... за да провериш как се вижда навън: изглед от сградата на Народното събраниие към площад Народно събрание, цар Освободител и хотел Радисън.

Третият от четирите почивни дни, навързали се по случай празника на българската просвета - 24 май, бе първият откровено слънчев от дългата дъждовна поредица, изляла се от Великден.

Тръгнала нерано от Пловдив, вече бях с компания, когато малко след 10 отново насочих колата по Карловско шосе. Полето полека се изнизваше, докато Средногорието нарастваше пред нас, а отвъд се извисяваше царството на Стара планина и нищо друго. Чернозем, Долна махала, Песнопой, Баня, Бегунци, Домлян, Мраченик. С поставянето на отметка пред името на всяко от селищата, колите постепенно изчезваха, а пътят се гънеше все по-настойчиво в преодоляване на височините.

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира, него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Под този надслов премина първата част от днешното ни приключение из Сърнена Средна гора. Историческата тематика ни отведе по пътеката до лобното място на Хаджи Димитър, където разбутахме въглените на тлеещата национална гордост.

Понеже това не ни бе достатъчно, следващата спирка по пътя ни поведе в разходка по улиците на село Свежен. Въпреки рушащите се архитектурни паметници, немалко паметни плочи отдаваха почит на отминали събития и заслужили хора. Открихме и надежда за бъдещето.

За другия път оставихме две пътеки в района, които набелязахме по пътя на връщане. За да узнаете тайната на този многокомпонентен маршрут, ви съветвам да разгледате с повишено внимание галерията ТУК.

По Главната улица в Пловдив има изключителни сгради. За да ги забележите обаче трябва: 1. да игнорирате витрините на търговските обекти, и 2. (далеч по-трудно) да отместите поглед от колоритния пловдивски гражданин.

Аранжировката тук бе провокирана от осветено дръвце върху следзалезното небе. Докато люшках ръце в търсене на перфектната пропорция, "стъпих" на отсрещната сграда, а именно Градската художествена галерия.

Не е лошо, когато краят на работния ден е ознаменуван от някое научно мероприятие, а ако за трета точка добавим и културен елемент, си става направо триъгълник, в който тъпи върхове няма. В зависимост от субективните обстоятелства, разбира се. Фактът, че моите обаче ме отведоха в т. нар. "Бермудски триъгълник" на Софийския университет - Факултет по математика и информатика, Химически факултет и Физически факултет, ми даде повод да направя обратното на безследното изчезване, практикувано в прототипния атлантически район.

Първият 'появяващ' кадър е от вселенския втори етаж на корпус А на Физическия факултет. Вторият маркира успешното ми преминаване край Химическия факултет на излизане от зоната, малко преди над нея да се спусне мрак.

По думите на моя информатор, градът е с дължина около 10 км по долината, а в най-широката си част има не повече от три основни улици.

Освен през централния градски площад, 10-минутна пешеходна разходка из центъра на Троян ни отведе до тези стари къщи. Признаци на живот забелязах само в крайната дясна, използвана като шивашко ателие, а занемареният външен вид на останалите не ми вдъхна оптимизъм. Въпреки това ги намирам за крайно привлекателни и бих се върнала за следващ, по-сериозен тур.

Пред Музея на занаятите мернах и информация за пътеките в района - дългата е не повече от 5 километра, което се съчетава идеално с посещение на града.