Неделя, 18 Септември 2016 17:01

Етрополска разходка

Етрополе

Втората поред шестдневна работна седмица бе в състояние да убие всеки прогресивен лъч дори у най-заклетия деец. Но в случая тя си имаше насреща рецидивисти, готови да ликвидират единствения почивен ден с разходка извън зоната на комфорт.
Описвайки окръжност с център столицата и радиус под 100 км върху картата "Екопътеки: 140 туристически маршрути и екопътеки в България", пръстът ми спря върху Етрополе. Под номер 10 в района е отбелязана "Пътека на традицията" към връх Свети Атанас ("на традицията" вероятно заради ежегодното изкачване на местните навръх Атанасовден). Описанието е перфектно - час и двайсе по баирите обещават ведра разходка по силите на всеки, а близостта до града дава възможност за импровизация.
След 9 вече се движим по магистрала "Хемус". Многото ремонти по пътя не са проблем, защото трафикът е минимален. Минаваме тунелите "Витиня", "Топли дол" и "Ечемишка", а скоро след разклона за Ботевград виждаме и нашата табела. Не след дълго извиваме траектория по река Малък Искър и минути по-късно навлизаме в Етрополе по бул. "Партизански". Струва ми се, че почти сме прекосили града, когато внушителен стадион привлича вниманието ни. Непосредствено след него е автогарата, пред която паркираме, защото от предварителната информация знаем, че нашата пътека води началото си именно от нея.
Какво последва, вижте ТУК.

Публикувана в Дневник
Събота, 02 Юли 2016 20:47

До Мургаш и назад

Мургаш планино, планино,
много си, Мургаш, хубава
за паша, за зимовище,
а за хайдути най-много!

Мургаш

Романтиката на фоклкорните извори с лекота замайва главата, но след похода ми до Мургаш обективният извод е "Да би мирно седяло, не би чудо видяло". Обратнопропорционалната зависимост между времето, отделено за планиране на маршрут, и неговата продължителност на терен сякаш върви към потвърждение, след като надвисналият петъчен следобед невинно спусна идеята за съботен Мургаш.
Когато в 8 часа сутринта на заветния ден затегнах връзките на обувките в началната точка, знаех, че предстоят 4 часа по терен с преобладаващо плавен наклон. И да, и не - за наклона; иначе времето скочи с 50% отгоре с прилично темпо и по-скоро стегнати почивки. Като да идеш до Варна - пътуваш, пътуваш и все не стигаш.
Но беше много хубаво. Обичам такова ходене, а и сбъднах дългогодишно желание. За да не го бавите вие, колкото аз - хвърлете поглед на галерията ТУК и утре тръгвайте нагоре. Приятно!

Публикувана в Дневник

Драгоманското блато

Бях набелязала месец май за посещение на Драгоманското блато, но тазгодишният така се бе заел с разни мероприятия, че докато усетя и станало юни. Но където е единият, там е и другият, особено с дъжда, който се изля напоследък.
Втората събота на втория месец без "р" е, когато излизаме от София по Е80 с курс на запад. Минаваме Сливница, а аз започвам да се чудя кой ли рид точно е Чепън. Драгоман вече е наоколо ни и при табелите Драгоман 1, Прекръсте 8, Круша 17, Годеч 29 свиваме.
Понеже сме печени, няма просто да идем на блатото, а решаваме за начало да попребродим споменатия вече баир. В този момент още не предполагаме, че тази класификация ще добива все по-реални измерения през следващите часове. Вижте защо ТУК.

ПС. Вземете си повечко вода, защото по целия маршрут няма къде да попълните запасите.

Публикувана в Дневник
Понеделник, 23 Май 2016 20:17

Из Средногорието при село Свежен

Село Свежен

Третият от четирите почивни дни, навързали се по случай празника на българската просвета - 24 май, бе първият откровено слънчев от дългата дъждовна поредица, изляла се от Великден.

Тръгнала нерано от Пловдив, вече бях с компания, когато малко след 10 отново насочих колата по Карловско шосе. Полето полека се изнизваше, докато Средногорието нарастваше пред нас, а отвъд се извисяваше царството на Стара планина и нищо друго. Чернозем, Долна махала, Песнопой, Баня, Бегунци, Домлян, Мраченик. С поставянето на отметка пред името на всяко от селищата, колите постепенно изчезваха, а пътят се гънеше все по-настойчиво в преодоляване на височините.

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира, него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Под този надслов премина първата част от днешното ни приключение из Сърнена Средна гора. Историческата тематика ни отведе по пътеката до лобното място на Хаджи Димитър, където разбутахме въглените на тлеещата национална гордост.

Понеже това не ни бе достатъчно, следващата спирка по пътя ни поведе в разходка по улиците на село Свежен. Въпреки рушащите се архитектурни паметници, немалко паметни плочи отдаваха почит на отминали събития и заслужили хора. Открихме и надежда за бъдещето.

За другия път оставихме две пътеки в района, които набелязахме по пътя на връщане. За да узнаете тайната на този многокомпонентен маршрут, ви съветвам да разгледате с повишено внимание галерията ТУК.

