Често започвам ревютата си с коментар за книгата, която държа в ръцете си. Този път това е крайно неуместно. Причината: за първи път подхващам "четиво" в аудио формат! Не от влечение към експеримента, а защото това е най-подходящият вариант според обстоятелствата в момента. Избирам книга по препоръка, която не съм планирала да купя. Нека бъде "Шантарам" от Грегъри Дейвид Робъртс, издателство Storyside, 2019 г., в превод от Светлана Комогорова. Зареждам се с търпение и натискам бутона за начало на дългия 44 часа и 26 минути запис с гласа на Георги Георгиев - Гого.
Само след секунди се озовавам на летището в Бомбай. Кацнала. Следвам по петите лирическия герой, беглец от закона. Историята е промотирана като биографична за автора, затова и  следя с документален интерес всяка негова стъпка, впечатление и срещите, които предстоят. Не отнема много време и първият досег с местната култура е налице – един от многото, които ще натрупам с напредването на книгата.
"Шантарам" ни отвежда по улиците на Бомбай през 80-те години. Една много съществена част от книгата се развива именно там. Многомилионен, многолик и пъстроцветен са думи, които лесно мога да прикача за индийския мегаполис, но Грегъри Дейвид Робъртс ни въвежда отвъд завесата на клишето. Това става не без помощта на ярки и интересни образи, които биха могли да виреят само там – приятелят му Прабакер (Прабу), компанията от "При Леополд" – няма как да не спомена поименно Дидие, Викрам и Лети, Модена и Ула, Маурицио и Карла... Да, Карла, в която героят ни се влюбва страстно.
Не се тревожете, че историята ще остане на социално-битово ниво, защото скоро към нея ще се присъединят не кои да е, а видни представители на бомбайската мафия. Централно място заемат Абдел Кадер хан – пръв сред доновете, и Абдула Тахери, на който авторът не неочаквано прави визуалното сравнение с "Омар Шариф на 30-тия му рожден ден". Замесването на лирическия герой с елитния криминален контингент е прелюдия към своеобразна следваща част на романа – участието във войната на муджахидините в Афганистан срещу Съветския съюз. Това пък е преломният момент за мен, в който се пречупвам почти да удвоя скоростта на слушане, защото... е, защото просто наистина не ми беше интересен този етап.
Заключителната част на книгата ни връща отново в Бомбай. Някои от героите вече ги няма, с други е време за сбогуване, а кръгът се затваря, както си му е редът – за финал на бомбайското приключение, започнало със срещата с Прабакер, последна е и срещата със семейството му, чиято заслуга е и името Шантарам. Тук е моментът да спомена, че е редно да гледате на книгата не като на биографична, за каквато е промотирана, а като на фикция. Допирните точки с житейския път на автора са налице, но в хода на повествованието неизбежно сами ще подложите на съмнение достоверността на много от събитията и персонажите. И в това няма нищо лошо. Книгата е увлекателна, а детайлите са напоителни. Без заблудата, че всички събития действително са факти от и без това впечатляващата съдба на избягалия от затвора Грегъри Дейвид Робъртс, ще можете да се насладите пълноценно на разказа.