Оказва се, пътеписите са не само чудесна развлекателна литература и източник на вдъхновение за бъдещи планове, но и нелоша алтернатива да "попътуваш", когато обстоятелствата ти налагат друго. Независимо какъв е вашият случай, днес представям на вашето внимание една книжка от този тип, която попадна в моето полезрение тези дни. Тя е "Села и туризъм: посоки за пътешествия из България" на авторски колектив, включващ Анна Пелова, Гавраил Гавраилов и Михаил Михов, и издадена от "Сиела" през 2016 г.
В общо 204 страници, книгата има части. Първата от тях е увертюра, целяща разпалване на жарта по пътуванията из страната и посещението на малките населени места. Да се завърнеш към корените, да се заровиш в пръстта, да вдъхнеш аромата, да опиташ аромата на характерните вкусове и да се насладиш на местните забавления. През тази уводна част преминавам без особен интерес.
Втората и основна част е тази, която ме накара да посегна към книгата. В нея са включени разкази от първо лице за 34 локации в страната ни. За някои или повечето от селата вероятно сте чували, но в колко от тях сте спирали за почивка и проучвателна разходка? Още в началото на книгата виждам картата, върху която са боцнати те, а ако следвам последователността, зададена от авторите, ще премина през всяко от тях по азбучен ред. Информацията, която получавам, в никакъв случай не се изчерпва с имената в съдържанието, а разбирайте, по-скоро с тях са обозначени районите, в които предстои да "отседна". Ако пък вие решите да направите това буквално, авторите благоразумно са вметнали детайли относно има или няма къде да се подслоните и ще успеете ли да се нагостите с местен специалитет. Към това се добавят бележки относно интересните места за посещение в района и датите на празници, когато ще е подходящо да се отбиете, в случай че си падате по повечко шумотевица.
"Епилогът" на книгата е най-трудната за изчитане част, защото включва истории на външни автори, които не само че не ме впечатляват, но и в крайна сметка това, за което съм се спряла на нея, вече е зад гърба ми. Прехвърлям я набързо и слагам точка.
В заключение ще препоръчам "Села и туризъм" на всички ентусиазирани пътешественици, които желаят да отбелязват българските села не като точки на транзитно преминаване. Книгата дава добра основа, откъдето да тръгнете, а също и вдъхновение за ваши собствени приключения из малките населени места на страната. Приятно пътуване!

Отдавна мечтаех да посетя храм-кладенеца край село Гърло. Бях чела за него неведнъж и вниманието ми беше привлечено от археологическия обект, вдълбан и иззидан в земята. Казват, че бил на 3000 години. Освен това пътеписите обещаваха чудно приятна разходка, а какво по-добро от това да разкършиш кокали и на финала да е портал директно към древността.
Неделният ден започна по план с други задачи. Когато приключих с тях оставаше само да сглобим бургерите, да напълним кутията с бисквити, подготвени с нетърпение още от предния ден, да се вмъкнем в обувките и да изчезваме. Час по-късно вече излизахме от Брезник и аз се взирах напред в очакване на табела за Гърло. Ето я и нея!
Караме право напред и не след дълго съзираме картинка, която пасва точно на дефиницията за селски мегдан. Оттук знаем, че сме на дясно, нооо – някаква табела сочи наляво. Защо да не попитаме този дядо?! Сочи надясно и караме натам. Стигаме до къщата, която решаваме, че е последната на селото, гасим двигателя и развяваме бойното знаме.
Оказваа се, че съвсем не сме били прави. И ако минути по-късно смятах, че сме спрели до предпоследната селска къща, то съвсем скоро щях да се откажа напълно от тази хипотеза. Навлязохме в богаташкия квартал на Гърло. Изрично обаче отбелязвам, че тук липсва всякаква помпозност и иде реч за добре спретнати къщи и дворове пред тях. Над всяка порта е надвесен люляк и въпреки садо името си Гърло кипи от живот!
Продължаваме по черния път. Осеян с пеперуди, при всяка наша крачка те се разлитат все едно съм добавила сладникъв филтър към видео клип. Съпътстват ни дълго, по цялата слънчева пътека. И не са единствени те. Резките прошумолявания издават гущерите наоколо. Само два от тях обаче се осмеляват да се изправят очи в очи с нас.
Недалеч от стартовата ни точка, вдясно от пътя, съзираме дялани камъни, изпобутани хаотично, и табела за културна ценност. Да! Бях чела за древното гробище и сега, когато го виждам пред мен, силно се впечатлявам от него.
Денят е топъл, но облачен. И все пак прохладата на пътеката под клоните е приятна и желана. Движим се нарещно на р. Конска, но лиспват морни изкачвания и това е допълнителен бонус за нас. Така неусетно стигаме до стената на язовир Красава – „крайъгълен камък“ в днешната разходка, малко след който очаквам да стигнем и до крайната цел.
Да, ама не. Прекарваме минути при преливника в лутане накъде да поемем. По язовирната стена върви ограда и при видимото наличие на охрана не желаем да създаваме проблеми нито на нас, нито на другата страна. Затова продължаваме по видимо единствения път – малко метално мостче над преливника и почваме да катерим стръмната и малко неприятна пътека нагоре.
Категорично следваме правилната посока, но има някои разминавания от пътеписа, на който сме се доверили. Да, ето го плетът, който ни отделя от санитарно-охранителната зона, но историята обещаваше поляна, а не гора с хищни комари. Не щеш ли след 10-тина минути чуваме гласове отдясно. Следваме звука и ето ти я заветната поляна! Пооглеждаме се наоколо, след което се връщаме в гората. След броени минути стигаме останките на порутена постройка, чиито фундамент заради склона е на нивото на очите ни. Не предизвиква кой знае какъв интерес (а трябваше!) и скоро остава зад гърба ни. Добре все пак, че поглеждам към навигацията – оказва се, че сме подминали целта. А единственото подозрително място е постройката, която неглижирахме по-рано.
На кой може да му хрумне да строи на археологически обект? Е, качваме се на площадка и да, разбира се, на нея се вижда зейнаталата дупка на храм-кладенеца. Двама посетители тъкмо си тръгват и не губим време да слезем по древните стъпала, за да отправим взор към небето, така както са го правили жреците хиляди години назад във времето.
Наблизо, сред дърветата има няколко дъски поставени като пейки и там сядаме да обядваме. Тъкмо нарамваме раниците, когато се появяват и следващата партида ентусиасти. Тръгваме тъкмо навреме.
На връщане срещаме още няколко групи. Пътят е лек, доволни сме. Взимаме си довиждане със село Гърло и неговите мистерии и си тръгваме с усмивка. До скоро!
А впечатленията ни в снимки можете да разгледате в галерията ТУК.

"12 месеца в България" е интерактивен дневник-гид. Обединява 12 части – по една за всеки месец. Всяка от тях съдържа избрани истории, представени накратко под формата на фотопис. Затова компилацията е дневник. Гид е, защото има и любопитна, че дори и полезна информация за посетените местенца. Нещо повече – включени са 12 тематични карти, които са си един своеобразен списък за посещение. С виртуални габърчета са отбелязани локациите на благоустроените пещери, най-ниските планински първенци, някои от най-красивите и диви плажове, селата с най-забавни имена и други знайни и незнайни забележителности у нас. Приятна разходка!

Постотпускарският мързел си казва своето и затова похващаме септември внимателно и полека. Търсим близка до София дестинация и маршрут, който да не разхищава изгубената по плажовете енергия.
Плана планина звучи като перфектният избор, макар и да не се възползваме от преимуществата на равнинното й било. Началото на днешната пътека е при село Долни Пасарел, а крайната ни цел - хижа Пеюва бука. Предварителната информация обещава полудневно трасе, подходящо дори и за начинаещи. Какви са нашите впечатления - вижте в галерията ТУК.

Денят може и да не беше най-подходящият, но го бяхме решили - тази събота бе отредена на Плана планина. Добре опаковани срещу приятно южния, но доста силен вятър, оставихме колата в едноименното село и се отправихме по черния път, водещ до връх Манастирище. Замислен с идеята да не ни натовари по никакъв начин, маршрутът бе особено лежерен с едва щипка изкачване. Крайната му непретенциозност обаче бе гарнирана с отличен обзорен поглед през цялата разходка - щастие, което обикновено коства многократно по-големи усилия. Вижте сами - ТУК!