Неделя, 11 Септември 2022 15:13

"Илюзии" от Ричард Бах

Ако известно време
се опиташ да си измислен
ще се убедиш, че измислените
герои понякога са по-истински
от хората с тела и туптящи сърца.

"Илюзии" от Ричард Бах

Без да съм си представяла, че държа синьо перо, ето че едно такова се озова в ръцете ми. Това върху корицата на "Илюзии" от Ричард Бах, Издателство "Хермес", 2011. Ако зависеше от мен, едва ли щях да посегна към книга с дизайн като тази, вероятно затова и тя престоя достатъчно дълго време сбутана между останалите, преди действително да я зачета. Но ето, че в един безбрежен августовски ден спрях точно на този пристан.
Или по-правилно не пристан, а летище. Дори не летище, а поле, нейде из Средния запад на Щатите. Книгата започва със страници от дневник, но разказвачът, Ричард, бързо ни въвежда в обстановката и срещата си с Доналд Шимода, Месията монтьор. Предусетила философския привкус на четивото, в което междувременно попрелитат и два биплана, бързо получавам асоциация с "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" от Робърт М. Пърсиг. Това усещане не ме напуска до края, макар книгата на Бах да е далеч по-ведра, кратка и лека като четиво.
Героите не губят време и скоро след запознанството си преминават в откровени разговори за естеството на професията "Месия", проблемите, свързани с практикуването ѝ, и как изобщо се става Учител. Сетне се зареждат поредица от необикновени за Ричард случки от професионалната практика на Дон, разговор за живота и филмите като негов аналог – за илюзията на филма и илюзията на живота, защото "за да изживееш илюзията се иска време и място".
В крайна сметка се стига до уроци по месийство. Тук вече книгата ми напомня историите на Карлос Кастанеда и неговия Дон Хуан. И ако при Кастанеда предмет на уроците е осъзнатото сънуване, то Бах избухва с илюзии наяве. Нашите герои продължават с упражнения за ходене върху вода, къпане с пръст, минаване през стени – хиперпрактично, не мислите ли? Тук някъде се явява и синьото перо, за което вече споменах. Всичко това примесено с идеи, свързани с това, че всеки живее в собствен свят, а не такъв споделен с останалите няколко милиарда жители на планетата, да речем, с размишления върху самотата и свободата.
"Илюзии" на Ричард Бах е прекрасна кратичко и лежерно четиво, с което да размърдате профилософски ориентираните дялове на мозъка си през лежерните летни дни. Един текст за изборите в живота, с който, напълно в духа на книгата, имате право да се съгласите или пък не.

• „Вътре във всекиго от нас е заложена силата да изберем: здраве или болест, богатство или бедност, свобода или робство. Именно ние и никой друг направляваме всичко това."

• „През живота те води едно вътрешно ученолюбиво създание, палавото одухотворено същество, което е истинският ти Аз. Не обръщай гръб на възможните бъдещета, ако не си се убедил, че няма какво да научиш от тях. Винаги разполагаш със свободата да размислиш и да избереш друго бъдеще или друго минало."

• „Не съществува проблем, който да не ти носи подарък. Търсиш проблемите, защото имаш нужда от техните дарове."

• „Човек свиква със самотата, но наруши ли я дори за един-единствен ден - и наново трябва да свиква с нея."

• „Онова, което свързва истинското ти семейство, не е кръвта, а уважението и радостта от съвместния ви живот."

• „Научиш ли всичко, което знае вълшебникът, вълшебствата му вече не са вълшебства."

• „Представи си Вселената прекрасна,красива и съвършена [...] И после можеш да бъдешсигурен в едно: Абсолютът си я е представилмъничко по-прекрасна, отколкото ти."

• „Ако наистина искаш да изпъдиш от живота си някой облак, не вдигай толкова шум, просто се отпусни и го прогони от мислите си."

• „Никога не те спохожда желание, бе да те споходи и силата, с която да го осъществиш. Но все пак може да се наложи и да се потрудиш за това."

• „Захванеш ли се да доказваш, че нещо ти пречи, то наистина започва да ти пречи [...]"

• „Всеки човек, всички случки в живота ти са в него, защото си ги привлякъл ти. Твоя работа е да решиш какво ще правиш с тях."

• „Ти си това, което мислиш."

• „Ето как ще провериш изпълнил ли си мисията си на Земята. Ако си жив, не си."

• „- Излиза, че наистина знаеш всичко.
   - Ти също, разбира се. Просто знам, че знам всичко."

• „- Хората, които превиват гръб, за да си изкарат прехраната, го правят, защото го искат - отвърна Шимода. - Точно както онези, които си вадят хляба, като се забавляват."

• „За да живееш свободен и щастлив, трябва да пожертваш скуката. Тази жертва невинаги е лесна."

• „Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда."

• „Случва се в различно време и пространство, а всяко различно време и пространство е сън за всеки благоразумен, здравомислещ жител на Земята [...]"

• „[...] не числеността на тълпите определя колко добър е един учител."

Публикувана в Дневник
Неделя, 11 Септември 2022 10:26

Скандинавски легенди

Слънцето докосвало хоризонта, сякаш било кацнало на пределната черта на морето, без да се реши да се гмурне.

Скандинавски легенди

В почивния ден успявам да стана рано, преди останалите членове на семейството да са се разбудили. Топлото капучино е вече до мен, а в приятен контраст е хладният повей на пристъпващия през леко открехнатия прозорец септември. Компания ми прави новото книжно съкровище от Издателство "Миранда" – "Скандинавски легенди".
Сред тази атмосфера на тишина и уют разгръщам страниците и се понасям далеч на север сред отвесни скали, яростен плисък на сурови вълни и крясък на чайки. Там, на ръба, потръпвам пред гледката и се вълнувам за пътя, който предстои да измина.
В стоте страници на великолепното издание в голям формат откривам осем истории, скрити зад дебели корици. Изящните илюстрации от италианския художник Федерико Сантен са първият полъх от атмосферата, в която се потапям. Дивната красота на Севера се превръща във фон на срещите ми със самия Тор и неговите наследници, с чудати елфи, тролове и джуджета, със стада от елени, лосове и глигани. Дръзки мореплаватели, смели приключенци или тихи мечтатели, героите ме очароват със своите действия. Заедно полагаме основите на Све-я, Нор-вег, Фар-ьор, Ис-ланд и Грен-ланд, а между големите събития ставам свидетел на носталгията по дома, силната бащина, синовна и братова обич, отплатата на добри дела, търпението и жертвите по пътя на великата съдба. Специална за мен е историята на "Момчето, което искало да бъде сянка", защото в нея откривам легендата, която стои зад природния феномен, известен като Призрака на Брокен.
И ако започнах книгата с топла безалкохолна напитка, то след прочетеното с удоволствие ще налея халба студена бира, с която да си кажа "Наздраве!" с героите, които вече надигнаха чашите. Макар изданието изначално да е адресирано към младите читатели, естетиката му несъмнено ще привлече и мнозина на по-зряла възраст, а тематиката по подразбиране лежи на сърцето на почитателите на специален музикален жанр, към чиито редици се числя и аз.

С благодарност към Издателство "Миранда" за предоставения екземпляр!

Публикувана в Дневник
Понеделник, 22 Август 2022 12:12

"Затворен в теб" от Йова Станкова

 

"Затворен в теб" от Йова Станкова

Твърда синя корица, черна обложка и деликатно щрихован пумпал. Пумпалът на времето, както скоро ще стане ясно, се завърта, за да ме хвърли в смразяващ пролог с тежък криминален случай, стереотип на родната действителност. Бързо преминавам през местопрестъплението, за да вляза с тихи стъпки, още преди зазоряване, в дома на Дамян и неговата избраница Таня.
Следващите страници ме отвеждат в зората на тяхното познанство и отвъд, за да науча какви са главните герои и заедно, и поотделно. Те са познати образи от нашето съвремие. Дамян е млад, привлекателен софиянец, сравнително добре уреден, получил наготово живота си в столицата. Таня е здравословно амбициозно момиче, израснало на село, за която борбата за големия град е въпрос на оцеляване.Така казано може да прозвучи порочно, но в действителност това е бленуваната връзка – красива, дълбока и... истинска, както я определя самата Таня.
Но какво става, когато мечтата се сбъдне, когато се превърне в ежедневие, а реалността вземе превес? Има ли една двойка бъдеще сред битовите несрети? Колко важен е материалният успех на мъжа за жената до него? А за самия мъж? Може ли любовта да се превърне в товар?
Следва въздълго зацикляне в разсъждения по тези въпроси. Затворен най-вече във вътрешните терзания на главния герой, сюжетът се отпушва след стотната страница с неговото заминаване на гурбет, когато Дамян заживява в Германия, а Таня без Дамян. Той е там уж заради любимата, но новият му живот като че ли донася ненавист към нея, прозира комплекс за малоценност, а от миналото му изплува ключов детайл, издаващ слабохарактерност. Все пак, той постига жадувания материален успех в чужбина, но дали жената, за която уж заминава, го чака на мястото, където я е оставил?
Заглавието "Затворен в теб" перфектно предава усещането и атмосферата на романа – в лишените от диалози пасажи липсва динамика. Те обаче ни потапят в душите на самите герои. Вътре в Дамян, вътре в Таня, Жулиета, Надя – харесва ми как отделните глави отразяват историята от различните гледни точки.
Романът започва бавно и колелото на сюжета се завърта мъчно, върви мудно. На места изпитвам нуждата от допълнително шлифоване на изказа и редакторска намеса, тук-там забелязвам коректорски пропуски.
Постепенно обаче настъпва качествена градация и книгата се изгражда все по-пълноценно, свободно и смело в хода на повествованието, за да достигне до един удовлетворяващо засукан финал. "Затворен в теб" от Йова Станкова, Издателство "Черно фламинго", 2021 г., в никакъв случай няма да се хареса на читатели, които търсят динамика или различен от познатия ни свят, но ако дълбокото потапяне в душевността на героите и проблемите на реалността, в която живеем, ви вълнуват, то това е вашият роман.

С благодарност към автора и издателството за предоставения екземпляр!

• "Но съдбата не може да бъде спряна. Решенията не могат да бъдат вечно отлагани, ако сам не ги вземеш, то някой друг ще ги вземе вместо теб и те няма да са в твоя полза."

• "Но това, което другите нямаха, а Таня имаше в изобилие, бяха амбицията и упоритостта, каквито може да има само някой, който няма друг избор."

• "Всяка мечта е завинаги, като че ли след нея няма нищо, никой не планира за след мечтата, защото мечтата е толкова сладка и невероятна, че не смееш да погледнеш след нея, там, където е отвъд сбъдването на мечтите."

Публикувана в Дневник
Вторник, 02 Август 2022 13:54

"Живей щастливо!" от Мария Келберт

Щастлив или не, животът трябва да е интересен и пълен с приключения, но по-добре да е щастлив.

"Живей щастливо!" от Мария Келберт

"Живей щастливо!" от Мария Келберт, позната още като Мария Станкова, попадна в ръцете ми по случайност. Щастлива или не, предстои да разберем. Ако изборът се беше паднал на мен, вероятно нямаше да се спра на червената корица, защото това съвсем не е моя цвят, нищо че имам страшен фетиш към "ъндърграунд" стени като тази тук. Не мога да отрека обаче, че решението на художника Иво Рафаилов, както впоследствие ще се окаже, е крайно подходящ. Издателството е "Колибри", а годината е 2022.
Както бързо научавам, в малко над 200 страници Мария Келберт е събрала 2 новели и няколко разказа. Доволно потривам ръце и захапвам по ред на появяване. Първата история, под заглавието "Радостта от живота", е новела с бързо, неочаквано и любопитно развитие. Напоена с хумор, тя е леко и непретенциозно четиво, с приятна интрига, динамика и обрати. Повествованието е деструктурирано с отклонения, запознаващи ни по-детайлно с ключовите герои и миналото им, оказало въздействие върху настоящето, сред които емблематичните Цецилия Мюлер, Агнешка и Елена Розенбаум. Развитието на сюжета е непридвидимо, а накрая то бива увенчано от нещо като дълъг финал с неочакван обрат, който държи читателя в напрежение за края, а той е идеално удовлетворяващ в духа на цялата новела.
Втората история далеч не е толкова хумористична, но отново не липсват авторови забежки, които да разведрят криминалния случай. Сюжетът на "Проститутката с дървения крак" е по-заплетен, а героите ми дават повод лесно да му поставя клеймото "италианска афера". Чудати образи има и тук, като топ персонажът в това отношение е злобното джудже Родригес Антонио – ще го обикнете скоропостижно, сигурна съм. Финалът, който ще го прочетете още в началото, не е нищо особено, но историята е приятна и повествованието – увлекателно.
Очарована от двете новели, приятните впечатления бързо рухват с последвалите разкази. Зад заглавията "Психеделично", "Клубът на анонимните ексхибиционисти" и "Радостта от секса" не неочаквано не откривам нищо като за мен. Все пак, не всички 10 разказа ме отчайват напълно, но житейските истории в тях далеч не успяват да ме привлекат така, както тези по-рано. Тях обаче си ги бива и ги препоръчвам на всеки, който желае да разведри читателските си приключения с криминални истории, пивък авторов стил и доза хумор.

• „От дядо си знаеше, че жените винаги имат право и не е добре за здравето да се спори с тях."

• „Роднините се събират заедно, когато има безплатна храна. В останалите случаи избягват старателно роднинските си връзки."

• „Взаимната изгода създава приятелство."

Публикувана в Дневник

 

"Чудати разкази" от Олга Токарчук

Мине се не мине ден и във фийда ми изскача я някоя книга на Олга Токарчук, я самата тя. Не издържах вече на напора, трябваше да прочета нещо нейно. Кое да е? Препоръки не липсваха, но нали съм на вълна къси произведения в момента, нека да са "Чудати разкази". Издадена от ICU през 2021 г., преводът е на Силвия Борисова, а грабващата вниманието корица е дело на Kontur Creative и по-конкретно на Таня Минчева.
Не чаках много, за да отворя първия "буркан". От мистериозната история на "Пътникът" по гърба ми пролазва някоя и друга тръпка, а размишленията, които отприщва, разпалват апетита ми за следващите разкази. Със следващия ясно си давам сметка, че повествованията ще се движат по ръба на сюрреализма, което ме кара да се облизвам сладко-сладко. Обрисуваните ситуации са нормални по своему, но в нетипичен за нашата действителност контекст. Над историите тегне лека меланхолия, липсва жизнерадост в унисон с философските размисли, които провокират, но в тях се усеща още топлина, своеобразен уют и човещина, макар не във всеки от тях героите да са точно хора. Разказите са вълшебни, че дори и фантастични, а футуристичният привкус в някои от тях дава и доза киберпънк.
На разнообразна тематика, историите не са с неочакван край, а такива с непредвидим сюжет. Общо 10, повечето от тях ми харесват много. Със смесени чувства съм за финалния, а "Буркани" е единственият, който не ми допадна особено, но пък той в най-голяма степен е дал отражение върху корицата и цялостното графично оформление на книгата. Сред образите, с които се срещаме, са лунните деца на един утопичен свят, общността на егоните, искащия и търсещ отговор приемник на ново сърце, един инвалидизиран бог. Други са съвсем тривиални – стар ерген, чиито лентяйски живот угасва скоропостижно след смъртта на неговата майка, преоткриващ света мъж, един интелектуалец, който пада жертва на проявената от него човечност.
Много точно и буквално е озаглавена книгата на Олга Токарчук. Ако посягате към нея с очакването и желанието да получите точно това – "Чудати разкази", бъдете сигурни, че няма да останете разочаровани.

• „Най-лошо е онова, което се повтаря, което е ритмично, неизменно, предвидимо, неизбежно и непокорно – онова, на което не можеш да повлияеш, което те стисва в лапите си и те повлича напред."

• „– Кажете ми, моля – подхвана пак той предпазливо, – не ви ли се струва, че светът се е променил? Че някак... – търсеше думите, – че е станал някак неуловим?
   Тя отново се усмихна и може би с облекчение.
   – Разбира се, драги, напълно сте прав. Времето тече по-бързо, от това е. Тоест не че тече по-бързо, ами нашият ум е вече износен и не го догонваме както някога."

• „Пиша за децата, защото само те четат истински. Възрастните се чувстват виновни заради логофобията си и компенсират, като купуват на дъщерите и синчетата си книги."

• „Идеал би бил животът само сам, но не познавам никого чак толкова ексцентричен."

• „Светът е черупка на огромен охлюв, който се тътри през времето."

• „В днешно време трудно се намира нещо, което веднага да ти хареса. Днес покупките приличат по-скоро на ровене в боклука."

• „Пролетта приижда в Европа на вълни. Ражда се в Южна Италия и Испания и тайничко се промъква на север, по незнайни пътища и начини. През март вече е в Южна Франция и Гърция, през април избухва в Швейцария и на Балканите, през май разцъфва в Германия и Централна Европа и в началото на юни се ширва в Скандинавия."

• „Изпитва усещане за някаква странна неопределеност, както в детството, когато пространствата още не са запълнени със значения и всяко събитие изглежда единствено и неповторимо."

• „[...] мисълта му е прагматична, затова не използва думата щастие, а по-скоро удовлетворение."

• „– Съжалението е странна, напълно ирационална емоция – каза. – Вече нищо няма да се промени. Нищо няма да се върне назад. То е от онези излишни и нетрайни чувства, от които няма никаква полза."

• „Не мога да видя нещо, в което ме няма. Ние сме затворници на самите себе си."

• „В еволюционен смисъл всички ние все още сме шимпанзета, таралежи и лиственици, всички те са в нас. Всеки момент можем да се пбърнем към това. Между нас няма някакви непреодолими пропасти. Делят ни само фуги, дребни процепи в битието. Unus Mundus. Светът е един."

• „Днес знаем, че човек се ражда като бомба, напълнена с най-различни потенциали, и времето на израстване и узряване изобщо не е обогатяване и научаване, а по-скоро елиминиране на възможностите една след друга. Накрая от диво буйно растение ние се превръщаме в нещо като бонзай – дегенерирала, подрязана и изкуствена миниатюра на потенциалните себе си."

• „Обикновено научните открития в началото изглеждат нерационални, защото именно рационалността определя границите на познанието; за да ги прекрачиш, често трябва да отхвърлиш рационалността и да се хвърлиш в тъмните въртопи на неизследваното, именно за да ги направиш фрагмент след фрагмент рационални и разбираеми."

• „– Виждаш ли – продължи с уроците Илон Масажиста, – как масажът стабилизира времето, защото само времето на тялото е истинско. А толкова е лесно да го повредиш. Ако не бяха масажистите, светът щеше да потъне в хаос."

• „За да имаш спокоен живот, трябва да жертваш нещо."

Публикувана в Дневник

Светлина и Мрак!

"Нощен патрул" от Сергей Лукяненко

Изтощена от безкрайния "Шантарам" от Грегъри Дейвид Робъртс, подбирам следващата си аудиокнига с критерий да бъде бързо "четиво". Решавам да е първата книга от "Патрулите" на Сергей Лукяненко – около 3 пъти по-къса, но... с уловката, че се залавям с поредица. Какво пък толкова, казвам си, фентъзито обикновено е "пивко", и едва по-късно научавам, че книгите са общо шест! Длъжна съм все пак да отбележа, че поне за момента в Storytel са налични само първите пет от тях.
Е, като съм се хванала на хорото... Нека видим кой го води! Натискам бутона за стартиране на "Нощен патрул". Началото на поредицата е поставено. В ушите ми зазвучава гласът на Момчил Степанов, а пред мен се ширят 14 часа и 47 минути.
Първите впечатления смътно ми напомнят поредицата "Софийски магьосници" от Мартин Колев. Вместо по софийските сокаци обаче крача по улиците на Москва, годината е 1998. Затаила дъх, следвам по петите Егор, а редом с мен върви и надвисналото над него безпокойство. Само минути по-късно ще се разиграе първата сцена, развоят от която ще стане ясен по-нататък. Междувременно авторът ни запознава с първите герои от Нощния патрул – радетели на доброто, a.k.a. Светлината, сред които е и главният персонаж – Антон Городецки, програмист, неженен, със средни способности. Изпратен по работа "на терен", по случайност той се натъква на Светлана – както ще се окаже впоследствие, ключов герой в сюжета. Шефът на Патрула е Борис Игнатичевич, или Хесер, наглед 40-годишен, но всъщност доста по-възрастен, вероятно присъствал на сключването на договора между Светлината и Мрака; ще запомните и Олга – видимо млада жена, затворена в тялото на сова за наказание; харизматичният Игнат, Мечката и Тигърчето и т.н., и т.н. Героите на Лукяненко са детайлно изградени както във физически аспект, така и в духовен план посредством действията и споделените разсъждения.
Сюжетът се завърта около няколко персонажа, извън редиците на Нощния патрул, които са ключови фигури в трите, на пръв поглед независими истории, разказани в книгата. Притовниковият лагер е известен като Дневен патрул, а над тях стои арбитражна организация под наименованието Инквизиция. Съобразно нормите на фентъзи жанра, страниците са напълнени със солидна доза вампири, вещици, върколаци и тям подобни. За разкош се споменават места като московските метростанции, Кремъл и кулата Останкино.
Както може да се досетите от написаното дотук, основна тема са доброто, злото и нюансите помежду им. Размислите върху тях нееднократно тормозят ума на нашия Антошка, защото ударът срещу злото не минава без последствия, а доброто често коста жертви, които помътняват белотата му. Общото благо поставено над индивидуалното злочестие буди смътна асоциация между дейността на Нощния патрул и тази на Вечните от "Краят на Вечността" от Айзък Азимов.
Първата книга от поредицата "Патрулите" е ненатоварваща и леко плоска като замисъл. Чудесна за разтоварване, но ако търсите по-задълбочено четиво, не ще откриете нещо по-смислено от поредния прочит на "нещата не са само черно-бели" и страстоубийствен развой на историите. Разполагам с оперативна информация, че нататък нещата се подобряват, но от "Нощен патрул" не очаквайте много.

Публикувана в Дневник

Любовта ми към теб е без юзди. Обичам те свободно.

"Натюрморт с кълвач" от Том Робинс

Пред мен е книга от непознат автор. Корицата не ми харесва, въпреки че нещо в нея смътно ме привлича. Резюмето потвърждава някои от подозренията, които вече имам – сюжетът ще се завърти около двама червенокоси и кутия "Кемъл". Амии! Това е "Натюрморт с кълвач" от Том Робинс, издание на "Алтера" от 2011 г., в превод от Димитър Коцев – Шошо. Корицата, оказва се, е дело на любим художник – ето на защо не останах безразлична, пък било то и пред ранната Капка Кънева.
Единият от двамата (червенокоси) е принцеса Лий–Шери, дъщеря на прокудения монарх на Му, Макс, и съпругата му Тили ("О-о, спагети-о!"), понастоящем (последната четвърт на двадесети век) обитаващи къща в Пюджит Саунд. Своя дом те споделят с още двама придворни, единият от които е Чък – нескопосаният "таен агент" на ЦРУ, а вторият е последната поданичка на кралското семейство, леко смахнатата Жулиета. Да се присъединят към домакинството пък постоянни напъни имат околните къпинови храсти.
Принцесата е млада, красива, умна (така да се каже) и обществено активна. Именно последната ѝ характеристика я отвежда на еко-био-гео-хомо-еманци-конференция на Хаваите. Това мероприятие я среща с чаровния бомбаджия и духовит философ Бърнард Мики Ренгл, по прякор Кълвача, отишъл там по работа, сиреч да взривява. Също червенокос. Помежду им пламва страстна любов, продължаваща дори и зад решетките, които нашият "човек извън закона" за зла участ насмалко да успее да отърве. Дълбока съпричастност завладява принцесата и доброволно тя заживява в отшелничество сходно с това на своя любим – затваря се на таванската стая на дома си, лишена от удобства и лукс, където лунната светлина достига само благодарение на малкото останало необядисано квадратче на прозореца ѝ. Лий-Шери обаче не скучае, защото времето и мислите ѝ са всепогълнати от пакета "Кемъл", с какъвто и Бърнард разполага в килията си. Това поражда лавина от разсъждения, много от които ми е трудно да понеса. Историята обаче не свършва дотук, а връзката е подложена на изпитания, които не можем да бъдем сигурни дали ще устоят на изпитанията на времето, така както пирамидите, заели достопочтенно място в романа.
Книгата за мен започва бавно и безинтересно. Първите стотина страници са повече хаос и по-малко смислен сюжет, но за късмет, с връщането на героите в Щатите, сюжетът се завръзва истински. Остроумниченето и хумористични напъни на автора често ми идва в повече, но от шеметната вихрушка, напомняща донякъде "Чемширово дърво" от Камило Хосе Села, изхвърчат и немалко интригуващи мъдрости. Цялата лудост на книгата все пак притежава смътно очарование и си давам сметка, че не бих могла да не обикна нещо толкова откачено. Не бих препоръчала това безумно очарование на всеки, но ако у вас се крие смел читател с експериментаторски дух, дерзайте – това е книга, която няма да ви остави равнодушни и ще запишете с лъскавко мастило в читателското си портфолио.
Ето и няколко искри, с които може би ще запаля фитила на вашия интерес:

• „Човечеството е прогресирало (когато е прогресирало) не защото е било трезво, отговорно и предпазливо, а защото е било игриво, бунтовно и незряло."

• „За последната четвърт на двадесети век може да се каже следното: възприе се очевидната истина, макар и не напълно разбрана от многобройно малцинство, че ако желаем по-добър свят, ще трябва да бъдем по-добри хора."

• „Разликата между престъпник и човек извън закона е,че докато престъпниците често са жертви, хората извън закона никога не са такива. Всъщност първата стъпка към превръщането в истински човек извън закона е отказът да се пожертваш."

• „Обичам магията на динамита. Колко красноречив е неговият говор!"

• „Можеш да си мислиш, че обръщаш внимание на едно, друго или трето, но нашите сънища ни казват какво всъщност ни интересува. Сънищата никога не лъжат."

• „На този свят винаги има еднакво количество добър и лош късмет. Ако един човек не се сдобие с лош късмет, някой друг ще се сдобие вместо него."

• „Няма смисъл да спасяваш Земята, ако това означава да загубиш Луната."

• „[...] ние все още не знаем къде отива страстта, когато си отива."

• „Но както добре знае всеки полуосъзнат материалист, това, което държиш, държи теб."

• „Самият Кълвач я бе учил, че законите са като копчета, които трябва да се разкопчават, когато назрее моментът, а ако не можеш да нарушиш собствените си правила, чии ще можеш да нарушиш?"

• „Пирамидите са построени, за да останат вечно, създадени са, за да въстанат срещу времето и човечеството."

• „Тъпанарите спазват законите, защото са избрали да не избират. Хората извън закона, които по-малко се боят от объркващото разнообразие на действието, които са всъщност малко луди по ситуации нови и крайни, ще търсят начин да избират, дори когато изборът не им се предоставя."

• „[...] всяко тоталитарно общество, колкото и да е строго, си е имало свой ъндърграунд. Всъщност, два ъндърграунда. Единият е ъндърграундът на политическата съпротива, а другият е този, зает със запазването на красотата и радостта, или, иначе казано, запазването на човешкия дух."

• „Когато загадката на една връзка си отива, и любовта си отива."

• „1) Всичко е част от романтиката
   2) Никога не е прекалено късно да имаш щастливо детство."

Публикувана в Дневник
Понеделник, 11 Април 2022 22:19

Испански приказки

Нищо не съм направил за теб, но го имаше денят на бадемовия цвят и го имаше денят на калта.

Испански приказки
Имало едно време... Именно – афинитетът ми към приказките е отколешен! Квинтесенция на народната мъдрост, те изграждат вълнуващи светове на магическа реалност, сила, красота и справедливост. Затова и когато Издателство "Миранда" ми предложиха да споделят с мен новия си сборник "Испански приказки" (в превод от Толя Радева), не се поколебах и за миг в желанието си да се потопя в чуждоземни приключения.
И ето, че държа в ръцете си великолепното издание в голям формат и твърди корици (налично и във вариант с меки). Във възторг съм от вида на книгата, разкошно илюстрирана от италианския художник Серджо Ридзато, познат ни от страниците на едни емблематични индийски приказки отпреди трийсетина години (апропо, отново налични на пазара, благодарение на "Миранда"). Изобилието от красиви картини, които съпровождат текста, развихрят въображението ми още преди да зачета. Опитвам да предугадя сюжетите, спирайки вниманието си на изобразените сцени, и неусетно стигам до съдържанието, което обещава 8 истории в малко над 100 страници. Време е да се връщам в началото.
Книгата започва с обръщение на Ридзато към българските читатели. Сравнението на сборника с калейдоскоп ме очарова и зарежда с трепетно вълнение как ще се подредят парченцата на всеки разказ. Вихрушката не закъснява и скоро се озовавам столетия назад във времена на храбри благородници, могъщи магьосници, големи мъдреци и изящни красавици, а сюжетите се завързват около човешката жажда за власт, богатства и слава, лъжата, скъперничеството, мързела, та дори и най-елементарното капризничене. Чудати случки и мощни чародейства съпътстват живота на героите, а арена на събитията са грандиозни дворци и тъмни пещери, вълшебни езера и тайнствени гори.
Ще заеме ли полагащия ѝ се престол хубавата Калитея? Кой всъщност е Пикийо? Как и защо шалът влезе на мода? Ще опази ли Абен Хабуз своето кралство? Ще угоди ли на чуждите прищевки магьосникът от Толедо? Подбраните истории са разнообразни, вълнуващи, а финалът на всяка от тях носи удовлетвореността от въдворената справедливост. Сред любимите ми са тези за "Зелената птица" със своя заплетен сюжет и смели девойки, "Сифар, безстрашния рицар" с любовта към приключенията и "Красавици, но лъжкини" с извънредното въображение на цял един народ. Деца или възрастни, на които приказните сюжети не са чужди, вярвам, че и вие ще намерите истории, които да са ви на сърце, сред събраните тук.

С благодарност към Издателство "Миранда" за предоставения екземпляр!

Публикувана в Дневник

 "Преводачът на болести" от Джумпа Лахири

Пред себе си държа книга с лилави корици, изрисувана ръка със символи и надпис "Индийската поредица". Екзотичният полъх се допълва от името на авторката - Джумпа Лахири, и тепърва предстои да науча какво се крие под заглавието "Преводачът на болести". Издателството е "Жанет 45", 2010 г., а преводът от английски е на Зорница Христова. Както името на писателката подсказва, тя е от индийски произход. Това, за което научавам впоследствие, е имигрантската съдба на нея и семейството ѝ - факт, който има ярко отражение върху деветте разказа, с които ми предстои да се срещна и донесли ѝ международна слава и награди.
Чета първия от тях - "Временно положение", с любопитство. Сюжетът и финалът обаче ме оставят по-скоро разочарована. Личната драма на едно младо семейство, довела до отчуждението на двете половинки и неслучилото се повторно сближаване, ме оставя скептична към следващите истории. Историята на господин Пирзада също засяга мотива за разделеното семейство, но този път жертва на политическите събития. Нетипични за западния слух имена откриваме и в някои от следващите заглавия - "У госпожа Сен" и "Лечението на Биби Халдар", които ни отпращат в живота на личности, всяка от които потънала в неволите на своята си съдба. Някои от тях пък са по-необичайни и нетипични като "Този дом благословен" - тук срещаме двойка младоженци имали късмета да се настанят в къща, предходно обитавана по всяка вероятност от религиозни фанатици; и макар наративът да се завърта около този факт, той служи само да подчертае взаимоотношенията между двамата и отношението им към живота. Трета поред е историята с титулното заглавие, чиито сюжет пък се оказва по-интересен с необичайната професия на единия от героите. А ако трябва да посоча любим разказ, то това е финалният за книгата: "Третият и последен континент", впечатлил ме с една възрастна дама (на повече от 100 години) и изумлението ѝ от стъпването на човек на Луната (както самата тя възкликва: "Разкош!"). Точно на противоположната страна пък за мен е историята под заглавието "Секси", която опитва да вкара дълбочина в сюжета за изневярата; някъде там е и "Истински дарбан".
В разказите на Джумпа Лахири не се случва нищо извънредно. Те са снимка от живота на героите ѝ. И като казвам това, имам предвид не само времевия отрязък, но и детайлността, с която описва обстановката, която обитава всеки един от тях, с предметите, цветовете, вкусовете, аромата. А те, героите ѝ, са толкова обикновени, колкото и всеки един от читателите на книгата, всеки със своите битови несрети.
Рядко посягам към разкази и сигурно нямаше да ми се случи скоро, ако книгата не беше попаднала у мен по препоръка. Обикновено обаче чета с интерес кратките истории и тази книга не прави изключение. Вярвам, че ще е интересна на любителите на късия жанр и екзотичния привкус.

Публикувана в Дневник
Неделя, 26 Декември 2021 11:41

"Улица "Консервна" от Джон Стайнбек

 

"Улица "Консервна" от Джон СтайнбекВ навечерието на Коледните празници намирам уют в необичайно четиво. Книгата е небезизвестната "Улица "Консервна" от Джон Стайнбек и всеки, който вече я е чел, може би (донякъде) би се изненадал от това ми усещане. Но потапяйки се под подърхността на смрадта и бунищата, срещам представителите на най-низшите социални прослойки и един свят, който привлича, буди симпатии и приобщава онзи, осмелил се да се вгледа в него.
Да тръгнем заедно по улица "Консервна"! Най-първо попадаме в бакалница на прагматичния китаец Ли Чун, в която има от пиле мляко. Наблизо са ресторант "Мечешко знаме" на Дора и нейните момичета, Западната биологична лаборатория на Док и приютът "Палас". В последното убежище – не, свой дом са намерили няколко безделника, неразривно свързани помежду си. Обединени около един от тях, в книгата те често присъстват със събирателното "Мак и момчетата". Точно те се ключовите фигури, около които се завърта повествованието.
Ще кажете какво ни вълнуват няколко хаймани. Едва ли – посягайки към Стайнбек се съмнявам да сте очаквали класни обитатели сред страниците на книгата му. Мак и момчетата са страхотни образи и вълнуващи души. Непритежаващи нищо, но готови да дадат и малкото, което получат, за онзи, когото ценят и обичат. Е, понякога добрината не минава без последствия, но нищо не е непоправимо и чистото сърце сърце ще намери път да реализира добрите си намерения.
"Жертвата" на тяхната загриженост е Док – интелигентът, единакът, когото всички уважават, но който е винаги сам. Човекът, осмелил се да опита млечен шейк с бира. Въпреки конкуренцията на Мак и останалите, Док е любимият ми образ в книгата.
На улица "Консервна" няма блясък, не живеят велики герои. Тя е "задният двор" на Монтерей, но материалната ѝ нищета, сърцатите ѝ обитатели и опаловият час не оставят посетителя равнодушен. Времето, което прекарвам на нея е кратко – бързо изчитам малкия обем на страниците, но обаятелния образ на улицата попива дълбоко в душата ми.
Оставям ви с няколко консерви от Улицата:

• "Той бе забелязал, че човек се напива  и от цяла, но и от половин чаша, стига само да е в настроение да се напие."

• "Тук беше чудесно. Ако имаше жаби, тетрябваше да се намират именно тук. Място да си отдъхнеш, място да се почувстваш щастлив."

• "На женен човек доверие да нямаш. Колкото и да мрази жена си, пак при нея ще се върне. Започва да мисли, да размишлява и се връща у дома си. На такъв повече вяра не можеш да имаш."

• "– Бас държам стига да е искал, Мак е можел да стане президент на Съединените щати – отбеляза Хейзъл и ритна пясък върху огъня.
   – И какво щеше да прави? – възрази Джоунс. – В това не би имало нищо весело."

• "Това е опаловият час, границата между деня и нощта, когато времето спира и се замисля за себе си."

• "Брадатите хора и без друго винаги са малко подозрителни."

• "Никой досега не е изучавал психологията на едно замиращо празненство. Колкото и да е бясно, кресливо и кипящо, обзема го треска, настъпва тишина и тогаз то бързо-бързо свършва – гостите се разотиватм заспиват или пък се замъкват другаде, на друго празненство, и оставят зад гърба си един мъртвец."

• "Защото на отлъчването от обществото човек може да отвърне по два начина - или да се измъкне от облака, като си обещае, че ще стане по-добър, по-чист и по-благовъзпитан, или да си остане лош, да настрои против себе си целия свят и да върши още по-лоши неща. Последното обикновено е най-разпространеният отговор на презрението."

• "Качествата, които ценим у човека – доброта и щедрост, откритост, честност, разбиране и чувство – всички те съпътствуват неудачите в нашата система. А ония черти, които презираме – нетърпимостта, алчността, лакомията, низостта, лакомията – те са пътят към успеха. И макар хората да се възхищават от стойността на първите, те всъщност обичат плодовете на последните."

• "А веднъж насадиш ли се в такава история, най-добре е просто да се легнеш, додето се размине."

• "Същината на веселията не е достатъчно изучена. Всички обаче схващат, че всяка веселба има своя патология, че тя е нещо като живо същество и че има склонност да бъде твърде извратено същество. Всички също така знаят, че почти няма веселба, която да е завършила тъй, както се е предвиждало, според предварителните намерения."

Публикувана в Дневник
Страница 2 от 11

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова