Кен Ниимура, Рюноске Акутагава и Хайри Хамдан

Тези дни не ми остава толкова време за (художествена) литература, колкото ми се иска. А за да не се лиша съвсем от него, ревютата са още по-кът. Никак обаче не желая да прекъсвам тази вече станала дългогодишна традиция, така че въпреки всичко съм тук, за да ви споделя някои бележки по последните си четива. По всичко личи, че селекцията е повече от еклектична, а това е и най-хубавото.

"Никога не го отваряй" от Кен Ниимура

"Никога не го отваряй" от Кен Ниимура, Издателство "Locus", преводач Емил Марков – като издание в ограничен тираж на български, всяка бройка от което с уникален номер, поръчах книгата с нейното излизане. Престоя доста дълго в очакване, а, както може да се предположи, прочитът на трите графични новели отне не повече от един следобед. Първите две бяха леки, третата беше с по-задълбочен сюжет. С хумора си, втората е моят фаворит, другите две се отличиха с приказния си характер. За изображенията няма какво да говоря – точно каквито корицата даваше като заявка, с чудесна динамика.

"Странна история" от Рюноске Акутагава

"Странна история" от Рюноске Акутагава, Издателство "Изток-Запад", преводач Мартина Неделчева – попаднах за първи път на разказ от автора в антологията "50 велики разказвачи". Това стана и причината да си взема сборника "Странна история". Първите истории не предизвикват извънредни впечатления с тривиалност на своите сюжети. Скоро след това обаче "играта загрубява" и с удоволствие потъвам в дебрите на съвременната японска литература. Чета разказ след разказ с вълнение и отдаденост, а "странните истории" далеч не се изчерпват с тази от едноименния такъв. Смътно ми напомнят "Чудатите разкази" от Олга Токарчук. Ако търсите и харесвате особена литература – препоръчвам ви книгата.

"Аз, бедуинът" от Хайри Хамдан

"Аз, бедуинът" от Хайри Хамдан, Издателство "Лексикон" – какво по-естествено от това да посегнеш към поезия, която да вмъкнеш в късите мигове на почивка? Не съм напълно съгласна. Далеч по-усърдно фокусиране ми е необходимо да анализирам в цялост и поотделно творбите на пишещия на български поет. Тъкмо когато реша, че съм достигнала дълбините на посланието, финалните стихове ме запращат в неизвестното. Досущ като пясъчна буря, може би? Мъдрост, зрялост, спокойствие са асоциациите, които извиква в съзнанието ми споменът за стихосбирката от дистанцията на времето, а бележките ми ме подсещат за не едно и две заглавия, проправили си път до сърцето ми. За финал ви оставям с едно от тях:

Тишината е невидимата ръка на покоя.
Мълчанието е нестихващия грохот
на смъртта.
Тишината е същността на пустинята,
мълчанието – тежкото ѝ наказание.
Всеки е свободен да избира
между грохот и покой.

Публикувана в Дневник
Петък, 27 Март 2020 22:11

"Гарванът" на Едгар Алън По

garvanat edgar alan po izdatelstvo list

Вчера приключи втората седмица на карантинно ежедневие. Това в никакъв случай не бива да звучи като оплакване! Защото покрай работните задачи, към които стриктно се придържам, остава една новоосвободила се ниша от липсващото висене по светофари. Не само това, ами и сънят започва да стига. Та, в това време успях да прекарам и някоя друга книга.
Това от една страна, а от друга – хем не ти се излиза, хем ти се иска да счупиш някой и друг лев. А пък като замаскираме тази низка страст зад благородната кауза да помогнем и на родното книгоиздателство в този труден, както отвсякъде се напомня, момент, и ето ме с поръчка на няколко книги. Тази, за която ще разкажа днес, е "Гарванът" на Едгар Алън По от издателството е "Лист".
Ще се запитате, че какво му е на "Гарванът" да заема цяла книга? И ще сте прави да задавате този въпрос. Аз самата бях любопитна, защото стихотворението ми е попадало и по-рано. Тук се задействаха допълнителните ми критерии за избор на книга. Аргументите се оказаха цели два и, ще се съгласите, толкова са силни, че дори нямах право да се съпротивлявам срещу тях. Защото забъркани се оказаха имената на Елин Пелин и Иван Милев.
Каква е връзката между По, Пелин и Милев? Започвам да разплитам. По живее и твори през първата половина на 19 в. Личният му живот е осеян с нещастия, но още приживе добива известност с творчеството си. В края на века славата му изглежда е прескочила океана и в България се появяват първите преводи на емблематичното му стихотворение. Забележете – под името "Врана" и... в проза! И така до 1906 г., когато се появява първият поетически превод със заглавие "Гарван", а негов автор е "певецът на българското село".
След като "Гарванът" стъпва на родна земя като текст, няколко десетилетия по-късно се появява и като картина. 1921 е годината, когато художникът Иван Милев рисува свой проект за корица на произведението. Минава още много време, точно 70 години от смъртта на художника, за да се появи рисунката на юбилейна изложба, която да провокира нейната реализация по предназначение. Адаптацията е дело на Милена Вълнарова.
Така в началото на 2020 г. се появява малката книжка с голяма колекционерска стойност, която държа в ръцете си. Фактите, които споделих по-горе, научих именно оттам. От нея ще разберете още детайли около раждането на "Гарванът" и появата му у нас, да проследите успоредните животописи на Едгар По и Елин Пелин, да узнаете какво мисли Гео Милев за творбата и, да, да я прочетете в оригинал.
Хайде, със здраве! И както би казал Гарванът:

Нивга вече!

Публикувана в Дневник

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова