Сряда, 20 Април 2016 21:46

Из "Трима другари" на Ремарк

Макар че излистих книга и повече след приключването на "Трима другари", с което поутихнаха страстите ми около романа, ще ми бъде приятно да се върна към него, за да споделя някои специални моменти, защото такива имаше много. Невинаги ми се случва книга да ме завладее от самото начало и може би нямаше да се случи, ако това бе просто история за Първата световна война. Ежедневието на 20-те години в Германия обаче бързо затвори страницата на спомените, за да възцари безцелното настояще, в което крадешком се промъкват дребни забавления. Въздухът за тлеещият живот е скъп, но заедно другарите ще съумеят да поемат дъх. А те са повече от трима, но с тях неотклонно е и сянката на войната:

 - "Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използвани, а после ги изстласкват настрана."

- "Другар от войната. Единственият, не познавам друг, който от голямото нещастие да е направил едно малко щастие. Но не знае как да заживее и затова просто се радва, че още е жив."

- "Мислех си и за това как навремето се върнахме от войната млади, обезверени, като миньори от срутена шахта. Искаше ни се да се втурнем в атака срещу лъжата, самолюбието, алчността, равнодушието, които бяха виновни за всичко, изстрадано от нас; бяхме станали сурови, нямахме доверие в никого, освен в другарите редом с нас; изпитвахме и друго едно доверие, което нивга не ни бе мамило - доверие в реалните неща, в небето и земята, в тютюна, дърветата и хляба - но какво излезе от това? Всичко бе рухнало, фалшифицирано и забравено. А на оня, който не можеше да забрави, му оставаха само безсилието, отчаянието, равнодушието и ракията. Времето на големите човешки и мъжки мечти бе отминало. Побеждаваха енергичните. Корупцията. Бедността."

- "Единствен глупавият побеждава в живота; умният вижда твърде много пречки и се разколебава още преди да започне."

- "За човека, комуто са принадлежали книгите, те са били заслон и той ги е пазил до последния момент; оня, който ги е дал тук за разпродажба, е стигнал до края."

- "...човек изпада в меланхолия, когато мисли за живота. До цинизъм стига, когато вижда как мнозинството от хората се справят с живота."

- "Хората от моя тип се чувстват най-добре, когато живеят винаги така, сякаш къщата, в която се приютяват, утре ще бъде съборена. Така сме свикнали. Причината е във времето."

- "Завършените жени омръзват бързо. Ценните - също. Отломките никога."

- "Единствено оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг."

- "Накрая всички се разсмяхме. Който не бе в състояние да се смее над двайсетия век, би трябвало да се застреля. Но човек не можеше да се смее дълго над това. Всъщност то си беше за плач."

- "Забравата е тайната на вечната младост. Човек остарява единствено чрез паметта си. В живота твърде малко се забравя."

- "Знаем премного, а можем прекалено малко, защото знаем премного."

- "Истинският идеалист се стреми към парите. Парите са свобода, изсечена на монети. А свободата е живот."

 - "... дори за момент неочаквано имах странното усещане, че това действително и в някакъв чудно дълбок смисъл е животът, а може би дори и щастието: любов с толкова много тъга, страх и мълком стаено прозрение."

- "Този брак и този кротък, скромен живот бяха съсипани единствено поради липсата на малко сигурност и малко пари. Мислех за това, че има милиони такива хора и че причината е винаги  в малкото сигурност и малкото пари. По ужасен начин животът бе принизен до жалката борба за голо съществуване."

 - "...но в живота си бях видял толкова много мъртви, че за мен всяка болест все още означаваше живот и надежда."

- "Очите ѝ блестяха. Аз стоях до нея и я слушах, смеех се и си мислех какво проклятие е да обичаш една жена и да си беден."

- "Бях преживял толкова много и знаех: човек може да се упреква за всичко, или пък да не се упреква за нищо."

- "Подробностите са чудесни, но цялото е без смисъл. Като че ли е създадено от някой, комуто пред удивителното многообразие на живота не е дошло нищо друго наум, освен пак да го унищожи."

Обичам тая мрачна обреченост и целия този живот в нея.

Публикувана в Дневник

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова