Село Гърло е изходна точка за днешната разходка.

Противно на очакванията, а може би защото е пролет, тук има доста оживени дворове.

Древното гробище още в началото на пътеката.

Пътят беше осеян с тези красавици, които се разхвърчаха по магически начин сред краката ни при нашето преминаване.

Я да видим кой е тук!

Да, продължете по пътя.

Ключово място по днешния маршрут – язовир Красава.

Преминавайки по язовирната стена се натъкнахме на този гъбен титан. Не става ясно от снимката, но беше с наистина големи размери и се виждаше отдалеч.

Ако този плет се окаже отдясната ви страна на пътеката, то значи сте направили нашата "грешка" – при преливника на язовира поехме нагоре по баира. Впоследствие се оказа, че ако бяхме прескочили оградата при преминаване на язовирната стена, щяхме да продължим по една далеч по-културна пътека.

След краткото изкачване пътеката ни изравнява, а джунгла стилът ѝ допринася за приключенското усещане. Дали сме на прав път обаче?

О, да! Табелата за кладенеца премахва всяко колебание. Същевременно чуваме гласове отдясно и решаваме да проверим – така откриваме паралелния маршрут, по който по-късно ще се върнем.

И тук ли са се... Без излишно маене подминаваме постройката и продължаваме нататък по пътеката. И все пак знаем, че крайната ни цел не е далеч от язовира. Пет-десет минути по-нататък решаваме, че сме пропуснали нещо и се връщаме да обследваме района на постройката.

Какво беше изумлението ни да открием стълбите към храм-кладенеца горе на площадката. Предишните посетители тъкмо си тръгват, а ние не губим време, за да слезем по тях.

Още по-стълбите ни лухва акумулираният хлад, който в иначе топлия ден засилва мистицизма.

Фрагмент от впечатляващия градеж.

На връщане от храм-кладенеца минаваме по долната пътека, която ни отвежда до долната част на язовирната стена откъм него. Изкачваме се, а оттук насетне нещата са ясни: продължаваме по стената и черния път. До скоро!