"Алхимикът {Тайните на безсмъртния Никола Фламел}" от Майкъл СКот

Доскоро, ако някой ме попиташе какво място отреждам на фентъзито сред жанровете, към които посягам, едва ли щях да го поставя на висока позиция. Едно, защото действително не се самоопределям като фен на тази категория, и, още повече, защото се считам всеядна и такава класация изобщо нямам. Но с това, че подхванах поредица от непознат автор, която попада в горепосочения клас, усещам, че затъвам все повече. И то в съвсем положителен смисъл.
В своя защита ще кажа, че шестте книги от поредицата "Тайните на безсмъртния Никола Фламел" от Майкъл Скот не се озоваха вкъщи случайно. Бяха горещо препоръчани и взети назаем. Второто беше и един от двата катализатора, които подействаха да предредят много други в списъка ми за прочит. И ето че първата от тях – "Алхимикът" ( "Хермес", 2009; превод от английски: Иван Иванов), се озова в книгоподвързията ми.
Бих казала, че започва мирно и кротко в едно кафене в Сан Франциско, но екшънът споходи толкова бързо отсрещната книжарница, че не съм сигурна дали имаше дори страница време преди това да се случи. За да си дадете сметка за вихрушката от събития, ще ви издам само, че сега, когато пиша този текст, вече съм на третата книга от поредица, а случилите се събития до момента са концентрирани в по-малко от седмица. Освен че действието е много интензивно, затова си има и друга причина – крайният срок на двамина изтича. Средно обхватът на всяка част е по две денонощия. На практика обаче времевият интервал се разтяга до древността, тъй като една част от героите си датират баш оттогава. Други пък са само на няколкостотин години.
Допада ми, че фантасмагориите присъстват съвсем разумно. Озаптени от човешкото присъствие и реално съществуващи места и обекти, фантазия и действителност се преплитат по много готин начин. В началото се притеснявах, че постоянно изникващите митологични образи и легенди ще претоварят повествованието, но впоследствие картината се нареди чудесно. А накрая... Накрая дори се оказва, че истината е повече от очакваното.
Много ми се искаше да порежа романа в оценката си, но в действителност ми хареса. Няма въведение, което да тежи, защото то се случва между другото, на фона на събитията. Героите са пълнокръвни, действието е наситено, атмосферата е плътна. И като всяка книга от подобен характер, липсват дълбоки и постранни размишления, но си има своите прозрения:

• "Да останеш анонимен в съвременния свят е голяма сила."

• "Владеенето на каквато и да е сила има цена."

• "Големите промени винаги се пораждат от действията на една личност."

• "А след като промяната започне, няма връщане назад."

• "От хиляди поколения вие, човеците, умишлено страните от онова, което с насмешка наричате магия.  Но магията всъщност е просто оползотворяването на целия диапазон от възможностите на сетивата. Сега те виждат само малка част от видимия спектър, чуват само най-силните звуци, обонянието им е потресаващо слабо и могат да различат единствено най-сладкия и най-киселия вкус."

• "Да влезеш първи в битка, винаги бе лоша идея. Войниците в задните редици бяха тези, които обикновено оцеляваха."

• "Ако съм научила нещо от пътуванията си, то е, че ние сами създаваме собственото си бъдеще. Виждала съм разтърсващи събития, да идват и да си отиват, без никой да ги е предрекъл, а съм виждала и пророчества – обикновено свързани с края на света – да се провалят."

• "Най-добрите воини са не само тези, които не познават страх, но и тези, които не изпитват гняв."

 

Discworld ReadingGuide Infographic EpicReadsВ електриковожълт цвят върху официалния читателски пътеводител в Света на диска са отбелязани Пратчетовите книги за древни цивилизации, каквато е и "Пирамиди". Източник: Epic Reads

За първи път ми се дочетоха "Пирамиди"-те, когато подготвях заминаването си за Египет. Е, тогава имах и куп други неща, с които исках да се запозная преди да тръгна, та така и не стигнах до тях. Всяко нещо с времето си.
Наскоро, оказа се, се отбелязва Световният ден на костенурката. Известна верига книжарници по този повод бяха пуснали на намаление книгите от Света на диска. Който познава творчеството на Пратчет, най-вероятно вече е направил връзката. За тези от вас, които не знаят, ще поясня. Според историята Светът на диска се носи от четири слона на гърба на костенурка. И туй то. Изкушението беше голямо – избираш три книги, получаваш две. В избора ми попадаше и познатото вече, горепосочено заглавие (Издателство "Вузев, 2000. Превод от английски: Татяна Костадинова – Минковска, Божидар Грозданов).
Въпросният ден обаче не беше твърде скоро. Забавих се преди да почна книгата, а и, да призная, не ми вървеше лесно.
Тепик е фараонски син. Изпратен е да учи занаят в Анкх-Морпорк. Какъв? За наемен убиец. Доста смислен бранш, дадох си сметка. В първата част на книгата ставам свидетел на изпита му за дипломиране. Желателно е да го вземе. Въпрос на живот и смърт.
Напрежението се прекъсва от успоредно развиващото се действие в родната му страна. Баща му, Тепикамон XXVII, стриктно изпълнява божествените си задължения, за които сам не си дава сметка как точно ги реализира. Важното е, че ги върши добре. За това заслуга, без съмнение, имат неговите жреци, пръв сред които е Диос.
Все пак синът успява да си вземе успешно изпита. Баща му тогава тъкмо пък умира (любимият СМЪРТ тук има само епизодична роля). Зовът на кръвта извиква наследника и той се връща у дома. И тук, както може да се очаква, нещата се объркват. Едно наддаване с глaвния жрец ескалира до възлагането на изграждането най-най-мегаголямата пирамида. Толкова голяма, че успява да огъне цялата геометрия. Не мога да мълча, ще ви издам, че това доведе и до това, че един момък стана плосък като карта и брат му го сгъваше и си го носеше в джоба. Много се забавлявах с това. Имаше и други смешни моменти (бащата на Тепик също е страшен пич), но през някои минах на големи прескоци. Например онези с най-великия математик на света, който ми беше толкова неприятен, колкото и магьосникът в "Морт". Птраци е също доста досадна. Чудя се и какво стана с едно от приятелчетата на Тепик от Анкх-Морпорк (не Чидър, този другият, Артур).
Оставям ви няколко каменни блока под формата на цитати, а за цяла пирамида прочетете книгата.

• "Нищо друго освен звезди, пръснати из мрака, сякаш Създателят е разбил предното стъкло на колата си и не си е направил труда да спре, за да помете парченцата."

• "[...] лятото беше в разгара си. Всъщност беше в нещо повече от разгара си. Смърдеше."

• "Убийците никога не използваха стълбите."

• "[...] беше от хората, които биха замръзнали дори и в кратера на вулкан."

• "Самият той беше отдавна и с неохота в политиката и усещаше, че докато навярно политическото убийство е по-лоша работа от дебата, то със сигурност е по-добра от войната, за която някои хора си мислят, че е досущ като убийството, само че е по-шумна."

• "Завиждаше на съучениците си, които вярваха в недосегаеми богове, обитаващи далечни планински върхове. Човек наистина може да вярва в такива богове. Но беше изключително трудно да повярваш в бог, когото виждаш всяка сутрин на закуска."

• "Сега, когато нямаше тяло, което да му вади душата с настойчивите си изисквания, светът изглеждаше изпълнен с дивни неща."

• "Когато умреш първо губиж живота си. После и илюзиите."

• "Когато отвори устата си и показа комично моравия си птичи език, отправеното послание гласеше, че тази морска чайка е в състояние да постигне много повече, отколкото да застраши крайморски сандвич с домат."

• "Хората имат нужда да вярват в боговете, дори и само защото трудно може да се повярва в човеци."

• "Той [главният жрец!] инстинктивно губеше доверие в хората, които естествено се отдаваха на религията. Усещаше, че естествено вярващите са несигурни и са склонни към бродене в пустинята и имат откровения – сякаш боговете биха паднали толкова низком та да се занимават с тях. И никога нищо не довършваха."

• "В края на краищата бог, който е против ритуала, би приличал на риба, настроена враждебно към водата."

• "Грижете се за мъртвите и те ще се грижат за вас. В края на краищата те са мнозинство."

• "Ритуалите и церемониите, организирани по подобаващ ред и време, крепяха света под небето, а звездите следваха посоките си. Удивителни неща могат да бъдат постигнати с ритуали и церемонии."

• "Фактът, че хората умират, е просто едно неудобство, сякаш търсиш някого в дома му, а той е излязъл."

• "Диос беше максимално върховен жрец в националната религия, която беше ферментирала, сраствала и бълбукала в продължение на повече от седем хиляди години и никога не изхвърляше никой бог, защото все може да ти потрябва за нещо. Знаеше, че голямо количество взаимно изключващи се неща си бяха верни. Ако не бяха – тогава религията и вярата не ставаха за нищо, а ако те не стават за нищо – значи в такъв случай светът не съществува. В резултат на този начин на мислене жреците на Джел бяха в състояние да предоставят умствено пространство за редица идеи, които биха принудили всеки квантов механик да се предаде и върне куфарчето с инструментите си."

• "Твоята беда, братче, е, че знаеш цената на всичко, ама не познаваш стойността на нищо!"

• "А пирамидата е просто един добре оформен конус, нали – конус, взел решение да е малко по-подреден."

• "Седемте хиляди години бяха научили царете, властващи край Джел, че килиите трябва да са проектирани да задържат затворниците вътре в тях."

• "Още време се нави на макарата на вечността, преди тишината отвъд килията, причинява от липса на звук, да се превърне бавничко в тишина, предизвикана от някой, който не вдига никакъв шум."

• "Животните не биха могли да постъпват така. Трябва да си човешко същество, за да си толкова истински тъп."

• "[...] ако така и така ти се случи най-лошото, можеш да спреш да се притесняваш [...]"

• "Странно усещане е да пълзиш по покрива на собствения си дворец, като се опитваш да не налетиш на собствените си стражи, отдаден на мисия в пълно нарушение на лично издаденияот теб указ и с ясно съзнание за факта, че ако те хванат, ще се окажеш хвърлен по своя заповед на свещените крокодили."

• "Когато камилите препускат, те мятат краката си максимално далеч от тялото си, а после се втурват след тях, за да ги догонят."

• "Но сега те бяха тъмни и безмълвни, а тишината пищеше и мракът се втренчваше."

• "Голямо облекчение е да знаеш, че боговете са си на мястото. Но да разбереш, че са тук и сега – ето това е ужасната страна на нещата."

• "[...] няма на света нещо, което да може така да разклати вярата, като това да видиш ясно и точно предмета на вярата си. Да видиш, противно на всеобщото схващане, не означава да повярваш. Там свършва вярата, защото от нея няма повече нужда."

• "Ти стой тук. Ще свирна, ако е безопасно, да ме последваш.
    – Ами ако не е безопасно?
    – Ще пищя."

• "Бързина беше дума, която веднага се асоциираше с костенурки, понеже те не разполагаха с нея."

• "Вярата е сила. Слабичка е в сравнение с гравитацията – когато стане дума за местене на планини, гравитацията винаги е на първо място."

• "Никой не се безпокой повече от появата на бог от жреците му, все едно внезапно да ти дойдат ревизори."

• "Замислиха се. След това се замислиха още повече."

• "Сигналът беше ясен. Остана сам. Въпреки че ако по някакъв начин спечелеше тази битка на волята, щеше да е заобиколен от хора, които ще го уверяват, че през цялото време са били зад гърба му."

• "Там дори горещината е древна, въздухът е гъст и безжизнен и те притиска като порок, просто чувстваш, че е сътворен от твърдо сварени векове."

• "Тези мъже са философи, помисли си. Така му бяха казали, Следователно мозъците им са толкова големи, че побират идеи, на които никой друг не би обърнал внимание за повече от пет секунди."

• "Ако разполагаш с голо теме и дълга бяла брада, значи каквото и да имаш между тях, то трябва да прелива от мъдрост."

• "Ролята на слушателите никога не е била достатъчно ценена. Добре известно е обаче, че повечето хора изобщо не слушат. Просто използват времето, докато някой друг говори, за да измислят какво ще кажат след това. [...] Бардове и поети се намират под път и над път, но добрият Слушател трудно може да се открие или поне трудно може да се открие повторно."

• "– Диаметърът е в определено съотношение с обиколката, както ти е известно. Би трябвало да се вмества три пъти. Би сметнал, че е така, нали? Но наистина ли е така? Не. Три цяло едно четири едно и сума ти други числа. Нямат край проклетниците. Знаеш ли колко ме нервира това?
    – Предполагам, че те нервира изключително много – отвърна любезно Тепик.
    – Правилно. Това ми подсказва, че Създателят е използвал неуместен вид окръжности. Та това дори не е правилно число! Имам предвид, три цяло и пет щеше да е приемливо. Или три цяло и три. Така би изглеждало правилно.
    Той погледна навъсено към ПИ-цата.
    – Съжалявам, че Ви прекъсвам, но казахте, че все някога трябвало да се случи?
    – Какво? – попита Птагонал и от дълбините на мрачното си настроение добави: – ПИ!
    – Какво трябвало да се случи?
    Не можеш да се бъзикаш с геометрията, приятелче. ПИ-рамиди ли? Опасни неща. Само неприятности."

 • "Лошото на живота е, че никога нямаш възможност да се поупражняваш, преди да го започнеш."

• "– Хайде сега де, престъпник е мръсна дума, нали се сещаш? – отвърна дребният прародител – Бих предпочел "предприемач"."

• "Всички велики умове са съгласни, че когато пресичаш палеща пустиня, добра идея е да си с шапка на главата."

• "Камилата, изпаднала в бедствено положение, не е срамежливо създание. Тя не виси по кръчмите, оклюмана над самотно питие. Не звъни на стари приятели да им поплаче на рамото. Не се самосъжалява и не пише тъжни поеми за Живота и колко ужасен изглежда той от гарсониерата."

• "Но мултивселената бъка от малки измеренийца, пешеходни алеи на сътворението, където въображаеми същества могат спокойно да се размотават, без да бъдат прегазени от сериозната действителност. Понякога преминават през дупки в реалността и отмъстително въздействат на тази вселена, като раждат митове, легенди и обвинения, че си пия и невменяем."

• "Сфинксът е нереално създание. Той съществува единствено защото някой си го е представил. Всеизвестно е, че в една безкрайна Вселена, всичко, което може да бъде измислено, би трябвало да съществува някъде, а повечето подобни неща не биха успели да просъществуват в добре дефинирана пространствено-времева рамка и биват избутвани в някое странично измерение. Това може донякъде да обясни хроничната раздразнителност на Сфинкса, въпреки че всяко създание с тяло на лъв, гърди на жена и криле на орел ще има сериозен проблем с идентичността си и не му трябва много, за да се разгневи."

• "– Ти си сфинкс – каза Тепик.
    – Сфинксът – поправи го Сфинксът.
    – Леле. Вкъщи имаме страшно много твои статуи. – Той погледна нагоре, а след това още по-нагоре. – Представях си те по-малък.
    – Трепери, смъртнико, защото си в присъствието на мъдрия и ужасяващия – Сфинксът премига. – Ония статуи добре ли изглеждат?"

• "Доста отдавна някои страни бяха експериментирали с идеята за жертвоприношение на цар. Няколко години гуляи и властване, после кръц – отваря се място за нова администрация."

• "Слънцето най-после залязваше – боговете на нощта и вечерта бяха взели надмощие над дневните богове, но битката бе безмилостно дълга. И като се замислеше за всички тези неща, през които щеше да мине слънцето – изядено от богини, прекарано с лодки под света и така нататък – имаше голяма вероятност да не се появи отново."

• "Ако трябваше да проектираш нещо с единствената цел да наблегнеш на масата му, тъкмо от пирамида имаш нужда."

• "По отношение на населението некрополът надминаваше всички останали градове в Старото царство, но обитателите му не излизаха твърде често, а и нямаше какво толкова да правят през съботните вечери."

• "Обстановката можеше да накара и сардина да страда от клаустрофобия."

• "Никой не би могъл да каже на какво основание той седи на трона, но и никой друг не гореше от желание да се настани там, освен това всички с облекчение слушаха нарежданията, изречени със спокоен и уверен глас. Ако използваш спокоен и уверен глас, хората се оказваха способни на какво ли не, а царството бе свикнало със спокоен и уверен глас."

• "– Приятно местенце – отбеляза той, свеждайки хилядолетни архитектурни придобивки само до две думи."

• "Долината беше стара, толкова стара, че можеш да повярваш, че е била създадена първа и е наблюдавала как се оформя останалият свят около нея."

• "Измеренията вероятно бяха по-сложни, отколкото си ги представяха хората. Вероятно времето също. Вероятно и хората, въпреки че те бяха по-предсказуеми."

• "Можеш далеч да стигнеш с некадърни съветници."

• "Сигурен съм, че двама ще си паснете като къща и огън – каза той и си помисли: писъци, пламъци, хората бягат..."

• "Отговорите предполагаха наличието на въпроси, а въпросите не водеха до никъде. Въпросите само разваляха всичко."

• "Никога не се доверявайте на вид, който непрекъснато се зъби. Това значи, че си е наумил нещо."

• "Природата се отвращава от аномалии в измеренията и прилежно ги отделя настрана, за да не беспокоят хората."

Карта на човешката анатомия в стила на лондонското метроКарта на човешката анатомия, представена в класическия за лондонското метро стил. Автор: Джонатан Саймъндс

Едно от големите благоговения, които изпълват цялото ми същество, е мисълта за самото него. Това обаче не е форма на егоцентризъм, а дълбоко възхищение пред човешкия организъм. Изумително и страшно интересно, все пак се радвам, че с прословутата "Анатомията на Грей" сме се срещали само за да я поднеса като подарък. За онези от вас, които не са имали честта – това е една много съдържателна, а в този ред на мисли – много голяма и много тежка книга.

Ето че и за любопитните лаици вече има решение. Сега като го виждам пред себе си, ми се струва логично пътищата под епидермиса да бъдат илюстрирани с карта като тази на метрото. Емблематична в това отношение е тази на лондонското метро. В своя оригинал от 1933 г. Хари Бек използва прави отсечки и цветови кодове за всяка от действащите по онова време линии. Кому е нужно да знае точно откъде минават, когато е важно да бъдат илюстрирани елементите и цялата организация?

Днес благодарим на д-р Джонатан Саймъндс, че се е сетил за тази аналогия. В своята анатомична карта той включва 13 различни линии, всяка от които представя отделна система от тялото – артериална (червено), венозна (синьо), нервна (жълто), дихателна (черно) и т.н., като с пунктир са отбелязани по-дълбоките структури. Маркирани са и връзките помежду им, като точки на трансфер между отделните линии. И ако се чудите откъде да започнете своята разходка из потайностите на човешкия организъм – открийте точката "Вие сте тук" поставена на най-подходящото място.

hitchhiking average waiting times in europe by regionsКарта на средните времена за автостоп в Европа. Автор: Abel Sulyok, 2019

Задавали ли сте си въпроса колко време би ви отнело да получите благороден отклик на вдигнат палец по пътищата на Европа? Дори и да не, аз ви давам отговора. Вижте тази карта, която ще затвърди убежденията ви в гостоприемството на българина – очевидно нямаме особено желание да извозваме хората, просто защото искаме да си ги задържим. С такива качества се отличават и нашите съседки, с изключение на Румъния – окей, ще го имам предвид следващия път, когато прекосявам Дунав мост. Отделете си 30+ минути за стоп, ако ще върлувате из Централна Европа, а за южните части на континента добавете и търпение към провизиите. На север ситуацията изглежда по-благосклонна, с изключение на Швеция, където противоречиво се редуват зелени и червени петна - шанс.

every countrys most popular beerКарта с най-популярната бира за всяка страна. Източник:  www.vinepair.com

Готова съм да се обзаложа, че поназнайвате туй-онуй по и без това актуалната за сезона тема. Склонна съм дори да предположа, че някои от вас биха оспорили това, което виждат. За мен лично не беше кой знае каква изненада, че Kamenitza е боцната на теротирията на страната ни, както и Jelen, Mythos и Efes в непосредствена близост.  Съвсем на мястото си тежи камъкът в случая с Guinness, а към престижния списък на световни бири, уважени и от моята персона, ще добавя още имена като Budweiser, Corona, Heineken и Балтика. Неизвестните на картинката обаче са недопустимо много и този пропуска следва да бъде коригиран ))

"Понеделник започва в събота" на братя Стругацки

Първата ми среща с повестта "Понеделник започва в събота" на братя Стругацки (Сиела, 2019; превод от руски: Симеон Владимиров) беше съвсем скоро. В мрежата мернах корицата на новото издание, а тя веднага ме грабна. Неин автор е Дамян Дамянов – художник, чието творчество тача доста. Поинтересувах се от сюжета и също ми се видя много близък до мен. Ставаше дума за съветски институт, учените в който са силно отдадени на каузата си. С това се обяснява и името на творбата – за работохолици, разбирайте, става дума. Затова, когато я видях да грее в центъра на книжарницата, не устоях на изкушението.
Разделена е на три части:  "Суета около дивана", "Суета на суетите"  и "Най-различна суета". В тях имаме едни и същи герои, мястото, на което се развива действието, е общо – Научноизследователския институт по чародейство и вълшебство, но както още съдържанието съвсем точно подсказва, това са три отделни истории. Първата прочетох внимателно, защото интригата тепърва се завързваше, а любопитството и високите очаквания силно ме глождеха. Втората я превъртях почти безпаметно, въпреки че тя имаше най-силна връзка с темата. Вниманието ми блуждаеше и не успя да се задържи в никой момент. Последната част обаче ме вкара отново в релси и с интерес проследих развитието на мистериозния случай, който стоеше в центъра ѝ. Сюжетът ѝ бе прелюбопитен и се радвам, че бе част именно от десерта. Дали едно от три е достатъчна мотивация да подхванете повестта? Да, защото това че не съм впечатлена от първата част, поставям ниска оценка на втората и съм вдъхновена от третата, съвсем не означава, че няма какво да открие един друг поглед, там където моя подмина осъдително лековато.
Не пропускайте и предговора от Борис Стругацки. В него ще научите детайли около написването на "Понеделник започва в събота", избора на заглавието, откъде, по дяволите, се взе тоя диван и още някои реални случки, намерили мястото си в тази причудлива книга. А с информацията, че самият Борис е бил научен сътрудник нещата съвсем си идват по местата.
В началото на всяка глава ще откриете и мото, което подсказва за предстоящите в тях случки. Изборът на всяко от тях е много добър – досущ като заглавията на братя Стругацки, чиято връзка със сюжета винаги е кристално ясна. А ето и обичайните цитати, с които да ви подскажа още малко от съдържанието на творбата:

 • "А какъв смисъл има човек да си купува кола, за да се разкарва по асфалт? Където има асфалт, няма нищо интересно, а където е интересно, няма асфалт."

• "– А с какво се занимавате“ – попитах аз.
   – Както всяка друга наука – каза гърбоносият. – С човешкото щастие."

• "Аз още не знаех как ще се развият събитията, но вече бях готов с ентусиазъм да се хвърля в тях."

• "Тези страхливи хора, мислех си аз, приличат на някои учени експериментатори, твърде упорити, твърде трудолюбиви, но без никакво въображение и затова твърде предпазливи. Когато получат резултат, който не е тривиален, те се плашат от него, набързо го обясняват с товам че експериментът не е излязъл чист, и фактически се отказват от новото, защото прекалено са свикнали със старото, което удобно се побира в рамките на авторитетната теория..."

• "Всички ние сме наивни материалисти, мислех си аз. И всички сме рационалисти. Искаме всичко незабавно да бъде обяснено рационалистично, тоест сведено до една шепа вече познати факти. И никой от нас няма за пет пари диалектика. На никого не му минава през ум, че между познатите факти и някакво ново явление може да се простира море от непознати неща.  И тогава обявяваме новото явление за свръхестествено и следователно невъзможно."

• "Като правило науката, в която вярваме (и много често сляпо), предварително и много отрано ни подготвя за бъдещите чудеса и психологическият шок се появява у нас само тогава, когато се сблъскваме с непредсказаното [...]"

• "Само този ще достигне свойта цел, който не познава думата "страх"..."

• "Потребни ли сме на себе си?"

• "Бях доволен, времето не ми стигаше и животът ми беше изпълнен със смисъл."

• "[...] тук [в института – б. м.] бяха дошли хора, на които им беше по-интересно да доведат докрай или да започнат отначало някаква полезна работа, вместо да затъпяват от водка, безсмислено да си клатят краката, да играят на томбола и да се занимават с най-различни по лекота флиртове. Тук бяха дошли хора, които не можеха да понасят разните му недели, защото в неделя им беше скучно. Магове, Хора с главна буква и техният девиз беше "Понеделник започва в събота".

• "Ситият стомах не обича ученето." (лат.)

• "[...] най-интересните и най-изисканите научни резултати винаги и навсякъде притежават свойството да изглеждат на непосветените свръхинтерелктуални и страшно неразбираеми. В наше време хората, които се намират далеч от науката, очакват от нея само чудеса и практически се са в състояние да различат истинското научно чудо от фокуса или от някое инетелектуално салтомортале."

• "Не бързахме да се заловим с онова, което ни интересуваше най-много. Не, никак не бързахме! Чувствахме се като чревоугодници. Не се нахвърляхме върху ястията. Душехме миризмите, кокорехме очи и мляскахме, потривахме ръце, обикаляхме и предчувствахме..."

Скално изкуство

Ванът на Файнман, декориран с Файнмановите диаграми

Dodge Tradesman Maxivan – ванът, който Файнман купува през 1975 г. Интериорът е в цветовете на горчицата и авокадото, отвън е декориран с прочутите Файнманови диаграми, а надписът върху регистрационната табела е "QUANTUM". Физикът го е ползвал за транспорт до работа по времето, когато е преподавал в Калтех, а също и за пътешествия със семейството си до отдалечените кътчета на американския Запад през летните ваканции. Източник: Fermilab

Взех си "Смисълът на всичко това" на Ричард Ф. Файнман ("Изток-Запад", 2017. Превод от английски: Христо Кьосев) от щанда на издателя по време на миналогодишния Фестивал на книгата около 24-ти май. Другите две книги, които си купих тогава – "Десет малки негърчета" на Агата Кристи и "Дивото зове" на Джек Лондон, прочетох отдавна. В духа на традицията ми за нехудожествени книги обаче, отложих и тази, докато настъпи моментът, в който да ѝ отдам необходимото внимание. А през това време се наслаждавах на поредната готина корица от Марио Йорданов в библиотеката си.
Още при първия си досег с Файнман (вж."Сигурно се шегувате, г-н Файнман!") останах очарована от неговата личност – учен, но и човек, който обича света и се наслаждава на живота. Чудесната автобиография с много, много! хумор и още повече смисъл, ме изпълни с благоговение, което от онзи момент насетне ме изпълва при всеки случай, когато срещна името му или ситуация, която да ми напомни на него. В настоящата книга са включени три негови лекции, които той изнася в университета "Вашингтон" в Сиатъл, САЩ през 1963 г. (две години по-късно получава своята Нобелова награда). Темите са "Несигурността на науката", "Несигурността на ценностите" и "Ненаучната епоха". Имат много общо помежду си, така че след като прочетете книгата със сигурност ще съхраните посланията в една цялостна концепция.
Файнман подхваща трипъл серията от областта, която му е най-близка и свойствена. Не конкретно физиката, а науката изобщо (така че ако питаете страхопочитание към тази дисциплина, можете спокойно да си отдъхнете). Противно на първоначалните ми очаквания за въпросите, свързани с несигурността, тя се оказва положително качество. След като се запознаете с аргументите, съм сигурна, че и вие ще подкрепите тази идея като двигател на научния прогрес. Логично като контрапункт във втората лекция се явяват религиозните догми. По много приятен, ненатрапващ се, аргументиран и илюстративен начин, Файнман споделя своите виждания за религията и нейните аспекти, за тяхното противоречие и съвместяване с научните възгледи. Третата лекция е най-дълга и като обем заема половината книга. Струва ми се, че това е нормално, тъй като в нея се засягат общочовешки проблеми и съдържа препратки към предхождащите я две теми.
Изключителен почитател съм на чистотата в излагането на тезите от страна на Файнман, неговият стремеж към обективност и яснота. Както обикновено съм ви приготвила някои извадки и горещо ви препоръчвам настоящата книга, в случай че ви е важно да осмислите света, в който живеете, по един по-правилен начин (без автора да има претенциите на авторитет с единствена вярна позиция, напротив – съмнявайте се!):

• "[...] невинаги е полезно да си прекалено точен."

• "[...] въображението на природата е неизмеримо по-велико от човешкото въображение."

• "В началото е била Земята без нищо живо върху нея. Милиарди години кълбото се е въртяло със своите залези, океани, вълни и шума на прибоя, без да има жива душа наоколо, която да им се радва. Можете ли да си въобразите, да вместите в своите представи значението на един свят без нищо живо в него? До такава степен сме свикнали да възприемаме света от гледната точка на живи същества, че не можем да разберем какво значи да не си жив. При това през по-голямата част от съществуването на света в него не е имало нищо живо. А и на повечето места в днешната вселена навярно също няма нищо живо."

• "Изненадващо е, че хората не вярват на въображението в науката. А то е много интересен тип въображение, различно от това на художника. Основната трудност е да си представиш нещо, което никога не си виждал, но чиито елементи са съвместими с всичко виждано досега и същевременно е различно от всичко, измислено до този момент. Още повече че идеята трябва да е конкретна, а не някакво мъгливо предположение."

• "Любопитно е, че разумът помага при откриването на закони, и същевременно законите, по-специално във физиката, непрестанно се редуцират."

• "Повечето от природните закони сякаш са математически. [...] Защо математиката обяснява успешно природата е само още една загатка."

• "[...] законите [научните – б.м.] са налучквания, екстраполации в неизвестното."

• "Познанието не струва и пукната пара, ако казва само какво се е случило вчера. Необходимо е да знаем какво ще стане утре, ако направим еди-какво си. Не само е нужно, но и забавно. За целта трябва да си подадете носа навън."

• "Всеки научен закон, всеки научен принцип, всеки доклад за резултатите от наблюдение е един вид обобщение, което пропуска много детайли, защото нищо не може да бъде предадено абсолютно прецизно."

• "По-добре да кажеш нещо без да си сигурен, отколкото да не кажеш нищо."

• "Свободата да се съмняваш е основополагаща в науката, а, мисля, и в други области. [...] Щом знаем, че сме несигурни, значи имаме шанс да подобрим нещата. [...] съмнението е ценност в науката."

• "Защо не можем да надскочим себе си? Защото установяваме, че дори и най-великите дарби и сили не вървят с ясни инструкции за употреба."

• "Мечтаем да намерим правилната посока. Е, тогава какъв е смисълът на всичко това? Какво можем да кажем днес, за да разсеем загатката на битието? Ако вземем предвид всичко, не само знанията на древните, но и нашия принос към познанието, то тогава с ръка на сърцето трябва да признаем, че не знаем какъв е смисълът. Смятам, че с това откровение сме налучкали правилната посока."

• "Не мога да различа учените атеисти [...] Не ги намирам за особено различни от вярващите колеги [...] Мисля, че съществува някаква независимост на моралните и етични възгледи от теорията за механиката на вселената."

• "Несигурността, която е задължителна, за да опознаеш света, трудно се съчетава с усещането за сигурност при вярата, което обикновено произтича от силната вяра."

• "[...] ако нямаш много силен довод, по-добре да извадиш няколко [...]"

• "Задължението на управляващите спрямо гражданите е да поддържат свободата и да предоставят възможност на тези граждани да допринасят за развитието и прогреса на човечеството."

• "Така че в живота, във веселието, в емоциите, в човешките удоволствия и желания, в литературата и пр., няма никаква нужда от научност, няма никаква причина да подхождаме научно. Трябва просто да се отпуснем и да се радваме на живота."

• "Мисловната нагласа на народа е такава, че иска готови отговори и за него човек, който е зареден с отговори, е по-добър от този, който няма. Всъщност истината в повечето случаи е точно обратната. В резултат на това от един политик се очаква да дава готови отговори. Именно затова политическите обещания никога не се спазват."

• "Няма как всичко, което е възможно, да се случи. Разнообразието в света е толкова голямо, че ако си мислим за нещо като възможно, то най-вероятно не е вярно. Всъщност стигаме до един основен принцип в теоретичната физика: каквото и да си мисли човек, на й-често то не е вярно."

• "С две думи – един или два случая не доказват нищо. Всичко трябва да се провери внимателно. Иначе влизате в отбора на хората, които вярват във всякакви откачени неща и не разбират света, в който живеят. Всъщност никой не разбира света, в който живеем, но някои са по-добри в това от другите."

• "Ако беше вярно, то щеше да е доказано чрез внимателни проверки, а не въз основа на небивалиците, разказвани от разни хора."

• "Всички вършим глупости, а познаваме и хора, които са дръпнали напред в това отношение, но не виждам смисъл да се съревноваваме."

• "Да си фурнаджийска лопата е изкуство, и то съвсем не от лесните. По-добре да умееш да се въртиш, отколкото да се втурнеш в една или друга посока като кон с капаци. Дали все пак не е по-хубаво да препускаш стремглаво, вместо да се въртиш на едно място? Не, смятам аз, особено, ако не знаеш посоката, в която да се втурнеш."

• "Елементарна честност – ето за какво настоявам наляво и надясно. Смятам, че поне малко честност е необходима в политиката. Така ще бъдем малко по-свободни.
   [...] хората не са честни. [...] Никой не е честен. И учените не са. А хората ги смятат за честни. Още по-зле. Под честност нямам предвид да се твърдят само верни неща. Имам предвид да се разкрива цялата ситуация – да се предоставя пълната информация, наобходима на един интелигентен човек, за да вземе решение."

• "Колумб бе тръгнал за злато и подправки. Върна се без злато и с много малко подправки, но моментът бе велик и вълнуващ."

• "Призлява ми всеки път, когато прочета в пресата, че още една от общо пет мисии досега е претърпяла неуспех. Всеки път си вадим поука и прекратяваме програмата [програмата "Рейнджър" – б.м.]. Големи поуки си вадим. Вадим си поука, че някой е забравил да затвори вентил, друг е замърсил с пясък измервателен уред. [...] Проблемът е в организацията, администрацията, инженерната работа и изработването на инструмените. По-важно е да го проумеем, отколкото да си вадим поуки нон-стоп."

• "[...] за какво ни е да кацаме на Луната? Ами защото е велико предизвикателство за науката. Освен това води до напредък в технологиите. [...] На всичкото отгоре това прави учените щастливи, а щом един учен е щастлив, той допринася още повече за общественото благо. [...] Всяка една от тези причини сама по себе си не е достатъчна да оправдае желанието ни да кацнем на Луната. Убеден съм обаче, че ако се съберат съвкупно и се добавят такива, за които дори не подозирам, начинанието ще си струва."

• "Какво са знахарите? Днешните психоаналитици и психиатри, разбира се. Само погледнете сложните измишльотини, които те сътвориха за нула време, а после направете сравнение с времето, което отнема на всяка друга наука да прокара нова идея."

• "В днешно време трябва да сме си взели поука и да не спорим за причината защо се съгласяваме, ако сме съгласни."

Река ТемзаКарта на река Темза (1884 г.) – фрагмент. Ако искате да последвате
Джей, Джордж, Харис и Монтморенси,
пълното ѝ съдържание
ще откриете тук: The Jerome K. Jerome Society

Започнах "Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)" на Джеръм Джеръм (Издателство "Георги Бакалов", 1980 г. Превод от английски: Асен Христофоров) с известен ентусиазъм, тъй като му се точех от няколко години. Книгата ми беше попадала и в книжарниците, дори за подарък я бях взимала!, а бях чела и препоръки за нея. Любопитство изпълваше душата ми при мисълта за небезизвестния хумор на английския писател.
Още в първа глава срещам заподозряните вкупом: дребнобуржоазните Джей, Джордж и Харис и техния, както ще се разбере впоследствие, неотменен спътник Монтморенси (ето че стана дума за кучето). Тримцата видимо страдат от синдрома на премногото свободно време, изразен в хронична хипохондрия. Изпаднали в почти крайно отчаяние, готови на радикални мерки, за да подобрят състоянието си, те предприемат разходка с лодка по Темза. След първоначалния ентусиазъм уж разумът се намесва и почти изглежда, че господата са способни на рационални решения, но съвсем скоро става ясно че следващите дни ще бъдат същинско бедствие. За тях. За читателя е страшен смях.
Хумористичният ореол на Джеръм неумолимо пръска забавление във всяко изречение за сметка на нашите приятели. С увереност и достолепие се забъркват в разни ситуации и е цяло чудо как успяват да се измъкнат без да пострадат сериозно през двете седмици на епичното си приключение. Допускам, че заслуга затова има вродената им леност, която ги предпазва от прекомерно вдълбаване в една или друга ситуация.
Ако има нещо, което ми дойде в повече и се случваше да ми дотегне, то това беше географията по поречието на Темза. Сигурна съм, че за всеки англофил, в това е част от богатството на творбата, а дори и аз оценявам значимостта на тези детайли за пълното достойнство на историята. Просто на моя вкус не ми пасна. Иначе Джеръм е великолепен не само с хумора си, но и с живите картини, които рисува с думи, и още повече мъдростта зад лековатото повествование. Вярвам, че цитатите, които ще прочетете по-долу ще ви убедят в това и ако досега не се е случило – ще ви вдъхнат увереност да прехвърлите страниците на тази книга:

• "[...] аз безспорно имах всички симптоми, най-важният от които се свеждаше до "определено неразположение към всякакъв труд."

• "Тъй, приспивани от приплискващите води и шепота на близките дървета, ние заспиваме под едрите притихнали звезди и сънуваме, че светът е отново млад – млад и прекрасен, както е бил някога, преди дългите векове на грижи и тревоги да набраздят хубавото лице на земята, а греховете и безумствата на нейните чада да състарят лювещото ѝ сърце, – прекрасна, каквато е била в онези отминали дни, когато още млада майка, земята е приспивала децата си върху широката си гръд, дълго преди преструвките на една външна цивилизация да ни отвлекат от нейните топли обятия, а хапливите насмешки на престореността да ни заставят да се срамуваме от простия живот, който сме водили в нейното лоно, и от ппростите, но величествени жилища, в които са се раждали първите хора преди много хилядолетия."

• "Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно – уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолковам доколкото са необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо."

• "За първи път от момента на разбуждането ни това хъркане ни напомни за неговото съществование. Ей го там, проснат на гръб върху леглото, с широко отворени уста и щръкнали колене – същият, който ни питаше в колко часа да ни разбуди."

• "Изглежда, че така е нареден светът. Всеки има това, което не му трябва, а други притежават онова, което той желае да има."

• "Колко хубава е тая стара стена, която се ниже там към брега! Винаги ми става драго на минаване оттук. Такава една мека, светла, мила стара стена! Каква прекрасна картина би могла да се нарисува от нея – с мъх, пролазил тук,  и лишеи, растящи там, и с една млада лоза, занадничала от нея на това място, за да гледа какво става по оживената река, и с трезвия стар бръшлян, вкопчил се в нея малко по-надолу! Има над петдесетина оттенъци, тонове и нюанси на всеки десет метра по тая стара стена. Да можех да рисувам и да умеех да слагам бои, щях наистина да направя чудесна скица на старата стена."

• "Но повечето хора са тъй невероятно лениви и плашливи, че предпочитат да поощряват измамата чрез подчинение, вместо да я изкоренят, като проявят малко твърдост."

• "Никога не трябва да даваме воля на инстинкта ни за справедливост до такава степен, че той да се изроди в отмъстителност."

• "Аз самият не разбирам немски. Учил съм го в училище, но го забравих до дума-две години след като завърших и оттогава се чувствам много по-добре."

• "Не бих искал никого да обидя, но съм дълбоко убеден, че ако вземете едно обикновено въже за теглене на лодка и го опънете насред някоя поляна, а сетен постоите с гръб към него около тридесетина секунди, щом се извърнете отново към него, ще видите, че то се е насъбрало на купчина в средата на поляната и така се е усукало и навързало на възли, и останало без двата си края, и заприличало на примка, че ще се наложи точно половин час да седите там на тревата и неспирно да ругаете, преди да го размотаете."

• "Няма друг начин да накарате чайника да възври в лодка. Ако види, че го чакате и сте нетърпеливи, никога няма да засвири. Трябва да се махнете и да започнете яденето, сякаш и на ум не ви е идвало да пиете чай. Тогава скоро ще го чуете да пръска, пощръклява от нетърпение да бъде превърнет в чай."

• "Колко добър се чувства човек при пълен стомах – колко доволен от себе си и от целия свят! Хора, които са проверили това на практика, ме уверяват,  че чистата съвест правела човека много щастлив и много доволен; но и пълният стомах ще свърши тая работа не по-зле, при това по-евтино и по-лесно."

• "Беше великолепна нощ. Месецът бе излязъл и оставил притихналата земя насаме със звездите."

• "Ако поради една или друга причина не биваше отново да заспиваме, а трябваше да станем още на часа и веднага да се облечем, сигурно щяхме да затворим клепки още докато се взираме в часовниците си и да спим до десет. Но тъй като нищо не ни караше да ставаме, преди да са минали поне други два часа, а и да станем по такова време би било истинска глупост, напълно в крак с общата проклетия на нещата бе и двамата да почувстваме, че за нищо на света не бихме могли да лежим още пет минутки."

• "Приличахме на рицари от стара легенда, които плават през някакво мистично езеро в непознатото царство на дрезгавината, към великата земя на залеза."

• "[...] булдогът, едно невероятно безпристрастно животно, се нахвърли върху всичко и всички, които можеше да докопа [...]"

• "Което не види окото, не пречи и на стомаха."

• "Сетне разтребихме и сложихме всичко в ред (една работа без начало и край, която вече почваше добре да ми изяснява един въпрос, поставен неведнъж пред мене самия, а именно – как една домакиня, която има да се справя само с един дом, не умира от скука) [...]"

• "[...] аз обичам работата; тя просто ме омайва. Мога по цели часове да седя и да я гледам."

• "Приятно ми е да гледам как гребе някой стар лодкар, особено когато е нает на час. Има нещо тъй красиво и успокоително в неговия начин на гребане."

• "[...] опитът е винаги евтин, колкото и скъпо да струва."

• "Отпосле узнахме историята на тази жена. Разбира се, това бе все същата стара, прастара вулгарна трагедия. Обичала и била излъгана – или пък е лъгала себе си."

• "Самият аз не съм добър рибар. Посветих доста внимание на тоя предмет преди време и напредвах, както ми се струваше, сравнително добре; но старите рибари ми казваха, че няма никога да стана вещ в тая работа, и ме посъветваха да се откажа. Те казваха, че много точно съм защращал куката и съм имал нужната съобразителност за тая работа, както и предостатъчна природна леност. Но те твърдо вярваха, че никога няма да стана що-годе добър рибар. Липсвало ми въображение."

• "Ханчето няма да е удобно и за пиян човек. В него има твърде много изненади под формата на неочаквани стъпала надолу към една и нагоре към друга стая; а рече ли да се качи горе в спалнята си или пък, веднъж в нея, най-сетне да намери леглото, и едното, и другото никак няма да му се удаде."

• "Просто за невярване е колко рано може да се става, когато човек спи на открито. Той не копнее до такава степен "за още пет минутки" щом лежи завит в черги върху дъсченото дъно на някоя лодка, с малък куфар за възглавница, както когато се изтяга в пухено легло."

• "[...] малко неща от тоя свят са в действителност тъй хубави като картините, в които те са отразени."

Страница 2 от 27

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2020 Таня Славова