Петък, 10 Август 2018 21:11

Стивън Кинг и "То. Част втора"

Оценете
(0 гласа)

"То. Част втора" - Стивън Кинг

Едва-що приключих първи том на "То" от Стивън Кинг и се хвърлих във втората част. Заветната, дългоочаквана среща на вече порастналите хлапета най-сетне се случва. Телефонното обаждане на Майк до всеки един от тях вече е предизвикало някои от спомените им, а първата оперативка на групата 27 години по-късно предизвиква силна вълна на емоции. След като сюжетът вече е набрал скорост от предишестващите 500+ страници, едва ли някой се съмнява, че посрещането им в Дери ще е с подобаваща "гостоприемност". Свръхестественият ужас отново е примесен с дори по-плашещата действителност, а нашите герои изпитват обосновани съмнения в съпротивителните си сили. Затова и се подготвих да стъпвам внимателно към предстоящите страници.
Според мен обаче Кинг отслаби хватката във втората част. Започна стабилно и до момента с вечерята в библиотеката сюжетът вървеше както си му е редът. От там нататъка обаче започна един такъв... да се рее. Намесени бяха герои, от които очаквах да изиграят по-съществена роля. По-голям проблем от това е, че главните персонажи се размиха. Силата на повествованието тръгна надолу и макар че посоката действително беше дълбините на мрака, не това имам предвид. Резултатът от това беше един ужасно дълъг финал, чиято кулминация беше чиста фантасмагория, през която силно желаех да премина възможно най-бързо, гонена от досада. За добро или по-скоро за лошо, сюжетът беше разнообразен с акценти върху ценности, изградени върху противоречиви основи. Сексът в канала ми беше напълно излишен.
Финалът по някакъв начин спаси положението. Щастлива съм от положителната развръзка като цяло, но изпитвам донякъде противоречиви чувства за това как им се наредиха работите на героите.
Въпреки изразените недоволства, "То" запазва култовия си статут в моето съзнание. Страшно много харесвам структурата на романа. В този ред на мисли, следете внимателно повествованието, защото авторът непрекъснато прескача между две основни времена – лятото на 1958 и пролетта на 1985, а помежду им намества бележки от още други моменти.
Харесвам много отправените послания. "[...] вярата е нож с две остриета" – страховете като храна за злото и силата, на която се уповават героите, за да го преборят. Когато срещнах посвещението на Кинг към неговите деца в началото на книгата ("магията съществува"!), изпитвах известно недоумение, но сега съм удовлетворена от духа на историята. Заслужава си да се запознаете с нея.

• "Добрите и лошите чудеса трябва да се вземат предвид, о, да, непременно, ала животът си продължава въпреки тях. Внезапният сблъсък с прекрасното или страховитото в десет часа не изключва един-два допълнителни сандвича със сирене по пладне."

• "Но щом пораснеш, всичко се променя. Вече не лежиш буден в постелята с твърдата мисъл, че нещо се спотайва в шкафа или драска по стъклото... а когато наистина се случи нещо неподвластно на разума – системата блокира".

• "И същевременно бе почнал да схваща великия принцип, който движи вселената, или поне оная ѝ част, свързана с успеха и кариерата:  първо откриваш оня смахнат тип, дето се спотайва в теб и все гледа да ти преебе живота. Гониш го до дупка и най-сетне го набарваш. Обаче не го убиваш. О, не. Смъртта е благодеяние за копеле като него. Мяташ му хомота и подхващаш дълбоката оран. Вкараш ли го в браздатам, смахнатият бачка като демон. От време на време даже ти осигурява по някоя хилка. И толкоз. Повече не ти трябва."

• "За истинската сензация е важно не само какво е станало, но и къде е станало."

• "Някои работи трябва да се вършат въпреки риска. Това е първото важно нещо, което осъзнах сам, без мама."

• "[...] може би това е най-страшното. Че не напускаш детството изведнъж, с оглушителен взрив като някой от ония клоунски балони с идиотските надписи. Хлапето в душата ти просто изтича навън като въздух от спукана гума."

• "Мисля, че за пръв път в живота си изпитвах истинска болка, щеше да каже той на останалите. – Изобщо не беше онова, което си представях. Не ме унищожи като личност. Мисля... мисля, че ми даде основа за сравнение – чрез нея открих, че човек може да съществува и в болката, даже въпреки болката."

• "На скейтборд не можеш да внимаваш, мой човек."

• "Бъди верен, бъди храбър, бори се.
   Останалото е мрак."

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Бюлетин

Име:
Имейл:

Календар

Август 2019
П В С Ч П С Н
1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 31

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2019 Таня Славова