Публикувана в Дневник
Понеделник, 13 Юни 2016 15:27

Ямбооол

Главната улица и общината на Ямбол

Съжалявам, но винаги, когато си помисля за Ямбол, изниква нелепата асоциация с почти култовото парче на Дражето. По-важното е, че положих първата копка на промяната с посещението ми в града. Възможността да се полутам с кола в търсене на центъра, ме въведе в пълна невъзможност да разгранича отделните му пространства, но със стъпването ми на пешеходната зона (снимката долу) нещата започнаха да си идват по местата. Наскоро ремонтираното стъргало е приветливо както за разходки, така и за отмора - с множеството си пейки, кафенета и ресторанти, а градът ми се издигна още повече в очите, когато в разбрах, че има и втора улица, лишена от присъствието на автомобили.

С късмета на неподготвен турист и ограничено време успях да видя сградите на общините Ямбол и Тунджа, Народно читалище "Съгласие" и мол "Ямбол". Изненада за мен бяха двете постройки от турско време - Ямболският безистен, който в момента е в напреднала фаза за приютяването на търговски обекти, както и джамията с извънредно ниско минаре.

Не посетих Централния градски парк - пропуск, отбелязан ми в последствие от тукашен. И задължително за следващия път - античният град Кабиле.

Главната улица на Ямбол

Публикувана в Дневник

Витоша

Идеята за разходка по северните склонове на Витоша е толкова свойствена за повечето обитатели на столицата, че мащабите на планината губят част от своята стойност. Близостта ѝ носи измамна достъпност, която не бива да се подценява.

Началото на топлата пролет ни отведе до Златните мостове, откъдето поехме към Камен дел. Освен да загреем набързо в прохладното утро обаче, предстоеше още да преминем през кал, лед и сняг, слънце и сянка, за да достигнем върха. Многообразието от условия, които преодолявахме едно след друго, а понякога заедно, ни се отблагодариха щедро с поетапно пробуждащата се във височина природа. В разходка, продължила по-малко от 5 часа, по дължината на 10 км и с денивелация от порядъка на 500 м видяхме много. Шепа донесох със себе си ТУК.

Публикувана в Дневник
Четвъртък, 10 Декември 2015 19:05

Троян: първа линия на Бели Осъм

Троян: първа линия на Бели Осъм

По думите на моя информатор, градът е с дължина около 10 км по долината, а в най-широката си част има не повече от три основни улици.

Освен през централния градски площад, 10-минутна пешеходна разходка из центъра на Троян ни отведе до тези стари къщи. Признаци на живот забелязах само в крайната дясна, използвана като шивашко ателие, а занемареният външен вид на останалите не ми вдъхна оптимизъм. Въпреки това ги намирам за крайно привлекателни и бих се върнала за следващ, по-сериозен тур.

Пред Музея на занаятите мернах и информация за пътеките в района - дългата е не повече от 5 километра, което се съчетава идеално с посещение на града.

Публикувана в Дневник

Люлин планина

Тазгодишният ноември стартира благосклонно, което подгря ентисуазма ни да се възползваме от топлите есенни дни. Същевременно сравнително кратки - това е и причината да се огледаме за дестинация, която предполага минимално шофиране за сметка на повече ходене. Така се спряхме на Люлин планина с комбиниран маршрут от няколко местни екопътеки и забележителности: град Банкя - скала "Панорамна" - връх Райлово градище - хижа Люлин - Дивотински манастир "Света Троица" - град Банкя, начало-край в кв. Михайлово, колелото на автобус 44. Така изминахме път с дължина около 10 км и денивелация около 500 м за около 5 часа (с включени две почивки за хапване и безброй за снимки). Детайли - тук.

Публикувана в Дневник

Лозенска планина

Екопътека "Лозенска планина" води началото си от село Долни Лозен, Софийска област. Силно препоръчителен есенен преход за един ден. Дори за половин - с умерено темпо и две не твърде дълги почивки за хапване взехме маршрута Долни Лозен - Манастир "Свети Спас" - Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски - връх Половрак - връх Абаджийски чукар - връх Ланина могила - Горни Лозен (частта Абаджийски Чукар - ... - Горни Лозен е наше допълнение) за 4:30 часа. В това време са включени и всички краткотрайни, но чести паузи за снимки или поради някои стръмнини. Дължината на прехода е не повече от 15 км, а денивелацията между селото и най-високия връх - около 500 м. Повече детайли - тук.

Публикувана в Дневник
Събота, 28 Юни 2014 21:54

Дядо Йоцо гледа

Дядо Йоцо гледа

... иде ли една българка по жицата.

Стигнахме до с. Гара Бов, както си му е редът - с железницата в дефилето. Преходихме Вазовата екопътека до с. Заселе, за да видим дядо Йоцовата "свободна България".

Публикувана в Дневник

Бюлетин

Име:
Имейл:

Календар

Декември 2019
П В С Ч П С Н
1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2019 Таня Славова