Спа, без да съзнава това, но усещаше, че продължава да е жива в съня, че другата половина на леглото й е в излишък, че лежи както винаги на левия край, но и липсва тежестта на другото тяло в отсрещния край. Мислейки насън, тя разбра, че никога вече нямаше да спи така, и се разрида насън, и спа в ридания, без да променя позата си, в своя край на леглото много след като пропяха първи петли и я събуди нежеланото слънце на утринта без него. И чак тогава си даде сметка, че беше спала дълго, без да умре, че бе ридала насън и че в риданията на съня беше мислила повече за Флорентино Ариса, отколкото за покойния си съпруг.

След "Отнесени от вихъра" на Маргарет Мичъл имам нужда от следваща разтърсваща класика, която да ми помогне да превъзмогна разгорелите се у мен читателски вълнения. Кратко проучване и бегъл поглед без риска да разкрия сюжета бързо ме хвърлят на "Любов по време на холера" от Габриел Гарсия Маркес (Издателство "Лъчезар Минчев"*, в превод на Тамара Такова).
Романът ме изпраща в повехнал колониален град нейде из Карибието в края на XIX и началото на XX век. Увертюра от близо 70 страници въвежда читателя, не без хумор, в настоящия момент. След края ѝ часовникът се пренавива назад с петдесет и една години, 9 месеца и четири дни – точност с каквато би могло да отмери единствено едно сърце в изгнание. Към вече известните ни доктор Хувенал Урбино и Фермина Даса, се присъединява Флорентино Ариса и оттук започва историята по същество.
Това, което много скоро успява да ме изненада, е приличната налудничавост в образите на героите и поведението им. В допълнение, любовните им терзания и съпътстващите ги неволи са подправени с известна комичност. Тези стилови характеристики ми действат ободряващо и вдъхновяващо за роман, предварителните очаквания за който са се заключавали основно в понятието "драматичен".
Съвсем без изненада, това е книга, изпълнена със страст, плам и любов в най-различни форми. Да се опазиш "девствен" за любовта на живота си и същевременно да срещнеш още толкова любови по пътя си. По прекрасен начин Маркес разглежда темата за брака с някое и друго предписание за дълъг и щастлив съвместен живот с всичките му несгоди. Паралелно и много силно са застъпени ключовите линии за остаряването, за старостта, за смъртта и за живота. Специално внимание обръщам и на епизода с връщането на Фермина Даса към корените – досегът до възобновителната мощ на родното място в труден момент, досущ като Скарлет О'Хара и нейната Тара.
При все че не изпитах дълбоките чувства към "Любов по време на холера", за които се надявах, подозирам, че съвсем няма да остане единствената ми среща с Маркес. В разкошен стил и с ярки образи, силно препоръчвам романа на всеки читател, който желае да се наслади на "размисли за живота, любовта, старостта и смъртта". Отдайте се на това изкусно творение, а на финалът ще бъдете наградени със спокойствие и удовлетвореност в унисон със самото послание и душевно състояние на героите.

* За нещастие съм разочарована от печатните грешки, които откривам в книга с претенции за луксозно издание. Старая се да не обръщам внимание, но забележката е неизбежна

• "Всеки човек е стопанин на собствената си смърт и единственото, което можем да направим [лекарите - б.м.], когато удари часът му, е да му помогнем да умре без страх и болка."

• "Чувстваше се добре, далеч бяха останали вековете на железните корсети, на пристегнатите талии, на задниците, изкуствено повдигнати с подплънки. Освободени, телата дишаха на воля и се показваха такива, каквито са. Дори на седемдесет и две години."

• "[...] мъдростта идва, когато вече не служи за нищо."

• "Жалко, че все още се среща самоубийство, което да не е от любов."

• "Ако не беше дълбоко, в същността си един старомоден християнин, навярно би се съгласил Херемия де Сент Амур, че старостта e неприлично състояние, което трябва навреме да се прекратява."

• "Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота."

• "Беше още твърде млад, за да знае, че паметта на сърцето отхвърля лошите спомени и преувеличава хубавите и че благодарение на това изкуство успяваме да понесем миналото."

• "Съзнаваше, че е същият като баща си, и към това сега се прибави потресаващото съзнание, че е също така смъртен като него."

• "Той я научи, че нищо, което се прави в леглото, не е неморално, щом допринася любовта да продължи."

• „Езици трябва да знаеш, когато продаваш нещо – казваше тя със закачлив смях. - Но когато купуваш, всеки ще те разбере.“

• "[...] човешките същества не се раждат веднъж завинаги в деня, в който майките им ги даряват на света, ами че животът ги заставя още неведнъж да родят сами себе си."

• „Проблемът на светския живот e да можеш да преодолееш страха, проблемът на брачния живот е да преодолееш скуката."

• "Никой не се оказа по-различен от това, което искаше да види в него, както се случваше и с градовете — не се оказваха по-красиви или по-грозни, ами каквито ги бе създала в сърцето си."

 • "Човек трябва да има две съпруги, една за обичане и друга — да му шие копчетата.“

 • "Вече толкова се познаваха един друг, че още преди да навършат трийсет години брачен живот, те бяха сякаш едно и също, разделено на две същество, и се сконфузваха, задето много често си отгатваха мислите, без да искат, или пред хора изпадаха в смешното положение единият да изрече това, което другият току-що се е канел да каже. Заедно бяха преодолели ежедневните разногласия, мигновените омрази, дребнавостите и лъжливото блаженство от съпружеското съзаклятие. През този период те сеобичаха най-добре, без бързане и прекаляване, като и двамата съзнаваха и бяха благодарни за невероятните си победи над превратностите на съдбата. Животът им бе отредил и занапред нови смъртни изпитания, разбира се, но вече нямаше значение: те бяха доплували до отвъдния бряг."

• "[...] няма по-добро лекарство от точната диагноза."

• "Професорът му по детски болести от „Салпетриер“ го бе съветвал да избере педиатрията като най-честната специалност, защото децата се разболяват само когато наистина са болни, и не могат да казват на лекаря условни термини, a само конкретни симптоми на действително съществуващи болести. Докато възрастните, натрупат ли години, имаха симптоми без болести, или нещо по-лошо - имаха тежки болести със симптоми на други безобидни заболявания."

• "Сърцето има повече стаи и от публичен дом."

• "Веднъж и бе казал нещо, което тя не можа да проумее: ампутираните усещали болки, спазми, гъдел в отрязания крак. Така се чувстваше и тя без него, чувстваше го да присъства, където вече го нямаше."

• "Никога не забравяй, че най-важното за един добър брак не е щастието, а стабилността."

• "Не вярвам в Бог, но имам страх от него."

• "Флорентино Ариса се качваше и слизане по стълби особено внимателно още от млад, защото винаги бе смятал, че старостта започва от едно първо незначително падане, а смъртта идва второто."