако сам не ги вземеш, то някой друг ще ги вземе вместо теб и те няма да са в твоя полза."

• "Но това, което другите нямаха, а Таня имаше в изобилие, бяха амбицията и упоритостта, каквито може да има само някой, който няма друг избор."

• "Всяка мечта е завинаги, като че ли след нея няма нищо, никой не планира за след мечтата, защото мечтата е толкова сладка и невероятна, че не смееш да погледнеш след нея, там, където е отвъд сбъдването на мечтите."

Публикувана в Дневник
Събота, 18 Март 2017 08:37

Молът на Малашевци

Молът на Малашевци

Пазарът на изгряващото слънце: на Битака ходете рано, за да случите в покупките

Някъде бях прочела, отдавна, в едно "ревю" на това култово средище, че ако сте си загубили химикалка, то това е мястото, където бихте могли да си я откриете. Пробвате ли се, според мен, дори и да е там, химикалката, твърде бързо тя ще премине в небитието на вашето съзнание, защото ум ще ви зайде от колорита на асортимента. Със сигурност не е за вас, ако сте сух фен на скучните неща за много пари (или сте си просто сух). Нооо... ако сте познавач или късметлия (а най-добре двете заедно), имате шанса да откриете истинско съкровище или поне да изплакнете очите в екзотиката на малашевския "мол".

Предлагам ви музикален тест за издръжливост ТУК и, ако го преминете, станете в някой ранен съботен (или неделен) час, за да се пробвате с този софийски пазар от друго ниво.

Публикувана в Дневник

Не, не e четвъртък по никое време. Или някоя от онези полу-работни полу-съботи, в които мисълта оправдано е лишена от съдържание. Тъкмо обратното - става дума за пространство-времевия обхват на "Края на Вечността" от Азимов.

Е, не мога да гарантирам, че ако вземете книгата в ръце, непременно ще извървите пътя. Преди години, когато нарочно срещнах творчеството на Азимов, Реалността ми положително бе друга. През последните месеци обаче нагласата ми към научната фантастика премина във възход и, уповавайки се на своя нов поглед, скочих в приключението.

Втори вариант. Годините между Среща номер 1 и Среща номер 2 изобщо не подлежат на разсъждение, защото първата творба на Азимов, която прочитам е "Краят на Вечността". Така още тогава решавам, че книгата е чудесна, а научната фантастика си я бива.

Трети вариант. Не прочитам "Краят на Вечността" и (може би) решавам, че научната фантастика изобщо не е за мен. Не защото няма други стойностни произведения в този жанр. Тази литература е чужда за мен и ако не бяха фундаменталните послания от социален характер, навярно така и щеше да си остане.

Вариантите са безкрайно много, но да зациклям с тях във Вечността, по-вероятно е да ви лиша от интелектуален прогрес. Затова ще диференцирам книгата до няколко цитата, а интегрирането е ваша задача:

- "Преди всичко Техникът трябва да бъде хладнокръвен. Промяната на Реалността, която той извършва, може да засегне живота на петдесет милиарда души."

- "Ако Вечността имаше въобще някакъв дефект, той бе липсата на жени."

- "Историята, която учат Временните, се променя с всяка Промяна на Реалността. Те, естествено, не осъзнават това. Всяка Реалност смята собствената си история за единствена."

- "Независимо от малките отстъпки, които Вечните, като практични хора, правеха на човешката природа, идеалът им оставаше човекът, който живееше единствено за да изпълни мисията си - да работи за подобряване на Реалността и увеличаване на човешкото щастие."

- "И затова, докато бедните не бяха още съвсем зле, докато богатите, възползвайки се от привилегиите си, не забравяха напълно задълженията си, докато културата им очевидно не загниеше, във Вечността щеше да съществува тенденция на толериране отклоненията от модела за идеалното разпределение на благата..."

- "Тя следеше всяко негово движение, докато той, свел поглед, щателно изучаваше душата си, за да открие горчивия срам, който би трябвало да изпитва."

- "Той обичаше всичко в нея: начина на обличане, походката, маниера на изразяване, дори малките ѝ кокетни трикове. Всичко това бе изработено в продължение на четвъртвековен житейски опит в определена Реалност."

- "Колко жалко, че мигът не може да се задържи дори и във Вечността, а, Харлан?"

- "Но начинът, по който тези хора сами си правят реклама, е просто противен - бе казал той. - Та кой глупак ще повярва на човек, който сам хвали собствената си стока?"

- "А всичко е толкова просто. Трябва само да попиташ момичето. Толкова е лесно да бъдеш приветлив, да се сприятелиш. Защо е нужно тук страдание?"

- "Не забравяй, че техният неуспех засяга не само самите тях, но и всичките им потомци."

- "Вечните се чувстваха призвани да предпазват човека от последиците на прекалено изобретателното му техническо въображение. Непрестанният възход на науката и техниката създаваха най-много грижи на Вечните."

- "Всъщност Реалностите нямат особено значение. Математиката си е същата."

- "Когато умовете са заети с космоса, всички земни неща остават на втори план."

- "Фактът, че знаете съдбата си, неминуемо ще промени Реалността по някакъв начин, та дори ако това означава, че кръгът никога няма да се затвори и Вечността не ще бъде създадена."

- "Вечните не пушат, а и болшинството от Временните също. Често разсъждавам по този въпрос, Понякога ми се струва, че това е просто жалък бунт срещу Вечността."

- "Докато все още съществува нашата Реалност, можем да бъдем уверени, че възможността да намерим изход от положението е все така голяма."

- "Те, Работниците, бяха и фундаментът, върху който се крепеше Вечността."

- "И тогава какво е всъщност това, което Вечните наричат "благо"? Аз ще ти отговоря. Безопасността и сигурността! Умереността. Нищо повече от това, без което не може!"

- "Човечеството може успешно да се издигне до забележителни върхове само ако се преборва с големите изпитания по пътя си. Точно от опасността и тревожната несигурност се ражда силата, която тласка хората към нови и нови, все по-високи завоевания."

- "Всяка система, която подобно на Вечността позволява на шепа хора да решават бъдещето на цялото човечество, неизбежно води дотам, че безопасността и посредствеността започват да се считат за най-висше благо; в една такава Реалност звездите са недостижими."

- "От тях избрах този (вариант - б. м.), в който беше ти, единствената Реалност, където те имаше."

- "Пред нас е Земята - каза Нойс, - но не вечният и единствен дом на човечеството, а само отправната точка на едно безкрайно приключение."

Публикувана в Дневник
Сряда, 20 Април 2016 21:46

Из "Трима другари" на Ремарк

Макар че излистих книга и повече след приключването на "Трима другари", с което поутихнаха страстите ми около романа, ще ми бъде приятно да се върна към него, за да споделя някои специални моменти, защото такива имаше много. Невинаги ми се случва книга да ме завладее от самото начало и може би нямаше да се случи, ако това бе просто история за Първата световна война. Ежедневието на 20-те години в Германия обаче бързо затвори страницата на спомените, за да възцари безцелното настояще, в което крадешком се промъкват дребни забавления. Въздухът за тлеещият живот е скъп, но заедно другарите ще съумеят да поемат дъх. А те са повече от трима, но с тях неотклонно е и сянката на войната:

 - "Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използвани, а после ги изстласкват настрана."

- "Другар от войната. Единственият, не познавам друг, който от голямото нещастие да е направил едно малко щастие. Но не знае как да заживее и затова просто се радва, че още е жив."

- "Мислех си и за това как навремето се върнахме от войната млади, обезверени, като миньори от срутена шахта. Искаше ни се да се втурнем в атака срещу лъжата, самолюбието, алчността, равнодушието, които бяха виновни за всичко, изстрадано от нас; бяхме станали сурови, нямахме доверие в никого, освен в другарите редом с нас; изпитвахме и друго едно доверие, което нивга не ни бе мамило - доверие в реалните неща, в небето и земята, в тютюна, дърветата и хляба - но какво излезе от това? Всичко бе рухнало, фалшифицирано и забравено. А на оня, който не можеше да забрави, му оставаха само безсилието, отчаянието, равнодушието и ракията. Времето на големите човешки и мъжки мечти бе отминало. Побеждаваха енергичните. Корупцията. Бедността."

- "Единствен глупавият побеждава в живота; умният вижда твърде много пречки и се разколебава още преди да започне."

- "За човека, комуто са принадлежали книгите, те са били заслон и той ги е пазил до последния момент; оня, който ги е дал тук за разпродажба, е стигнал до края."

- "...човек изпада в меланхолия, когато мисли за живота. До цинизъм стига, когато вижда как мнозинството от хората се справят с живота."

- "Хората от моя тип се чувстват най-добре, когато живеят винаги така, сякаш къщата, в която се приютяват, утре ще бъде съборена. Така сме свикнали. Причината е във времето."

- "Завършените жени омръзват бързо. Ценните - също. Отломките никога."

- "Единствено оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг."

- "Накрая всички се разсмяхме. Който не бе в състояние да се смее над двайсетия век, би трябвало да се застреля. Но човек не можеше да се смее дълго над това. Всъщност то си беше за плач."

- "Забравата е тайната на вечната младост. Човек остарява единствено чрез паметта си. В живота твърде малко се забравя."

- "Знаем премного, а можем прекалено малко, защото знаем премного."

- "Истинският идеалист се стреми към парите. Парите са свобода, изсечена на монети. А свободата е живот."

 - "... дори за момент неочаквано имах странното усещане, че това действително и в някакъв чудно дълбок смисъл е животът, а може би дори и щастието: любов с толкова много тъга, страх и мълком стаено прозрение."

- "Този брак и този кротък, скромен живот бяха съсипани единствено поради липсата на малко сигурност и малко пари. Мислех за това, че има милиони такива хора и че причината е винаги  в малкото сигурност и малкото пари. По ужасен начин животът бе принизен до жалката борба за голо съществуване."

 - "...но в живота си бях видял толкова много мъртви, че за мен всяка болест все още означаваше живот и надежда."

- "Очите ѝ блестяха. Аз стоях до нея и я слушах, смеех се и си мислех какво проклятие е да обичаш една жена и да си беден."

- "Бях преживял толкова много и знаех: човек може да се упреква за всичко, или пък да не се упреква за нищо."

- "Подробностите са чудесни, но цялото е без смисъл. Като че ли е създадено от някой, комуто пред удивителното многообразие на живота не е дошло нищо друго наум, освен пак да го унищожи."

Обичам тая мрачна обреченост и целия този живот в нея.

Публикувана в Дневник

В последно време имах възможността да се посветя в творчеството на 50 автори, чиито разкази са включени в двутомния сборник "Петдесет велики разказвачи" (ИК "Кронос", 2010 г.). С много от тях това ми беше първи досег, което е добра основа за бъдещите ми търсения в литературата. В края на втори том са поместени и кратки биографични бележки, които дават освен интересна информация за всеки писател, но също така и повод за размисъл върху творчеството на всеки от тях.

Същевременно цялото това многообразие не е никак лесносмилаемо. Преминаването от разказ в разказ, от един стил в друг, от тема в тема, с различни герои и съдби отнема известно време. Не върви гладко като роман. Усещането от разказките много напомня на късометражните филми. Посланието е силно концентрирано, а предизвикателствата за мисълта - големи.

Ето няколко избрани момента:

- "Защо е тая жажда за живот?... Трудно е да живееш. Детето се ражда с мъка, старецът с мъка изпуска последния си дъх и всичките ни дни са изпълнени със скърби и грижи; и все пак човек отива към отворените обятия на смъртта без желание, спъва се, пада, озърта се назад и се бори до сетния дъх. А смъртта е добра. Само животът и всичко свързано с живота причинява страдания. Въпреки това ние обичаме живота и мразим смъртта!" ("Мъжеството на жената", Джек Лондон);

- "...семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък - каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави неща." ("Даровете на влъхвите", О. Хенри);

- "А аз си мисля, че в онзи миг би било по-добре да откачи стрелките на часовника, но да продължи да го навива, така че ако го запитат "Колко е часът, господине?", да може да отвърне "Върви, но не показва!", вместо "Показва, но не върви!" Да нося спрял часовник? Никога! Нека върви, макар и да не показва часа." ("Един беден богат човек или комичното чувство за живота", Мигел де Унамуно);

 - "Аз, падре, съжалявам искрено всички благонравни люде по земята, защото не подозират какво щастие е вместо злодеяние да извършиш добрина." ("Благодарност за добрината", Рюноске Акутагава);

- "Знаете всичко. Но каква полза от това, щом на носа си както преди имате очила, а в душата ви е есен?" ("Как ставаше това в Одеса", Исак Бабел);

- "В началото писмото вървеше тромаво, защото много хубави думи бяха погълнати от тежкото сухо ежедневие, но скоро го обгърна топлота и думите започнаха да избуяват в паметта като забравени мелодии..." ("Есен", Аугуст Стриндберг);

- "Е, нека отмине, мислеше си той; април свърши, април свърши. На света има различни видове любов, но никога една и съща два пъти." (Франсис Скот Фицджералд)

 - "У всички народи има хора, които не се свъртат на едно място. Едни ги тласка неудържимата пълнота на душевния им живот, други - празнотата. Последните си въобразяват, че се връщат обогатени, но навсякъде те оставят след себе си само смут и бъркотия. А богатите даряват околните с търсенията си и много често принудителните им странствания са благодеяние за онези, които те срещат по пътя си." ("Етикетчета за колониални стоки", Константин Паустовски);

 -"...всичко, което дава живот, е морално, а неморално - всичко, което отнема живота, нали е така?" ("Двете Елени", Карлос Фуентес);

- "Но нали същото виждаме всеки ден при конете, птиците, хората - при всички земни твари; не притежават ли дарбата на преображението, с времето започват да тъгуват и линеят, а красотата им чезне." ("Преображенията на Пиктор", Херман Хесе);

- "Трябват двама, за да се разделят, както и двама, за да се обичат" ("А тези, които си спомнят", Маргарит Драбъл)

и един бонус от същия автор за "до нови срещи": "Онези, които забравят, забравят завинаги, каза ѝ той след това, но тези, които си спомнят, те се срещат отново."

Публикувана в Дневник
Събота, 26 Март 2016 21:03

PLoveDiv

PLoveDiv

Не може така - ще ги научите чужденците грешно да казват името на града. Или поне да го пишат. Виждам го как след две-три хилядолетия в историческите сведения е вписана появата на новото име...

Но Пловдив действително е Любов.

А трансформацията, която претърпя Капана през последните години, е Щастие. )

Публикувана в Дневник
Събота, 26 Март 2016 17:46

Пловдивеем си

Бичим айляк в Пловдив

Иначе казано: "Бичим айляк". Как точно се прави*? Веднага обяснявам.

Насочете вниманието си върху кадъра. Това е.

 

* По отношение на айляка думата "прави" може би не е съвсем точна, защото той изключва правенето на каквото и да било, доколкото думата буди някакви асоциации с работа. Айлякът е удоволствие и в този ред на мисли е по-точно да обясня, че се чувства. )

Публикувана в Дневник

Това лято станахме свидетели на необичайно голям брой сигнали - над 250, за изхвърлени мъртви делфини на черноморското ни крайбрежие. Предимно малки, имаше и други характерни белези, които се срещаха.

За пореден път станахме свидетели на престъпното безхаберие на институциите. За щастие, имаше хора - все повече, които реагираха. Разбира се, има и такива, за които това е последна грижа. Но е редно да си дадем сметка, че ако домът ни гори, всичките ни ежедневни проблеми се стопяват в маловажието. Да, може отдавна еволюцията да ни е извела от морето, но там или на сушата - Земята е средата, която обитаваме, и без нея всичко губи смисъл.

Така бе създадена Фейсбук групата "За делфините - Save The Dolphins". В нея редовно постъпваха сигналите, придружени със снимки и описания. Много хора споделяха и информационни материали за делфините и потенциалните причини за тяхната смъртност. Невъзможността и нежеланието за разследване на институциите провокира забележителна гражданска активност.

Освен статии по темата, за кратко време бе събрана и систематизирана информацията от сигналите и бе изграден изключително информативният ГИС портал "Save The Dolphins". В него графично са отразени местата, на които са открити труповете, придружени с описания и снимков материал. Възможностите за анализ са подкрепени с данни за теченията и картни подложки. Развитието може да бъде проследено в хронологичен ред.

Оказа се, че в съседна Румъния има огранизация - S.E.O.P.M.M. Oceanic-Club, която разполага с ресурси за провеждане на разследване. С инициативата на Гражданско движение "Да запазим Корал"(уеб и Фейсбук страница) се надяваме скоро истината да излезе наяве. Очакваме резултатите от съвместната работа, а дотогава може да видите анонса по темата в трейлъра по-долу.

Начинанието е отличен пример за това как може и трябва да действаме, когато сме свидетели на нередност. Бездействието е съучастие.

Публикувана в Дневник

Когато в поликлиниката чакам

Когато в поликлиниката чакам

Когато в поликлиниката чакам

Публикувана в Дневник
Четвъртък, 05 Март 2015 15:49

Онлайн рекламата за офлайн живота

Публикувана в Дневник

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова