Курило-Кътина: по следите на два изгубени проекта

Беше неделя, 1 юни 2014 г. и обещаваше да вали. Все пак, в уречения час групата ни се събра на частично затворената за ремонт Централна гара - София. Точно в 11:30 пътническият влак потегли и в рамките на 20 минути преминахме маршрута София - София Север - Илиянци - Кумарица - Курило.

Излизайки от гарата бързо се посъветвахме с местните как е най-удачно да се придвижим до Кътина. Бяха единодушни да ползваме автобус, въпреки че разстоянието на топографската карта не бе повече от 4-5 км.

Тъй като имаше време, а и не бяхме категорични как да постъпим, тръгнахме по улиците в посока Кътина. Не след дълго се натъкнахме на релса от изоставена ЖП линия - трасе от гара Курило до въгледобивна мина "Кътина" (преустановила работата си през 1973 г. след изчерпване на запасите си, според справка). Последвахме посоката и навлязохме в гъсто обрасъл района, но все пак по пътека, която да следваме.

10-тина минути ни бяха достатъчни да излезем в самия край на Курило, на шосето към Кътина. В точния момент бяхме на спирката и хванахме автобус No 27. Слязохме на втората спирка по указание на хората в него - до моста в Кътина. Поехме нагоре по ул. "Пирамидите" - все пак разходката бе замислена с крайна цел посещение на Кътинските пирамиди. Баирът по асфалтовият път изкачихме за около 10 мин., когато при последните къщи видяхме указателна табела, сочеща към гората. Последвахме я и след няколко минути слизане по пътека сред дървета и храсталаци се озовахме пред глинените образувания.

Далеч по-скромни от Стобските пирамиди, които бях посетила наскоро, тези бяха обгърнати от гъста растителност - един от съществените фактори, който влияе върху тяхното скоростно разрушаване. Мястото, на което попападнахме с гледка към тях, бе подходящо за почивка, хапване и пийване, както и да изчакаме последния елемент от групата, който всеки момент трябваше да пристигне с колело от София.

Според информацията, която прочетохме, в района имаше две групи пирамиди, а ние бяхме седнали край обещаваща пътека. Действително, когато продължихме по нея видяхме да стърчат един до друг три конуса в далечината зад първите. Спуснахме се надолу по урвата, оставяйки покрай нас следите от някогашния опит за облагородяване: бетон излят в тенекии - може би част от ограда, и дори стълби в един малък участък.

Въпреки че през целия месец май не бе спряло да вали, в ниското се беше събрала сравнително малко вода. Обилната растителност напомняше джунгла, а мочурливият характер ни караше да бъдем предпазливи. Момчетата налазиха склоновете и достигнаха подстъпите на първите пирамиди - вляво от пътеката. Последваха опити да достигнем и до трите конуса - неуспешни, което след анализа впоследствие беше напълно обосновано - оказаха се по-далеч от първоначалното визуално впечатление, а и условията за газене във вода и комарите никак не ни предразполагаха. Все пак лутането наоколо даде резултат, като се натъкнахме на нова, самостоятелно обособена пирамида - вдясно от пътеката. Изкачихме се до нея. Макар под краката ни да бе почва, тя бе доста напоена с вода и не беше стабилна. Върнахме се до началото на пътеката и поехме обратно.

Към 14:30 се разделихме с пирамидите, но това не означаваше прибиране вкъщи. По улицата, по която дойдохме, излязохме от селото, но не към автобусната спирка, а пред ливадата в посока юг. Вдясно от нас беше Кътинският язовир и оттатък шосето. Крачехме по неясна, едва утъпката пътека в тревата, докато достигнем черния път, който бяхме забелязали в далечината. Натъкнахме се на няколко скромни образувания, които ни напомниха пирамидите, а скоро забелязахме могила. Направихме групово посещение на триангулачната точка No 43 върху нея, след което усилилият се вятър бързо ни накара да слезем между язовира и изоставената мина и да излезем на шосето.

След по-малко от 20 мин. пеша вече се движихме по ул. "Теменуга" в Курило. Имаше премного време до влака, така че се отдадохме на заслужена почивка в едно заведение до Пощата, съпроводено с литературно четене на "Рибния буквар".

Половин час по-късно изпратихме нашия велосипедист към София, а ние с нови сили се отправихме да търсим неизвестните участъци на забравената ЖП линия Курило-Кътина. Натъкнахме се на една баба, която не само любезно ни предостави своето дръвче със зрели череши, но и си спомни за изгубеното трасе - изградено през 1968 г. по думите ѝ, и ни упъти откъде преминава.

Сглобихме пъзела достигайки ЖП гара "Курило", а междувременно слънцето изгря. Имахме половин час до пътническия влак от Мездра до София - тръгнал в 16 часа, при нас беше в около 18 часа с едва 5-10 мин. закъснение. И после пристигнахме в София.

Очаквайте скоро албума със снимки в галерията!

Публикувана в Дневник
Петък, 16 Август 2013 15:54

Здравейте и добре дошли!

Ако четете това, то причината по всяка вероятност е, че моят сайт, върху който работя от известно време, е вече на линия!

Замислен и реализиран преди всичко като лично портфолио, тук ще публикувам всякакви авторски материали плод на моя ентусиазъм, вдъхновение, емоция и радостта от самостоятелната ми и съвместна дейност с прекрасните хора край мен. С вас бих желала да споделя това удоволствие и да ви направя част от него.

С желанието да поставя едно добро начало подбрах и първата колекция, която отправям като специален поздрав към вас. Селекцията в албума "Поморие" - първи от моите пътеписи, включва избрани моменти от едноседмичния ми престой в крайморското градче през юли. Не тръгнах с велики очаквания, посрещната бях от суета и навалица, но само часове по-късно започнах да откривам едно по едно свои местенца. Разгледайте ги и вие тук.

Добре дошли на борда!

Публикувана в Дневник
Страница 4 от 4

Бюлетин

Име:
Имейл:

Календар

Август 2019
П В С Ч П С Н
1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 31

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2019 Таня Славова