Бях сигурна, че ще харесам тази книга още преди да я започна и не се излъгах. Беше голямо удоволствие да се посветя на сюжета, наситен с дълбока и същевременно проста житейска философия.

Не заобичах, нито намразих кой да е от героите, въпреки че имаше достойни претенденти, та дори и за категорията "досадно-безразличен-ми-е". Централна фигура, извисяваща се над останалите, е иконичният образ на Сам Хамилтън; китаецът Ли е винаги на място; Абра е стабилна; а за другите си прочетете книгата )) Неколцина герои се промъкнаха почти крадешком пред очите ми, така че ако искате да получите пълна детайлност, не ги оставяйте да ви се измъкнат! Основните персонажи обаче добре ще ги научите, защото се справиха отлично в ролите си да представят взаимоотношения, вкоренени в човешкия род от библейски времена.

И докато Адам ту се влюбваше, ту разлюбваше фермерския живот, аз успях да напълня кошница с ябълки от градината на Стайнбек:

• "Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите."

• "Като буен човек, той имал нужда и от женско тяло, но и то, не си ли женен за него, излиза скъпо."

• "Открай време бе ненавиждал дисциплината като всяко нормално животно, но тя беше истинска и неизбежна като шарка, не можеш да я отречеш или наругаеш, можеш само да я мразиш."

• "Както е у мнозина, които нямат дар слово, Чарлс пишеше вдъхновено."

• "Живееше в селения грейнали и нови, необходени като Рая в шестия му ден."

• "Първо ще се разярим един на друг, сетне ще станем много учтиви помежду си, което е най-лошото."

• "Неприятни въпроси няма освен ония, които са облечени в снизхождение."

• "Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго."

• "[...] хитростта ограничава ума. Хитростта само те напътства какво да не правиш, ако не е много уместно."

• "Хората са доволни, когато си нещо, за предпочитане - каквито са те."

• "Господи, как минава денят! Досущ като един живот, толкова бързо, когато нехаеш за него, и толкова бавно, когато го наблюдаваш."

• "Когато казваш, че заслужавам почивка, казваш все едно, че животът ми е свършил."

• "Забелязал съм, че по-голямо незадоволство от това на богатите няма. Нахрани един човек, облечи го, настани го в хубава къща и той ще пукне от отчаяние."

• "Исках да имам жена и собствени синове. Сигурно ми се е щяло да предам глупостта, която у родителите минава за мъдрост, да я наложа на безпомощните си дечица."

• "Момчетата си размениха неловки погледи. За първи път те се сблъскваха с неумолимата женска логика - всепобеждаваща дори, а може би особено когато е погрешна."

 • "В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна. Разказвачите на приказки пред градските порти изопачават живота така, че не мързеливите, глупавите и слабите да им се вижда прекрасен, а това само задълбочава техните недъзи, без да ги учи на нищо, без нищо да лекува, без да извисява душите им."

• "В ония дни, както и в библейски времена, по земята все още ставаха чудеса."

• "Нечистата съвест е най-доброто стъпало към филантропията."

• "С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически практически са опит да стигнат до най-късия път до обичта."

• "Вярвам, че не съм от най-дребните душици, които са доволни, ако някой тъгува за тях."

• "Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят."

• "Аз търся работа. От служба нямам нужда."

• "Идваха ни всякакви идеи още на закуска и затова се хранехме с идеи вместо  със закуска. У нас имаше толкова много идеи, че забравяхме да припечелим нещо, за да купим провизии."

• "Да си бизнесмен, се иска опит. Хората, които получават своето състояние от наследство, винаги загазват."

• "Повечето хора ги връзват именно така. Те са благодарни, те са задължени, а от това по-страшни вериги няма."

• "Не е лесно да даваш на хората, макар че, мен ако питаш, по-трудното е да ти дават."

• "- Старият Сам Хамилтън бе разбрал накъде вървим. Казваше, че вече не могат да съществуват всестранни философи. Бремето на познанието е твърде голямо, за да може да го възприеме един-единствен мозък. И предвиждаше, че ще дойде ден, когато отделният човек ще знае само една малка част, но ще я владее добре.

- Да - каза Ли от вратата, - но не го одобряваше. Презираше този ден."

• "Лесно е да се печелят пари, ако става дума за парите, от които имаш нужда. Но с нищожни изключения, хората не искат пари. Те искат разкош, искат да бъдат обичани, да им се възхищават."

Антикварен магазин в Пловдив, квартал Капана

Земнят дневник

Бъдете в крак и със земната страна на Дневника, като последвате страницата във Facebook: ЗЕМНИЯТ ДНЕВНИК.

Плана планина

Денят може и да не беше най-подходящият, но го бяхме решили - тази събота бе отредена на Плана планина. Добре опаковани срещу приятно южния, но доста силен вятър, оставихме колата в едноименното село и се отправихме по черния път, водещ до връх Манастирище. Замислен с идеята да не ни натовари по никакъв начин, маршрутът бе особено лежерен с едва щипка изкачване. Крайната му непретенциозност обаче бе гарнирана с отличен обзорен поглед през цялата разходка - щастие, което обикновено коства многократно по-големи усилия. Вижте сами - ТУК!

Където дирята свършва

Карай, дяволе, верицата му, и каквото сърце каже,
една работа или ще стане, или ще се провали!

Наумиш ли си нещо, карай, и не бой се!
На младостта си юздите отпусни, не я жали!

На мълнията рожба съм и на гърма внук,
и ако ща, святкам и гърмя, и ако пък ща, ръся сняг.

Години прекарах в благоговение пред тежкия "Рапорт" на Казандзакис. Веднъж го подхванах; не сполучих.

Върнах се. Беше август и с точност до дни съвпадаха датите от календара и тези от страниците на книгата; вярвах, че по-подходящ момент не би могъл да се случи. Поглъщах бавно и с голямо удоволствие напоителните описания.

Постепенно южняшката му разточителност започна да попресища храносмилателната система на скромната ми душевност. Подмамена от цитата на задната корица, прекарах известно време в опиянение, докато осъзная сладникавия привкус, който философията на Казандзакис ми носи. Изгубвах се в изобилните терзания на личността и отчаяно се захващах за кратките моменти, които едва стъпваха на земята. Може би в нея (философията; освен в морската храна) пък да се крие тайната на гръцкото дълголетие?

Засега обаче ме отказа от повече патетични душевни терзания в полза на четиво, посветено на обикновените човешки съдби. Докато научите кое е то, оставям ви част от даровете на критянина (да, да, признавам, че прекарахме и доста ценни моменти заедно; задължително искам да спомена и забележителния, пълнокръвен превод на Георги Куфов):

 • "Събирам сечивата си: зрение, слух, вкус, обоняние, осезание, мозък. Свечери се вече, свършва надницата, завръщам се като къртица в дома си, в пръстта. Не защото се уморих да работя, не съм се уморил, но слънцето залезе."

• "Та нали ние, ранените, гладните, лудите глави, железните глави, зарязахме охолния живот и сигурността и начело с теб се хвърляме напред, за да разчупим границите?"

• "оттогава много мои любими същества, които умряха, не слязоха в пръстта, а в паметта ми, и вече знам, че докато съм жив и аз, ще живеят и те."

• "и след един завой на пътя - какъв беше този звяр, каква свежест, каква безкрайна въздишка - цялото море, тъмносиньо, кипящо, само шумове и миризми, се изля разпенено в мен"

• "Никога не виждах повторно нещо по един и същ начин; защото всеки път му придавах ново лице и ставаше неузнаваемо; възобновяваше се всеки миг девствеността на света."

• "Шепнех скришом в себе си: "Авра-ам, Авра-ам" (...) и когато научих, че веднъж взел да коли сина си, обхвана ме ужас (...). И когато учителката ни каза, че онзи, който следва божите заповеди, ще отиде в лоното на Авраам, заклех се в себе си да престъпя всички заповеди, за да се спася от лоното му."

• "Огънят, наводнението, смъртта ми се струваха много приятелски стихии; сякаш и аз бях някаква стихия от техния род, все духове, и се мъчехме да избавим земята от къщите и хората."

• "Искате да научите на ум и разум и богатите ли? Да сапунисваш арапина, само си хабиш сапуна! Богатият, слушайте ме мен, не иска да промени нищо, нито Бога, нито родината, нито рахатлъка си, добре се е нагласил той, а ти колкото си щеш тропай на глухия на вратата."

• "Звяр, сляп, объркан, гладен, но който не яде, срамува се да яде, и който трябва само да кимне на минаващото по улицата щастие и то с готовност ще се спре, но не му кимва, а отваря чешмата и пуска времето да тече без полза, сякаш е вода, и го пропилява, звяр, който не знае, че е звяр - това е младостта."

• "а млад ще рече да се заемеш да сгромолясваш света и да имаш дързостта да искаш да изградиш нов, по-добър."

• "Цивилизацията започва от онзи миг, в който започва играта. Дотогава, докато животът се бори да се съхрани, да се защити от враговете си, да се задържи върху земната кора, цивилизацията не се заражда. Заражда се от мига, в който животът задоволи най-насъщните си подребности и започне да се радва на малко отдих."

• "бях толкова щастлив, че разбрах - това надхвърля човешките права и трябва да намеря начин да се измъчвам за нещо."

• "щастието на този свят е размерено по ръста на човека; то не е рядка птица, която гоним ту по небето, ту в ума си; щастието е домашна птица в нашия двор."

• "от малките добродетели се боя повече, отколкото от големите пороци, защото имат красиво лице и лесно подмамват."

• "Казах на бадема: "Братко, поговори ми за Бога." И бадемът цъфна."

• "В главата ми отново повя вятърът на странстването; докога този вятър ще вее в главата ми? Да даде Господ, докато умра!"

• "За миг понечих да се върна обратно; в мен проблесна най-суровата радост - да не откъсна, да не се порадвам на плода на моя копнеж. (...) човекът в мен победи, закрачих отново."

• "Никога не бях почувствал, толкова осезаемо и с такова изумление, че омразата, преминавайки последователно през разбирането, през жалостта и съчувствието, може да се превърне в обич."

• "Веднъж, когато те свари буря в планината, ти (Ницше - б.м.) писа: "Какво ме е грижа мен за нравствените повели? Прави това, не прави онова. Колко различни са светкавицата, бурята, градушката! Свободни сили, без нравоучения. Колко са щастливи, колко са могъщи тези сили, които размисълът не тревожи!"

• "голяма наслада е да живееш и да работят добре и петте ти сетива, петте врати, през които влиза светът, и да си казваш: "Хубав е светът, харесва ми!"

• "Който казва, че съществува избавление, е роб; защото непрекъснато претегля в злато всяка своя дума, всяка своя постъпка, и трепери: Ще се спася ли? Няма ли да се спася? Ще отида ли на небето? Ще отида ли в ада? Как може да бъде свободна една душа, която се надява? Който се надява, се бои от този живот, бои се и от другия живот, виси нерешително и чака съдбата или божията милост."

• "Вярвам в един свят, който не съществува; но като вярвам в него, аз го създавам; несъществуващо наричаме това, което не сме пожелали достатъчно."

• "Трябва от време на време да се караме, да си строшаваме главите, чуваш ли? Това ще рече обич."

• "Има ли нещо по-истинско от истината? Да, приказката; тя придава безсмъртен смисъл на мимолетната истина."

• "Божа благодат беше и днес денят; всяка сутрин възвръща девствеността си светът и ти се струва, че ей сега на̀ е излязъл от божиите ръце. Та нали няма памет и затова по лицето му не стават никога бръчки, не помни какво е строил вчера, нито го е еня за това, което ще стори утре; изживява сегашния миг като вечност: друга няма, пред и зад нея - Нищото."

• "Не се бой, казвах си аз, не мисли, че понеже си мимолетно животно, не можеш да се намесиш в управлението на света; уви, ако си знаеше силата, щеше вече да си надхвърлил човешките предели."

• "Колкото и малко да имам, пак ми стига; колкото и много да имам, пак не ми стига."

• "Равновесие ще рече неподвижност, неподвижност ще рече смърт."

• "има три вида души, три вида са и молитвите:

   1) Лък съм в твоите ръце, Господи; изпъни ме, за да не прогния;

   2) Не ме преизпъвай, Господи, ще се счупя;

   3) Преизпъни ме, и нека се счупя!"

   Избери!"

• "Кой може в атмосферата на обичта да различи мига от вечността?"

Окт 29

Воjводи

Воjводи

Страница 5 от 26

Бюлетин

Име:
Имейл:

Календар

Август 2019
П В С Ч П С Н
1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 31

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2019 Таня Славова