Маршрут: село Плана - връх Марчин камък - старата къща - връх Манастирище - старата къща - село Плана. Дължина: около 8 км. Денивелация: 150 м. Време: 2:00 часа.
Статия в "Дневник": ТУК.
- В 11 часа на съботното декемврийско утро оставяме село Плана зад гърба си и се отправяме към първенеца на едноименната планина - връх Манастирище. Дали не сме закъсняли? Късият декемврийски ден навярно би бил крайно недостатъчен за много други баири, но не и за обширно заравнената билна повърхнина на Плана.
- Едва 20-тина минути по-късно сме в подножието на първото "предизвикателство" за деня. Връх Марчин камък се издига скромно над околния терен, поради което посещението му отнема съвсем кратко време.
- Малката денивелация обаче има огромен ефект - препускащият вятър тук почти ме отнася. Набързо документирам четвъртокласната триангулачна точка и с облекчение се спускам обратно към пътя.
- Добре защитеният ми "скафандър" отлично предпазва тялото ми от несломимата атака на високоскоростните въздушни части, но не успява да задържи погледа ми фокусиран в целта - отново се зарейвам наоколо.
- Сняг по пътя ни няма. В плитките коловози тук-там обаче има чудни ледени композиции, чиито ивици напомнят хоризонталите по картите. Досущ като тях отразяват поетапното замръзване на водата в съотношение с дълбочината.
- Смръщените облаци не могат да уплашат нито шипките, нито нас. Денят без друго е топъл за сезона.
- Все така по равния черен път се движим спокойно и без напрежение в мускулите. Според някои, името Плана означава точно това - високо разположена равна местност. Тя представлява и най-добре запазения пенеплен в страната ("пенеплен" е термин от геологията и геоморфологията, означаващ "почти равнина").
- Старата къща - забелязвам я отдалеч и вече съм се втурнала към нея, когато вметвам въпроса покана да мен последвате.
- В близката й околност забелязвам обекти, които напомнят омагьосани герои от приказките.
- Осмелявам се да прекрача прага, или по-точно да се наведа, за да премина през ниския вход; допускам, че ако го бях закачила с раницата си, цялата конструкция щеше да рухне. Усещам силното дихание на постройката, поемаща въздух с цялото си същество. Напускам я пак така деликатно.
- Мекият, рошав килим на есента плътно покрива земята и предлага обширни възможности за импровизация при придвижването към целта.
- Храстите и ниските дървета са изключение в пейзажа на платото, но въпреки това будят респект.
- В навечерието на коледните празници, иглолистните дръвчета подсещат, че зеленото не е запазена марка само за пролетта.
- И от дума на дума стигаме до второто предизвикателство за днес. В подножието на връх Манастирище пътят се разделя на две: кратък - право напред и нагоре, и дълъг - с по-полегат наклон. Бързо решаваме да тръгнем по стръмния. Единствен по-сериозен баир за днес, отнема ни броени минути да го преодолеем, за да се озовем на височина 1338 м.
- Във всички посоки гледката е отлична.
- Приветствани от извисяващата се комуникационна антена, с далеч по-голямо нетърпение очаквам срещата с изградения на върха параклис "Свети Дух", който първоначално е скрит от погледите ни. Влизаме за кратко на завет. Продължавам да се мотая отпред, а звънците окачени високо над покрива на няколко пъти ме карат да се вслушам сякаш току ще се покаже стадо овце.
- Възможностите за отмора отпред включват разнообразни конфигурации. За обеда си ние земаме една от масите с пейки.
- Преди обаче да се отдам на заслужения вкусен сандвич, отдавам дължимото внимание и на тукашната триангулачна точка - трети клас.
- Както и на Витоша и сгушеното в полите й село Железница.
- Рила, която беше зад гърба ни на отиване, сега се разтила внушително на хоризонта пред нас.
- Сложната ми мисъл намира своето физическо съответствие в плетеницата от клони на случайно срещнат дървесен индивид.
- Учудвам се, че ще го кажа, но да - долу в ниското - зърнах този палав пламък в зелено.
- Пътят ни на отиване и връщане леко се разминава. Почти в края на разходката си виждаме и единствената табела. Сочи обратната за нашето движение посока с указание за връх Манастирище и Кокалянски манастир. Пропуснали сме второто и аз на шега подхвърлям да се върнем за него. Въпреки доволно лесния маршрут - да го оставим за другия път моля.
- Броени крачки преди да се върнем на асфалтовия път.
- Изсъхналите клони крепят небесата.
- Църквата в покрайнините на Плана - старт-финална точка за нашата разходка. Информация за нея липсваше, но като ориентир - идвайки по главния път, ще минете през площада - последна спирка на автобус 70, и едва продължили нагоре ще я видите. Така започнахме и нашата разходка - последвахме посоката направо, а когато се връщахме - дойдохме от долната й страна, за да затворим кръга.
- Необичайно голямо плюшено създание - допускам мечка, от другата страна на къщата отсреща крайно случайно привлече любопитството ми. Свърши си работата - шпионинът в мен се задейства.
- Третият елемент, в който се загуби вниманието ми - паметник на загинали за родината.
- Взимаме си довиждане с Плана и поемаме с колата надолу. До скоро!