"Понеделник започва в събота" на братя Стругацки

Първата ми среща с повестта "Понеделник започва в събота" на братя Стругацки (Сиела, 2019; превод от руски: Симеон Владимиров) беше съвсем скоро. В мрежата мернах корицата на новото издание, а тя веднага ме грабна. Неин автор е Дамян Дамянов – художник, чието творчество тача доста. Поинтересувах се от сюжета и също ми се видя много близък до мен. Ставаше дума за съветски институт, учените в който са силно отдадени на каузата си. С това се обяснява и името на творбата – за работохолици, разбирайте, става дума. Затова, когато я видях да грее в центъра на книжарницата, не устоях на изкушението.
Разделена е на три части:  "Суета около дивана", "Суета на суетите"  и "Най-различна суета". В тях имаме едни и същи герои, мястото, на което се развива действието, е общо – Научноизследователския институт по чародейство и вълшебство, но както още съдържанието съвсем точно подсказва, това са три отделни истории. Първата прочетох внимателно, защото интригата тепърва се завързваше, а любопитството и високите очаквания силно ме глождеха. Втората я превъртях почти безпаметно, въпреки че тя имаше най-силна връзка с темата. Вниманието ми блуждаеше и не успя да се задържи в никой момент. Последната част обаче ме вкара отново в релси и с интерес проследих развитието на мистериозния случай, който стоеше в центъра ѝ. Сюжетът ѝ бе прелюбопитен и се радвам, че бе част именно от десерта. Дали едно от три е достатъчна мотивация да подхванете повестта? Да, защото това че не съм впечатлена от първата част, поставям ниска оценка на втората и съм вдъхновена от третата, съвсем не означава, че няма какво да открие един друг поглед, там където моя подмина осъдително лековато.
Не пропускайте и предговора от Борис Стругацки. В него ще научите детайли около написването на "Понеделник започва в събота", избора на заглавието, откъде, по дяволите, се взе тоя диван и още някои реални случки, намерили мястото си в тази причудлива книга. А с информацията, че самият Борис е бил научен сътрудник нещата съвсем си идват по местата.
В началото на всяка глава ще откриете и мото, което подсказва за предстоящите в тях случки. Изборът на всяко от тях е много добър – досущ като заглавията на братя Стругацки, чиято връзка със сюжета винаги е кристално ясна. А ето и обичайните цитати, с които да ви подскажа още малко от съдържанието на творбата:

 • "А какъв смисъл има човек да си купува кола, за да се разкарва по асфалт? Където има асфалт, няма нищо интересно, а където е интересно, няма асфалт."

• "– А с какво се занимавате“ – попитах аз.
   – Както всяка друга наука – каза гърбоносият. – С човешкото щастие."

• "Аз още не знаех как ще се развият събитията, но вече бях готов с ентусиазъм да се хвърля в тях."

• "Тези страхливи хора, мислех си аз, приличат на някои учени експериментатори, твърде упорити, твърде трудолюбиви, но без никакво въображение и затова твърде предпазливи. Когато получат резултат, който не е тривиален, те се плашат от него, набързо го обясняват с товам че експериментът не е излязъл чист, и фактически се отказват от новото, защото прекалено са свикнали със старото, което удобно се побира в рамките на авторитетната теория..."

• "Всички ние сме наивни материалисти, мислех си аз. И всички сме рационалисти. Искаме всичко незабавно да бъде обяснено рационалистично, тоест сведено до една шепа вече познати факти. И никой от нас няма за пет пари диалектика. На никого не му минава през ум, че между познатите факти и някакво ново явление може да се простира море от непознати неща.  И тогава обявяваме новото явление за свръхестествено и следователно невъзможно."

• "Като правило науката, в която вярваме (и много често сляпо), предварително и много отрано ни подготвя за бъдещите чудеса и психологическият шок се появява у нас само тогава, когато се сблъскваме с непредсказаното [...]"

• "Само този ще достигне свойта цел, който не познава думата "страх"..."

• "Потребни ли сме на себе си?"

• "Бях доволен, времето не ми стигаше и животът ми беше изпълнен със смисъл."

• "[...] тук [в института – б. м.] бяха дошли хора, на които им беше по-интересно да доведат докрай или да започнат отначало някаква полезна работа, вместо да затъпяват от водка, безсмислено да си клатят краката, да играят на томбола и да се занимават с най-различни по лекота флиртове. Тук бяха дошли хора, които не можеха да понасят разните му недели, защото в неделя им беше скучно. Магове, Хора с главна буква и техният девиз беше "Понеделник започва в събота".

• "Ситият стомах не обича ученето." (лат.)

• "[...] най-интересните и най-изисканите научни резултати винаги и навсякъде притежават свойството да изглеждат на непосветените свръхинтерелктуални и страшно неразбираеми. В наше време хората, които се намират далеч от науката, очакват от нея само чудеса и практически се са в състояние да различат истинското научно чудо от фокуса или от някое инетелектуално салтомортале."

• "Не бързахме да се заловим с онова, което ни интересуваше най-много. Не, никак не бързахме! Чувствахме се като чревоугодници. Не се нахвърляхме върху ястията. Душехме миризмите, кокорехме очи и мляскахме, потривахме ръце, обикаляхме и предчувствахме..."

Публикувана в Дневник

"Неуговорени срещи" – Аркадий и Борис Стругацки

Причината да си взема научно-фантастичния сборник "Неуговорени срещи" на братя Стругацки е първата поред творба в него – "Пикник край пътя", и по-напред – съветският филм "Сталкер" от 1979 г. на режисьора Андрей Тарковски, създаден по мотиви от повестта. И в двете витае доста мрачна атмосфера, така че се подгответе със специална нагласа, ако убедено желаете да посетите Зоната. Това значи, че имате предварителна идея що е то и не е необходимо да се впускам в допълнителни обяснения. В противен случай ще ви загатна, че това е мястото на може би "пикника край пътя" или може би кой знае какво на някаква по-развита извънземна цивилизация, зарязала разни артефакти при своето посещение на Земята.
Следващите три повести са "Охлюв по стръмното", "Бръмбар в мравуняка" и "Милиард години до свършека на света". "Охлюв по стръмното" е изключително сюрреалистична творба. Действието тръгва от едно село, през Гората към друго после пак през Гората - доста шантави места, дори плашещи на моменти, но като им свикнеш не са. Героите – уж хора (повечето поне) са откачалки, а за диалозите да не говорим. За мен тази повест е по-различна от другите три, но не е особено дълга и макар че на мен не ми хареса особено, е любопитна – не я пропускайте!
Повести #3 и #4 категорично пък хващат вниманието отначало и го държат докрай с пълна мистерия в сюжета.Това ги различава и от първите две, в които не си задавате постоянно въпроса "Какво ли ще се окаже?“ Идеите и в двете са интересни, героите също, взаимоотношенията им.
Нещо, което ме изуми и в четирите творби на Стругацки, е това, че заглавията са изяснени ясно и конкретно. С това авторите могат да спят спокойно, че основните послания са разбрани. Други представям на вашето внимание по-долу, като няма да ги разделям по произведения, защото смятам, че е излишно:

• "Ти си длъжен да правиш добро от злото, защото то няма от какво друго да се прави." - Робърт Пен Уорън

• "Е, нищо, това може да се поправи. Сега всичко може да се поправи. Жив съм."

• "Чудна работа между другото: когато и да отидеш, тези бармани вечно бършат чашите, сякаш от това зависи спасението на душите им."

• "А когато има знания, и богати можем да направим всички, и към звездите да полетим, и докъдето искаме да стигнем."

• "– Правилно, на човек затова му трябват пари, та да не мисли никога за тях..."

• "Разумът е способността на живото същество да постъпва нецелесъобразно или неестествено."

• "Защо нищо да не разбера? Все пак съм инженер..."

• "[...] макар да не бива никога да забравяме, че в нашия евклидов свят всяка пръчка има два края..."

• "Понякога се питам: за какво ли се трепем? Повече пари да изкараме? Ама за какъв дявол са ни парите, като само се трепем и нищо друго не правим?"

• "Да си измислят могат каквото си щат. В действителност никога не става така, както са го измислили."

• "Гадно е да те гледа човек как лапаш, лапаш, а след това тръгваш да обясняваш какво е редно и какво не."

• "И тогава няма много полза от теоретичната подготовка, нито пък стандартните модели на реагиране са достатъчни – трябва сам да минеш през здрачините на морала, да видиш някои неща със собствените си очи, здравата да си опариш пръстите и да натрупаш десетки отвратителни спомени, за да разбереш накрая и даже не просто да разбереш, а да попиеш със своя мироглед тази, някога тривиална мисъл, че на света има носители на разум, които са очевидно много по-лоши от тебе, какъвто и да си ти..."

• "Обаче тази затвореност не била резултат от чувство за малоценност, от усещане за ограниченост или неувереност в себе си. Това било по-скоро затвореност на човек, който винаги е зает. Сякаш не искал да хаби времето си за околните, сякаш бил постоянно и изключително зает със своя собствен свят."

• "– Друг свят, друг свят [...] Нима ви е тясно в този?
   – Ами как да ви кажа... Сигурно е тясно на въображението ни."

• "– Всичко на света е глупост! На света има само един разкош - разкошът на човешкото общуване."

• "Тази проклета интелигентска срамежливост! Не могат ли двама прекрасни хора отведнъж, от пръв поглед да се разкрият един пред друг, да се приемат един друг в душите си, да станат приятели от първия миг."

• "[...] не обичаше нови хора в стари компании, винаги се плашеше, че ще се държат не както трябва и заради тях ще стане неловко."

• "Къде е основният принцип на разума – целесъобразност, икономичност?"

• "Прекалено човешко, значи животинско. Не от разума, от неразумността..."

Публикувана в Дневник

Бюлетин

Име:
Имейл:

Календар

Декември 2019
П В С Ч П С Н
1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2019 Таня Славова