Маршрут: Банкя (кв. Михайлово) - скала "Панорамна" - връх Райлово градище - Дивотински манастир "Света Троица" - Банкя (кв. Михайлово). Дължина: 10 км. Денивелация: 500 м. Време: 5 часа.
Статия в "Дневник": ТУК.
- Обръщалото на автобус 44 в Банкя, кв. Михайлово. И още: начало и край на днешния маршрут. ПС. Стълбичките водят до една чешма, обозначена с табела "негодна за пиене", така че по-късно ще научим откъде да си налеем тубичките.
- Отправяме се на юг по улица "Бук". Със същия успех можеше да се казва и "Дъб" или "Явор" предвид преобладаващата горска растителност, в която предстоеше да навлезем.
- "Есперанто" всъщност е името на най-разпространения изкуствен спомагателен език по името на полския филолог Людвик Заменхоф. Концепцията "Пътека на здравето" ми е по-близка.
- Хубав сутрешен горски път и денят е обещаващ.
- Силует.
- Когато си в Люлин и погледнеш нагоре. Когато си в по-добрия Люлин. Често гледката към небето е омайваща, но в тази има такова разнообразие, че сякаш виждам не есента, а всички сезони в нея.
- Досега все се движим покрайтова дере вдясно от нас.
- В началото пътя е сравнително полегат, но скоро това ще се промени.
- Единство.
- В светлината на "прожектора".
- Движим се в посока скала "Панорамна".
- Но все не достигаме до нея. Може би защото аз се разсейвам доста по пътя.
- Жълт хаос.
- След стабилно изкачване стигаме до това място, но има още път.
- Безкрайност.
- Яворови "звезди".
- Завладяващи преливащи се тонове.
- От известно време дочуваме шума от кросовите мотори, така че появата им не е изненада. Пътят им преминава перпендикулярно на нашия - право нагоре.
- Пътищата ни щяха да се преплетат още няколко пъти. Харесвам мотори, но си мисля не е ли гадно - оставете нас хората, ами да смущаваме така и животни, и растения в тяхното собствено царство. Което е обект на нагло посегателство и по други параграфи.
- Час след началото достигаме заветната панорамна скала. В противоречие с името, изгледът е доста ограничен, но мястото се оказва изключително приятно за престой с хапване. Не ни се тръгва!
- Удобно настанени върху скалите, това е гледката пред нас.
- Продължаваме своя път по склона.
- И много скоро достигаме до далеч по-обширен изглед.От тук продължаваме към връх Райлово градище (1199 м), който е най-високият в Западен Люлин. Първенецът на Люлин планина е връх Дупевица (1256 м), който се намира в Източен Люлин.
- Там долу е магистрала "Люлин" и Витоша вляво.
- Магистралата (изглед на югоизток).
- Билото, по което се отправяме, на юг.
- Скоро достигаме Райлово градище - най-високата точка на днешния маршрут, и това виждаме от него.
- С триангулачна точка, разбира се; ориентирана на юг.
- Втора пауза за хапване, раздувки и снимки на къси разстояния от седнало положение.
- И на дълги разстояния - към Витоша. Черни връх се познава, но кулата на Копитото се вижда се различава само в увеличен мащаб.
- От Люлин планина към квартала Люлин. Видимостта е критична, но все пак си мисля, че не се дължи само на смог, а и на активно изпарение в днешния топъл ден.
- Напред към хижа Люлин!
- Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има звезден мат'риал.
- Място, до което не ходихме. Но "Бонсови поляни" звучи гот!
- Все надолу по пътеката.
- Измежду дърветата се появява хижа Люлин: построена през 1962 г. (по данни от мрежата), днес тя е изоставена и полуразрушена.
- Продължаваме по тази маркировка.
- В този участък се движим по асфалтов път.
- Преминаваме в слънчев тунел.
- Десетина минути по-късно се отклоняваме от асфалтовия път, който продължава към Перник, и се движим по тясна горска пътечка.
- По дърветата (почти) липсва мъх, но бръшлянът е често срещан.
- Казват, че ромоленето на водата има особено благотворно въздействие върху душата, но разораващите стъпки по шумата, според мен, са не по-малко приятни.
- Листото, което владее левитацията.
- Нетипично оцветяване, но розовкото си е розовко и не може да го подминем просто така.
- Жълто-кафеви, малко-големи контрасти и съчетания.
- В края на пътеката се озоваваме на паркинг и се оказва, че сме достигнали Дивотинския манастир "Света Троица". Според интернет източници, манастирът е основан през X век, опожаряван неколкократно през турското робство; в него е отсядал Васил Левски. Това е дворът по време на строително-ремонтни дейности.
- Пътят ни продължава покрай оградата на манастира, където хвърляме последен поглед към него.
- Забелязваме тази сграда и метри по-надолу поемаме по пътеката, която ни отвежда до нея.
- Така излизаме на екопътеката "Банкя-Дивотински манастър" и естествено се движим в противоположната посока - към града.
- В тази част на гората правят впечатление дървета с особено широк диаметър - сигурен белег за тяхната достолепна възраст.
- Не че искам да вменявам животинска сетивност на растенията и да наричам някакви техни си работи очи, но това дърво ми се струва, че наблюдаваше добре фокусирано със своите две двойки.
- Часът е едва 3 без 10, а сенките вече са толкова дълги.
- Табела за Банкя потвърждава, че се движим по правилния път.
- Нещо-си на военните може би.
- Отляво ни е полето, отдясно ни е гората.
- Баирът срещу нас. Зад него е Банкя, а на нас предстои да преминем в неговото подножие
- Сивотата на изсъхналия живот.
- Отново сме сред дърветата, в един равен, но мноооого кален участък, почти без алтернативи за сухо преминаване.
- Малки червени точки.
- След кратко лутане сред вилите, поради една задънена "улица", скоро се озовахме на улица "Китка"...
- ...която ни отведе до основния път, по който по-рано бяхме минали с колата...
- ...а именно улица "Никола Вапцаров". След минута-две бяхме и на изходната точка. Мисията обаче не беше приключила.
- Обратно по главния път стигаме центъра. Хората ни ориентират до тук - улица "Иван Вазов", където оставяваме колата, и там близо до жълтата табела се намират заветните извори. Не малко на брой и със силен дебит, шишетата се пълнят бързо и почти не се образуват опашки. Без напрежение изпълняваме тази задача и доволни си тръгваме от Банкя.