Понеделник, 23 Май 2016 20:17

Из Средногорието при село Свежен

Село Свежен

Третият от четирите почивни дни, навързали се по случай празника на българската просвета - 24 май, бе първият откровено слънчев от дългата дъждовна поредица, изляла се от Великден.

Тръгнала нерано от Пловдив, вече бях с компания, когато малко след 10 отново насочих колата по Карловско шосе. Полето полека се изнизваше, докато Средногорието нарастваше пред нас, а отвъд се извисяваше царството на Стара планина и нищо друго. Чернозем, Долна махала, Песнопой, Баня, Бегунци, Домлян, Мраченик. С поставянето на отметка пред името на всяко от селищата, колите постепенно изчезваха, а пътят се гънеше все по-настойчиво в преодоляване на височините.

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира, него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Под този надслов премина първата част от днешното ни приключение из Сърнена Средна гора. Историческата тематика ни отведе по пътеката до лобното място на Хаджи Димитър, където разбутахме въглените на тлеещата национална гордост.

Понеже това не ни бе достатъчно, следващата спирка по пътя ни поведе в разходка по улиците на село Свежен. Въпреки рушащите се архитектурни паметници, немалко паметни плочи отдаваха почит на отминали събития и заслужили хора. Открихме и надежда за бъдещето.

За другия път оставихме две пътеки в района, които набелязахме по пътя на връщане. За да узнаете тайната на този многокомпонентен маршрут, ви съветвам да разгледате с повишено внимание галерията ТУК.

Публикувана в Дневник

Витоша

Идеята за разходка по северните склонове на Витоша е толкова свойствена за повечето обитатели на столицата, че мащабите на планината губят част от своята стойност. Близостта ѝ носи измамна достъпност, която не бива да се подценява.

Началото на топлата пролет ни отведе до Златните мостове, откъдето поехме към Камен дел. Освен да загреем набързо в прохладното утро обаче, предстоеше още да преминем през кал, лед и сняг, слънце и сянка, за да достигнем върха. Многообразието от условия, които преодолявахме едно след друго, а понякога заедно, ни се отблагодариха щедро с поетапно пробуждащата се във височина природа. В разходка, продължила по-малко от 5 часа, по дължината на 10 км и с денивелация от порядъка на 500 м видяхме много. Шепа донесох със себе си ТУК.

Публикувана в Дневник
Събота, 30 Януари 2016 12:08

Кокичешки въпроси

Сняг, сняг, сняг Кокиче в снега

Виждали ли сте "бяло момиче изпод снега да наднича"? Аз не съм, но си го представям съвсем реално след последните седмици. "Бело момиче по риза рано напролет излиза" - в това изречение дори се припознавам. "На зелено дръвце бяла камбанка" също ми звучи възможно - защо не, покрай Коледа... може! Ако продължа обаче с "бял кон, зелена опашка" и "бяла гъска на един крак стои", като настоявам, че всички тези примери олицетворяват едно-единствено нещо, то със сигурност това е: кокичето.

Извадката е направена от книгата "Български гатанки" на Стефана Стойкова.

Публикувана в Дневник
Неделя, 17 Януари 2016 16:25

Сняг лозе пази

Сняг лозе пази

Последната ми публикация изглежда сякаш безвъзрватно затрупана под 40-сантиметров сняг. И почти още толкова от добавеното количество при разриването на пътеките. С два метра отгоре поглеждам над плетеницата от лозови клони и си спомням времето на ароматните гроздове; и по-рано - на свежия материал за сърмички. Мекият студ все пак ме отрезвява и връща мисълта ми в настоящото очакване на бъдещата порция листа.

Публикувана в Дневник
Сряда, 13 Януари 2016 13:41

Белоснежни нишани

Кокичета през зимата Кокичета през зимата

Новогодишният сняг и по-кофти страната на нулата в термометрите бързо отстъпиха своята позиция на любимите ми знаци в разгара на студения сезон, които върнаха вярата ми в доброто време. Прозорец от едва няколко топли дни бе достатъчен да смени пейзажа в градината и наболите кокичета да разцъфнат. С тях дори календарът трудно може да ме убеди, че все още има да почакам до пролетта.

Публикувана в Дневник
Събота, 12 Декември 2015 20:04

Топъл декември

Топъл декември

Публикувана в Дневник
Неделя, 22 Ноември 2015 10:25

Слънчеви клони под сърдитото небе

Слънчеви клони под сърдито небе

Публикувана в Дневник

Люлин планина

Тазгодишният ноември стартира благосклонно, което подгря ентисуазма ни да се възползваме от топлите есенни дни. Същевременно сравнително кратки - това е и причината да се огледаме за дестинация, която предполага минимално шофиране за сметка на повече ходене. Така се спряхме на Люлин планина с комбиниран маршрут от няколко местни екопътеки и забележителности: град Банкя - скала "Панорамна" - връх Райлово градище - хижа Люлин - Дивотински манастир "Света Троица" - град Банкя, начало-край в кв. Михайлово, колелото на автобус 44. Така изминахме път с дължина около 10 км и денивелация около 500 м за около 5 часа (с включени две почивки за хапване и безброй за снимки). Детайли - тук.

Публикувана в Дневник

Лозенска планина

Екопътека "Лозенска планина" води началото си от село Долни Лозен, Софийска област. Силно препоръчителен есенен преход за един ден. Дори за половин - с умерено темпо и две не твърде дълги почивки за хапване взехме маршрута Долни Лозен - Манастир "Свети Спас" - Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски - връх Половрак - връх Абаджийски чукар - връх Ланина могила - Горни Лозен (частта Абаджийски Чукар - ... - Горни Лозен е наше допълнение) за 4:30 часа. В това време са включени и всички краткотрайни, но чести паузи за снимки или поради някои стръмнини. Дължината на прехода е не повече от 15 км, а денивелацията между селото и най-високия връх - около 500 м. Повече детайли - тук.

Публикувана в Дневник

Когато Слънцето си тръгна с час по-рано

Публикувана в Дневник
Страница 6 от 9

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова