Отне ми малко повече от половин страница четене, докато си припомня ясно причината да си купя тази книга (освен корицата, която ме привлече от пръв поглед). Тоталната лудост на целите абзаци, включващи по едно-единствено изречение, повличат читателя в лудата въртележка, за чиято скорост авторът очевидно е натиснал копчето на макс. Не е четиво за всеки, дори за повечето, но ако някой от вас се чувства поне малко авантюрист, смятам че трябва да опита това литературно приключение!

Моята лична тактика да изчета "Чемширово дърво", след като се отърсих от първоначалния шок, бе да впрегна целия си здрав разум и упоритост. В размазаните от вихрушката ивици най-първо различих извечното море, сетне около испанските му брегове изплуваха религията, митът, суеверията, човешките взаимоотношения и свободната от "монотонните нещастия на хората" статистика; и още.

Хайде сега и вас да "наплискам" с философията на Села:

• Небесата - пепеливи и мрачни

  Листакът - сбръчкан, повехнал,

  Листакът - изсъхнал, повехнал.

  ...

  Тогава сърцето ми стана пепеливо и мрачно,

  Като листака сбръчкан, повехнал,

  Като листака изсъхнал, повехнал.

  (Едгар А. По, "Юлалюм")

• "вятърът отминава, но морето остава, шумът на морето не идва и си отива, (...) а винаги идва, плис, плис, плис, плис, плис, плис, от началото до края на света, дори по-рано"

• "истината е и че не си заслужава да се опитва вече познатото"

• "при Санта Ушия хората започнали да прокарват канали на реката, която падала на три ръкава и правела най-високата каскада в Испания, приятно било да се гледа как водата прорязва въздуха, после ѝ сложили тръби, това било все едно предизвикателство към Бога, все едно искали да оправя кусурите на Бог"

• "разглабянето е като ексхумацията в гробищата, винаги се прави безсрамно"

• "никой не е задължен внезапно да стане добър, достатъчно е да става малко по малко"

 • "със здравето шега не бива и не бива да се подхожда безотговорно към него, здравето се губи по-бързо отколкото се възстановява, а понякога се връща след доста време или изобщо не се връща, здравето не е лотария, а сблъсък между живота и смъртта, нужно е присъствие на духа, за да се направлява здравето и да се администрира успешно, душата живее в мир в здраво тяло"

• "- На теб ти е достатъчно да яздиш кон и да играеш пасодобле, не можеш да имаш всичко.

   - Да, и това е вярно."

• "Има два вида хора: онези, които на събуждане си мислят, че сънищата им са били празна и чиста илюзия, и онези, които сънуват будни, те са най-опасни, защото усещат, че са способни на всичко, и биха загинали за една идея и даже за един каприз"

• "покорството е калъпът, който смирява характера"

• "волята е много без съмнение, ала не всичко, волята е само инструмент, който поставя човек в досег с нещата, към волята трябва да се прибавят и други заслуги"

• "- Мислите ли, че вече са изчезнали рицарските правила в морето?

   - Казвам го с много болка, но мисля, че да, модерните навигационни уреди нямат чувства и променят човека, който в стремежа си да идеализира инструмента и да бърка техниката с духа, е абдикирал от господството над волята. А без воля, дон Леандро, нито се поддържат достойнството и изискаността, нито се спасяват корабокрушенци."

 • "грижата за собствената кожа отклонява човека от пътя към триумфа"

• "ако човек се подчини на наредбите и остави забранените средства, това е знак, че е готов да умре всеки момент, защото вече нищо не го интересува, ама нищичко"

• "това човек да е свикнал да губи дава много сили"

• "щастието не може да се съзерцава с чужди очи, опитай се да гледаш жадно както живота, така и смъртта, и така ще понасяш по-леко страданието"

• "- Вие знаете ли дали надеждата е толкова горчив лек, колкото алоето?

   - Толкова или повече, зависи от гледната точка, но понякога още по-горчив лек може да е примирението, този цяр за нещастието на бедния."

• "най-трудното е семействата да не се разпиляват и хората да не умират далеч от мястото, на което са дошли на този свят"

• "трябва много да се внимава, защото който яде доверчиво, сере гневливо и после става по-лошо"

• "аз не противореча никому, защото вече съм си взел поука"

• "животът няма нито начало, нито край, защото когато едни умират, други се раждат, а животът е винаги един и същ"

Изминаха почти девет месеца - досущ като броя на ламските глави, откак заборих фолклорния сборник "Змей. Змейца. Ламя и хала". Издаден през 2016 г. от издателство "Изток-Запад", той е дело на съставителството и редакцията на Вихра Баева, Албена Георгиева, Валентина Ганева - Райчева, Доротея Добрева, Николай Вуков и  Светла Петкова. Както обаче ще може лично да се убедите, когато лично го разгърнете, в тази богата съкровищница са замесени имената на още много, много хора.

Изчерпателното съдържание, подобаващо заключено между две дебели корици, включва песни, приказки предания, че и вицове и задачи по математика! - все по темата с тия четири дзвяра от родния фолклор. Всички те са прилежно групирани по теми, а половината от тях, оказва се, са посветени на змея, обособил се като най-популярен образ. Изданието е предназначено за широката публика, като за улесняване на неговата смилаемост думите и изразите от народното творчество са придружени с бележки под линията, както и много интересни пояснения към всеки един текст.

От своите странствания между горната и долната земя отмъкнах няколко дара, с които да ви изкуша да се потопите в пълния колорит на сборника:

 • Ти да я видиш, мале ле,

  каква е мома хубава!

  Кога моминка стовеше,

  без слънце слънце грееше,

  кога моминка вървеше,

  без вятър вятър духаше,

  кога моминка думаше,

  от уста злато точеше.

- Синко Стояне, Стояне,

  тва не е мома хубава,

  ле хем е, синко, ле хем е

  змиичината дъщеря.

• А Марко си у София седи,

  оди Марко по тесни сокаци,

  и си пие у ладни меани,

  и си люби софийските моми,

  ем момите, ем па невестите.

• "Кога ме удри три пъти с тупайница в главата, ми се стори, оти мозъка ми пукна и очите ми изкочиха."

• "Тоя отиде при ковачите, прави, прави, прави го - па го хвърли у въздуха нагоре, па легне по очи, та топуза да го удари по гърбо. Ако пръдне, ке стига на топуза, па ако не мож да пръдне, пак го праща, по-голям да стане."

Поглеждам през прозореца и си мисля, че може и сега да не му е времето за море, но пък поучителните истории са винаги добре дошли. Затова ви предлагам да заделите 20 минути, за да се потопите в красивата анимирана версия на приключитението на рибаря Сантяго от повестта "Старецът и морето" на Хемингуей (на английски език):

А кое е добро, Федър,
и кое не е добро -
трябва ли да питаме някой
да ни каже тези неща?

След като преди около година и половина книгата "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" на Робърт М. Пърсиг ми изскочи пред погледа в една книжарница, тя моментално се измъкна от там, за да се намърда почти неволно сред купчината научна литература, която в онзи момент се помещаваше в непосредствена близост до мен заради активното писане на дисертационния ми труд. Солидният ѝ размер издигна книжната ми Вавилонска кула до нови висоти, а и внесе цвят в строгия научен свят.

Няколко месеца по-късно се обогатих с образователната и научна степен "доктор", за да се отдам с чиста съвест на клишето "заслужена почивка". Та така се залях с всички занимания, за които предните три години времето все не достигаше, включително превъртях няколко книги. На дневен ред дойде и горепосочената. И както често отбелязвам сама за себе си - в точния момент.

Отне ми немалко време да я прочета, защото, от една страна, невинните записки на привлекателните умотворения неусетно преминаха в тежки преписи със стрелки, които да удържат логическите връзки в размишленията на лирическия герой, и, от друга, съвсем естествено, провокираше значително количество лични размишления. За неизкушените от философията може би такова четиво би се оказало мисията невъзможна, но за мен комбинацията от абстрактни идеи, илюстрирани с примери от живота, и свежите глътки на повествованието направиха целия този обем учудващо смилаем.

Ще ви спестя доста от съдържанието на тефтера, който почти изцяло изписах с цитати от тази книга, и ще ви оставя с "the best of the best" или поне по-кратките от тях:

• "При колата си винаги в затворено пространство и понеже си свикнал с нея, не съзнаваш, че каквото виждаш през прозореца ѝ, е просто допълнителна порция телевизия... При мотоциклета рамката липсва. Човек е в пълен допир с всичко."

• "Ако сте тръгнали на североизток от някой голям град, никога не следвайте дълго пътя, по който сте излезли. Напуснете града и се залутайте на север, после на изток, после пак на север..."

• "Ние обикновено така бързаме, че почти няма кога да разговаряме. Резултатът е някаква безкрайна празнота от ден на ден, еднообразие, което години по-късно оставя човек да се чуди къде е отишло всичкото време и да съжалява, че си е отишло всичкото."

• "Цялата тази техника по някакъв начин те е превърнала в чужденец за собствената ти земя."

• "...физическите неудобства имат значение само ако настроението не е в ред."

• "Не бях проверил внимателно, защото предварително бях решил... Тогава не разбирах колко са глупави подобни прибързани заключения."

• "Човек не може действително да мисли сериозно за работата си и в същото време да слуша радио."

• "Онези индианци и средновековни хора са били точно толкова интелигентни, колкото сме и ние, но контекстът, в който са мислели, е бил съвършено различен."

• "... и се сетих, че сме на почивка и няма смисъл да се спи."

• "Всичко изглежда някак си естествено спретнато... Не че е поддържано - само не са полагани усилия да го развалят. Просто си е такова каквото навярно винаги е било. Резерват."

• "Някои неща човек не забелязва от недоглеждане, понеже са съвсем дребни. Но други не се забелязват, защото са огромни."

• "Те бяха направили грешката да мислят за личността като за някакво притежание, като за кат дрехи, които човек носи или сваля. Но вън от личността какво остава? Малко кокали и плът. Сбор юридически данни може би, но не и човек. Кокалите и плътта и юридическите данни са дрехите, които личността носи, а не обратното."

• "Хората пристигат в някаква фабрика и изпълняват някаква напълно безмислена задача от осем до пет, без да задават въпроси, защото структурата изисква да бъде така. Няма никакъв злодей, никакъв "лош човек", който иска от тях да водят безсмислен живот, просто структурата, системата ги принуждава и никой няма желание да се заеме с непосилната задача да я променя само защото е безсмислена.

     Но да се унищожи една фабрика или да се въстане срещу едно правителство, или да не се поправи един мотоциклет, защото е система, означава да се атакуват следствията, а не причините; и докато борбата е само срещу следствията, никаква промяна не е възможна (...) Ако революция свали правителството на една система, но законите на разума на тази система, по които е създадено това правителство, останат непокътнати, то тези закони отново ще се възпроизведат в следващо правителство. Толкова много се приказва за системата. А толкова малко се разбира."

• "Чувствам се щастлив, защото съм тук, и все пак малко тъжен, пак от това, че съм тук. Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш."

• "Ранният му провал го бе освободил от всякакво осъзнато чувство за дълг да мисли по институционални предписания и мислите му бяха стигнали вече независимост до степен, позната на малцина."

• "Във височините на мисълта човек трябва да привикне към разредения въздух на несигурността, към огромната мащабност на задаваните въпроси и предлаганите отговори."

• "Нищо необикновено. Просто онова археологическо чувство, че спокойствието на околността таи нещо."

• "Учебното заведение бе нещо, което евфемистично би могло да се нарече "колеж от преподавателски тип". В колеж от преподавателски тип се преподава и преподава и няма време за изследователска работа, няма време за размисъл, няма време за участие във външни дейности. Само преподавай и преподавай, и преподавай, докато разумът ти затъпее и творческият ти заряд изчезне и се превърнеш в автомат, повтарящ едни и същи тъпи неща отново и отново пред непреставащи вълни невинни студенти, които не могат да разберат защо си толкова тъп, губят уважение и разпространяват това неуважение навън сред обществото... Причината да преподаваш и да преподаваш е, че това е много хитър начин да поддържаш икономично един колеж, като в същото време създаваш фалшивото впечатление за истинско образование."

 • "Никой не крещи фанатизирано, че утре слънцето ще изгрее. Всички знаят, че ще изгрее. Когато хората се посветят фанатично на политически или религиозни убеждения или на някакви други догми и цели, това винаги е, защото тези догми или цели са под съмнение."

• "Този разрив между изкуството и техниката е съвършено неестествен. Само че е продължил толкова дълго, че човек трябва да бъде археолог, за да открие къде са се разделили двете неща."

Да ме прощава авторът, задето горе подмених оригиналното заглавие "Водопадът" с това на емблематичното парче от група Ревю, но тази асоциация надвисна над главата ми още докато четях книгата; така и не я преодолях, та се надявам и вие, като я почнете и героят Губиделников ви спре тока, да ме разберете. А и тазгодишните Нобелови награди обърнаха музиката на литература, затова си мисля, че в духа на съвременния прочит на изкуството мога да си позволя тази свобода. Още повече че в тоя роман има много мелодия.

Обявяването на Нобеловите лауреати обаче мина, сега на дневен ред са президентските избори у нас. По стечение на обстоятелства и тези в САЩ, но там ние не играем; пък кой ли знае, с толко българи зад граница. От друга страна, не съм сигурна дали и тук играем и "#Кой?" точно го прави. Но е факт, че днес е началото на седмицата, разкрачена между първи и втори тур, и никак не е случайно, че се събудих с мисъл точно за "Водопадът". Учудвам се дори, че не ставам всяка сутрин с него, предвид, че абсурдът е втъкан в ежедневието ни, досущ като в романа.

• "Атеистичният саван, с който бе пребрадена всяка българска глава още от пионерска възраст, безсрамно напомняше, че човекът е щастлив не за друго, а именно защото е смъртен."

• "Прие, разпери криле и излетя с двадесет бона под хастара на честта си."

• "Емисарят е просто цивилен агент, а мисионерът - приобщител към нова вяра."

• "Страх не по книга, а буквален. Страх да го пипнеш, да се сриташ с него."

• "Че тя, държавата тоест, нали ни купи? Що значи тогаз идеал?"

• "Ако насилиш въображението си, тия морени ще ти се сторят главите на маите и толтеките - уточнява ваятелят Спиро. - Онез глави чутури в джунглата, дето са от по пет тона."

• "Той вече трета година идва, тук било по-вълнуващо, ние, българите, сме били по-хищни за живота, обичали сме не само меда на живота, но и жилото му."

• "А си добър човек, чувстваш го, но добър изобщо, добър космически, не по земному, не по делнишки."

• "Че човекът изглежда безсмъртен. Да. Но погледнат за миг."

• "Атакуваш ли, не се озъртай, инак ще получиш куршум в гърба. Изобщо - само напред!"

• "...КАМЕН ДЕЛ - вечното страшилище, гребен на бурите и идол над София."

• "В сиромашка следосвобожденска България клошарството не могло да е поминък, както не можел и ветроходният спорт или ски скоковете например. Или посоченият вече делтапланеризъм. Клошаризмът иманентен (съприсъщ) на богати и добре уредени държави, сиреч там, дето вече са се нароили известен брой неприспособенци, махнали с ръка на властващите."

• "Да си безработен е аристократично-бляскава изолация, денонощно съзерцание."

• "Повечето страхове на чуващия (почти без да го съзнава) идват от трясъци, писъци, ругатни, проклятия, гръмотевици, сирени, че дори и от тайнствено някое шушнене, което решава съдбата му. Ухото е главният враг на човека, затова чуващият е боязлив, сънува Йерихонски тръби, които глухият е виждал само на картинка. Как ще го уплаши тя?"

