Петък, 01 Април 2016 20:55

Из "Петдесет велики разказвачи"

В последно време имах възможността да се посветя в творчеството на 50 автори, чиито разкази са включени в двутомния сборник "Петдесет велики разказвачи" (ИК "Кронос", 2010 г.). С много от тях това ми беше първи досег, което е добра основа за бъдещите ми търсения в литературата. В края на втори том са поместени и кратки биографични бележки, които дават освен интересна информация за всеки писател, но също така и повод за размисъл върху творчеството на всеки от тях.

Същевременно цялото това многообразие не е никак лесносмилаемо. Преминаването от разказ в разказ, от един стил в друг, от тема в тема, с различни герои и съдби отнема известно време. Не върви гладко като роман. Усещането от разказките много напомня на късометражните филми. Посланието е силно концентрирано, а предизвикателствата за мисълта - големи.

Ето няколко избрани момента:

- "Защо е тая жажда за живот?... Трудно е да живееш. Детето се ражда с мъка, старецът с мъка изпуска последния си дъх и всичките ни дни са изпълнени със скърби и грижи; и все пак човек отива към отворените обятия на смъртта без желание, спъва се, пада, озърта се назад и се бори до сетния дъх. А смъртта е добра. Само животът и всичко свързано с живота причинява страдания. Въпреки това ние обичаме живота и мразим смъртта!" ("Мъжеството на жената", Джек Лондон);

- "...семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък - каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави неща." ("Даровете на влъхвите", О. Хенри);

- "А аз си мисля, че в онзи миг би било по-добре да откачи стрелките на часовника, но да продължи да го навива, така че ако го запитат "Колко е часът, господине?", да може да отвърне "Върви, но не показва!", вместо "Показва, но не върви!" Да нося спрял часовник? Никога! Нека върви, макар и да не показва часа." ("Един беден богат човек или комичното чувство за живота", Мигел де Унамуно);

 - "Аз, падре, съжалявам искрено всички благонравни люде по земята, защото не подозират какво щастие е вместо злодеяние да извършиш добрина." ("Благодарност за добрината", Рюноске Акутагава);

- "Знаете всичко. Но каква полза от това, щом на носа си както преди имате очила, а в душата ви е есен?" ("Как ставаше това в Одеса", Исак Бабел);

- "В началото писмото вървеше тромаво, защото много хубави думи бяха погълнати от тежкото сухо ежедневие, но скоро го обгърна топлота и думите започнаха да избуяват в паметта като забравени мелодии..." ("Есен", Аугуст Стриндберг);

- "Е, нека отмине, мислеше си той; април свърши, април свърши. На света има различни видове любов, но никога една и съща два пъти." (Франсис Скот Фицджералд)

 - "У всички народи има хора, които не се свъртат на едно място. Едни ги тласка неудържимата пълнота на душевния им живот, други - празнотата. Последните си въобразяват, че се връщат обогатени, но навсякъде те оставят след себе си само смут и бъркотия. А богатите даряват околните с търсенията си и много често принудителните им странствания са благодеяние за онези, които те срещат по пътя си." ("Етикетчета за колониални стоки", Константин Паустовски);

 -"...всичко, което дава живот, е морално, а неморално - всичко, което отнема живота, нали е така?" ("Двете Елени", Карлос Фуентес);

- "Но нали същото виждаме всеки ден при конете, птиците, хората - при всички земни твари; не притежават ли дарбата на преображението, с времето започват да тъгуват и линеят, а красотата им чезне." ("Преображенията на Пиктор", Херман Хесе);

- "Трябват двама, за да се разделят, както и двама, за да се обичат" ("А тези, които си спомнят", Маргарит Драбъл)

и един бонус от същия автор за "до нови срещи": "Онези, които забравят, забравят завинаги, каза ѝ той след това, но тези, които си спомнят, те се срещат отново."

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова