Не, не e четвъртък по никое време. Или някоя от онези полу-работни полу-съботи, в които мисълта оправдано е лишена от съдържание. Тъкмо обратното - става дума за пространство-времевия обхват на "Края на Вечността" от Азимов.

Е, не мога да гарантирам, че ако вземете книгата в ръце, непременно ще извървите пътя. Преди години, когато нарочно срещнах творчеството на Азимов, Реалността ми положително бе друга. През последните месеци обаче нагласата ми към научната фантастика премина във възход и, уповавайки се на своя нов поглед, скочих в приключението.

Втори вариант. Годините между Среща номер 1 и Среща номер 2 изобщо не подлежат на разсъждение, защото първата творба на Азимов, която прочитам е "Краят на Вечността". Така още тогава решавам, че книгата е чудесна, а научната фантастика си я бива.

Трети вариант. Не прочитам "Краят на Вечността" и (може би) решавам, че научната фантастика изобщо не е за мен. Не защото няма други стойностни произведения в този жанр. Тази литература е чужда за мен и ако не бяха фундаменталните послания от социален характер, навярно така и щеше да си остане.

Вариантите са безкрайно много, но да зациклям с тях във Вечността, по-вероятно е да ви лиша от интелектуален прогрес. Затова ще диференцирам книгата до няколко цитата, а интегрирането е ваша задача:

- "Преди всичко Техникът трябва да бъде хладнокръвен. Промяната на Реалността, която той извършва, може да засегне живота на петдесет милиарда души."

- "Ако Вечността имаше въобще някакъв дефект, той бе липсата на жени."

- "Историята, която учат Временните, се променя с всяка Промяна на Реалността. Те, естествено, не осъзнават това. Всяка Реалност смята собствената си история за единствена."

- "Независимо от малките отстъпки, които Вечните, като практични хора, правеха на човешката природа, идеалът им оставаше човекът, който живееше единствено за да изпълни мисията си - да работи за подобряване на Реалността и увеличаване на човешкото щастие."

- "И затова, докато бедните не бяха още съвсем зле, докато богатите, възползвайки се от привилегиите си, не забравяха напълно задълженията си, докато културата им очевидно не загниеше, във Вечността щеше да съществува тенденция на толериране отклоненията от модела за идеалното разпределение на благата..."

- "Тя следеше всяко негово движение, докато той, свел поглед, щателно изучаваше душата си, за да открие горчивия срам, който би трябвало да изпитва."

- "Той обичаше всичко в нея: начина на обличане, походката, маниера на изразяване, дори малките ѝ кокетни трикове. Всичко това бе изработено в продължение на четвъртвековен житейски опит в определена Реалност."

- "Колко жалко, че мигът не може да се задържи дори и във Вечността, а, Харлан?"

- "Но начинът, по който тези хора сами си правят реклама, е просто противен - бе казал той. - Та кой глупак ще повярва на човек, който сам хвали собствената си стока?"

- "А всичко е толкова просто. Трябва само да попиташ момичето. Толкова е лесно да бъдеш приветлив, да се сприятелиш. Защо е нужно тук страдание?"

- "Не забравяй, че техният неуспех засяга не само самите тях, но и всичките им потомци."

- "Вечните се чувстваха призвани да предпазват човека от последиците на прекалено изобретателното му техническо въображение. Непрестанният възход на науката и техниката създаваха най-много грижи на Вечните."

- "Всъщност Реалностите нямат особено значение. Математиката си е същата."

- "Когато умовете са заети с космоса, всички земни неща остават на втори план."

- "Фактът, че знаете съдбата си, неминуемо ще промени Реалността по някакъв начин, та дори ако това означава, че кръгът никога няма да се затвори и Вечността не ще бъде създадена."

- "Вечните не пушат, а и болшинството от Временните също. Често разсъждавам по този въпрос, Понякога ми се струва, че това е просто жалък бунт срещу Вечността."

- "Докато все още съществува нашата Реалност, можем да бъдем уверени, че възможността да намерим изход от положението е все така голяма."

- "Те, Работниците, бяха и фундаментът, върху който се крепеше Вечността."

- "И тогава какво е всъщност това, което Вечните наричат "благо"? Аз ще ти отговоря. Безопасността и сигурността! Умереността. Нищо повече от това, без което не може!"

- "Човечеството може успешно да се издигне до забележителни върхове само ако се преборва с големите изпитания по пътя си. Точно от опасността и тревожната несигурност се ражда силата, която тласка хората към нови и нови, все по-високи завоевания."

- "Всяка система, която подобно на Вечността позволява на шепа хора да решават бъдещето на цялото човечество, неизбежно води дотам, че безопасността и посредствеността започват да се считат за най-висше благо; в една такава Реалност звездите са недостижими."

- "От тях избрах този (вариант - б. м.), в който беше ти, единствената Реалност, където те имаше."

- "Пред нас е Земята - каза Нойс, - но не вечният и единствен дом на човечеството, а само отправната точка на едно безкрайно приключение."

Публикувана в Дневник

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова