Вторник, 03 Януари 2023 13:02

"Омагьосана зима" от Туве Янсон

Оценете
(0 гласа)

Сега имам всичко - рече си Муминтрол. - Имам цялата година. Заедно със зимата. Аз съм първият муминтрол, който е живял цяла година.

"Омагьосана зима" от Туве Янсон

Чета бавно и попивам всяка дума от новото си четиво. Началните редове ме изпълват с топлина и уют, за каквито всеки може да мечтае в навечерието на коледно-новогодишните празници, пък макар и действието да се развива насред скованата белота на Севера. Бавно и с удоволствие се потапям в света на "Омагьосана зима" от Туве Янсон. Част от основната поредица за муминтролите и с оригиналните авторови илюстрации, книгата е издадена у нас от "Дамян Яков", в превод от Теодора Джебарова.
Изпълнена с високи очаквания, още с първите страници по лицето ми се плъзва усмивка на удовлетвореност. Мислено кимам утвърдително на избора си, натрупвайки преспи от удоволствие в душата си. Разбутвам одеялцето си и редом със събудилия се по неволя Муминтрол, правя първите крачки в притихналия дом на спящото семейство, дълбоко потънали в традиоционния си зимен сън. Неподвижен изглежда и светът навън, чиято снежна цялост предстои да нарушим със своите лапки (защото в духа на книгата всички създания, които се появяват, разполагат именно с такива, и аз нямам ни най-малко желание да се разграничавам от този запленяващ колектив).
Тягостната самота на събудилия се по никое време Муминтрол, за негов късмет, не продължава дълго. Добродушен, гостоприемен и почтителен, край него се завъртат не един и двама приятели. Първоначално полека встъпват персонажи като мъдрата Тоо-тики и саможивата Мю, а впоследствие нахлува гъмжило от чудати образи, сред които муминският праотец, кучето Хленч, досадният хемул, плахата бубалина Саломе и цял отбор потайници. Докато повечето от героите будят умиление, мистичната Мразка и достопочтената ледена царкиня предизвикват вледеняващ респект.
С всички странници, които зимата довежда, на Муминтрол не му остава много време за носталгия по топлите времена. С удоволствие наблюдавам всяка среща, разговор и действие, а някои събития ме карат да затая дъх. Дълбоко в съзнанието ми се запечатва първият изгрев, ознаменуващ финала на полярната нощ, снежната фъртуна и всички забележителни моменти от настъпващата пролет.
Магическо очарование е пропило страниците на книгата. Същевременно не губи и своята реалистичност – трудностите на героите не се спестяват на читателя, опасностите и дори смъртта са налице, но без да се превръщат в трагедия, а са фино и деликатно представени. Философските внушения също са навсякъде и макар "Омагьосана зима" да е детска книга, ме размисли и развълнува силно. Ако не страдате от предразсъдъци, ограничаващи ви в литературата за възрастни, а напротив – обезателно разгърнете тази или друга част от поредицата на Туве Янсон. За себе си съм сигурна, че ще го направя отново и силно вярвам, че с която и да продължа, няма да сбъркам.

• „Но после реши, че сигурно е много страшно да си единственият буден, когато всички останали спят."

• „Ако знаех, че той знае, че заради него съм тръгнал да се катеря по тези планини, бих могъл да го направя. Ама така, съвсем сам няма да мога."

• „А сега си мисля за северното сияние. Кой знае дали го има или само се вижда. Всичко е много несигурно и тъкмо това ме успокоява."

• „[...] зимата гъмжеше от странни същества, които се държаха загадъчно и своеволно."

• „Муминтрол помълча малко. После въздъхна:
   - Някой изнася неща от татковата къща.
   - Какво по-хубаво от това! - възкликна Тоо-тики весело. - Прекалено много неща има около теб. Да не говорим за нещата, които помниш, и нещата, за които мечтаеш."

• „Видиш ли, има толкова много създания, които не могат да си намерят място през лятото, нито през есента, или пролетта - подхвана тя [Тоо-тики]. - Всички, дето са плахи и малко по-особени... Разни нощни животни и същества, които никога не са имали свои приятели и в които никой не вярва. Цялата година те се държат настрана. А сетне, когато всичко притихне и побелее, и нощите станат дълги и останалите заспят зимния си сън - тогава те излизат наяве."

• „Въздухът сякаш поомекна. Наоколо не се виждаше нищо от гъстия сняг и Муминтрол изпадна в същото въодушевление, което го обземаше лятно време, когато нагазваше в морето. Съблече трескаво хавлията и се хвърли с главата напред в една преспа.
"Зима! - помисли си той. - Та аз дори бих могъл да я обикна!"

• „Жалко, че интересните неща свършват тъкмо когато си престанал да се боиш от тях и най-сетне започнеш да се забавляваш."

• „Настъпи онзи тайнствен месец с красиви слънчеви дни, с капчуци от стрехите, ветрове и бързо летящи облаци, а пък нощем - остър студ, заледяване и ослепителна лунна светлина."

• „- Защо не ми каза всичко туй през зимата? - прекъсна я Муминтрол. - Щеше да ме утеши. Аз ти казах: "тук растяха ябълки", "пък ти само ми отговори: "а сега расте сняг ". Не разбра ли, че ми беше тъжно?
Тоо-тики сви рамене.
- Всеки трябва да открие всичко сам и съвсем сам да се прекатери през него."

Още в тази категория: « "Жега" от Ричард Касъл

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2023 Таня Славова