Четвъртък, 15 Септември 2016 21:51

"Перлите на Ади Ландау" от Соня Тодорова

С какво е този век по-лош от всички други?
Че в ада, който го изпепели,
докосна черни язви и заблуди,
но ни една не изцели?
("Подрумче" - Ана Ахматова)

И като стана дума за художествена литература, сътворена от ПИСАТЕЛ-ГЕОДЕЗИСТ, бързо-бързо се снабдих с още топлия първи роман на Соня Тодорова. Користната ми подбуда действително намери онова, което търсеше, дефинирано като "странна специалност", но докато стигне дотам се наложи да преодолее премеждията на няколко епохи под знака на антисемитизма. Това пък беше и най-ясното посление, което еврейското име и жълтият фон на корицата отправяха. Радвам се обаче, че узнах какво прави там и "снимката" на ексцентрична дама с кокошчица на каишка, защото в противен случай нямаше да приключа книгата спокойно.

Научих и разни други работи, благодарение на историческите факти поднесени върху основата на лесната за смилане фикция. Това до един момент, в който романът едва не дерайлира в научен труд или поне в записките по създаването на такъв. Тогава само цветущият образ на героинята Марги бе в състояние да овладее ситуацията. На нея пък ѝ се наложи да порастне, което я принуди да бръкне надълбоко в семейния архив, за да обкичи финала с чифт перлени обеци.

Ето аз какво извадих:

• "С две думи - мързяло ги да работят. Или просто не били свикнали да работят и смятали труда за занимание във висша степен просташко."

• "Войната, отдавна вече загубена от гледна точка на всякаква смислена геополитическа стратегия, се бе изродила в самоцелна машина за унищожение." (за Втората световна война)

• "Но сякаш усещаха и една много лека и трудно доловима нотка на фалш, един съвсем фин и далечен намек за манипулация, тайно прилепена към чистите и безкористни намерения на тези съвсем млади хора, почти деца..." (за партизанството)

• "След това продължи нататък - към победата на комунизма, който в крайна сметка така и не победи."

• "В мътните води на току-що промъкнали се европейски програми, частични стипендии и слухове за по-добър живот някои студенти успяваха да видят проблясналата възможност и до голяма степен случайно да се закачат за нея."

• "По нейните земи (българските - б. м.) богатите хора обикновено стояха като въшка на чело и съществуваха главно за да демонстрират, че са богати."

• "Дядо беше страшно доволен, че тя си отиде първа. Той страда за нея с удоволствие и смята, че е извадил огромен късмет. Виж, дядо много се страхуваше да не би той да умре пръв. Така баба щеше да умре сама и нещастна, а тази представа го ужасяваше. А сега само той е нещастен, докато тя си отиде с мир в ръцете му."

• "...сантименталността е разделителната линия между обективното историческо проучване и кича."

• "И въпреки че така и не каза и една дума срещу някого, въпреки че беше изгубила своя скъпа приятелка, неуспяла да издържи на зверските методи за разпит в мазето на полицейското управление, въпреки че всъщност никога не се отказа от комунистическите си идеали, ми се струва, че партизанството беше едно от най-големите разочарования в изпълнения с разочарования живот на майка ми."

• "Ето - мислеше си тя патетично, - човек няма как да излъже кръвта. Балканът си е Балкан - див, обветрен и свободен. А Алпите са строги и скучни и австрийците са тъпанари. Всичките!"

• "После дойде новата година и както обикновено, противно на вечните безпочвени очаквания, не донесе нищо по-добро."

Публикувана в Дневник
Четвъртък, 01 Септември 2016 23:15

В джунглата

204955-v-dzhunglata

Публикувана в Дневник

...Синовете на песните млъкнаха...
И остана един моят глас, като вятъра,
що самотен реве на скала сред морето,
подир бурята, вече утихнала.
("Поеми от Осиан" - Джеймс Макферсън)

Когато преди време получих книгата "Наследникът от Калкута" на Роберт Щилмарк за рождения си ден, знаех, че ми предстои грандиозно приключение. Но също така в онзи момент бях наясно, че нямам възможност да й отделя подобаващо внимание. Затова грижливо трасирах положението й на шкафа, където немалко месеци всичките 751 страници на изданието от 1984 година играеха ролята на носеща стена.
До деня, в който търпението ми да разгърна корицата с пристанищен град и множество кораби не вдигна котва. Приветства ме снимка на брадатия Щилмарк, последвана от негово обръщение. Така научих, че самото написване на романа си е било цяло приключение. А също и че той е бил колега-геодезист! С което мачът бе спечелен още преди да е започнал ))) Не, разбира се, от този факт ми стана драго, но романът така ме завъртя, че това скоро изобщо не ме интересуваше.
Докато кръстосвах морета и океани, не успях да се измокря нито веднъж, но добре осолената авантюра правеше неутолима жаждата ми за всяка следваща страница. След няколко построени кораба, няколко потопени, под напора на издигащия се капитализъм и много, много битки ви споделям лек полъх:

•"Неблагодарните работници забравят, че за своя къшей хляб те са задължени само на фабриканта."

•"Миришеше на смола, катран, кълчища и прясно дърво; хората вдишваха този вечен, навред еднакъв и винаги вълнуващ мирис на морското пристанище."

•"В света щедро са пръснати невероятни, приказни богатства. Понякога се налага да ги търсим в природата, а по-често - просто да ги зитръгваме из чуждите, слабите или неумели ръце, особено цветните!"

•"Ха, законите! Те са нужни, за да се държи под юзда простолюдието."

•"Времената на светците и старинните добродетелни рицари са минали отдавна. Всичко онова, което се препречва на пътя - било то буквата на закона или чуждата воля, - трябва да се помита или умело да се заобикаля."

•"О, колониите и плантациите с наша помощ ще получат много такива черни ръце, украсени с железни гривни!

 И две бели ръце, украсени със златни пръстени, се съединиха в силно, дълго ръкостискане."

•"...тези създават всички богатства на нацията: ръцете им трябва да бъдат сръчни, а главите - покорни! Най-опасното е, ако самите те разберат силата си, защото са много, цели тълпи."

•"Audentes fortuna jivat." ("Щастието помага на дръзкия." - лат.)

•"Ago gaod agis." ("Каквото правиш - прави го (по-скоро)." - лат.)

•"Виждате ли това пламъче? В слънчев ден то би било незабележимо, а тук, в дъното на пещерата, този слаб лъч побеждава мрака."

•"Стой, замълчи! Аз не проумявам твърде добре красивите мечти, но бог да ме убие, ако светата църква не те обяви за еретик заради тези ти мисли, мое момче! Къде се е чуло и видяло един човек да не завижда на друг, да не измамва друг, да не се опитва да го подчини на себе си? Но дори и да беше възможно това, мигар земните владетели ще позволят да изникне някъде такава колония? Вас ще ви обявят за опасни безумци и ще побързат да ви изтрият от лицето на земята заедно с вашия Град на слънцето."

•"Аз нямах отечество! Бях лист, откъснат от клонче. Всеки вятър ме гонеше натам, накъдето си искаше."

•"Моята прекрасна страна стене! Великият народ е потиснат, измъчен. Когато търпението му се изчерпва, той се хвърля като ранен звяр върху своите мъчители - и отново го усмиряват с тояга и го приспиват с религия. Родината ми е изтерзана от раздори, поробена от чуждоземци, опустошена от сиромашия."

•"Една колония, дори и най-справедливата, представлява шепичка хора, а народът, виж, той е като този океан: няма нито начало, нито край, той разрушава и най-твърдите скали!"

Публикувана в Дневник

Не, не e четвъртък по никое време. Или някоя от онези полу-работни полу-съботи, в които мисълта оправдано е лишена от съдържание. Тъкмо обратното - става дума за пространство-времевия обхват на "Края на Вечността" от Азимов.

Е, не мога да гарантирам, че ако вземете книгата в ръце, непременно ще извървите пътя. Преди години, когато нарочно срещнах творчеството на Азимов, Реалността ми положително бе друга. През последните месеци обаче нагласата ми към научната фантастика премина във възход и, уповавайки се на своя нов поглед, скочих в приключението.

Втори вариант. Годините между Среща номер 1 и Среща номер 2 изобщо не подлежат на разсъждение, защото първата творба на Азимов, която прочитам е "Краят на Вечността". Така още тогава решавам, че книгата е чудесна, а научната фантастика си я бива.

Трети вариант. Не прочитам "Краят на Вечността" и (може би) решавам, че научната фантастика изобщо не е за мен. Не защото няма други стойностни произведения в този жанр. Тази литература е чужда за мен и ако не бяха фундаменталните послания от социален характер, навярно така и щеше да си остане.

Вариантите са безкрайно много, но да зациклям с тях във Вечността, по-вероятно е да ви лиша от интелектуален прогрес. Затова ще диференцирам книгата до няколко цитата, а интегрирането е ваша задача:

- "Преди всичко Техникът трябва да бъде хладнокръвен. Промяната на Реалността, която той извършва, може да засегне живота на петдесет милиарда души."

- "Ако Вечността имаше въобще някакъв дефект, той бе липсата на жени."

- "Историята, която учат Временните, се променя с всяка Промяна на Реалността. Те, естествено, не осъзнават това. Всяка Реалност смята собствената си история за единствена."

- "Независимо от малките отстъпки, които Вечните, като практични хора, правеха на човешката природа, идеалът им оставаше човекът, който живееше единствено за да изпълни мисията си - да работи за подобряване на Реалността и увеличаване на човешкото щастие."

- "И затова, докато бедните не бяха още съвсем зле, докато богатите, възползвайки се от привилегиите си, не забравяха напълно задълженията си, докато културата им очевидно не загниеше, във Вечността щеше да съществува тенденция на толериране отклоненията от модела за идеалното разпределение на благата..."

- "Тя следеше всяко негово движение, докато той, свел поглед, щателно изучаваше душата си, за да открие горчивия срам, който би трябвало да изпитва."

- "Той обичаше всичко в нея: начина на обличане, походката, маниера на изразяване, дори малките ѝ кокетни трикове. Всичко това бе изработено в продължение на четвъртвековен житейски опит в определена Реалност."

- "Колко жалко, че мигът не може да се задържи дори и във Вечността, а, Харлан?"

- "Но начинът, по който тези хора сами си правят реклама, е просто противен - бе казал той. - Та кой глупак ще повярва на човек, който сам хвали собствената си стока?"

- "А всичко е толкова просто. Трябва само да попиташ момичето. Толкова е лесно да бъдеш приветлив, да се сприятелиш. Защо е нужно тук страдание?"

- "Не забравяй, че техният неуспех засяга не само самите тях, но и всичките им потомци."

- "Вечните се чувстваха призвани да предпазват човека от последиците на прекалено изобретателното му техническо въображение. Непрестанният възход на науката и техниката създаваха най-много грижи на Вечните."

- "Всъщност Реалностите нямат особено значение. Математиката си е същата."

- "Когато умовете са заети с космоса, всички земни неща остават на втори план."

- "Фактът, че знаете съдбата си, неминуемо ще промени Реалността по някакъв начин, та дори ако това означава, че кръгът никога няма да се затвори и Вечността не ще бъде създадена."

- "Вечните не пушат, а и болшинството от Временните също. Често разсъждавам по този въпрос, Понякога ми се струва, че това е просто жалък бунт срещу Вечността."

- "Докато все още съществува нашата Реалност, можем да бъдем уверени, че възможността да намерим изход от положението е все така голяма."

- "Те, Работниците, бяха и фундаментът, върху който се крепеше Вечността."

- "И тогава какво е всъщност това, което Вечните наричат "благо"? Аз ще ти отговоря. Безопасността и сигурността! Умереността. Нищо повече от това, без което не може!"

- "Човечеството може успешно да се издигне до забележителни върхове само ако се преборва с големите изпитания по пътя си. Точно от опасността и тревожната несигурност се ражда силата, която тласка хората към нови и нови, все по-високи завоевания."

- "Всяка система, която подобно на Вечността позволява на шепа хора да решават бъдещето на цялото човечество, неизбежно води дотам, че безопасността и посредствеността започват да се считат за най-висше благо; в една такава Реалност звездите са недостижими."

- "От тях избрах този (вариант - б. м.), в който беше ти, единствената Реалност, където те имаше."

- "Пред нас е Земята - каза Нойс, - но не вечният и единствен дом на човечеството, а само отправната точка на едно безкрайно приключение."

Публикувана в Дневник
Сряда, 20 Април 2016 21:46

Из "Трима другари" на Ремарк

Макар че излистих книга и повече след приключването на "Трима другари", с което поутихнаха страстите ми около романа, ще ми бъде приятно да се върна към него, за да споделя някои специални моменти, защото такива имаше много. Невинаги ми се случва книга да ме завладее от самото начало и може би нямаше да се случи, ако това бе просто история за Първата световна война. Ежедневието на 20-те години в Германия обаче бързо затвори страницата на спомените, за да възцари безцелното настояще, в което крадешком се промъкват дребни забавления. Въздухът за тлеещият живот е скъп, но заедно другарите ще съумеят да поемат дъх. А те са повече от трима, но с тях неотклонно е и сянката на войната:

 - "Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използвани, а после ги изстласкват настрана."

- "Другар от войната. Единственият, не познавам друг, който от голямото нещастие да е направил едно малко щастие. Но не знае как да заживее и затова просто се радва, че още е жив."

- "Мислех си и за това как навремето се върнахме от войната млади, обезверени, като миньори от срутена шахта. Искаше ни се да се втурнем в атака срещу лъжата, самолюбието, алчността, равнодушието, които бяха виновни за всичко, изстрадано от нас; бяхме станали сурови, нямахме доверие в никого, освен в другарите редом с нас; изпитвахме и друго едно доверие, което нивга не ни бе мамило - доверие в реалните неща, в небето и земята, в тютюна, дърветата и хляба - но какво излезе от това? Всичко бе рухнало, фалшифицирано и забравено. А на оня, който не можеше да забрави, му оставаха само безсилието, отчаянието, равнодушието и ракията. Времето на големите човешки и мъжки мечти бе отминало. Побеждаваха енергичните. Корупцията. Бедността."

- "Единствен глупавият побеждава в живота; умният вижда твърде много пречки и се разколебава още преди да започне."

- "За човека, комуто са принадлежали книгите, те са били заслон и той ги е пазил до последния момент; оня, който ги е дал тук за разпродажба, е стигнал до края."

- "...човек изпада в меланхолия, когато мисли за живота. До цинизъм стига, когато вижда как мнозинството от хората се справят с живота."

- "Хората от моя тип се чувстват най-добре, когато живеят винаги така, сякаш къщата, в която се приютяват, утре ще бъде съборена. Така сме свикнали. Причината е във времето."

- "Завършените жени омръзват бързо. Ценните - също. Отломките никога."

- "Единствено оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг."

- "Накрая всички се разсмяхме. Който не бе в състояние да се смее над двайсетия век, би трябвало да се застреля. Но човек не можеше да се смее дълго над това. Всъщност то си беше за плач."

- "Забравата е тайната на вечната младост. Човек остарява единствено чрез паметта си. В живота твърде малко се забравя."

- "Знаем премного, а можем прекалено малко, защото знаем премного."

- "Истинският идеалист се стреми към парите. Парите са свобода, изсечена на монети. А свободата е живот."

 - "... дори за момент неочаквано имах странното усещане, че това действително и в някакъв чудно дълбок смисъл е животът, а може би дори и щастието: любов с толкова много тъга, страх и мълком стаено прозрение."

- "Този брак и този кротък, скромен живот бяха съсипани единствено поради липсата на малко сигурност и малко пари. Мислех за това, че има милиони такива хора и че причината е винаги  в малкото сигурност и малкото пари. По ужасен начин животът бе принизен до жалката борба за голо съществуване."

 - "...но в живота си бях видял толкова много мъртви, че за мен всяка болест все още означаваше живот и надежда."

- "Очите ѝ блестяха. Аз стоях до нея и я слушах, смеех се и си мислех какво проклятие е да обичаш една жена и да си беден."

- "Бях преживял толкова много и знаех: човек може да се упреква за всичко, или пък да не се упреква за нищо."

- "Подробностите са чудесни, но цялото е без смисъл. Като че ли е създадено от някой, комуто пред удивителното многообразие на живота не е дошло нищо друго наум, освен пак да го унищожи."

Обичам тая мрачна обреченост и целия този живот в нея.

Публикувана в Дневник

В последно време имах възможността да се посветя в творчеството на 50 автори, чиито разкази са включени в двутомния сборник "Петдесет велики разказвачи" (ИК "Кронос", 2010 г.). С много от тях това ми беше първи досег, което е добра основа за бъдещите ми търсения в литературата. В края на втори том са поместени и кратки биографични бележки, които дават освен интересна информация за всеки писател, но също така и повод за размисъл върху творчеството на всеки от тях.

Същевременно цялото това многообразие не е никак лесносмилаемо. Преминаването от разказ в разказ, от един стил в друг, от тема в тема, с различни герои и съдби отнема известно време. Не върви гладко като роман. Усещането от разказките много напомня на късометражните филми. Посланието е силно концентрирано, а предизвикателствата за мисълта - големи.

Ето няколко избрани момента:

- "Защо е тая жажда за живот?... Трудно е да живееш. Детето се ражда с мъка, старецът с мъка изпуска последния си дъх и всичките ни дни са изпълнени със скърби и грижи; и все пак човек отива към отворените обятия на смъртта без желание, спъва се, пада, озърта се назад и се бори до сетния дъх. А смъртта е добра. Само животът и всичко свързано с живота причинява страдания. Въпреки това ние обичаме живота и мразим смъртта!" ("Мъжеството на жената", Джек Лондон);

- "...семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък - каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави неща." ("Даровете на влъхвите", О. Хенри);

- "А аз си мисля, че в онзи миг би било по-добре да откачи стрелките на часовника, но да продължи да го навива, така че ако го запитат "Колко е часът, господине?", да може да отвърне "Върви, но не показва!", вместо "Показва, но не върви!" Да нося спрял часовник? Никога! Нека върви, макар и да не показва часа." ("Един беден богат човек или комичното чувство за живота", Мигел де Унамуно);

 - "Аз, падре, съжалявам искрено всички благонравни люде по земята, защото не подозират какво щастие е вместо злодеяние да извършиш добрина." ("Благодарност за добрината", Рюноске Акутагава);

- "Знаете всичко. Но каква полза от това, щом на носа си както преди имате очила, а в душата ви е есен?" ("Как ставаше това в Одеса", Исак Бабел);

- "В началото писмото вървеше тромаво, защото много хубави думи бяха погълнати от тежкото сухо ежедневие, но скоро го обгърна топлота и думите започнаха да избуяват в паметта като забравени мелодии..." ("Есен", Аугуст Стриндберг);

- "Е, нека отмине, мислеше си той; април свърши, април свърши. На света има различни видове любов, но никога една и съща два пъти." (Франсис Скот Фицджералд)

 - "У всички народи има хора, които не се свъртат на едно място. Едни ги тласка неудържимата пълнота на душевния им живот, други - празнотата. Последните си въобразяват, че се връщат обогатени, но навсякъде те оставят след себе си само смут и бъркотия. А богатите даряват околните с търсенията си и много често принудителните им странствания са благодеяние за онези, които те срещат по пътя си." ("Етикетчета за колониални стоки", Константин Паустовски);

 -"...всичко, което дава живот, е морално, а неморално - всичко, което отнема живота, нали е така?" ("Двете Елени", Карлос Фуентес);

- "Но нали същото виждаме всеки ден при конете, птиците, хората - при всички земни твари; не притежават ли дарбата на преображението, с времето започват да тъгуват и линеят, а красотата им чезне." ("Преображенията на Пиктор", Херман Хесе);

- "Трябват двама, за да се разделят, както и двама, за да се обичат" ("А тези, които си спомнят", Маргарит Драбъл)

и един бонус от същия автор за "до нови срещи": "Онези, които забравят, забравят завинаги, каза ѝ той след това, но тези, които си спомнят, те се срещат отново."

Публикувана в Дневник
Събота, 26 Март 2016 21:03

PLoveDiv

PLoveDiv

Не може така - ще ги научите чужденците грешно да казват името на града. Или поне да го пишат. Виждам го как след две-три хилядолетия в историческите сведения е вписана появата на новото име...

Но Пловдив действително е Любов.

А трансформацията, която претърпя Капана през последните години, е Щастие. )

Публикувана в Дневник
Събота, 26 Март 2016 17:46

Пловдивеем си

Бичим айляк в Пловдив

Иначе казано: "Бичим айляк". Как точно се прави*? Веднага обяснявам.

Насочете вниманието си върху кадъра. Това е.

 

* По отношение на айляка думата "прави" може би не е съвсем точна, защото той изключва правенето на каквото и да било, доколкото думата буди някакви асоциации с работа. Айлякът е удоволствие и в този ред на мисли е по-точно да обясня, че се чувства. )

Публикувана в Дневник
Неделя, 20 Септември 2015 17:26

Приятели

Приятели

Публикувана в Дневник

Това лято станахме свидетели на необичайно голям брой сигнали - над 250, за изхвърлени мъртви делфини на черноморското ни крайбрежие. Предимно малки, имаше и други характерни белези, които се срещаха.

За пореден път станахме свидетели на престъпното безхаберие на институциите. За щастие, имаше хора - все повече, които реагираха. Разбира се, има и такива, за които това е последна грижа. Но е редно да си дадем сметка, че ако домът ни гори, всичките ни ежедневни проблеми се стопяват в маловажието. Да, може отдавна еволюцията да ни е извела от морето, но там или на сушата - Земята е средата, която обитаваме, и без нея всичко губи смисъл.

Така бе създадена Фейсбук групата "За делфините - Save The Dolphins". В нея редовно постъпваха сигналите, придружени със снимки и описания. Много хора споделяха и информационни материали за делфините и потенциалните причини за тяхната смъртност. Невъзможността и нежеланието за разследване на институциите провокира забележителна гражданска активност.

Освен статии по темата, за кратко време бе събрана и систематизирана информацията от сигналите и бе изграден изключително информативният ГИС портал "Save The Dolphins". В него графично са отразени местата, на които са открити труповете, придружени с описания и снимков материал. Възможностите за анализ са подкрепени с данни за теченията и картни подложки. Развитието може да бъде проследено в хронологичен ред.

Оказа се, че в съседна Румъния има огранизация - S.E.O.P.M.M. Oceanic-Club, която разполага с ресурси за провеждане на разследване. С инициативата на Гражданско движение "Да запазим Корал"(уеб и Фейсбук страница) се надяваме скоро истината да излезе наяве. Очакваме резултатите от съвместната работа, а дотогава може да видите анонса по темата в трейлъра по-долу.

Начинанието е отличен пример за това как може и трябва да действаме, когато сме свидетели на нередност. Бездействието е съучастие.

Публикувана в Дневник
Страница 9 от 11

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова