Сега не представлява нищо и ценности не обещава -
ни на земята божа, ни в океана,
ала залог на нация, потънала в забрава
e туй, приятелю - единственият, що остана.
Пази го и показвай го навред на хора,
които ще се вслушат в разказа на тази вещ
за жаждата за свобода и борбен порив
на нация, отнесена от вихъра зловещ.

 

Ако има нещо, което съм вярвала за себе си като читател през годините, то е клонящото ми към нула привличане от класическите класики. Не, че в списъка ми на прочетени и предстоящи заглавия липсват добре известни имена, напротив, но обичайните ми интереси обичайно гравитират около философските романи, научнопопулярната литература и някои дребни забежки. Ето обаче как почти по случайност и съвсем ненадейно посегнах към произведение, чието заглавие е съвсем извън собствените ми норми: "Отнесени от вихъра" от Маргарет Мичъл. А моят личен вихър действа толкова безотказно, че дори изправена пред над общо 1000-та страници на двата тома, не успях да се противопоставя на порива си.
Изминала вече около 150 страници, се изумявам от способността на авторката в тях да помести едва 24 часа от живота на героите, разбира се, не без отклонения, които да обрисуват по-ярко образите и тяхната същност с препратки към миналото им. Готова да изпитам отегчение, по-късно ще съжалявам за стремлението си да бързам напред, а сърцето ми често ще усеща леко болезнено присвиване при мисълта за безметежното битие на Юга преди Гражданската война в Щатите. Истината е обаче, че ще са ми нужни още доста страници, за да ме заинтригува наистина романът, та сетне и да го обикна от цялото си сърце. Годините на битки са пълни с куп детайли, които не ме вълнуват, а образите на главните герои не търпят особено развитие.
Истинският катализатор на романа за мен е падането на Атланта, последвано от капитулацията на Конфедерацията и достигането на все по-дълбокото дъно от затегнатата примка около врата на Юга. Пораженията от войната са така покъртително обрисувани, че е невъзможно читателят да не бъде завладян от непреодолима покруса. Във "възкръсналата от пепелта" Скарлет избуяват скрити надълбоко до този момент качества. От позицията на лицемерен моралист може да определя това като началото на нейната деградация, но истината е, че промяната, която претърпява, буди (и) възхищение. Редом до "порочната" ѝ личност се разкрива и градира образът на благочестивата Мелани, като двете, противно на волята на Скарлет до самия финал, неусетно заживяват в своеобразна симбиоза. С мъжките образи на отнесения Ашли и саркастичния Рет като че ли не настъпва значителна промяна, а само леко попълване на техните портрети, като изключим дълбокото униние налегнало Ашли след рухването на стария ред.
Има отделни моменти, които засега помня детайлно, но един от тях съм сигурна, че ще съхраня за дълго. Първата среща на Рет и Скарлет ми направи дълбоко впечатление, защото в спомените ми от екранизацията, излъчвана по телевизията в моето детство, това бяха иконичните герои от "най-великата любовна история на всички времена". Бях донякъде разочарована, че много дълго време след нея, връзката им не търпеше очакваното от мен развитие. Имаше големи промеждутъци, в които те изобщо не се срещаха, но направеха ли го – хвърчаха искри (и искрено ме забавляваха!). Сега мога да кажа, че това е най-доброто развитие, което тяхната история можеше да претърпи.
Нима класическите любовни истории си ги бива толкова? Любовният ореол около романа доста опростява неговата същност. Заглавието, добило нарицателен характер, в действителност реферира към последствията от Гражданската война върху цивилизацията на Юга. Това е повече роман, който се фокусира в детайли върху влиянието на историческия момент над обществените нрави и реакция на събитията, семейното възпитание, влиянието на кръвта и корените, като се изграждат отделни характери, ясно откроени и подчертани в контекста на екстремните обстоятелства. Интересна е йерархията богати плантатори, междуособиците в негърските среди и дъното, на което се намират "белите отрепки", както и отношението на "освободителите" янки. Особено внимание е обърнато върху положението на мъжа в обществото и у дома, както и на жената в услуга и поддръжка на неговата личност – взаимовръзка, в контраст, на която е изграден образът на Скарлет и гравитиращите около нея мъже. И ако дълго време чета романа с възмущение от образа на Скарлет, то неусетно падам в плен не на кухата чаровница с потрепващи клепачи и трапчинки, а пред нейния прогресивен ум, сила и порив за живот.
Финалът на първи том застява читателя да продължи възможно най-скоро със следващите над 600 страници, а заключителният "спринт" в последните 100-ина страници на втори том и перфектният за мен завършек ме държат омагьосана дни наред, след като затварям историята. Рет и Скарлет са разкошна двойка "негодници", които обиквам искрено и без уговорки. Макар 2023-а да не е приключила все още, без съмнение мога да кажа, че романът "Отнесени от вихъра" попада в челото на тазгодишните ми читателски похождения и положително сред първенците за всички времена. Иска ми се моментално да забравя прочетеното, за да мога отначало да се посветя на историята. Това, разбира се, е невъзможно, поради което търся утеха в иконичната екранизация и следващото ми четиво, което този път имам крещяща нужда да е силно, много силно.
Споделям ви цитати със забележката, че изданието, от което са, е друго и доста по-старо от "Отнесени от вихъра" на Издателство "Кръг", което виждате на снимката по-горе. Но нямаше как – след прочита беше неизбежно да не попълня домашната библиотека с разкошния роман, който разгоря такива чувства у мен, а кориците на Мила Янева-Табакова бяха неизбежният избор.

ТОМ 1:

• "Щастие може да има само когато се женят хора от едно тесто."

• "Никоя съпруга не е променила мъжа си ни на йота, това да го запомниш."

• "Членовете на семейство О'Хара бяха свързани помежду си и се държаха здраво един за друг както в успеха, тъй и в несгодите не поради някаква силна семейна привързаност, а защото бяха разбрали през трудните години, че за да оцелее един род, пред хората той трябва да се показва единен."

• "Всъщност майкитее на всичките и приятелки внушаваха на дъщерите си необходимостта да бъдат безпомощни, плахи и зависими създания. В действителност беше нужен доста ум, за да се усвои и поддържа подобна поза."

• "Глупаците, които хлътваха по превземки, припадания и ласкателства, не заслужаваха усилията да ги спечелиш."

• "Повечето девойки бяха насядали по пейките с придружаващите ги младежи, но Скарлет, с ясното съзнание, че всяко момиче има само две страни и следователно до него могат да седнат само двама мъже, беше избрала място встрани, за да събере около себе си колкото е възможно повече кавалери."

• "[...] поклонниците й [на Мелани - б.м.] бяха малко, защото й липсваха упорство и себичност, тъй важни при пленяването на мъжките сърца."

• "Човек трябва да загуби репутацията си, за да осъзнае какво бреме е била тя за него и колко ценна е истинската свобода."

• "Това, което много хора не схващат, е, че може да се забогатее не само при създаването на една цивилизация, но и при крушението й."

• "От опит знаеше, че лъжецът най-горещо защитава своята искреност, страхливецът — смелостта си, невъзпитаният — маниерите си, а безчестникът — честта си."

• "Всички войни са свещени за онези, които ги водят — отговори той, — Ако хората, които подпалват войните, не ги обявят за свещени, кой глупак ще тръгне да се бие?"

• "Англия никога не залага на губещата страна. Затова е и Англия."

• "Войни ще има винаги, защото мъжете ги обичат. Жените не, но мъжете ги обичат дори повече, отколкото обичат жените."

• "Скарлет, никога не изпускайте новите преживявания. Те обогатяват човешкия ум."

• "- Нямам нужда от вас, за да се спасявам. Благодаря, но мога прекрасно да се грижа за себе си.
Не бива да казвате това, Скарлет!
- Можете да си го помислите, но не трябва да го казвате гласно па
един мъж. Точно това е бедата на момичетата от Севера. Те са очарователни, но развалят всичко, като кажат, че сами могат да се грижат за себе си. Всъщност те говорят истината, господ да им е на помощ. Затова мъжете ги оставят сами да се оправят."

• "От плач нямаше полза. Женските сълзи можеха да помогнат единствено в присъствието на мъж, от когото очакваш услуга."

• "[...] никак не е добре жената да познае най-лошото, което може да и се случи, защото после нищо вече не може да я уплаши истински. А за една жена не е хубаво да не се бои от нищо. [...] винаги пази дълбоко в сърцето си нещо, от което да се боиш... и нещо, което да обичаш."

• "За Скарлет религията винаги бе представлявала нещо като сделка. Тя обещаваше на бога добро държане в замяна на благоволение от негова страна."

ТОМ 2:

• "Скарлет не съзнаваше, че всички правила на играта са променени и че честният труд вече не гарантира справедливо възнаграждение."

• "Загледан в мрачината към Уил, той си мислеше, че никога не е виждал такава сърцатост, както у Скарлет О'Хара, тръгнала да завладява света в дреха от кадифените завеси на майка си и с.перомот петльова опашка."

• "Влиянието е най-могъщата сила ма света, Скарлет. Спомнете си за това, когато ви арестуват. Всичко се корени във влиянието, а въпросите за вината и невинността представляват само академичен интерес."

• "По принцип той бе готов да угажда на жените. Те бяха такива забавни създанийца, че човек можеше спокойно да удовлетворява безобидните им капризи."

• "Но най-лошото бе, че тя [Скарлет - б.м.] действително печелеше от дъскорезницата, а нито един мъж не би могъл да се чувствува спокоен със съпруга, която има успехи в подобна неженска дейност."

• "Не може вече да се разчита на негрите. Работят ден-два, а после си дават почивка, додето изхарчат надниците си, и нищо чудио някой ден никой от тях да не се появи. Колкото повече време мипава, толкова по се убеждавам, че освобождаването им си беше живо престъпление. То просто провали негрите."

• "Знаеше какво иска и се насочваше към обекта на желанията си по най-прекия път — като мъж, а не по потайни и обиколни пътечки, както бе присъщо на жените."

• "Нещастни са онези хора и онази нация, които седят и ронят сълзи, защото животът не отговаря точно на техните очаквания."

• "Ако сте различна, ще бъдете откъсната не само от хората на вашата възраст, но от поколението на родителите ви, а също и от връстниците на децата ви. Те никога няма да ви разберат и както и да постъпвате, все ще бъдат възмутени. Ала вашите предци вероятно биха се гордели с вас и биха казали: „Личи си нашата семка“, докато внуците ви ще въздишат със завист, ще казват: „Баба трябва да е била опасна лудетина навремето!“ — и ще се опитват да бъдат като вас."

• "Несгодите изграждат личността или я пречупват."

• "Що се отнася до долари и центове, ти си дори мното умна. Умна си по мъжки. Ала женският усет и мъдрост напълно ти липсват. Та ти понятие си нямаш от истинската същност на хората."

• " - [...] След като се налага да крадете, Скарлет, защо вместо от бедните и слабите не крадете от богатите и силните? Още времето на Робин Худ, та чак до наши дни това се счита за признак на висока нравственост.
- Защото - кратко обясни Скарлет - къде по-лесно и безопасно е "да крадеш", както вие се изразявате, от бедните."

• "Хубаво, ама онез янки, дет за пръв път ме виждаха, ме именуваха „мистър О'Хара" и се току ме канеха да седна при тях, сякаш съм им равен. Само че аз нивга не съм бил на равна нога с белите хора, пък вече съм стар да се уча тепърва. Знаете ли, мис Скарлет, уж се държат с мене кат да съм някой големец, а усещам, че вътре, в сърцето си, не ме приемат, щот съм черен, пък те не ги обичат черните."

• "Стига ми толкоз свобода. На мене ми дай някой да ми поднася готвено три пъти на ден, да ми казва кво да правя и да ме гледа, кат съм болен."

• "Лицето му веднага просия от облекчение, че отново имаше кой да му нарежда какво да върши."

• "- [...] За бога, Том, има поне петдесет свидетели, които ще потвърдят, че те са били у Бел.
- Винаги се намират петдесет свидетели, които да потвърдят, че някой южняк е бил там, дето не е и стъпвал — намусено измърмори капитанът."

• "Та нали споменът за миналото щастие винаги се заплаща с душевни страдания, болка и неудовлетворение."