Или когато лятото просто си дигна гълъбите.

Нали така го беше казал поетът: "...небето като от коприна..."!

Въпреки че второседмичните дъждове започнаха да размиват пролетния цвят, всичко е добре, когато свършва добре. В случая - петък 13. А небето е каквото го виждате на картинката. На изток, защото на запад валя градушка. Не че тя щеше да ми попречи за този изглед. Контражурът, разбира се.

Взимам малко слънце за четката и акварелът е готов. Аз също - за следващите дни на прогнозния дъждовен май. Загърната в копринения си шал.