Небесните пасбища и Ботевград
Прогнозата за времето вещае мразовит уикенд и не е сбъркала. В комбинация с това и работната за мен събота, се задържаме у дома през първия от двата почивни дни. За втория от тях обаче си казваме познатия лозунг, че няма лошо време, а само лоша екипировка – е, обличаме се хубаво и поемаме на път. Денят е от онези искрящи зимни дни, в които слънцето грее, но дъхът ти смръзва. В София обаче няма сняг и оптимизмът ми ме кара да смятам, че през деня няма и да има валежи по пътя ни. Грешка – на Витиня прехвърча сняг (на връщане отново и дори комбиниран със слънце!). Околните хълмове са заснежени. Такава обстановка ни посреща и на Небесните пасбища – родово имение край село Осиковица, намиращо се на около час път от София. За него съм чела и слушала достатъчно, за да ми е познато като подходяща за деца дестинация. Така се оказва и на място. По-малко е, отколкото съм си го представяла – защото в съзнанието си го виждах по-скоро като екопътека. Все пак, е достатъчно голямо и снабдено с разли...