С какво е този век по-лош от всички други?
Че в ада, който го изпепели,
докосна черни язви и заблуди,
но ни една не изцели?
("Подрумче" - Ана Ахматова)

И като стана дума за художествена литература, сътворена от ПИСАТЕЛ-ГЕОДЕЗИСТ, бързо-бързо се снабдих с още топлия първи роман на Соня Тодорова. Користната ми подбуда действително намери онова, което търсеше, дефинирано като "странна специалност", но докато стигне дотам се наложи да преодолее премеждията на няколко епохи под знака на антисемитизма. Това пък беше и най-ясното посление, което еврейското име и жълтият фон на корицата отправяха. Радвам се обаче, че узнах какво прави там и "снимката" на ексцентрична дама с кокошчица на каишка, защото в противен случай нямаше да приключа книгата спокойно.

Научих и разни други работи, благодарение на историческите факти поднесени върху основата на лесната за смилане фикция. Това до един момент, в който романът едва не дерайлира в научен труд или поне в записките по създаването на такъв. Тогава само цветущият образ на героинята Марги бе в състояние да овладее ситуацията. На нея пък ѝ се наложи да порастне, което я принуди да бръкне надълбоко в семейния архив, за да обкичи финала с чифт перлени обеци.

Ето аз какво извадих:

• "С две думи - мързяло ги да работят. Или просто не били свикнали да работят и смятали труда за занимание във висша степен просташко."

• "Войната, отдавна вече загубена от гледна точка на всякаква смислена геополитическа стратегия, се бе изродила в самоцелна машина за унищожение." (за Втората световна война)

• "Но сякаш усещаха и една много лека и трудно доловима нотка на фалш, един съвсем фин и далечен намек за манипулация, тайно прилепена към чистите и безкористни намерения на тези съвсем млади хора, почти деца..." (за партизанството)

• "След това продължи нататък - към победата на комунизма, който в крайна сметка така и не победи."

• "В мътните води на току-що промъкнали се европейски програми, частични стипендии и слухове за по-добър живот някои студенти успяваха да видят проблясналата възможност и до голяма степен случайно да се закачат за нея."

• "По нейните земи (българските - б. м.) богатите хора обикновено стояха като въшка на чело и съществуваха главно за да демонстрират, че са богати."

• "Дядо беше страшно доволен, че тя си отиде първа. Той страда за нея с удоволствие и смята, че е извадил огромен късмет. Виж, дядо много се страхуваше да не би той да умре пръв. Така баба щеше да умре сама и нещастна, а тази представа го ужасяваше. А сега само той е нещастен, докато тя си отиде с мир в ръцете му."

• "...сантименталността е разделителната линия между обективното историческо проучване и кича."

• "И въпреки че така и не каза и една дума срещу някого, въпреки че беше изгубила своя скъпа приятелка, неуспяла да издържи на зверските методи за разпит в мазето на полицейското управление, въпреки че всъщност никога не се отказа от комунистическите си идеали, ми се струва, че партизанството беше едно от най-големите разочарования в изпълнения с разочарования живот на майка ми."

• "Ето - мислеше си тя патетично, - човек няма как да излъже кръвта. Балканът си е Балкан - див, обветрен и свободен. А Алпите са строги и скучни и австрийците са тъпанари. Всичките!"

• "После дойде новата година и както обикновено, противно на вечните безпочвени очаквания, не донесе нищо по-добро."

"Единственото, което може да спаси смъртно ранен котарак - това е глътка бензин..." ("Майстора и Маргарита", Михаил Булгаков)

На руски Бегемот се изказа така: "Единственно, что может спасти смертельно раненного кота, — это глоток бензина..." ("Мастер и Маргарита")

...Синовете на песните млъкнаха...
И остана един моят глас, като вятъра,
що самотен реве на скала сред морето,
подир бурята, вече утихнала.
("Поеми от Осиан" - Джеймс Макферсън)

Когато преди време получих книгата "Наследникът от Калкута" на Роберт Щилмарк за рождения си ден, знаех, че ми предстои грандиозно приключение. Но също така в онзи момент бях наясно, че нямам възможност да й отделя подобаващо внимание. Затова грижливо трасирах положението й на шкафа, където немалко месеци всичките 751 страници на изданието от 1984 година играеха ролята на носеща стена.
До деня, в който търпението ми да разгърна корицата с пристанищен град и множество кораби не вдигна котва. Приветства ме снимка на брадатия Щилмарк, последвана от негово обръщение. Така научих, че самото написване на романа си е било цяло приключение. А също и че той е бил колега-геодезист! С което мачът бе спечелен още преди да е започнал ))) Не, разбира се, от този факт ми стана драго, но романът така ме завъртя, че това скоро изобщо не ме интересуваше.
Докато кръстосвах морета и океани, не успях да се измокря нито веднъж, но добре осолената авантюра правеше неутолима жаждата ми за всяка следваща страница. След няколко построени кораба, няколко потопени, под напора на издигащия се капитализъм и много, много битки ви споделям лек полъх:

•"Неблагодарните работници забравят, че за своя къшей хляб те са задължени само на фабриканта."

•"Миришеше на смола, катран, кълчища и прясно дърво; хората вдишваха този вечен, навред еднакъв и винаги вълнуващ мирис на морското пристанище."

•"В света щедро са пръснати невероятни, приказни богатства. Понякога се налага да ги търсим в природата, а по-често - просто да ги зитръгваме из чуждите, слабите или неумели ръце, особено цветните!"

•"Ха, законите! Те са нужни, за да се държи под юзда простолюдието."

•"Времената на светците и старинните добродетелни рицари са минали отдавна. Всичко онова, което се препречва на пътя - било то буквата на закона или чуждата воля, - трябва да се помита или умело да се заобикаля."

•"О, колониите и плантациите с наша помощ ще получат много такива черни ръце, украсени с железни гривни!

 И две бели ръце, украсени със златни пръстени, се съединиха в силно, дълго ръкостискане."

•"...тези създават всички богатства на нацията: ръцете им трябва да бъдат сръчни, а главите - покорни! Най-опасното е, ако самите те разберат силата си, защото са много, цели тълпи."

•"Audentes fortuna jivat." ("Щастието помага на дръзкия." - лат.)

•"Ago gaod agis." ("Каквото правиш - прави го (по-скоро)." - лат.)

•"Виждате ли това пламъче? В слънчев ден то би било незабележимо, а тук, в дъното на пещерата, този слаб лъч побеждава мрака."

•"Стой, замълчи! Аз не проумявам твърде добре красивите мечти, но бог да ме убие, ако светата църква не те обяви за еретик заради тези ти мисли, мое момче! Къде се е чуло и видяло един човек да не завижда на друг, да не измамва друг, да не се опитва да го подчини на себе си? Но дори и да беше възможно това, мигар земните владетели ще позволят да изникне някъде такава колония? Вас ще ви обявят за опасни безумци и ще побързат да ви изтрият от лицето на земята заедно с вашия Град на слънцето."

•"Аз нямах отечество! Бях лист, откъснат от клонче. Всеки вятър ме гонеше натам, накъдето си искаше."

•"Моята прекрасна страна стене! Великият народ е потиснат, измъчен. Когато търпението му се изчерпва, той се хвърля като ранен звяр върху своите мъчители - и отново го усмиряват с тояга и го приспиват с религия. Родината ми е изтерзана от раздори, поробена от чуждоземци, опустошена от сиромашия."

•"Една колония, дори и най-справедливата, представлява шепичка хора, а народът, виж, той е като този океан: няма нито начало, нито край, той разрушава и най-твърдите скали!"

Не, не e четвъртък по никое време. Или някоя от онези полу-работни полу-съботи, в които мисълта оправдано е лишена от съдържание. Тъкмо обратното - става дума за пространство-времевия обхват на "Края на Вечността" от Азимов.

Е, не мога да гарантирам, че ако вземете книгата в ръце, непременно ще извървите пътя. Преди години, когато нарочно срещнах творчеството на Азимов, Реалността ми положително бе друга. През последните месеци обаче нагласата ми към научната фантастика премина във възход и, уповавайки се на своя нов поглед, скочих в приключението.

Втори вариант. Годините между Среща номер 1 и Среща номер 2 изобщо не подлежат на разсъждение, защото първата творба на Азимов, която прочитам е "Краят на Вечността". Така още тогава решавам, че книгата е чудесна, а научната фантастика си я бива.

Трети вариант. Не прочитам "Краят на Вечността" и (може би) решавам, че научната фантастика изобщо не е за мен. Не защото няма други стойностни произведения в този жанр. Тази литература е чужда за мен и ако не бяха фундаменталните послания от социален характер, навярно така и щеше да си остане.

Вариантите са безкрайно много, но да зациклям с тях във Вечността, по-вероятно е да ви лиша от интелектуален прогрес. Затова ще диференцирам книгата до няколко цитата, а интегрирането е ваша задача:

- "Преди всичко Техникът трябва да бъде хладнокръвен. Промяната на Реалността, която той извършва, може да засегне живота на петдесет милиарда души."

- "Ако Вечността имаше въобще някакъв дефект, той бе липсата на жени."

- "Историята, която учат Временните, се променя с всяка Промяна на Реалността. Те, естествено, не осъзнават това. Всяка Реалност смята собствената си история за единствена."

- "Независимо от малките отстъпки, които Вечните, като практични хора, правеха на човешката природа, идеалът им оставаше човекът, който живееше единствено за да изпълни мисията си - да работи за подобряване на Реалността и увеличаване на човешкото щастие."

- "И затова, докато бедните не бяха още съвсем зле, докато богатите, възползвайки се от привилегиите си, не забравяха напълно задълженията си, докато културата им очевидно не загниеше, във Вечността щеше да съществува тенденция на толериране отклоненията от модела за идеалното разпределение на благата..."

- "Тя следеше всяко негово движение, докато той, свел поглед, щателно изучаваше душата си, за да открие горчивия срам, който би трябвало да изпитва."

- "Той обичаше всичко в нея: начина на обличане, походката, маниера на изразяване, дори малките ѝ кокетни трикове. Всичко това бе изработено в продължение на четвъртвековен житейски опит в определена Реалност."

- "Колко жалко, че мигът не може да се задържи дори и във Вечността, а, Харлан?"

- "Но начинът, по който тези хора сами си правят реклама, е просто противен - бе казал той. - Та кой глупак ще повярва на човек, който сам хвали собствената си стока?"

- "А всичко е толкова просто. Трябва само да попиташ момичето. Толкова е лесно да бъдеш приветлив, да се сприятелиш. Защо е нужно тук страдание?"

- "Не забравяй, че техният неуспех засяга не само самите тях, но и всичките им потомци."

- "Вечните се чувстваха призвани да предпазват човека от последиците на прекалено изобретателното му техническо въображение. Непрестанният възход на науката и техниката създаваха най-много грижи на Вечните."

- "Всъщност Реалностите нямат особено значение. Математиката си е същата."

- "Когато умовете са заети с космоса, всички земни неща остават на втори план."

- "Фактът, че знаете съдбата си, неминуемо ще промени Реалността по някакъв начин, та дори ако това означава, че кръгът никога няма да се затвори и Вечността не ще бъде създадена."

- "Вечните не пушат, а и болшинството от Временните също. Често разсъждавам по този въпрос, Понякога ми се струва, че това е просто жалък бунт срещу Вечността."

- "Докато все още съществува нашата Реалност, можем да бъдем уверени, че възможността да намерим изход от положението е все така голяма."

- "Те, Работниците, бяха и фундаментът, върху който се крепеше Вечността."

- "И тогава какво е всъщност това, което Вечните наричат "благо"? Аз ще ти отговоря. Безопасността и сигурността! Умереността. Нищо повече от това, без което не може!"

- "Човечеството може успешно да се издигне до забележителни върхове само ако се преборва с големите изпитания по пътя си. Точно от опасността и тревожната несигурност се ражда силата, която тласка хората към нови и нови, все по-високи завоевания."

- "Всяка система, която подобно на Вечността позволява на шепа хора да решават бъдещето на цялото човечество, неизбежно води дотам, че безопасността и посредствеността започват да се считат за най-висше благо; в една такава Реалност звездите са недостижими."

- "От тях избрах този (вариант - б. м.), в който беше ти, единствената Реалност, където те имаше."

- "Пред нас е Земята - каза Нойс, - но не вечният и единствен дом на човечеството, а само отправната точка на едно безкрайно приключение."

Макар че излистих книга и повече след приключването на "Трима другари", с което поутихнаха страстите ми около романа, ще ми бъде приятно да се върна към него, за да споделя някои специални моменти, защото такива имаше много. Невинаги ми се случва книга да ме завладее от самото начало и може би нямаше да се случи, ако това бе просто история за Първата световна война. Ежедневието на 20-те години в Германия обаче бързо затвори страницата на спомените, за да възцари безцелното настояще, в което крадешком се промъкват дребни забавления. Въздухът за тлеещият живот е скъп, но заедно другарите ще съумеят да поемат дъх. А те са повече от трима, но с тях неотклонно е и сянката на войната:

 - "Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използвани, а после ги изстласкват настрана."

- "Другар от войната. Единственият, не познавам друг, който от голямото нещастие да е направил едно малко щастие. Но не знае как да заживее и затова просто се радва, че още е жив."

- "Мислех си и за това как навремето се върнахме от войната млади, обезверени, като миньори от срутена шахта. Искаше ни се да се втурнем в атака срещу лъжата, самолюбието, алчността, равнодушието, които бяха виновни за всичко, изстрадано от нас; бяхме станали сурови, нямахме доверие в никого, освен в другарите редом с нас; изпитвахме и друго едно доверие, което нивга не ни бе мамило - доверие в реалните неща, в небето и земята, в тютюна, дърветата и хляба - но какво излезе от това? Всичко бе рухнало, фалшифицирано и забравено. А на оня, който не можеше да забрави, му оставаха само безсилието, отчаянието, равнодушието и ракията. Времето на големите човешки и мъжки мечти бе отминало. Побеждаваха енергичните. Корупцията. Бедността."

- "Единствен глупавият побеждава в живота; умният вижда твърде много пречки и се разколебава още преди да започне."

- "За човека, комуто са принадлежали книгите, те са били заслон и той ги е пазил до последния момент; оня, който ги е дал тук за разпродажба, е стигнал до края."

- "...човек изпада в меланхолия, когато мисли за живота. До цинизъм стига, когато вижда как мнозинството от хората се справят с живота."

- "Хората от моя тип се чувстват най-добре, когато живеят винаги така, сякаш къщата, в която се приютяват, утре ще бъде съборена. Така сме свикнали. Причината е във времето."

- "Завършените жени омръзват бързо. Ценните - също. Отломките никога."

- "Единствено оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг."

- "Накрая всички се разсмяхме. Който не бе в състояние да се смее над двайсетия век, би трябвало да се застреля. Но човек не можеше да се смее дълго над това. Всъщност то си беше за плач."

- "Забравата е тайната на вечната младост. Човек остарява единствено чрез паметта си. В живота твърде малко се забравя."

- "Знаем премного, а можем прекалено малко, защото знаем премного."

- "Истинският идеалист се стреми към парите. Парите са свобода, изсечена на монети. А свободата е живот."

 - "... дори за момент неочаквано имах странното усещане, че това действително и в някакъв чудно дълбок смисъл е животът, а може би дори и щастието: любов с толкова много тъга, страх и мълком стаено прозрение."

- "Този брак и този кротък, скромен живот бяха съсипани единствено поради липсата на малко сигурност и малко пари. Мислех за това, че има милиони такива хора и че причината е винаги  в малкото сигурност и малкото пари. По ужасен начин животът бе принизен до жалката борба за голо съществуване."

 - "...но в живота си бях видял толкова много мъртви, че за мен всяка болест все още означаваше живот и надежда."

- "Очите ѝ блестяха. Аз стоях до нея и я слушах, смеех се и си мислех какво проклятие е да обичаш една жена и да си беден."

- "Бях преживял толкова много и знаех: човек може да се упреква за всичко, или пък да не се упреква за нищо."

- "Подробностите са чудесни, но цялото е без смисъл. Като че ли е създадено от някой, комуто пред удивителното многообразие на живота не е дошло нищо друго наум, освен пак да го унищожи."

Обичам тая мрачна обреченост и целия този живот в нея.