Изминаха почти девет месеца - досущ като броя на ламските глави, откак заборих фолклорния сборник "Змей. Змейца. Ламя и хала". Издаден през 2016 г. от издателство "Изток-Запад", той е дело на съставителството и редакцията на Вихра Баева, Албена Георгиева, Валентина Ганева - Райчева, Доротея Добрева, Николай Вуков и  Светла Петкова. Както обаче ще може лично да се убедите, когато лично го разгърнете, в тази богата съкровищница са замесени имената на още много, много хора.

Изчерпателното съдържание, подобаващо заключено между две дебели корици, включва песни, приказки предания, че и вицове и задачи по математика! - все по темата с тия четири дзвяра от родния фолклор. Всички те са прилежно групирани по теми, а половината от тях, оказва се, са посветени на змея, обособил се като най-популярен образ. Изданието е предназначено за широката публика, като за улесняване на неговата смилаемост думите и изразите от народното творчество са придружени с бележки под линията, както и много интересни пояснения към всеки един текст.

От своите странствания между горната и долната земя отмъкнах няколко дара, с които да ви изкуша да се потопите в пълния колорит на сборника:

 • Ти да я видиш, мале ле,

  каква е мома хубава!

  Кога моминка стовеше,

  без слънце слънце грееше,

  кога моминка вървеше,

  без вятър вятър духаше,

  кога моминка думаше,

  от уста злато точеше.

- Синко Стояне, Стояне,

  тва не е мома хубава,

  ле хем е, синко, ле хем е

  змиичината дъщеря.

• А Марко си у София седи,

  оди Марко по тесни сокаци,

  и си пие у ладни меани,

  и си люби софийските моми,

  ем момите, ем па невестите.

• "Кога ме удри три пъти с тупайница в главата, ми се стори, оти мозъка ми пукна и очите ми изкочиха."

• "Тоя отиде при ковачите, прави, прави, прави го - па го хвърли у въздуха нагоре, па легне по очи, та топуза да го удари по гърбо. Ако пръдне, ке стига на топуза, па ако не мож да пръдне, пак го праща, по-голям да стане."

 

Лястовици по жицата

Плажа Корал, Лозенец, Черно море

Трабант в действие

Котките

Вълнение

Спортно минало

Гребният канал в Пловдив

Трънска екопътека

Движим се от София в посока Трън. Наближава девет часа в първия от трите почивни дни, за които прогнозата вещае прогресиращо смазване на времето. Затова се уповаваме на зоните с променливо плътна облачност, които несигурно се сменят над нас.
В 9:30 спираме колата на адреса, където съм прочела, че се намира информационния център в града. Пише "Исторически музей", което утвърждава тезата. Взимам книжката "100-те национални туристически обекта" за печат и прекрачвам открехнатата порта. Сградата е заключена - сигурно сме подранили.
Въпреки ръмежа поемаме към ждрелото на река Ерма (има и указателни табели). Отбиваме на хижа "Ерма" с втори опит за печат - също толкова неуспешен.
Минути по-късно сме в изходния пункт на Трънската екопътека. Организираме набързо багажа и поемаме. Повече за приключението, което последва, четете ТУК.

Страница 8 от 27

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2021 Таня Славова