Отдавна мечтаех да посетя храм-кладенеца край село Гърло. Бях чела за него неведнъж и вниманието ми беше привлечено от археологическия обект, вдълбан и иззидан в земята. Казват, че бил на 3000 години. Освен това пътеписите обещаваха чудно приятна разходка, а какво по-добро от това да разкършиш кокали и на финала да е портал директно към древността.
Неделният ден започна по план с други задачи. Когато приключих с тях оставаше само да сглобим бургерите, да напълним кутията с бисквити, подготвени с нетърпение още от предния ден, да се вмъкнем в обувките и да изчезваме. Час по-късно вече излизахме от Брезник и аз се взирах напред в очакване на табела за Гърло. Ето я и нея!
Караме право напред и не след дълго съзираме картинка, която пасва точно на дефиницията за селски мегдан. Оттук знаем, че сме на дясно, нооо – някаква табела сочи наляво. Защо да не попитаме този дядо?! Сочи надясно и караме натам. Стигаме до къщата, която решаваме, че е последната на селото, гасим двигателя и развяваме бойното знаме.
Оказваа се, че съвсем не сме били прави. И ако минути по-късно смятах, че сме спрели до предпоследната селска къща, то съвсем скоро щях да се откажа напълно от тази хипотеза. Навлязохме в богаташкия квартал на Гърло. Изрично обаче отбелязвам, че тук липсва всякаква помпозност и иде реч за добре спретнати къщи и дворове пред тях. Над всяка порта е надвесен люляк и въпреки садо името си Гърло кипи от живот!
Продължаваме по черния път. Осеян с пеперуди, при всяка наша крачка те се разлитат все едно съм добавила сладникъв филтър към видео клип. Съпътстват ни дълго, по цялата слънчева пътека. И не са единствени те. Резките прошумолявания издават гущерите наоколо. Само два от тях обаче се осмеляват да се изправят очи в очи с нас.
Недалеч от стартовата ни точка, вдясно от пътя, съзираме дялани камъни, изпобутани хаотично, и табела за културна ценност. Да! Бях чела за древното гробище и сега, когато го виждам пред мен, силно се впечатлявам от него.
Денят е топъл, но облачен. И все пак прохладата на пътеката под клоните е приятна и желана. Движим се нарещно на р. Конска, но лиспват морни изкачвания и това е допълнителен бонус за нас. Така неусетно стигаме до стената на язовир Красава – „крайъгълен камък“ в днешната разходка, малко след който очаквам да стигнем и до крайната цел.
Да, ама не. Прекарваме минути при преливника в лутане накъде да поемем. По язовирната стена върви ограда и при видимото наличие на охрана не желаем да създаваме проблеми нито на нас, нито на другата страна. Затова продължаваме по видимо единствения път – малко метално мостче над преливника и почваме да катерим стръмната и малко неприятна пътека нагоре.
Категорично следваме правилната посока, но има някои разминавания от пътеписа, на който сме се доверили. Да, ето го плетът, който ни отделя от санитарно-охранителната зона, но историята обещаваше поляна, а не гора с хищни комари. Не щеш ли след 10-тина минути чуваме гласове отдясно. Следваме звука и ето ти я заветната поляна! Пооглеждаме се наоколо, след което се връщаме в гората. След броени минути стигаме останките на порутена постройка, чиито фундамент заради склона е на нивото на очите ни. Не предизвиква кой знае какъв интерес (а трябваше!) и скоро остава зад гърба ни. Добре все пак, че поглеждам към навигацията – оказва се, че сме подминали целта. А единственото подозрително място е постройката, която неглижирахме по-рано.
На кой може да му хрумне да строи на археологически обект? Е, качваме се на площадка и да, разбира се, на нея се вижда зейнаталата дупка на храм-кладенеца. Двама посетители тъкмо си тръгват и не губим време да слезем по древните стъпала, за да отправим взор към небето, така както са го правили жреците хиляди години назад във времето.
Наблизо, сред дърветата има няколко дъски поставени като пейки и там сядаме да обядваме. Тъкмо нарамваме раниците, когато се появяват и следващата партида ентусиасти. Тръгваме тъкмо навреме.
На връщане срещаме още няколко групи. Пътят е лек, доволни сме. Взимаме си довиждане със село Гърло и неговите мистерии и си тръгваме с усмивка. До скоро!
А впечатленията ни в снимки можете да разгледате в галерията ТУК.

"Случвало ли ви се е да сте сред природата и да видите интересно животно, птица, насекомо или растение и да не можете да разберете какво е? А искате ли да научите повече за местообитанията на дивите видове в България? В този брой на предаването за дигитална култура „Натисни F1“ ще ви покажем няколко безплатни приложения, които да използвате сред природата.
Събеседници: Теодора Тричкова – служител в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН
ас. д-р Таня Славова – преподавател по Висша геодезия в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“

Това гласи анонсът на предаването "Натисни F1" по БНТ2. Вижте повече по темата с коментар от мен ТУК.

Ако обичате да правите разходки сред природата и ви се иска да впрегнете и ресурса на своя смартфон в подкрепа на бойния си дух, то навярно вече сте се срещнали с множеството приложения за навигация, запис на маршрут и тям-подобни. Да не забравяме и опциите през браузър. Ето че и аз се включвам с коментар по темата в предаването "Натисни F1" по БНТ2. В случай че въпросът ви вълнува – щракнете ТУК.

Източник на картата: www.citiesandmemory.com

'Sounding Nature' e най-новата карта на колаборативния аудио проект Cities and Memory. Включва близо 500 звука от 55 страни – една богата колекция от автентичен саунд в отдалечени от човешката намеса локации. На всяко едно от маркираните местенца ще откриете два звука – оригиналния запис и вдъховен от него ремикс. Какъв е смисълът на звуковата карта? Освен че е доста любопитна и представителна за различните части на света, тя има и начуно-изследователски аспект. Въздействието на човека върху околната среда и конкретно звуковото замърсяване, което предизвиква, има не само естетически ефект. Шумът с антропогенен произход влияе върху движенията на животните, тяхната комуникация и защита. Във водна среда той може да доведе до смърт на организми като китове, раци и други. Доказано е и че шумът повишава значително нивата на стрес при животните (да, и при хората).

"12 месеца в България" е интерактивен дневник-гид. Обединява 12 части – по една за всеки месец. Всяка от тях съдържа избрани истории, представени накратко под формата на фотопис. Затова компилацията е дневник. Гид е, защото има и любопитна, че дори и полезна информация за посетените местенца. Нещо повече – включени са 12 тематични карти, които са си един своеобразен списък за посещение. С виртуални габърчета са отбелязани локациите на благоустроените пещери, най-ниските планински първенци, някои от най-красивите и диви плажове, селата с най-забавни имена и други знайни и незнайни забележителности у нас. Приятна разходка!