Лале ли си, зюмбюл ли... 7 юни 2014 г.

Изглед от централния плаж на Поморие, 11:30 часа, 21 май 2014 г.

Наблюдаваното явление най-много се припокрива с описанието за околозенитна дъга. Според него тя се наблюдава изключително рядко - аз виждам за първи път такава, и е успоредна на хоризонта макар за обикновения зрител да напомня обърната дъга или усмивка. До тук с приликите: нашата не беше ярка, продължи повече от няколко минути и беше под слънцето. И все пак си мисля, че е ТЯ.

Беше неделя, 1 юни 2014 г. и обещаваше да вали. Все пак, в уречения час групата ни се събра на частично затворената за ремонт Централна гара - София. Точно в 11:30 пътническият влак потегли и в рамките на 20 минути преминахме маршрута София - София Север - Илиянци - Кумарица - Курило.

Излизайки от гарата бързо се посъветвахме с местните как е най-удачно да се придвижим до Кътина. Бяха единодушни да ползваме автобус, въпреки че разстоянието на топографската карта не бе повече от 4-5 км.

Тъй като имаше време, а и не бяхме категорични как да постъпим, тръгнахме по улиците в посока Кътина. Не след дълго се натъкнахме на релса от изоставена ЖП линия - трасе от гара Курило до въгледобивна мина "Кътина" (преустановила работата си през 1973 г. след изчерпване на запасите си, според справка). Последвахме посоката и навлязохме в гъсто обрасъл района, но все пак по пътека, която да следваме.

10-тина минути ни бяха достатъчни да излезем в самия край на Курило, на шосето към Кътина. В точния момент бяхме на спирката и хванахме автобус No 27. Слязохме на втората спирка по указание на хората в него - до моста в Кътина. Поехме нагоре по ул. "Пирамидите" - все пак разходката бе замислена с крайна цел посещение на Кътинските пирамиди. Баирът по асфалтовият път изкачихме за около 10 мин., когато при последните къщи видяхме указателна табела, сочеща към гората. Последвахме я и след няколко минути слизане по пътека сред дървета и храсталаци се озовахме пред глинените образувания.

Далеч по-скромни от Стобските пирамиди, които бях посетила наскоро, тези бяха обгърнати от гъста растителност - един от съществените фактори, който влияе върху тяхното скоростно разрушаване. Мястото, на което попападнахме с гледка към тях, бе подходящо за почивка, хапване и пийване, както и да изчакаме последния елемент от групата, който всеки момент трябваше да пристигне с колело от София.

Според информацията, която прочетохме, в района имаше две групи пирамиди, а ние бяхме седнали край обещаваща пътека. Действително, когато продължихме по нея видяхме да стърчат един до друг три конуса в далечината зад първите. Спуснахме се надолу по урвата, оставяйки покрай нас следите от някогашния опит за облагородяване: бетон излят в тенекии - може би част от ограда, и дори стълби в един малък участък.

Въпреки че през целия месец май не бе спряло да вали, в ниското се беше събрала сравнително малко вода. Обилната растителност напомняше джунгла, а мочурливият характер ни караше да бъдем предпазливи. Момчетата налазиха склоновете и достигнаха подстъпите на първите пирамиди - вляво от пътеката. Последваха опити да достигнем и до трите конуса - неуспешни, което след анализа впоследствие беше напълно обосновано - оказаха се по-далеч от първоначалното визуално впечатление, а и условията за газене във вода и комарите никак не ни предразполагаха. Все пак лутането наоколо даде резултат, като се натъкнахме на нова, самостоятелно обособена пирамида - вдясно от пътеката. Изкачихме се до нея. Макар под краката ни да бе почва, тя бе доста напоена с вода и не беше стабилна. Върнахме се до началото на пътеката и поехме обратно.

Към 14:30 се разделихме с пирамидите, но това не означаваше прибиране вкъщи. По улицата, по която дойдохме, излязохме от селото, но не към автобусната спирка, а пред ливадата в посока юг. Вдясно от нас беше Кътинският язовир и оттатък шосето. Крачехме по неясна, едва утъпката пътека в тревата, докато достигнем черния път, който бяхме забелязали в далечината. Натъкнахме се на няколко скромни образувания, които ни напомниха пирамидите, а скоро забелязахме могила. Направихме групово посещение на триангулачната точка No 43 върху нея, след което усилилият се вятър бързо ни накара да слезем между язовира и изоставената мина и да излезем на шосето.

След по-малко от 20 мин. пеша вече се движихме по ул. "Теменуга" в Курило. Имаше премного време до влака, така че се отдадохме на заслужена почивка в едно заведение до Пощата, съпроводено с литературно четене на "Рибния буквар".

Половин час по-късно изпратихме нашия велосипедист към София, а ние с нови сили се отправихме да търсим неизвестните участъци на забравената ЖП линия Курило-Кътина. Натъкнахме се на една баба, която не само любезно ни предостави своето дръвче със зрели череши, но и си спомни за изгубеното трасе - изградено през 1968 г. по думите ѝ, и ни упъти откъде преминава.

Сглобихме пъзела достигайки ЖП гара "Курило", а междувременно слънцето изгря. Имахме половин час до пътническия влак от Мездра до София - тръгнал в 16 часа, при нас беше в около 18 часа с едва 5-10 мин. закъснение. И после пристигнахме в София.

Очаквайте скоро албума със снимки в галерията!

По жицата. 1 май 2014.

Пролет в градината 2. Краят на април 2014.

Пролет в градината. Краят на април 2014.

По време на най-престижното винено изложение Prowein в Дюселдорф две вина с етикет "Произведено в България" се наредиха в Топ 10 на класацията "Световни винени звезди" (Winestar World Prowein). В конкуренция с над 20 000 вина от цял свят отличието спечелиха Cabernet Franc и Rheinriesling от серията Le Photograph на "Братя Минкови".

Неслучайно Le Photograph Cabernet Franc е и изборът на Хари Бенсън, с който известният фотограф отбелязва 84-я си рожден ден.

Преминаване към лятното часово време, няколко часа по-рано: смяна на гумите. Мероприятието съвпадна с откриването на мотосезона.

Датски учени провеждат изследване върху съня на 50 възрастни - 11 родени незрящи, 14 станали незрящи на по-късен етап и 25 човека с нормално зрение. В рамките на 4 седмици всеки от тях докладва своите преживявания насън, непосредствено след като се събуди. Анкетата обхваща няколко основни аспекта, а резултатите са доста интересни.

Първият логичен въпрос е виждат ли незрящите насън. Отговорът е категорично НЕ за така родените. Ослепелите на по-късен етап обаче имат визуални възприятия в съня си, като присъствието им е обратнопропорционално на периода без зрение. За сметка на това всички останали сетивни възприятия присъстват в по-голям процент, отколкото при хората с нормално зрение. Най-силен е контрастът при сетивността, която присъства в съня на 70% от незрящите срещу 45% при виждащите.

Що се отнася до емоциите - преживяванията не са чужди на никоя от групите. При тематиката също не се наблюдават различия. Интересно е обаче, че родените незрящи сънуват доста повече кошмари - 25% от тях срещу 7% от ослепелите впоследствие и 6% от хората със зрение. Категорично обяснение какво поражда кошмарите няма, но съществуват някои теории. Смята се, че кошмарите са тренировка за потенциални рискови ситуации в реалния живот. Това твърдение се съчетава с посочените в анкетата кошмарни ситуации - загубване, удар от кола, падане в шахта и дори загуба на кучето-водач!

В обобщение учените подчертават многопластовия характер на сънищата, които се определят не непременно от настоящите условия в заобикалящата ни реалност, но в много голяма степен от вътрешния ни мир и миналите събития.

Цялата статия прочетете тук (на английски език).

+ музика за сетивата и емоциите по темата тук

Необичайно топъл ноември. Очаквано застудяване вещаят прогнозите. Контролните органи обещават проверки на колите за зимни условия. Навярно последната идеална събота за любимия автомобил.

+ бонус парче за свършената работа и ценителите тук