В кулминационната нощ на тазгодишните Персеиди. Е, тук по нищо не личи метеорният дъжд, но пък светлинното замърсяване на столицата... рисува!

В летния следобед на 14 юли 2014 г. се чуваше плисък от вълни, а вятърът горе изпълваше облаците.

... иде ли една българка по жицата.

Стигнахме до с. Гара Бов, както си му е редът - с железницата в дефилето. Преходихме Вазовата екопътека до с. Заселе, за да видим дядо Йоцовата "свободна България".

В предиобедните часове на късния август.

През последните два месеца, напоени с поройни дъждове, дъгите се превърнаха почти буквално в ежедневие. И пак, и пак ще ги снимам.

Същата вечер се изви една от най-страшните бури, в които съм шофирала. Дошла за секунди, разми хоризонта, земя и небе ведно бяха сиви.

Прибрах се - 5 минути чаках в колата пред нас, докато се успокои времето навън. Час по-късно слънцето се подаде - все още над западния хоризонт, и освети облаците на изток.

А след тези облаци дойдоха и други:

 Powered by Xperia and Renault's image stabilization. 19/06/2014.

Съботният следобед на 14 юни 2014 г. обещаваше да бъде ленив за фотоапарата в чантата ми. Облаци, дъжд и вятър се изредиха преди да изгрее слънце над Южния парк в столицата. И тогава на метри от нас, по една от алеите съзряхме катерицата, която се интересуваше от всичко друго, но не и от публиката, събрала се около нея за секунди.

Hello Kitty. 14 юни 2014 г.