Събота, 29 Април 2017 21:35

Трънска екопътека

Трънска екопътека

Движим се от София в посока Трън. Наближава девет часа в първия от трите почивни дни, за които прогнозата вещае прогресиращо смазване на времето. Затова се уповаваме на зоните с променливо плътна облачност, които несигурно се сменят над нас.
В 9:30 спираме колата на адреса, където съм прочела, че се намира информационния център в града. Пише "Исторически музей", което утвърждава тезата. Взимам книжката "100-те национални туристически обекта" за печат и прекрачвам открехнатата порта. Сградата е заключена - сигурно сме подранили.
Въпреки ръмежа поемаме към ждрелото на река Ерма (има и указателни табели). Отбиваме на хижа "Ерма" с втори опит за печат - също толкова неуспешен.
Минути по-късно сме в изходния пункт на Трънската екопътека. Организираме набързо багажа и поемаме. Повече за приключението, което последва, четете ТУК.

Публикувана в Дневник
Понеделник, 01 Август 2016 21:57

Шабленският вестник идва в понеделник

Шабла

Така и аз. А конкретният (понеделник) е не просто начало на седмицата, но и 1-во число на август, който заслужено е бетониран с прилагателно и превъзходна степен като най-отпускарски месец. И за да избегна както "отпускарския", така и "бетонирания", се насочвам на север по родното Черноморие.
Редно е да споделя, че не бяха само тия двете причини при избора на дестинация, но и златната покана за гостуване у бабата на приятел, която получих съвсем навременно броени дни по-рано. Тук, ако беше филм особено си го представям, можеше да има мигновена рестроспекция защо и как изобщо се случи тая почивка, но аз ще се задоволя с мъдрото заключение, че по-добре подранила отпуска, отколкото никаква.
И ето че в ранния следобед на въпросния ден вече губя обхват на радиото в района на Карнобат, за да се отдам на тишина и спокойствие през наскоро ремонтирания Ришки проход. Остава още много път, но ето че отминавам и Варна в някакъв момент. Идва време да заредим - мойта е далеч по-лесна с взетите набързо хляб и кюфтета, отколкото за колата с малкото и все неизвестни бензиностанции край пътя. Все пак успявам и с това. А към шест вече разтоварвам багажа си в Шабла. С което се бележи същинското начало на морската ми ваканция.
В този момент дори още не знам, че ще последват закуски сред градинската прохлада, където по четвъртития небосклон между къщата, дърветата и асмата ще гадаем дали денят ще е за плаж или разходки, а вечерите ще прекарваме в откровенията на дълги разговори, подведени може би от сладките градински домати. Повече за това ТУК.

Публикувана в Дневник

Дуранкулашкото езеро

Публикувана в Дневник
Неделя, 18 Септември 2016 17:01

Етрополска разходка

Етрополе

Втората поред шестдневна работна седмица бе в състояние да убие всеки прогресивен лъч дори у най-заклетия деец. Но в случая тя си имаше насреща рецидивисти, готови да ликвидират единствения почивен ден с разходка извън зоната на комфорт.
Описвайки окръжност с център столицата и радиус под 100 км върху картата "Екопътеки: 140 туристически маршрути и екопътеки в България", пръстът ми спря върху Етрополе. Под номер 10 в района е отбелязана "Пътека на традицията" към връх Свети Атанас ("на традицията" вероятно заради ежегодното изкачване на местните навръх Атанасовден). Описанието е перфектно - час и двайсе по баирите обещават ведра разходка по силите на всеки, а близостта до града дава възможност за импровизация.
След 9 вече се движим по магистрала "Хемус". Многото ремонти по пътя не са проблем, защото трафикът е минимален. Минаваме тунелите "Витиня", "Топли дол" и "Ечемишка", а скоро след разклона за Ботевград виждаме и нашата табела. Не след дълго извиваме траектория по река Малък Искър и минути по-късно навлизаме в Етрополе по бул. "Партизански". Струва ми се, че почти сме прекосили града, когато внушителен стадион привлича вниманието ни. Непосредствено след него е автогарата, пред която паркираме, защото от предварителната информация знаем, че нашата пътека води началото си именно от нея.
Какво последва, вижте ТУК.

Публикувана в Дневник
Събота, 02 Юли 2016 20:47

До Мургаш и назад

Мургаш планино, планино,
много си, Мургаш, хубава
за паша, за зимовище,
а за хайдути най-много!

Мургаш

Романтиката на фоклкорните извори с лекота замайва главата, но след похода ми до Мургаш обективният извод е "Да би мирно седяло, не би чудо видяло". Обратнопропорционалната зависимост между времето, отделено за планиране на маршрут, и неговата продължителност на терен сякаш върви към потвърждение, след като надвисналият петъчен следобед невинно спусна идеята за съботен Мургаш.
Когато в 8 часа сутринта на заветния ден затегнах връзките на обувките в началната точка, знаех, че предстоят 4 часа по терен с преобладаващо плавен наклон. И да, и не - за наклона; иначе времето скочи с 50% отгоре с прилично темпо и по-скоро стегнати почивки. Като да идеш до Варна - пътуваш, пътуваш и все не стигаш.
Но беше много хубаво. Обичам такова ходене, а и сбъднах дългогодишно желание. За да не го бавите вие, колкото аз - хвърлете поглед на галерията ТУК и утре тръгвайте нагоре. Приятно!

Публикувана в Дневник

Драгоманското блато

Бях набелязала месец май за посещение на Драгоманското блато, но тазгодишният така се бе заел с разни мероприятия, че докато усетя и станало юни. Но където е единият, там е и другият, особено с дъжда, който се изля напоследък.
Втората събота на втория месец без "р" е, когато излизаме от София по Е80 с курс на запад. Минаваме Сливница, а аз започвам да се чудя кой ли рид точно е Чепън. Драгоман вече е наоколо ни и при табелите Драгоман 1, Прекръсте 8, Круша 17, Годеч 29 свиваме.
Понеже сме печени, няма просто да идем на блатото, а решаваме за начало да попребродим споменатия вече баир. В този момент още не предполагаме, че тази класификация ще добива все по-реални измерения през следващите часове. Вижте защо ТУК.

ПС. Вземете си повечко вода, защото по целия маршрут няма къде да попълните запасите.

Публикувана в Дневник
Понеделник, 23 Май 2016 20:17

Из Средногорието при село Свежен

Село Свежен

Третият от четирите почивни дни, навързали се по случай празника на българската просвета - 24 май, бе първият откровено слънчев от дългата дъждовна поредица, изляла се от Великден.

Тръгнала нерано от Пловдив, вече бях с компания, когато малко след 10 отново насочих колата по Карловско шосе. Полето полека се изнизваше, докато Средногорието нарастваше пред нас, а отвъд се извисяваше царството на Стара планина и нищо друго. Чернозем, Долна махала, Песнопой, Баня, Бегунци, Домлян, Мраченик. С поставянето на отметка пред името на всяко от селищата, колите постепенно изчезваха, а пътят се гънеше все по-настойчиво в преодоляване на височините.

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира, него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Под този надслов премина първата част от днешното ни приключение из Сърнена Средна гора. Историческата тематика ни отведе по пътеката до лобното място на Хаджи Димитър, където разбутахме въглените на тлеещата национална гордост.

Понеже това не ни бе достатъчно, следващата спирка по пътя ни поведе в разходка по улиците на село Свежен. Въпреки рушащите се архитектурни паметници, немалко паметни плочи отдаваха почит на отминали събития и заслужили хора. Открихме и надежда за бъдещето.

За другия път оставихме две пътеки в района, които набелязахме по пътя на връщане. За да узнаете тайната на този многокомпонентен маршрут, ви съветвам да разгледате с повишено внимание галерията ТУК.

Публикувана в Дневник
Понеделник, 13 Юни 2016 15:27

Ямбооол

Главната улица и общината на Ямбол

Съжалявам, но винаги, когато си помисля за Ямбол, изниква нелепата асоциация с почти култовото парче на Дражето. По-важното е, че положих първата копка на промяната с посещението ми в града. Възможността да се полутам с кола в търсене на центъра, ме въведе в пълна невъзможност да разгранича отделните му пространства, но със стъпването ми на пешеходната зона (снимката долу) нещата започнаха да си идват по местата. Наскоро ремонтираното стъргало е приветливо както за разходки, така и за отмора - с множеството си пейки, кафенета и ресторанти, а градът ми се издигна още повече в очите, когато в разбрах, че има и втора улица, лишена от присъствието на автомобили.

С късмета на неподготвен турист и ограничено време успях да видя сградите на общините Ямбол и Тунджа, Народно читалище "Съгласие" и мол "Ямбол". Изненада за мен бяха двете постройки от турско време - Ямболският безистен, който в момента е в напреднала фаза за приютяването на търговски обекти, както и джамията с извънредно ниско минаре.

Не посетих Централния градски парк - пропуск, отбелязан ми в последствие от тукашен. И задължително за следващия път - античният град Кабиле.

Главната улица на Ямбол

Публикувана в Дневник

Витоша

Идеята за разходка по северните склонове на Витоша е толкова свойствена за повечето обитатели на столицата, че мащабите на планината губят част от своята стойност. Близостта ѝ носи измамна достъпност, която не бива да се подценява.

Началото на топлата пролет ни отведе до Златните мостове, откъдето поехме към Камен дел. Освен да загреем набързо в прохладното утро обаче, предстоеше още да преминем през кал, лед и сняг, слънце и сянка, за да достигнем върха. Многообразието от условия, които преодолявахме едно след друго, а понякога заедно, ни се отблагодариха щедро с поетапно пробуждащата се във височина природа. В разходка, продължила по-малко от 5 часа, по дължината на 10 км и с денивелация от порядъка на 500 м видяхме много. Шепа донесох със себе си ТУК.

Публикувана в Дневник
Четвъртък, 10 Декември 2015 19:05

Троян: първа линия на Бели Осъм

Троян: първа линия на Бели Осъм

По думите на моя информатор, градът е с дължина около 10 км по долината, а в най-широката си част има не повече от три основни улици.

Освен през централния градски площад, 10-минутна пешеходна разходка из центъра на Троян ни отведе до тези стари къщи. Признаци на живот забелязах само в крайната дясна, използвана като шивашко ателие, а занемареният външен вид на останалите не ми вдъхна оптимизъм. Въпреки това ги намирам за крайно привлекателни и бих се върнала за следващ, по-сериозен тур.

Пред Музея на занаятите мернах и информация за пътеките в района - дългата е не повече от 5 километра, което се съчетава идеално с посещение на града.

Публикувана в Дневник

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова