Маршрут: 1. Пътеката до гроба на Хаджи Димитър. Дължина: 6 км (отиване и връщане). Денивелация: 50 m. Време: 2 часа. 2. Разходка из село Свежен. Време: 1:30 часа.
Статия в "Дневник": ТУК.
- Движим се от село Мраченик в посока Свежен с изтострено внимание, защото след някой пореден завой предстои да се разкрие началото на пътеката към гроба на Хаджи Димитър на връх Кадрафил. Добре обозначена с информационна табела, тя започва от асфалтовия път, край който има и удобно място за спиране на автомобили. Освен нашият, има още два, като единият тъкмо се готви да потегля с две дами на борда.
- Минава 11:30, а на нас ни предстоят три километра до заветната точка.
- Спомням си началото на "Пътеводител на галактическия стопаджия" и космическата магистрала, която прокарваха. И ние в момента се движим по широк и добре утъпкан земен път - удобство, което за съжаление се дължи на сечището в непосредствена близост. Почти по цялото му протежение стройно ни провождат наредени дървени трупи на метър височина.
- Природата наоколо все пак изобилства. Между клоните припознаваме хижа Свежен, до която не стигнахме... този път! Откри ни се и изглед към старопланинския първенец - връх Ботев (2 376 м).
- Серията от изкачвания и спадове в малка амплитуда, която пътеката следва, предпоставя предимно бодра крачка и свежи разговори.
- В унисон с потенциалната ми кардиограма се мести и погледът ми, за да не изпусне никоя забележителност от мъхнат характер...
- ...високостеблена разстителност, представена предимно от дъбов вид...
- ...и препъни-камъни, маскирани като нежни цветя.
- След по-малко от час достигаме лобното място на героя.
- По същия път се връщаме до колата, палим и след минути сме в Свежен. Стара е славата му на селото с най-много кръчми в България - 26 според източник в мрежата, но това, което истински ни вълнува, е къде е чешмата. Упътват ни и без да се отклоняваме от главния път, скоро попадаме на точното място. Спираме до малък мемориален парк.
- В него откриваме и заветната чешма, която се оказа и богат исторически извор за свеженци, взели участие в Руско-Турската Освободителна война, Балканската война 1912-1913 г., Първата световна война 1915-1918 г. и загиналите за "народна свобода" 1925-1945 г. Препратки към тези събития откривахме и през цялата ни обиколка из селото.
- Забравяме за колата, която е паркирана на площада, заключен между парка, общината/кметството (с указана надморска височина 742 м) и пощата, за да продължим пешеходно.
- Любопиството ни повежда по най-стръмното направление с надеждата да проникнем в бдящия над парка храм "Свети апостоли Петър и Павел". Разочарованието от заключената врата не ни спира и продължаваме нататък по избраната полу-пътека полу-улица.
- Ако целта на дрънкулките е да гонят птиците - май не са им се получили докрай нещата. Ако е да привличат внимание - в играта сме.
- Катерим се по обраслия друм. Малко са населените къщи в тази, централна част на селото. Повечето са белязани от разруха в напреднала фаза. Следващите кадри не са предназначение за архитекти със слаби сърца. Затова пък в тях са запечатани скромността на селския бит...
- ...споменът за борците...
- ...преходността на човека и вечността на природата...
- ... разцъфналият живот...
- ...скритите зад пердето съдби...
- ...мястото на училището...
- ...и един заплетен сюжет.
- Пак сме на асфалта, но от друга улица. Оттатък пътя, успореден на реката, надничат още фасади - някои останали на тухла, други оптимистично боядисани в бяло.
- Там пък, където все още ги има, грижливо пазят спокойствието на дома.
- Пътят ни следва шосето по пътя, откъдето по-рано минахме с колата. От ляво и дясно остават сгради, деликатно прикриващи олющената мазилка зад дървета и храсти, отдавна забравили някогашното си достолепие.
- Паралелни вселени.
- Постепенно губещи сили, но упорити конструкции.
- Погледът ми се закача о падащата мазилка, сетне се захваща за гредите и излита през комина, където се оплита в жиците и се връща пак на земята.
- Белезите на времето са навсякъде и, все пак, сякаш то е спряло, зазидано във вечния камък...
- ...погребано в миналото...
- ...в подземие, откъдето вече отдавна не се опитваше да избяга...
- ...в реалността на ръждасяли чайки и застинали морски вълни.
- Вървим още малко надолу, стигаме до белия дом, след което тръгваме наобратно.
- Така успявам да обера и последната гъба...
- ...изкачвам стъпалата към летящата порта...
- ...подканена от мистериозно гостоприемство.
- На самия бряг на Свеженската река, край пътя е и обновената ракийджиница (вляво) - добро място да отморите тялото и да излеете душата, особено под приканващия шум на водата. С опция и за нощувка.
- Дозата оптимизъм за бъдещето на селото се засилва с къщи като тази, грижата на чиито собственици личи в детайла.
- И за да оправдая славата на Свежен с неговите кръчми, си взимам довиждане с една от тях. Намира се точно срещу пощата, за която вече споменах, но имайте предвид специфичното й работното време - всеки делничен ден до обед, а събота и неделя - с предварителна уговорка.
- Продължаваме в посока Бабек. По шосето спираме на две добре обозначени пътеки към: 1. Античният път и Змейовият полог (свърталище), който е древно тракийско светилище - до самата табела има малко място за спиране на колата, метри по-надолу зад завоя е по-удобно; 2. Тракийско светилище "Люляковото светилище" - подходящо е да се спре при табелата. Те остават за следващия път, но съм сигурна, че дори с тях щяхме да се вместим в еднодневната рамка.