Източник на картата: www.citiesandmemory.com

'Sounding Nature' e най-новата карта на колаборативния аудио проект Cities and Memory. Включва близо 500 звука от 55 страни – една богата колекция от автентичен саунд в отдалечени от човешката намеса локации. На всяко едно от маркираните местенца ще откриете два звука – оригиналния запис и вдъховен от него ремикс. Какъв е смисълът на звуковата карта? Освен че е доста любопитна и представителна за различните части на света, тя има и начуно-изследователски аспект. Въздействието на човека върху околната среда и конкретно звуковото замърсяване, което предизвиква, има не само естетически ефект. Шумът с антропогенен произход влияе върху движенията на животните, тяхната комуникация и защита. Във водна среда той може да доведе до смърт на организми като китове, раци и други. Доказано е и че шумът повишава значително нивата на стрес при животните (да, и при хората).

Карта на Землемория от Урсула Ле ГуинЗемлемория. Източник на картата: www.ursulakleguin.com

Приключвам 2018-та с една книга, чиито автор тази година ни отне. Не това обаче е причината да взема "Магьосникът от Землемория" на американската писателка Урсула Ле Гуин в ръцете си (Издателство "Георги Бакалов", 1984 г. Превод от английски: Катя Петрова). След мрачната атмосфера на "1984" и още повече с наближаването на коледно-новогодишните празници изпитах страстна необходимост да се потопя във вълшебството на фентъзито. Не сбърках нито с избора на жанр, нито с избора на книга.
Романът "Магьосникът от Землемория" е първият от поредицата, действията в която се развиват в архипелага Землемория. Преди него е единствено картата, върху която авторката изгражда своя фантастичен свят. Главен герой в него е Гед, или още – Ястребът. Той е надарен с неимоверна сила – чудесен инструмент за демонстрация на превъзходство в ръцете на един младеж, но и тежка отговорност, както се оказва впоследствие.
От плахото прилагане на невинни трикове върху козите на село, през ескалиращия батъл в магьосническото училище, най-накрая Гед успява яко да нагази в лука. Вселенският проблем, който успява да отприщи, здравата ще го отръска от наивната гордост, която първоначално талантът му вдъхва. Оттук започва дълго странстване в търсене на решение на проблема. Изпървом е бягството, сетне обаче нашият човек взима нещата в свои ръце и с пълна газ обръща право към своята сянка от мрака. Ще се срещнат няколко пъти, а кой кого ще натупа в крайна сметка – ще узнаете на финала.
Светът на Землемория е обаятелен и с удоволствие съпътствах Гед в неговото странстване из архипелага. С дълбока благост ме изпълваше гостоприемството на люде от близки и далечни острови, драго ми ставаше да срещам и старите приятели, приемах кротко и с разбиране враждебността на непознатите. А досега продължавам да недоумявам как с такава лекота, без тежки и натрапчиви описания, Урсула Ле Гуин изграждаше свят, който изплуваше директно пред очите ми.
Малко пясък и вода от Землемория:

• "За да чуеш, трябва да мълчиш."

• "Преди да кажеш или извършиш нещо, трябва да знаеш каква цена ще платиш."

• "Но той притежаваше едно по-висше изкуство, което не може да се научи, изкуството на добротата."

• "[...] не бива да преобразяваш нищо, нито камъче, нито песъчинка, ако не знаеш какво добро или зло ще последва от това действие. Светът е в равновесие, в хармония. [...] Запалиш ли свещ, вече хвърляш в сянка."

• "[...] на уморения му липсва ум [...]"

• "А истината е, че с нарастването на истинската сила на един човек и с разширяването на познанието му, пътят пред него се стеснява. Най-накрая той започва да върши единствено и изцяло това, което трябва, без да избира..."

• "По-късно, когато Гед размишляваше за тази нощ, стана му ясно, че ако никой не го бе докоснал, докато лежеше бездиханен, ако никой не го бе повикал по някакъв начин, той щеше да си отиде завинаги. Спаси го единствено нямата, инстинктивна мъдрост на звяра, който ближеше ранения си другар, за да го успокои. [...] От този момент той повярва, че мъдър е онзи, който никога не се отделя от останалите живи същества, говорящи или не. След това дълги години се стремеше да научи онова, което може да се научи в мълчание от очите на животните, от полета на птиците, от бавното полюшване на клоните."

• "Зората създава земя и море, ражда от сянката форма, а сънят отпраща в царството на мрака."

• "От морето се издигат бури и чудовища, но не и сили на злото – злото принадлежи на земята. [...] Смъртта е безводно място."

• "[...] аз бях с теб в началото на пътешествието ти. Справедливостта изисква да те последвам до самия му край."

• "Светлината е сила."

• "Прекалено много бързах, а сега нямам време."

• "Съвсем сами живееха тук, на края на всички карти."

• "Беше станал човек, който, осъзнал цялата си истинска същност, не може да бъде използван или завладян от друга сила освен от себе си и така живее заради самия живот и не може да служи на разрухата, болката, омразата или мрака."

• "Само в мълчанието има слово, само в мрака – светлина, само в смъртта – живот; ярко прорязва полетът на ястреба пустеещите небеса."

Отдавна си бях харесала рекламата на Apple, основана върху иконичния роман "1984" на Джордж Оруел, a oт дори по-рано се вълнувах от антиутопичната визия, която авторът пресъздава. Знаменателно за мен е, че това е първата творба, която чета не в класическия хартиен вариант, а на електронен четец. Съвременните апарати се вписват отлично във фикционалния свят на творбата, въпреки че акцентът в нея не е върху технологичния, а идеологическия аспект на контрола върху обществото.
Това е може би най-мрачният роман, който някога съм чела. Дори в сравнение с книгите на Краля на ужаса – те са софт хорър, доколкото в тях е пресъздадена откровена измислица. Оруел, с който псевдоним е известен британският писател Ерик Артър Блеър, пише творбата в края на своя живот, една година преди да почине от туберкулоза. Това може би обяснява дълбокия песимизъм, с който произведението е пропито, както и историческата обстановка през 1948 г.
От гледна точка на съвременното, определяно като демократично общество, тоталитарният режим в "1984" би трябвало да изглежда по-скоро като нещо изживяно и отминало. Отвратителният свят на телекраните, които бълват пропаганда и същевременно наблюдават всеки отделен индивид неотклонно обаче ме карат да погледна смартфона си и да го изхвърля с все сила през прозореца. Или новговорът – език, опростен дотолкова, че употребяващите го никога да не успеят да облекат в думи евентуално прокраднала се в съзнанието им мисъл, различна от общоприетата. Zdr ko pr? А с бутона "Edit" редактирането на историята е по-удобно от всякога. Лесно е да се заклейми света на омраза в "1984", но изпитвам дълбоко съмнение в качеството на живот и безмозъчното щастие на нашия прекрасен нов свят.

• "Не беше изключено и да следят всички през цялото време. Във всеки случай, можеха да се включат в системата ти, когато си поискат. Човек трябваше да живее – живееше по навик, превърнал се в инстинкт – със съзнанието, че всеки негов звук се улавя и че освен когато е тъмно, всяко негово движение се следи."

• "Нищо не ти принадлежи освен няколко кубически сантиметра в черепа."

• "Той бе самотен призрак, изричащ истина, която никой нямаше да чуе. Но докато продължаваше да я изрича, по някакъв необясним начин приемствеността не се прекъсваше. Паметта на човечеството се предава не като накараш другите да те чуят, а като пазиш здрав разсъдък в себе си."

• "Който контролира миналото – гласеше лозунгът на партията, – контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото."

• "Не разбираш ли, че главната цел на новговор е да ограничи мисълта? Накрая ще направим престъпмисълта (б.м. – престъпна мисъл на новговор) практически невъзможна, защото няма да има думи, с които да се изрази."

• "Правоверността не означава мислене, а липсата на необходимост от мислене. Правоверността е безсъзнателност."

• "Прекалено е интелигентен. Вижда прекалено ясно и говори прекалено разбираемо. Партията не обича такива хора. Някой ден той ще изчезне. Изписано е на лицето му."

• "Но пролите (б.м. – сиреч пролетариите), ако само можеха някак да осъзнаят собствената си сила, нямаше да имат нужда да се крият. Те трябваше само да се изправят и да се отърсят, както кон се отърсва от мухи. Ако искаха, можеха още утре да разгромят партията. Нима рано или късно нямаше да се сетят за това? И все пак!..."

• "И даже когато недоволстваха, както се случваше понякога, недоволството им не водеше до никъде, тъй като без обединяваща идея те можеха да го насочат само срещу дребни, конкретни несправедливости. Големите злини убягваха от вниманието им."

• "Навярно да си луд означава да си в малцинство от един човек. Някога признак на лудост е било да вярваш, че земята се върти около слънцето; днес – да вярваш, че миналото е непроменимо. Може би единствен той вярваше в това, а щом като беше единствен, значи беше луд."

• "С внишутелните си седмични награди лотарията беше единственото обществено събитие, към което пролите се отнасяха сериозно. Нищо чудно тя да бе основният, ако не и единственият смисъл в живота за милиони проли. Това беше тяхното удоволствие, безразсъдство, тяхното успокоително средство и интелектуален подтик. Ставаше ли дума за лотарията, дори полуграмотни хора проявяваха смайващи математически способности и феноменална памет. Цяла една мафия си изкарваше прехраната, като продаваше системи от числа, прогнози или просто амулети."

• "Не се дели от тълпата, ето това казвам аз. Само така ще си в безопасност."

• "Спазваш ли малките правила, можеш да наришаваш големите."

• "Могат да ни накарат да кажем всичко, всичко, но не могат да ни накарат да го повярваме. Не могат да проникнат в мислите ни."

• "Най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш."

• "Изобретяването на печатарската машина обаче улесни манипулирането на общественото мнение, а киното и радиото задълбочиха този процес. Появата на телевизията и техническият напредък, който позволи едновременно да се предава и приема през един и същ апарат, поставиха край на личния живот."

• "Ако човек смята да управлява, при това вечно, той трябва да е в състояние да се пребори с чувството за действителност."

• "Ние не ликвидираме еретика, защото ни се съпротивлява: ние никога не го ликвидираме, докато ни се съпротивлява. Ние го превъзпитаваме, ние пленяваме най-съкровените му мисли, ние го преправяме. Ние изгаряме всичкото зло и всичките илюзии в него, ние го привличаме на наша страна не привидно, а истински, с душата и сърцето му. Преди да го убием, ние го правим един от нас."

• "Властта не е средство, тя е цел. Диктатурата не се установява, за да се защити революцията, революцията се прави, за да се установи диктатурата. Целта на гоненията са самите гонения. Целта на изтезанията са самите изтезания. Целта на властта е самата власт."

• "Робството е свобода. Само – свободно – човешкото същество винаги е побеждавано."

• "Действителността е вътре в черепа."

• "Започваш ли сега да разбираш какъв свят строим? Той е пълната противоположност на глупавите хедонистични утопии на реформаторите от миналото. Свят на страх, предателство и мъчение, свят, в който ти тъпчеш другите и те теб тъпчат, свят, който с усъвършенстването си  ще става не по-малко, а повече безмилостен. [...] Разкъсахме връзката между деца и родители, между човек и човек, между мъж и жена. Вече никой не се осмелява да се довери на съпруга, на дете или на приятел."

• "За пръв път прозря, че ако искаш да скриеш една тайна, трябва да я скриеш от себе си. През цялото време трябва да знеш, че я има, но докато не ти потрябва, не бива никога да допускаш да проникне в съзнанието ти, изразена с думи."

• "Новговор бе призван не да разширява, а да ограничава широтата на мисълта и за постигането на тази задача косвено съдействаше съкращаването до минимум на избора на думи."

• "От партийните членове се изискваше да имат възгледи, подобни на тези на древните евреи, които са знаели, без да знаят нещо повече, че всички народи, с изключение на техния, се кланят на "неистински богове."

• "[...] колкото по-малък беше изборът на думи, толкова по-малко беше изкушението да се опиташ да мислиш. Крайната цел бе членоразделната реч да идва от ларинкса, без изобщо да засяга мозъчните центрове."

