Почувствах се заобиколен от милиони пренебрегнати страници, от останали без собственик вселени и души, които тънеха в океан от мрак, докато светът, пулсиращ отвъд тези стени, ден след ден неусетно губеше паметта си и колкото повече забравяше, за толкова по-мъдър се смяташе.

Карта 1 на "Сянката на вятъра" от Карлос Руис Сафон Карта 1 на "Сянката на вятъра" от Карлос Руис Сафон
По стъпките на героите от романа – карти, направени от самия Карлос Руис Сафон. Източник: www.lomography.com

Какво ме накара да отворя "Сянката на вятъра" на Карлос Руис Сафон (издателство "Изток-Запад", 2007 г., превод: Светла Христова) в горещия юлски ден? Може би испанското име в унисон с времето, може би сянката и вятъра с идея за разхлаждане, може би кой знае какво. Със сигурност обаче не е обемът на книгата, който тежи на другия край на везната. А в крайна сметка през многото страници минавам за отрицателно кратко време и съвсем не се оказват най-страшното в книгата.
Началото загатва известна енигматичност, но не въвлича в стремглаво действие. Разказвачът – Даниел Семпере, е едва на 10 години, когато в ръцете му попада една специална книга – романът "Сянката на вятъра" от Жулиан Каракс. Това е причината да срещне и близо двойно по-вързастната от него Клара, която оказва се е познавач на загадъчния автор. Това събитие се оказва и пагубно за нашето момче, което години наред се обрича на несподелена любов.
За щастие, тази драма скоро остава на заден план и действието се завихря основно върху разследването на Даниел около странностите, свързани с попадналата у него книга. Край дома му се завърта странен господин, който напомня мрачен персонаж от романа на Каракс. Следват поредица от събития, които започнали като мистерия постепенно се изправят почти на ръба на ужаса. (Припомням си, че в началото съм прочела и положителен коментар на Стивън Кинг за творбата на Сафон.) Не познавам творчеството на автора и леко настръхвам от мисълта какво ми предстои.
Сюжетът се заплита все по-успешно, а героите, които се появяват, вкарват допълнителни детайли в историята. Най-хубавото е, че новата информация съвсем не помага в разплитането на мистерията, което е чудесен двигател за напредването по страниците с бясни темпове. Тайната, която всички искаме да разгадаем, се изяснява чак към финала, а той, уверявам ви, е доста удовлетвярващ.
Тук е моментът да отбележа, че "Сянката на вятъра" на Карлос Руис Сафон е едва първият роман от тетралогията "Гробището на забравените книги". Ако тя ви е спечелила така както мен, може да продължите с "Играта на ангела", "Затворникът на Рая" и "Лабиринтът на духовете". Изпълнена съм с големи очаквания за тях.

• „Всеки път, щом дадена книга попадне в нечии ръце, всеки път, щом някой плъзне поглед по страниците ѝ, неговият дух израства и укрепва."

• „[...] бъдещето се чете по-ясно, ако се взираш в улиците, фабриките и казармите, а не в сутрешната преса."

• „Никога не се доверявай на когото и да било, Даниел, особено на хора, на които се възхищаваш. Тъкмо от тях ще получиш най-коварните удари."

• „Подаръците се правят за удоволствие на даряващия, а не заради заслугите на подаряващия [...]"

• „[...] равнодушен съм към седмото изкуство. По мое мнение то е само храна за оскотялото ппростолюдие, от която то затъпява още повече. По-лошо е даже от футбола и от коридата."

• „Човек не знае какво е животът, докато не съблече жена за пръв път."

• „– Човекът, както подобава на една добра маймуна, е социално животно и за него са свойствени другарлъкът, шуробаджанащината, мошеничеството и клюкарството като правила за етическо поведение – изтъкваше той. – Това си е чиста биология."

• „Военната служба помага само да се открие какъв е процентът на идиотите сред народонаселението – твърдеше той. – И това се разбира още през първите две седмици, не е нужно да минат цели две години. Армията, бракът, църквата и банковата институция – това са четирите конника на Апокалисписа."

• „– Телевизията е Антихристът, друже мой Даниел; казвам Ви, че само след три или четири поколения хората вече няма да знаят как да пръднат сами."

• „Там е работата, че мъжът – ако се върнем пак към Фройд и с извинение за метафората – се сгорещява като електрическа крушка; в един миг е нажежен до червено, в следващия вече е изстинал. Женската, от друга страна – и това си е чиста наука – се нагрява като ютия, разбира те ли? Малко по малко, на бавен огън, като хубава яхния. Ама нагрее ли се веднъж, вече няма спиране – също като доменните пещи на Виская."

• „Някой е казал веднъж, че щом се замисляш дали обичаш някого, значи вече завинаги си престанал да го обичаш [...]"

• „Запомнете: горещо сърце, хладен ум; това е кодексът на прелъстителя."

• „Пара̀та е като всеки друг вирус: щом веднъж отрови душата на своя гостоприемник, тръгва да търси свежа кръв".

• „Най-ефикасният начин да обезвредиш бедните е да насадиш у тях желанието да подражават на богатите."

• „Годините на преподаване му бяха оставили този решителен и дидактичен тон на човек, който е свикнал да го чуват, но не е съвсем сигурен дали го слушат."

• „Вижте, Даниел, съдбата винаги се спотайва току зад ъгъла. Досущ като крадец, проститутка или продавач на лотарийни билети – това са трите ѝ най-често срещани въплъщения. Онова, което съдбата никога не прави, са визити по домовете. Човек трябва сам да търчи след нея."

• „Глупаците говорят, страхливците мълчат, а мъдрите люде слушат."

• „Не се доверявай на онзи, който се доверява на всички [...]"

• „– Да печелиш пари не е трудно само по себе си – оплакваше се той. – Трудно е да печелиш, като правиш нещо, на което си струва да посветиш живота си."

• „[...] нищо не всява по-голям страх от един герой, който е оживял, за да разкаже своята история, да разкаже онова, което падналите крайн него никога не биха могли да разправят."

• „Знае ли лудият, че е луд? А дали не са луди другите, които се стараят да го убедят в неговото безумие, за да опазят собствената си илюзорна реалност?"

Публикувана в Дневник
Вторник, 30 Юни 2020 11:12

Никога не вярвай на картата

Мercator vs Гall-Пeters

Сравнение между проекцията на Гал-Петерс (зелено) и Меркаторовата (розово). Източник: map-projections.net

Винаги когато възникне географски казус, картата е наш пръв съветник. Един бърз поглед е достатъчен да научим кои са страните в съседския списък на Китай, да проследим пътя на най-дългите реки в света или просто да проверим къде на сушата можем да поставим единия си крак в Северното полукълбо, а другия – в Южното. Провокациите на любопитния ум са многообразни, а с картата изглежда, че всичко е ясно. Дали обаче може да ѝ се вярва напълно?

Пълният текст е публикуван в списание "Българска наука", бр. 131, стр. 56-65.

Публикувана в Медии

TanyaSlavova MINECRAFT FOR GEOSPATIAL EDUCATION

Пълният текст на доклада е наличен ТУК (на английски език).

Публикувана в Медии

Orbis Terrarum Typus De Integro Multis In Locis Emendatus Petro Plancio 1594

Картата "Orbis Terrarum Typus De Integro Multis In Locis Emendatus" с автор Петро Планцио, година на издаване: 1594 г. Източник: Barry Lawrence Ruderman Antique Maps

Прецизност, цвят и красота, въплътени в реалност и метафора! Едва ли някой може да остане равнодушен при вида на стара карта, а аз изпадам в същински възторг. От една страна, омаяна съм от художествените качества в претворяването на света – очертанията на земите, пресъздаването на релефа, изписаните означения и образите, които допълват смисъла и естетиката на всяко произведение от този вид. От друга, науката зад линиите – вълнуващите приключенията в изследване на териториите, тяхното документиране и отразяването им в плоскостта на картата.
Последното изречение може да е прозвучало леко иронично след загатнатата домашна изолация в заглавието, но силно се надявам следващите редове да променят този привкус. Затова рязко сменям курса и слагам гореспоменатите наука и изкуство под знака на забавлението в лицето на пъзелите за възрастни. Ако те не се вашето нещо и не таите сантимент към тях, посят в ранна детска възраст, сега е моментът да си излезете.
За феновете на пъзелите и/или картите предлагам една селекция от няколко такива, които попаднаха в полезрението ми вследствие на специални проучвания. Съвсем не случайно предложенията са от популярната марка Ravensburger, но ви призовавам да не ограничавате експериментаторския си дух, защото интересни и заслужаващи вниманието модели има и от други производители. Ето обаче на какво хвърлих око аз:

Orbis Terrarum Descriptio Duobis Planis Hemisphaeriis Comprehesa – карта, публикувана в Амстердам през 1617 г., с автор Николас Ван Геелкеркен (или поне аз така интерпретирам в превод "Nicholas Van Geelkercken"). На нея са изобразени двете полукълба – източно и западно, а в богатата външна декорация присъстват картини илюстриращи четирите сезона, както и панорами от Райската градина и Страшния съд. Съответният пъзел е с номер Ravensburger Puzzle 19004, размер 98х38 см и 1000 части.

Le Globe Terrestre Represente En Deux Plans-Hemispheres – карта, издадена в Париж през 1708 г., с автор Жан-Баптист Нолен (Jean-Baptiste Nolin). И тук чрез двете кълба по красив начин са претворени и познанието, и заблудите за света към онзи момент. Пъзелът по нея е с номер Ravensburger 17074, размерът е 121х80 см, а частите са 3000 – и това ако не е обещание за сериозно предизвикателство!

Nova Totius Terrarum Orbis Geographica Ac Hydrographica Tabula – карта, издадена през 1680 г. в Лондон. Неин автор е Моузес Пит (Moses Pitt). Интересни фактологични особености представляват изобразяването на Флорида като остров, както и "новоизплуващата" в представите Нова Холандия, както по онова време е популярно да се нарича австралийският континент. Над картата са изобразени слънцето, луната и планетите като богове – Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер и Сатурн. Вляво са четирите елемента – въздух, земя, огън и вода, а вдясно са сезоните – всички те представени като хора. Под картата са изобразени седемте чудеса на древния свят. Пъзелът е Ravensburger Puzzle 16633, с размер 98х75 см и 2000 части.

Orbis Terrarum Typus De Integro Multis In Locis Emendatus – карта от 1594 г., издадена в Амстердам. Авторът ѝ е Петро Планцио (Petrо Planciо). Според източниците тя е крайъгълен камък в картографското изкуство – първата принтирана карта, включваща алегорични фигури в рамковото оформление. Наситена с интересни детайли и богата метафоричност, съветът ми е да кликнете върху името ѝ, за да научите повече за любопитното ѝ съдържание. Пъзелът е Ravensburger Puzzle 16381, с размер 80х60 см и 1500 елемента.

Надявам се съм запалила и у вас вълнение по темата, защото аз горя. Направих своя избор и тръпна в очакване на новото приключение при закрити врата.

Публикувана в Дневник

БНТ2 – "Натисни F1" – "Безплатни приложения за природолюбители"

"Случвало ли ви се е да сте сред природата и да видите интересно животно, птица, насекомо или растение и да не можете да разберете какво е? А искате ли да научите повече за местообитанията на дивите видове в България? В този брой на предаването за дигитална култура „Натисни F1“ ще ви покажем няколко безплатни приложения, които да използвате сред природата.
Събеседници: Теодора Тричкова – служител в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН
ас. д-р Таня Славова – преподавател по Висша геодезия в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“

Това гласи анонсът на предаването "Натисни F1" по БНТ2. Вижте повече по темата с коментар от мен ТУК.

Публикувана в Медии
Понеделник, 24 Юни 2019 16:28

"Пирамиди" на Тери Пратчет

Discworld ReadingGuide Infographic EpicReadsВ електриковожълт цвят върху официалния читателски пътеводител в Света на диска са отбелязани Пратчетовите книги за древни цивилизации, каквато е и "Пирамиди". Източник: Epic Reads

За първи път ми се дочетоха "Пирамиди"-те, когато подготвях заминаването си за Египет. Е, тогава имах и куп други неща, с които исках да се запозная преди да тръгна, та така и не стигнах до тях. Всяко нещо с времето си.
Наскоро, оказа се, се отбелязва Световният ден на костенурката. Известна верига книжарници по този повод бяха пуснали на намаление книгите от Света на диска. Който познава творчеството на Пратчет, най-вероятно вече е направил връзката. За тези от вас, които не знаят, ще поясня. Според историята Светът на диска се носи от четири слона на гърба на костенурка. И туй то. Изкушението беше голямо – избираш три книги, получаваш две. В избора ми попадаше и познатото вече, горепосочено заглавие (Издателство "Вузев, 2000. Превод от английски: Татяна Костадинова – Минковска, Божидар Грозданов).
Въпросният ден обаче не беше твърде скоро. Забавих се преди да почна книгата, а и, да призная, не ми вървеше лесно.
Тепик е фараонски син. Изпратен е да учи занаят в Анкх-Морпорк. Какъв? За наемен убиец. Доста смислен бранш, дадох си сметка. В първата част на книгата ставам свидетел на изпита му за дипломиране. Желателно е да го вземе. Въпрос на живот и смърт.
Напрежението се прекъсва от успоредно развиващото се действие в родната му страна. Баща му, Тепикамон XXVII, стриктно изпълнява божествените си задължения, за които сам не си дава сметка как точно ги реализира. Важното е, че ги върши добре. За това заслуга, без съмнение, имат неговите жреци, пръв сред които е Диос.
Все пак синът успява да си вземе успешно изпита. Баща му тогава тъкмо пък умира (любимият СМЪРТ тук има само епизодична роля). Зовът на кръвта извиква наследника и той се връща у дома. И тук, както може да се очаква, нещата се объркват. Едно наддаване с глaвния жрец ескалира до възлагането на изграждането най-най-мегаголямата пирамида. Толкова голяма, че успява да огъне цялата геометрия. Не мога да мълча, ще ви издам, че това доведе и до това, че един момък стана плосък като карта и брат му го сгъваше и си го носеше в джоба. Много се забавлявах с това. Имаше и други смешни моменти (бащата на Тепик също е страшен пич), но през някои минах на големи прескоци. Например онези с най-великия математик на света, който ми беше толкова неприятен, колкото и магьосникът в "Морт". Птраци е също доста досадна. Чудя се и какво стана с едно от приятелчетата на Тепик от Анкх-Морпорк (не Чидър, този другият, Артур).
Оставям ви няколко каменни блока под формата на цитати, а за цяла пирамида прочетете книгата.

• "Нищо друго освен звезди, пръснати из мрака, сякаш Създателят е разбил предното стъкло на колата си и не си е направил труда да спре, за да помете парченцата."

• "[...] лятото беше в разгара си. Всъщност беше в нещо повече от разгара си. Смърдеше."

• "Убийците никога не използваха стълбите."

• "[...] беше от хората, които биха замръзнали дори и в кратера на вулкан."

• "Самият той беше отдавна и с неохота в политиката и усещаше, че докато навярно политическото убийство е по-лоша работа от дебата, то със сигурност е по-добра от войната, за която някои хора си мислят, че е досущ като убийството, само че е по-шумна."

• "Завиждаше на съучениците си, които вярваха в недосегаеми богове, обитаващи далечни планински върхове. Човек наистина може да вярва в такива богове. Но беше изключително трудно да повярваш в бог, когото виждаш всяка сутрин на закуска."

• "Сега, когато нямаше тяло, което да му вади душата с настойчивите си изисквания, светът изглеждаше изпълнен с дивни неща."

• "Когато умреш първо губиш живота си. После и илюзиите."

• "Когато отвори устата си и показа комично моравия си птичи език, отправеното послание гласеше, че тази морска чайка е в състояние да постигне много повече, отколкото да застраши крайморски сандвич с домат."

• "Хората имат нужда да вярват в боговете, дори и само защото трудно може да се повярва в човеци."

• "Той [главният жрец!] инстинктивно губеше доверие в хората, които естествено се отдаваха на религията. Усещаше, че естествено вярващите са несигурни и са склонни към бродене в пустинята и имат откровения – сякаш боговете биха паднали толкова низком та да се занимават с тях. И никога нищо не довършваха."

• "В края на краищата бог, който е против ритуала, би приличал на риба, настроена враждебно към водата."

• "Грижете се за мъртвите и те ще се грижат за вас. В края на краищата те са мнозинство."

• "Ритуалите и церемониите, организирани по подобаващ ред и време, крепяха света под небето, а звездите следваха посоките си. Удивителни неща могат да бъдат постигнати с ритуали и церемонии."

• "Фактът, че хората умират, е просто едно неудобство, сякаш търсиш някого в дома му, а той е излязъл."

• "Диос беше максимално върховен жрец в националната религия, която беше ферментирала, сраствала и бълбукала в продължение на повече от седем хиляди години и никога не изхвърляше никой бог, защото все може да ти потрябва за нещо. Знаеше, че голямо количество взаимно изключващи се неща си бяха верни. Ако не бяха – тогава религията и вярата не ставаха за нищо, а ако те не стават за нищо – значи в такъв случай светът не съществува. В резултат на този начин на мислене жреците на Джел бяха в състояние да предоставят умствено пространство за редица идеи, които биха принудили всеки квантов механик да се предаде и върне куфарчето с инструментите си."

• "Твоята беда, братче, е, че знаеш цената на всичко, ама не познаваш стойността на нищо!"

• "А пирамидата е просто един добре оформен конус, нали – конус, взел решение да е малко по-подреден."

• "Седемте хиляди години бяха научили царете, властващи край Джел, че килиите трябва да са проектирани да задържат затворниците вътре в тях."

• "Още време се нави на макарата на вечността, преди тишината отвъд килията, причинява от липса на звук, да се превърне бавничко в тишина, предизвикана от някой, който не вдига никакъв шум."

• "Животните не биха могли да постъпват така. Трябва да си човешко същество, за да си толкова истински тъп."

• "[...] ако така и така ти се случи най-лошото, можеш да спреш да се притесняваш [...]"

• "Странно усещане е да пълзиш по покрива на собствения си дворец, като се опитваш да не налетиш на собствените си стражи, отдаден на мисия в пълно нарушение на лично издаденияот теб указ и с ясно съзнание за факта, че ако те хванат, ще се окажеш хвърлен по своя заповед на свещените крокодили."

• "Когато камилите препускат, те мятат краката си максимално далеч от тялото си, а после се втурват след тях, за да ги догонят."

• "Но сега те бяха тъмни и безмълвни, а тишината пищеше и мракът се втренчваше."

• "Голямо облекчение е да знаеш, че боговете са си на мястото. Но да разбереш, че са тук и сега – ето това е ужасната страна на нещата."

• "[...] няма на света нещо, което да може така да разклати вярата, като това да видиш ясно и точно предмета на вярата си. Да видиш, противно на всеобщото схващане, не означава да повярваш. Там свършва вярата, защото от нея няма повече нужда."

• "Ти стой тук. Ще свирна, ако е безопасно, да ме последваш.
    – Ами ако не е безопасно?
    – Ще пищя."

• "Бързина беше дума, която веднага се асоциираше с костенурки, понеже те не разполагаха с нея."

• "Вярата е сила. Слабичка е в сравнение с гравитацията – когато стане дума за местене на планини, гравитацията винаги е на първо място."

• "Никой не се безпокой повече от появата на бог от жреците му, все едно внезапно да ти дойдат ревизори."

• "Замислиха се. След това се замислиха още повече."

• "Сигналът беше ясен. Остана сам. Въпреки че ако по някакъв начин спечелеше тази битка на волята, щеше да е заобиколен от хора, които ще го уверяват, че през цялото време са били зад гърба му."

• "Там дори горещината е древна, въздухът е гъст и безжизнен и те притиска като порок, просто чувстваш, че е сътворен от твърдо сварени векове."

• "Тези мъже са философи, помисли си. Така му бяха казали, Следователно мозъците им са толкова големи, че побират идеи, на които никой друг не би обърнал внимание за повече от пет секунди."

• "Ако разполагаш с голо теме и дълга бяла брада, значи каквото и да имаш между тях, то трябва да прелива от мъдрост."

• "Ролята на слушателите никога не е била достатъчно ценена. Добре известно е обаче, че повечето хора изобщо не слушат. Просто използват времето, докато някой друг говори, за да измислят какво ще кажат след това. [...] Бардове и поети се намират под път и над път, но добрият Слушател трудно може да се открие или поне трудно може да се открие повторно."

• "– Диаметърът е в определено съотношение с обиколката, както ти е известно. Би трябвало да се вмества три пъти. Би сметнал, че е така, нали? Но наистина ли е така? Не. Три цяло едно четири едно и сума ти други числа. Нямат край проклетниците. Знаеш ли колко ме нервира това?
    – Предполагам, че те нервира изключително много – отвърна любезно Тепик.
    – Правилно. Това ми подсказва, че Създателят е използвал неуместен вид окръжности. Та това дори не е правилно число! Имам предвид, три цяло и пет щеше да е приемливо. Или три цяло и три. Така би изглеждало правилно.
    Той погледна навъсено към ПИ-цата.
    – Съжалявам, че Ви прекъсвам, но казахте, че все някога трябвало да се случи?
    – Какво? – попита Птагонал и от дълбините на мрачното си настроение добави: – ПИ!
    – Какво трябвало да се случи?
    Не можеш да се бъзикаш с геометрията, приятелче. ПИ-рамиди ли? Опасни неща. Само неприятности."

 • "Лошото на живота е, че никога нямаш възможност да се поупражняваш, преди да го започнеш."

• "– Хайде сега де, престъпник е мръсна дума, нали се сещаш? – отвърна дребният прародител – Бих предпочел "предприемач"."

• "Всички велики умове са съгласни, че когато пресичаш палеща пустиня, добра идея е да си с шапка на главата."

• "Камилата, изпаднала в бедствено положение, не е срамежливо създание. Тя не виси по кръчмите, оклюмана над самотно питие. Не звъни на стари приятели да им поплаче на рамото. Не се самосъжалява и не пише тъжни поеми за Живота и колко ужасен изглежда той от гарсониерата."

• "Но мултивселената бъка от малки измеренийца, пешеходни алеи на сътворението, където въображаеми същества могат спокойно да се размотават, без да бъдат прегазени от сериозната действителност. Понякога преминават през дупки в реалността и отмъстително въздействат на тази вселена, като раждат митове, легенди и обвинения, че си пия и невменяем."

• "Сфинксът е нереално създание. Той съществува единствено защото някой си го е представил. Всеизвестно е, че в една безкрайна Вселена, всичко, което може да бъде измислено, би трябвало да съществува някъде, а повечето подобни неща не биха успели да просъществуват в добре дефинирана пространствено-времева рамка и биват избутвани в някое странично измерение. Това може донякъде да обясни хроничната раздразнителност на Сфинкса, въпреки че всяко създание с тяло на лъв, гърди на жена и криле на орел ще има сериозен проблем с идентичността си и не му трябва много, за да се разгневи."

• "– Ти си сфинкс – каза Тепик.
    – Сфинксът – поправи го Сфинксът.
    – Леле. Вкъщи имаме страшно много твои статуи. – Той погледна нагоре, а след това още по-нагоре. – Представях си те по-малък.
    – Трепери, смъртнико, защото си в присъствието на мъдрия и ужасяващия – Сфинксът премига. – Ония статуи добре ли изглеждат?"

• "Доста отдавна някои страни бяха експериментирали с идеята за жертвоприношение на цар. Няколко години гуляи и властване, после кръц – отваря се място за нова администрация."

• "Слънцето най-после залязваше – боговете на нощта и вечерта бяха взели надмощие над дневните богове, но битката бе безмилостно дълга. И като се замислеше за всички тези неща, през които щеше да мине слънцето – изядено от богини, прекарано с лодки под света и така нататък – имаше голяма вероятност да не се появи отново."

• "Ако трябваше да проектираш нещо с единствената цел да наблегнеш на масата му, тъкмо от пирамида имаш нужда."

• "По отношение на населението некрополът надминаваше всички останали градове в Старото царство, но обитателите му не излизаха твърде често, а и нямаше какво толкова да правят през съботните вечери."

• "Обстановката можеше да накара и сардина да страда от клаустрофобия."

• "Никой не би могъл да каже на какво основание той седи на трона, но и никой друг не гореше от желание да се настани там, освен това всички с облекчение слушаха нарежданията, изречени със спокоен и уверен глас. Ако използваш спокоен и уверен глас, хората се оказваха способни на какво ли не, а царството бе свикнало със спокоен и уверен глас."

• "– Приятно местенце – отбеляза той, свеждайки хилядолетни архитектурни придобивки само до две думи."

• "Долината беше стара, толкова стара, че можеш да повярваш, че е била създадена първа и е наблюдавала как се оформя останалият свят около нея."

• "Измеренията вероятно бяха по-сложни, отколкото си ги представяха хората. Вероятно времето също. Вероятно и хората, въпреки че те бяха по-предсказуеми."

• "Можеш далеч да стигнеш с некадърни съветници."

• "Сигурен съм, че двама ще си паснете като къща и огън – каза той и си помисли: писъци, пламъци, хората бягат..."

• "Отговорите предполагаха наличието на въпроси, а въпросите не водеха до никъде. Въпросите само разваляха всичко."

• "Никога не се доверявайте на вид, който непрекъснато се зъби. Това значи, че си е наумил нещо."

• "Природата се отвращава от аномалии в измеренията и прилежно ги отделя настрана, за да не беспокоят хората."

Публикувана в Дневник

Карта на човешката анатомия в стила на лондонското метроКарта на човешката анатомия, представена в класическия за лондонското метро стил. Автор: Джонатан Саймъндс

Едно от големите благоговения, които изпълват цялото ми същество, е мисълта за самото него. Това обаче не е форма на егоцентризъм, а дълбоко възхищение пред човешкия организъм. Изумително и страшно интересно, все пак се радвам, че с прословутата "Анатомията на Грей" сме се срещали само за да я поднеса като подарък. За онези от вас, които не са имали честта – това е една много съдържателна, а в този ред на мисли – много голяма и много тежка книга.

Ето че и за любопитните лаици вече има решение. Сега като го виждам пред себе си, ми се струва логично пътищата под епидермиса да бъдат илюстрирани с карта като тази на метрото. Емблематична в това отношение е тази на лондонското метро. В своя оригинал от 1933 г. Хари Бек използва прави отсечки и цветови кодове за всяка от действащите по онова време линии. Кому е нужно да знае точно откъде минават, когато е важно да бъдат илюстрирани елементите и цялата организация?

Днес благодарим на д-р Джонатан Саймъндс, че се е сетил за тази аналогия. В своята анатомична карта той включва 13 различни линии, всяка от които представя отделна система от тялото – артериална (червено), венозна (синьо), нервна (жълто), дихателна (черно) и т.н., като с пунктир са отбелязани по-дълбоките структури. Маркирани са и връзките помежду им, като точки на трансфер между отделните линии. И ако се чудите откъде да започнете своята разходка из потайностите на човешкия организъм – открийте точката "Вие сте тук" поставена на най-подходящото място.

Публикувана в Дневник

hitchhiking average waiting times in europe by regionsКарта на средните времена за автостоп в Европа. Автор: Abel Sulyok, 2019

Задавали ли сте си въпроса колко време би ви отнело да получите благороден отклик на вдигнат палец по пътищата на Европа? Дори и да не, аз ви давам отговора. Вижте тази карта, която ще затвърди убежденията ви в гостоприемството на българина – очевидно нямаме особено желание да извозваме хората, просто защото искаме да си ги задържим. С такива качества се отличават и нашите съседки, с изключение на Румъния – окей, ще го имам предвид следващия път, когато прекосявам Дунав мост. Отделете си 30+ минути за стоп, ако ще върлувате из Централна Европа, а за южните части на континента добавете и търпение към провизиите. На север ситуацията изглежда по-благосклонна, с изключение на Швеция, където противоречиво се редуват зелени и червени петна - шанс.

Публикувана в Дневник

every countrys most popular beerКарта с най-популярната бира за всяка страна. Източник:  www.vinepair.com

Готова съм да се обзаложа, че поназнайвате туй-онуй по и без това актуалната за сезона тема. Склонна съм дори да предположа, че някои от вас биха оспорили това, което виждат. За мен лично не беше кой знае каква изненада, че Kamenitza е боцната на теротирията на страната ни, както и Jelen, Mythos и Efes в непосредствена близост.  Съвсем на мястото си тежи камъкът в случая с Guinness, а към престижния списък на световни бири, уважени и от моята персона, ще добавя още имена като Budweiser, Corona, Heineken и Балтика. Неизвестните на картинката обаче са недопустимо много и този пропуска следва да бъде коригиран ))

Публикувана в Дневник
Вторник, 07 Май 2019 17:02

Полезни функции на Google Maps

БНТ2 – Натисни F1 – Google Maps

"Случвало ли ви се е да търсите безуспешно адресa на забележителност или ресторант, докато сте в чужбина? А да сте се разминавали на косъм с приятел, защото срещата ви е била на непознато място и не сте доразбрали на кой точно ъгъл? Ако се чудите какво общо имат тези две ситуации, то отговорът е: Google Maps." – така гласи анонсът на предаването "Натисни F1" по БНТ2. С коментар по темата и показно участвам аз, а материала може да гледате ТУК.

Публикувана в Медии
Страница 1 от 2

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2022 Таня Славова