Есен в града

Сеп 23

Черги

Черги

Връх Руй

Ставаме рано в неделя, за да се потопим в утринната септемврийска мъгла. Съпровожда ни по целия път от София до трънското село Забел. Естествено не е в състояние да ни демотивира - аз съм сигурна, че ѝ остава съсвем малко преди слънчевите лъчи да я разкъсат, но за всеки случай носим и навигационна техника, както и топли дрешки. На път сме да осъществим идеята, която ни се върти в главата от пролетта - изкачване на планината Руй и едноименния ѝ първенец. Подозрително скромната му височина не ни разочарова - изкачването на върха се превърна в поредното ни приключение. Да се разходим заедно ТУК!

Августовски следобед

Авг 13

Номер 1

Трабантът

Отне ми малко повече от половин страница четене, докато си припомня ясно причината да си купя тази книга (освен корицата, която ме привлече от пръв поглед). Тоталната лудост на целите абзаци, включващи по едно-единствено изречение, повличат читателя в лудата въртележка, за чиято скорост авторът очевидно е натиснал копчето на макс. Не е четиво за всеки, дори за повечето, но ако някой от вас се чувства поне малко авантюрист, смятам че трябва да опита това литературно приключение!

Моята лична тактика да изчета "Чемширово дърво", след като се отърсих от първоначалния шок, бе да впрегна целия си здрав разум и упоритост. В размазаните от вихрушката ивици най-първо различих извечното море, сетне около испанските му брегове изплуваха религията, митът, суеверията, човешките взаимоотношения и свободната от "монотонните нещастия на хората" статистика; и още.

Хайде сега и вас да "наплискам" с философията на Села:

• Небесата - пепеливи и мрачни

  Листакът - сбръчкан, повехнал,

  Листакът - изсъхнал, повехнал.

  ...

  Тогава сърцето ми стана пепеливо и мрачно,

  Като листака сбръчкан, повехнал,

  Като листака изсъхнал, повехнал.

  (Едгар А. По, "Юлалюм")

• "вятърът отминава, но морето остава, шумът на морето не идва и си отива, (...) а винаги идва, плис, плис, плис, плис, плис, плис, от началото до края на света, дори по-рано"

• "истината е и че не си заслужава да се опитва вече познатото"

• "при Санта Ушия хората започнали да прокарват канали на реката, която падала на три ръкава и правела най-високата каскада в Испания, приятно било да се гледа как водата прорязва въздуха, после ѝ сложили тръби, това било все едно предизвикателство към Бога, все едно искали да оправя кусурите на Бог"

• "разглабянето е като ексхумацията в гробищата, винаги се прави безсрамно"

• "никой не е задължен внезапно да стане добър, достатъчно е да става малко по малко"

 • "със здравето шега не бива и не бива да се подхожда безотговорно към него, здравето се губи по-бързо отколкото се възстановява, а понякога се връща след доста време или изобщо не се връща, здравето не е лотария, а сблъсък между живота и смъртта, нужно е присъствие на духа, за да се направлява здравето и да се администрира успешно, душата живее в мир в здраво тяло"

• "- На теб ти е достатъчно да яздиш кон и да играеш пасодобле, не можеш да имаш всичко.

   - Да, и това е вярно."

• "Има два вида хора: онези, които на събуждане си мислят, че сънищата им са били празна и чиста илюзия, и онези, които сънуват будни, те са най-опасни, защото усещат, че са способни на всичко, и биха загинали за една идея и даже за един каприз"

• "покорството е калъпът, който смирява характера"

• "волята е много без съмнение, ала не всичко, волята е само инструмент, който поставя човек в досег с нещата, към волята трябва да се прибавят и други заслуги"

• "- Мислите ли, че вече са изчезнали рицарските правила в морето?

   - Казвам го с много болка, но мисля, че да, модерните навигационни уреди нямат чувства и променят човека, който в стремежа си да идеализира инструмента и да бърка техниката с духа, е абдикирал от господството над волята. А без воля, дон Леандро, нито се поддържат достойнството и изискаността, нито се спасяват корабокрушенци."

 • "грижата за собствената кожа отклонява човека от пътя към триумфа"

• "ако човек се подчини на наредбите и остави забранените средства, това е знак, че е готов да умре всеки момент, защото вече нищо не го интересува, ама нищичко"

• "това човек да е свикнал да губи дава много сили"

• "щастието не може да се съзерцава с чужди очи, опитай се да гледаш жадно както живота, така и смъртта, и така ще понасяш по-леко страданието"

• "- Вие знаете ли дали надеждата е толкова горчив лек, колкото алоето?

   - Толкова или повече, зависи от гледната точка, но понякога още по-горчив лек може да е примирението, този цяр за нещастието на бедния."

• "най-трудното е семействата да не се разпиляват и хората да не умират далеч от мястото, на което са дошли на този свят"

• "трябва много да се внимава, защото който яде доверчиво, сере гневливо и после става по-лошо"

• "аз не противореча никому, защото вече съм си взел поука"

• "животът няма нито начало, нито край, защото когато едни умират, други се раждат, а животът е винаги един и същ"

Изминаха почти девет месеца - досущ като броя на ламските глави, откак заборих фолклорния сборник "Змей. Змейца. Ламя и хала". Издаден през 2016 г. от издателство "Изток-Запад", той е дело на съставителството и редакцията на Вихра Баева, Албена Георгиева, Валентина Ганева - Райчева, Доротея Добрева, Николай Вуков и  Светла Петкова. Както обаче ще може лично да се убедите, когато лично го разгърнете, в тази богата съкровищница са замесени имената на още много, много хора.

Изчерпателното съдържание, подобаващо заключено между две дебели корици, включва песни, приказки предания, че и вицове и задачи по математика! - все по темата с тия четири дзвяра от родния фолклор. Всички те са прилежно групирани по теми, а половината от тях, оказва се, са посветени на змея, обособил се като най-популярен образ. Изданието е предназначено за широката публика, като за улесняване на неговата смилаемост думите и изразите от народното творчество са придружени с бележки под линията, както и много интересни пояснения към всеки един текст.

От своите странствания между горната и долната земя отмъкнах няколко дара, с които да ви изкуша да се потопите в пълния колорит на сборника:

 • Ти да я видиш, мале ле,

  каква е мома хубава!

  Кога моминка стовеше,

  без слънце слънце грееше,

  кога моминка вървеше,

  без вятър вятър духаше,

  кога моминка думаше,

  от уста злато точеше.

- Синко Стояне, Стояне,

  тва не е мома хубава,

  ле хем е, синко, ле хем е

  змиичината дъщеря.

• А Марко си у София седи,

  оди Марко по тесни сокаци,

  и си пие у ладни меани,

  и си люби софийските моми,

  ем момите, ем па невестите.

• "Кога ме удри три пъти с тупайница в главата, ми се стори, оти мозъка ми пукна и очите ми изкочиха."

• "Тоя отиде при ковачите, прави, прави, прави го - па го хвърли у въздуха нагоре, па легне по очи, та топуза да го удари по гърбо. Ако пръдне, ке стига на топуза, па ако не мож да пръдне, пак го праща, по-голям да стане."

 

Лястовици по жицата

Плажа Корал, Лозенец, Черно море

Трабант в действие

Страница 6 от 26

Бюлетин

Име:
Имейл:

Календар

Декември 2019
П В С Ч П С Н
1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2019 Таня Славова