За зимата и розите

"Софийски магьосници 2 – В сърцето на Странджа" – Мартин Колев

След финала на "Софийски магьосници" от писателя Мартин Колев не си и помислих да губя време и скочих директно на "Софийски магьосници 2 – В сърцето на Странджа". Подкарах я бавно заради други задачки, но след като отминаха, я излапах толкова лесно, колкото и първия том. Стилът е все така приятен, дори и повече – мисля, че във втората част авторът разгръща потенциала си и е по-смел, но отново без излишни напъни.
Предварителните ми очаквания за мястото на действието не се оправдаха – по-интересно от предвиденото е. Появяват се нови герои, някои от познатите се развиват, а други са в сянка, но обещават да ги чуем и видим отново. В този дух и финалът крие обещание.
Ако сте харесали първата книга, то със сигурност и тази ще ви хареса, може би дори повече. В случай че имате колебание – заслужава си да ѝ дадете шанс. Много приятно фентъзи, с вълшебни детайли и в жанровия смисъл, и в художествения.
А ето и малко магия от "вторите магьосници":

• "От тази височина София изглеждаше огромна, по-красива и по-лесна за обичане."

• "Никоя аларма за събуждане не можеше да се мери с една упорита котка."

• "Щом идеше при лелките от отдел "Бюрокрация", задължително го питаха сигурен ли е, че съществува. На четвъртия път той вече не беше твърде сигурен."

• "[...] доброто никога няма да познае велик триумф... То съществува единствено за да предотврати триумфа на злото."

"12 месеца в България" е интерактивен дневник-гид. Обединява 12 части – по една за всеки месец. Всяка от тях съдържа избрани истории, представени накратко под формата на фотопис. Затова компилацията е дневник. Гид е, защото има и любопитна, че дори и полезна информация за посетените местенца. Нещо повече – включени са 12 тематични карти, които са си един своеобразен списък за посещение. С виртуални габърчета са отбелязани локациите на благоустроените пещери, най-ниските планински първенци, някои от най-красивите и диви плажове, селата с най-забавни имена и други знайни и незнайни забележителности у нас. Приятна разходка!

И градът угасва с часове
и наоколо угасва град...
Никола Петров

"Софийски магьосници" на Мартин Колев

За първи път срещнах "Софийски магьосници" на Мартин Колев ("Сиела", 2017) в началото на тази година. Случи се в подобаващо приказна обстановка - в стола на почивна станция в планината. Тъпчех прехласнато пържени филии, вдишвах изпаренията от ароматния чай и съзерцавах падащия на едри парцали сняг, когато едно от момчетата тупна книгата на масата в непосредствена близост до мен. И така всяка сутрин през цялата седмица, дето прекарахме горе. Не го попитах защо, по дяволите, я носи със себе си на закуска, но с това си действие я тури в списък ми за прочит. А през следващите месеци заглавието ми попада толкова често, от толкова много места, че започна категорично да си проправя път към първите позиции.
Очакванията ми към "Софийски магьосници" бяха напълно оправдани. Както подсказват името и корицата, действието се развива на територията на обичната ни столица. Сивотата и еднообразието, с които класичеси сме свикнали да обвързваме живота си в големия град, са за обикновените хора. Магьосниците имат привилегията да бродят из улиците на една друга реалност, а Мартин Колев отваря сетивата на читателите си за нея.
В книгата ще срещнете добри, лоши и герои, носещи противоречие в душите си. Образите са слабо развити и по-скоро клиширани, ето защо никой от тях не предизвика някакви особени симпатии у мен. Единствено едно малка драма, която се случи с едно дребно приятелче, почти ме разстрои. Преживях я някак.
Повествованието върви изключително лежерно. Много ми хареса, че не усетих никакви напъни от страна на автора да създава нещо велико. Затова не смятам да губя време и започвам "Софийски магьосници 2. В сърцето на Странджа", а вас оставям с някои вълшебни детайли от първата част:

• "Не бива да взимаш подарък от друг магьосник освен срещу нещо в замяна! Подаръкът те обвързва, а повечето магьосници не са хора, на които би искал да си длъжник."

• "Чудно нещо са старите книжарнички... Човек все изнамира някакви книги, дето уж ги няма отдавна."

• "Добре е да знаеш, че магията често пъти е просто заигравка с човешките сетива."

• "Това е моментът – градът е завършен. Мракът скрива малките, грозни детайли. Само светлините остават. Високите панелни блокове, безнадеждно сиви денем, сега са космически гиганти – притаили дъх, готови за полет. Етажите светват един по един, поднасяйки своите тайни на случайния пешеходец – дребни фигури включват телевизора, дърпат пердето, захващат се с вечерята."

• "След много малко, няколко минутки само, Витоша ще се стопи в черното мастило на нощта, а най-ярките звезди ще блеснат въпреки неона и билбордовете. Сега обаче София е застинала между деня и нощта, между миналото и бъдещето и всеки може да открие в нея онова, което търси. Трябва само да спре за малко."

• "Но децата и пияниците си приличат по това, че никой не ги взима на сериозно."

• "София вече бавно се приготвяше за сън. Това беше един град на непрестанен залез, на вечно привършване."

• "Буря се усмихна и отпи от чася си.
   – Какво виждаш, щом погледнеш града, момчето ми?
   Той обходи с поглед панорамата пред себе си.
   – Виждам блоковете. А също и сателитните чинии, дърветата. Малки човечета по терасите си и джобни колички, наредени по улиците."

• "Знаеш ли какво чувам, щом се заслушам в София?
   – Какво?
   – Джаз.
   Бриян потръпна. Помисли, че му е студено въпреки одеялото и чая. След това дочу музиката. Наистина беше джаз – жив, самобитен, леко налудничав. Като града наоколо."

• "– Колко е красива светлината – прошепна някой в мрака, а след това пристъпи напред.
   [...]
   – Но не можем да я оценим без мрак, нали? – продължи той. В ярката светлина на деня никой не тъгува за слънцето."

"Дневник от панелните блокове" – Никола Крумов

"Дневник от панелните блокове" на Никола Крумов е едно книжле от стотина и малко страници, на което не гледам сериозно. Зад него стои добре известният проект "Пощенския кутия за приказки" на Гери Турийска, което ми дава идея за духа на съдържанието. Прелиствам и виждам къси творби от по страница-две – чудесно! ще има с какво да запълвам дупките в графика си. Затова и ни предстои доста време заедно – изчитам други две книги и започвам трета, докато го приключа. Но затова пък е неотменно на ръка разстояние – в дамската ми чанта или жабката на колата.
Прочитам първите редове и съм на земята от смях. Хватката е стабилна и не мога да се събера лаф след лаф, изречение след изречение, история подир история. Основни действащи лица са лирическият герой – разказвачът, неговата любима – Нора, и котката им – Ивелина. Тримата обичайно са забъркани в неволи, предизвикани от несретните добрини на нашето момче. Когато бедата се случи, мяукащото създание си спасява козинката по най-бързия възможен начин (невинаги успешно, но вярвам, че нито едно животно не е пострадало при писането на разказите, дето се вика), а впоследствие мадамата оправя бакиите почти като с вълшебна пръчица и с още по-магическа снизходителност. Ще се запитате какво задържа перфектната жена при този трол. Щастливата развръзка във всеки случай утвърждава отговора: любов.
Към битовите приключения на тези тримата се набъркват и още нещастници. Други разкази съвсем не са за тях, но включват трагикомични стереотипни сюжети по теми, познати на всеки нашенец: институции, гурбетчийство и тъй нататък. Една малка част от тях биха били дори драматични, ако волята на автора не бе друга.
"Дневник"-ът е ясен и прям. Не изисква дълбоко проникновение (с това моля да извините и липсата на подбрани цитати по-долу; жестоките лафове пък преливат и не смогвам да ги отделя), което го прави смилаем навсякъде и по всяко време. Леко циничният изказ е досаден с факта, че в днешно време това е мяра за продаваемост, но абсурдно-реалистичният стил е очарователен.

Бургери и бира

Хижа Пеюва бука

Постотпускарският мързел си казва своето и затова похващаме септември внимателно и полека. Търсим близка до София дестинация и маршрут, който да не разхищава изгубената по плажовете енергия.
Плана планина звучи като перфектният избор, макар и да не се възползваме от преимуществата на равнинното й било. Началото на днешната пътека е при село Долни Пасарел, а крайната ни цел - хижа Пеюва бука. Предварителната информация обещава полудневно трасе, подходящо дори и за начинаещи. Какви са нашите впечатления - вижте в галерията ТУК.

Страница 3 от 27

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2020 Таня Славова