Преди няколко седмици се състоя дългоочаквана за мен премиера – тази на научнопопулярната книга "Песента на титаните: история за динозаври" от палеонтолога Владимир Николов. Издадена от Националния природонаучен музей (НПМ) при Българска академия на науките (БАН), това беше и мястото на срещата. В препълненото фоайе авторът сподели интересни и вълнуващи подробности около създаването и съдържанието ѝ, след което се изви дълга опашка за автографи.
Аз самата имах щастливата възможност да се запозная с ръкописа още преди месеци. Познавайки Влади, често съм имала възможността да се радвам на споделяните от него работни детайли, фотографии и лично създаден палеоарт, но за пръв път четях всичко това обединено в общ, свързан текст, систематично подреден и подкрепен от богат илюстративен материал, какъвто не всеки учен може да предложи. Не съм запален почитател, но динозавърската тематика ми е любопитна, а и всеки, който ме познава, знае, че науката с приключенски ореол ми е на сърце. С лекота прочетох "суровия" материал и зачаках полученият файл да претърпи задължителната редакция и да получи своя книжен облик.
Вероятно за мнозина информацията за динозаври в България дори към днешна дата може да се окаже новина. Трънското палеонаходище е известно на екипа на НПМ от 2017 г. и оттогава ежегодно се завръща в района. Разказът в книгата е за третата поред експедиция – момент, когато вече групата е наясно с потенциала на мястото, направени са първите значими открития и неизбежно очакванията за следващи са налице.
Владимир Николов запознава читателя с членовете на своя екип, след което го отвежда "на терен". В малко над 260 страници той споделя вълнуващия свят на изследователската работа, а теорията не се натрапва и е представена достъпно и увлекателно. За термините е предвиден и речник, а за най-любознателните авторът е отправил насоки накъде да продължат.
Трудно ми е да си представя, че някой би могъл да запази равнодушие пред мисълта за времената на динозаврите. В "Песента на титаните" Владимир Николов подава ръка, за да отведе читателя на пътешествие, каквото рядко се удава. Сигурна съм, че спектакълът на миналото ще заинтригува не само пораснали ентусиасти, и вярвам, че "приключението" на теренната работа и изследванията имат потенциала да увлекат не един и двама младежи. Закупувайки книгата освен това подкрепяте и музея, което е една чудесна добавена стойност към полученото от нея знание. Можете да я откриете в музейната книжарница, както и на Ratio Forum 2023.

 За книгата "Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София" от Соня Тодорова, издадена от "Колибри" през 2015 г., знаех доста отдавна, но докато не ми дойде темата до главата, не рискувах да посегна към нея. И ето ме – със сходно семейно положение, на възраст, та дори и с докторска степен в същото направление като авторката. Такова match-ване с писател съвсем не се случва всеки ден.
Познавайки творчеството на Соня Тодорова от романа "Перлите на Ади Ландау" и беглите впечатления за "Незнайните образи хорски" от премиерата на сборника ѝ с разкази, очаквам определението "Наръчник" да е заблуждаващо за книга с художествено съдържание. Въведението потвърждава подозренията ми, но с напредване в съдържанието се разколебавам. Книгата ту поема курса, зададен от заглавието, ту се хвърля в истории, които сякаш авторката е имала единствено и само вътрешна потребност да сподели. В унисон се лута и съзнанието ми – от силен порив да се сдобия с още няколко бройки, които щедро да раздам на близки млади майки и напиращи такива, които да посветя в лежерните насоки и родителски неволи, предадени с чувство за хумор, ентусиазмът ми угасва сред страници, които не виждам какво място ще намерят в смутеното ежедневие на новоизлюпения родител.
Дългото и изчерпателно заглавие перфектно описва съдържанието на книгата. В малко над 150 страници ще откриете квинтесенцията на родителството. Насоките действително са във възможно най-краткия и стегнат формат, като дори ще откриете обобщения в таблички и структуриране в булети, а за повече информация може да се поинтересувате в направените препратки. Самата аз се припознавам до голяма степен с изложените виждания и особено ми допада като "книга, писана от дилетант за дилетанти". Не подценявайте обаче наглед невинната вметка "и други", криеща не един и два подводни камъка.
Епилогът е напълно в духа на това, за което разчитам на авторката. Чудесен "бонус трак" и полезни за мен са  кулинарните съвети и рецепти, поместени в последните страници.
Ако темата за родителството не ви е на дневен ред в момента, тази книга несъмнено не е за вас. Ако и децата са ви поотраснали – също; освен ако не искате да си поприпомните миналото по обезопасяването на дома, захранване с пюрирани субстанции и прочее. Ако обаче ви предстои да ставате родител или едва сте станали такъв, но ви е прикипяло от поучения в сериозни четива и mom-shaming из групите, може нелошо да се разведрите с "Наръчника" на Соня Тодорова.