Макар все още да не съм споделила впечатленията си от предходното ми четиво – "Любов по време на холера" от Габриел Гарсия Маркес, не мога да не отбележа приятната приемственост с откриващото присъствие на бялата роза в актуалното. Още по-хубаво е, че то излиза от печат тъкмо сега, в края на една година, която започнах именно с предишната част. Преди да сте се объркали съвсем, става дума за "Приказки за белите цветя", продължение на "Белите цветя" от Терез Никол.
Издадена отново под логото на Издателство "Екрие", веднага се забелязва кардиналната разлика в стила на илюстрациите и формата на книгата. Художник на първата част е Виктория Томова, а на новата е Анна Бабич. Промяната, която вероятно би смутила традиционалистите, съвсем естествено буди размисли и у мен относно предпочитанията ми. Истината е, че са различни и харесвам и двете. Проблем ли е смяната във визията на персонажите? Ако беше сериал, може би щеше да събуди някакво недоволство у мен, но за книга мисля, че различните визуални интерпретации върху текст, единен в духа си, могат само да допринесат.
В настоящата част е запазена и структурата от отделни глави в съответствие с календарните месеци, този път за второто полугодие. Белият букет е допълнен от роза, хортензия, лилия, хризантема, орхидея и калина в сърцето на всяка от новите истории. С тях развитие търпят познатите ни приказни персонажи Пролет, Лято, Есен и Зима и свързаните с тях лица. Вярвам не сте забравили и малката Теди и семейството ѝ, чиито живот също се озарява от сбъдването на съкровена мечта. А в края на книгата любознателният читател отново бива награден с интересна информация за всяко едно от цветята.
Приказката за водната лилия е тази, която обикнах най-силно. На вас и вашите деца оставам да изберете своята любима история.

С благодарност към Терез Никол и Издателство "Екрие" за предоставената книга!