Последната ми публикация изглежда сякаш безвъзрватно затрупана под 40-сантиметров сняг. И почти още толкова от добавеното количество при разриването на пътеките. С два метра отгоре поглеждам над плетеницата от лозови клони и си спомням времето на ароматните гроздове; и по-рано - на свежия материал за сърмички. Мекият студ все пак ме отрезвява и връща мисълта ми в настоящото очакване на бъдещата порция листа.