Сряда, 25 Юни 2014 20:25

This Evening's Special

Панорама

През последните два месеца, напоени с поройни дъждове, дъгите се превърнаха почти буквално в ежедневие. И пак, и пак ще ги снимам.

Публикувана в Дневник
Вторник, 24 Юни 2014 20:43

Небето след бурята

Същата вечер се изви една от най-страшните бури, в които съм шофирала. Дошла за секунди, разми хоризонта, земя и небе ведно бяха сиви.

Прибрах се - 5 минути чаках в колата пред нас, докато се успокои времето навън. Час по-късно слънцето се подаде - все още над западния хоризонт, и освети облаците на изток.

Небето след бурята I

А след тези облаци дойдоха и други:

Небето след бурята II

Публикувана в Дневник
Четвъртък, 19 Юни 2014 20:00

Crosslines

Renault&Xperia

 Powered by Xperia and Renault's image stabilization. 19/06/2014.

Публикувана в Дневник
Вторник, 17 Юни 2014 21:38

Катерикс

Южен парк, 14 юни 2014 г.

Съботният следобед на 14 юни 2014 г. обещаваше да бъде ленив за фотоапарата в чантата ми. Облаци, дъжд и вятър се изредиха преди да изгрее слънце над Южния парк в столицата. И тогава на метри от нас, по една от алеите съзряхме катерицата, която се интересуваше от всичко друго, но не и от публиката, събрала се около нея за секунди.

Публикувана в Дневник
Събота, 07 Юни 2014 20:54

Лале ли си, зюмбюл ли

Лале ли си, зюмбюл ли

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Лале ли си, зюмбюл ли... 7 юни 2014 г.

Публикувана в Дневник
Сряда, 21 Май 2014 12:13

Пъстроцветна усмивкa

Пъстроцветна усмивка

Изглед от централния плаж на Поморие, 11:30 часа, 21 май 2014 г.

Наблюдаваното явление най-много се припокрива с описанието за околозенитна дъга. Според него тя се наблюдава изключително рядко - аз виждам за първи път такава, и е успоредна на хоризонта макар за обикновения зрител да напомня обърната дъга или усмивка. До тук с приликите: нашата не беше ярка, продължи повече от няколко минути и беше под слънцето. И все пак си мисля, че е ТЯ.

Публикувана в Дневник

 Курило-Кътина: по следите на два изгубени проекта

Беше неделя, 1 юни 2014 г. и обещаваше да вали. Все пак, в уречения час групата ни се събра на частично затворената за ремонт Централна гара - София. Точно в 11:30 пътническият влак потегли и в рамките на 20 минути преминахме маршрута София - София Север - Илиянци - Кумарица - Курило.

Излизайки от гарата бързо се посъветвахме с местните как е най-удачно да се придвижим до Кътина. Бяха единодушни да ползваме автобус, въпреки че разстоянието на топографската карта не бе повече от 4-5 км.

Тъй като имаше време, а и не бяхме категорични как да постъпим, тръгнахме по улиците в посока Кътина. Не след дълго се натъкнахме на релса от изоставена ЖП линия - трасе от гара Курило до въгледобивна мина "Кътина" (преустановила работата си през 1973 г. след изчерпване на запасите си, според справка). Последвахме посоката и навлязохме в гъсто обрасъл района, но все пак по пътека, която да следваме.

10-тина минути ни бяха достатъчни да излезем в самия край на Курило, на шосето към Кътина. В точния момент бяхме на спирката и хванахме автобус No 27. Слязохме на втората спирка по указание на хората в него - до моста в Кътина. Поехме нагоре по ул. "Пирамидите" - все пак разходката бе замислена с крайна цел посещение на Кътинските пирамиди. Баирът по асфалтовият път изкачихме за около 10 мин., когато при последните къщи видяхме указателна табела, сочеща към гората. Последвахме я и след няколко минути слизане по пътека сред дървета и храсталаци се озовахме пред глинените образувания.

Далеч по-скромни от Стобските пирамиди, които бях посетила наскоро, тези бяха обгърнати от гъста растителност - един от съществените фактори, който влияе върху тяхното скоростно разрушаване. Мястото, на което попападнахме с гледка към тях, бе подходящо за почивка, хапване и пийване, както и да изчакаме последния елемент от групата, който всеки момент трябваше да пристигне с колело от София.

Според информацията, която прочетохме, в района имаше две групи пирамиди, а ние бяхме седнали край обещаваща пътека. Действително, когато продължихме по нея видяхме да стърчат един до друг три конуса в далечината зад първите. Спуснахме се надолу по урвата, оставяйки покрай нас следите от някогашния опит за облагородяване: бетон излят в тенекии - може би част от ограда, и дори стълби в един малък участък.

Въпреки че през целия месец май не бе спряло да вали, в ниското се беше събрала сравнително малко вода. Обилната растителност напомняше джунгла, а мочурливият характер ни караше да бъдем предпазливи. Момчетата налазиха склоновете и достигнаха подстъпите на първите пирамиди - вляво от пътеката. Последваха опити да достигнем и до трите конуса - неуспешни, което след анализа впоследствие беше напълно обосновано - оказаха се по-далеч от първоначалното визуално впечатление, а и условията за газене във вода и комарите никак не ни предразполагаха. Все пак лутането наоколо даде резултат, като се натъкнахме на нова, самостоятелно обособена пирамида - вдясно от пътеката. Изкачихме се до нея. Макар под краката ни да бе почва, тя бе доста напоена с вода и не беше стабилна. Върнахме се до началото на пътеката и поехме обратно.

Към 14:30 се разделихме с пирамидите, но това не означаваше прибиране вкъщи. По улицата, по която дойдохме, излязохме от селото, но не към автобусната спирка, а пред ливадата в посока юг. Вдясно от нас беше Кътинският язовир и оттатък шосето. Крачехме по неясна, едва утъпката пътека в тревата, докато достигнем черния път, който бяхме забелязали в далечината. Натъкнахме се на няколко скромни образувания, които ни напомниха пирамидите, а скоро забелязахме могила. Направихме групово посещение на триангулачната точка No 43 върху нея, след което усилилият се вятър бързо ни накара да слезем между язовира и изоставената мина и да излезем на шосето.

След по-малко от 20 мин. пеша вече се движихме по ул. "Теменуга" в Курило. Имаше премного време до влака, така че се отдадохме на заслужена почивка в едно заведение до Пощата, съпроводено с литературно четене на "Рибния буквар".

Половин час по-късно изпратихме нашия велосипедист към София, а ние с нови сили се отправихме да търсим неизвестните участъци на забравената ЖП линия Курило-Кътина. Натъкнахме се на една баба, която не само любезно ни предостави своето дръвче със зрели череши, но и си спомни за изгубеното трасе - изградено през 1968 г. по думите ѝ, и ни упъти откъде преминава.

Сглобихме пъзела достигайки ЖП гара "Курило", а междувременно слънцето изгря. Имахме половин час до пътническия влак от Мездра до София - тръгнал в 16 часа, при нас беше в около 18 часа с едва 5-10 мин. закъснение. И после пристигнахме в София.

Очаквайте скоро албума със снимки в галерията!

Публикувана в Дневник
Неделя, 30 Март 2014 18:16

Градът не е място за тях

Освободете дивото с вдъхновяващата реклама на Freelander:

Публикувана в Дневник

ГИС портала на WWF България "Открий старите гори на България"

Преди броени дни беше официално представен горският ГИС портал на WWF България под името "Открий старите гори на България". Уеб базираната платформа осигурява свободен достъп на специалисти и любители до информация свързана с вековните гори у нас. Именно на тази основа се цели постигането на основните цели, включващи ограничаване на злоупотребите и опазване на този така ценен природен ресурс.

Системата визуализира данни, обединени в няколко групи: стари гори, гори над 100 години, защитени територии и защитени зони от Натура 2000, визуализирани върху набор от спътникови, топографски и други картни основи. Включени са инструменти за измервания, преглед, разпечатване и споделяне на картата.

Зареждането на данните е оптимизирано, така че достъпът и визуализацията им е максимално лесен и бърз дори при ограничена скорост на интернет връзката.

С настоящата реализация не спира работата по платформата, като плановете са ориентирани както в посока на обогатяването ѝ с информация, така и активното участие на потребителите, ангажирани лично и професионално с грижата за природата.

Разгледайте ГИС портала "Открий старите гори на България" тук: http://gis.wwf.bg/forests/

Повече за проекта: http://www.wwf.bg/get_involved/oldforests/

Публикувана в Дневник
Страница 10 от 10

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова