БНТ2 – "Натисни F1" – "Безплатни приложения за природолюбители"

"Случвало ли ви се е да сте сред природата и да видите интересно животно, птица, насекомо или растение и да не можете да разберете какво е? А искате ли да научите повече за местообитанията на дивите видове в България? В този брой на предаването за дигитална култура „Натисни F1“ ще ви покажем няколко безплатни приложения, които да използвате сред природата.
Събеседници: Теодора Тричкова – служител в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН
ас. д-р Таня Славова – преподавател по висша геодезия в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“

Това гласи анонсът на предаването "Натисни F1" по БНТ2. Вижте повече по темата с коментар от мен ТУК.

Публикувана в Медии
Понеделник, 24 Юни 2019 16:28

"Пирамиди" на Тери Пратчет

Discworld ReadingGuide Infographic EpicReadsВ електриковожълт цвят върху официалния читателски пътеводител в Света на диска са отбелязани Пратчетовите книги за древни цивилизации, каквато е и "Пирамиди". Източник: Epic Reads

За първи път ми се дочетоха "Пирамиди"-те, когато подготвях заминаването си за Египет. Е, тогава имах и куп други неща, с които исках да се запозная преди да тръгна, та така и не стигнах до тях. Всяко нещо с времето си.
Наскоро, оказа се, се отбелязва Световният ден на костенурката. Известна верига книжарници по този повод бяха пуснали на намаление книгите от Света на диска. Който познава творчеството на Пратчет, най-вероятно вече е направил връзката. За тези от вас, които не знаят, ще поясня. Според историята Светът на диска се носи от четири слона на гърба на костенурка. И туй то. Изкушението беше голямо – избираш три книги, получаваш две. В избора ми попадаше и познатото вече, горепосочено заглавие (Издателство "Вузев, 2000. Превод от английски: Татяна Костадинова – Минковска, Божидар Грозданов).
Въпросният ден обаче не беше твърде скоро. Забавих се преди да почна книгата, а и, да призная, не ми вървеше лесно.
Тепик е фараонски син. Изпратен е да учи занаят в Анкх-Морпорк. Какъв? За наемен убиец. Доста смислен бранш, дадох си сметка. В първата част на книгата ставам свидетел на изпита му за дипломиране. Желателно е да го вземе. Въпрос на живот и смърт.
Напрежението се прекъсва от успоредно развиващото се действие в родната му страна. Баща му, Тепикамон XXVII, стриктно изпълнява божествените си задължения, за които сам не си дава сметка как точно ги реализира. Важното е, че ги върши добре. За това заслуга, без съмнение, имат неговите жреци, пръв сред които е Диос.
Все пак синът успява да си вземе успешно изпита. Баща му тогава тъкмо пък умира (любимият СМЪРТ тук има само епизодична роля). Зовът на кръвта извиква наследника и той се връща у дома. И тук, както може да се очаква, нещата се объркват. Едно наддаване с глaвния жрец ескалира до възлагането на изграждането най-най-мегаголямата пирамида. Толкова голяма, че успява да огъне цялата геометрия. Не мога да мълча, ще ви издам, че това доведе и до това, че един момък стана плосък като карта и брат му го сгъваше и си го носеше в джоба. Много се забавлявах с това. Имаше и други смешни моменти (бащата на Тепик също е страшен пич), но през някои минах на големи прескоци. Например онези с най-великия математик на света, който ми беше толкова неприятен, колкото и магьосникът в "Морт". Птраци е също доста досадна. Чудя се и какво стана с едно от приятелчетата на Тепик от Анкх-Морпорк (не Чидър, този другият, Артур).
Оставям ви няколко каменни блока под формата на цитати, а за цяла пирамида прочетете книгата.

• "Нищо друго освен звезди, пръснати из мрака, сякаш Създателят е разбил предното стъкло на колата си и не си е направил труда да спре, за да помете парченцата."

• "[...] лятото беше в разгара си. Всъщност беше в нещо повече от разгара си. Смърдеше."

• "Убийците никога не използваха стълбите."

• "[...] беше от хората, които биха замръзнали дори и в кратера на вулкан."

• "Самият той беше отдавна и с неохота в политиката и усещаше, че докато навярно политическото убийство е по-лоша работа от дебата, то със сигурност е по-добра от войната, за която някои хора си мислят, че е досущ като убийството, само че е по-шумна."

• "Завиждаше на съучениците си, които вярваха в недосегаеми богове, обитаващи далечни планински върхове. Човек наистина може да вярва в такива богове. Но беше изключително трудно да повярваш в бог, когото виждаш всяка сутрин на закуска."

• "Сега, когато нямаше тяло, което да му вади душата с настойчивите си изисквания, светът изглеждаше изпълнен с дивни неща."

• "Когато умреш първо губиж живота си. После и илюзиите."

• "Когато отвори устата си и показа комично моравия си птичи език, отправеното послание гласеше, че тази морска чайка е в състояние да постигне много повече, отколкото да застраши крайморски сандвич с домат."

• "Хората имат нужда да вярват в боговете, дори и само защото трудно може да се повярва в човеци."

• "Той [главният жрец!] инстинктивно губеше доверие в хората, които естествено се отдаваха на религията. Усещаше, че естествено вярващите са несигурни и са склонни към бродене в пустинята и имат откровения – сякаш боговете биха паднали толкова низком та да се занимават с тях. И никога нищо не довършваха."

• "В края на краищата бог, който е против ритуала, би приличал на риба, настроена враждебно към водата."

• "Грижете се за мъртвите и те ще се грижат за вас. В края на краищата те са мнозинство."

• "Ритуалите и церемониите, организирани по подобаващ ред и време, крепяха света под небето, а звездите следваха посоките си. Удивителни неща могат да бъдат постигнати с ритуали и церемонии."

• "Фактът, че хората умират, е просто едно неудобство, сякаш търсиш някого в дома му, а той е излязъл."

• "Диос беше максимално върховен жрец в националната религия, която беше ферментирала, сраствала и бълбукала в продължение на повече от седем хиляди години и никога не изхвърляше никой бог, защото все може да ти потрябва за нещо. Знаеше, че голямо количество взаимно изключващи се неща си бяха верни. Ако не бяха – тогава религията и вярата не ставаха за нищо, а ако те не стават за нищо – значи в такъв случай светът не съществува. В резултат на този начин на мислене жреците на Джел бяха в състояние да предоставят умствено пространство за редица идеи, които биха принудили всеки квантов механик да се предаде и върне куфарчето с инструментите си."

• "Твоята беда, братче, е, че знаеш цената на всичко, ама не познаваш стойността на нищо!"

• "А пирамидата е просто един добре оформен конус, нали – конус, взел решение да е малко по-подреден."

• "Седемте хиляди години бяха научили царете, властващи край Джел, че килиите трябва да са проектирани да задържат затворниците вътре в тях."

• "Още време се нави на макарата на вечността, преди тишината отвъд килията, причинява от липса на звук, да се превърне бавничко в тишина, предизвикана от някой, който не вдига никакъв шум."

• "Животните не биха могли да постъпват така. Трябва да си човешко същество, за да си толкова истински тъп."

• "[...] ако така и така ти се случи най-лошото, можеш да спреш да се притесняваш [...]"

• "Странно усещане е да пълзиш по покрива на собствения си дворец, като се опитваш да не налетиш на собствените си стражи, отдаден на мисия в пълно нарушение на лично издаденияот теб указ и с ясно съзнание за факта, че ако те хванат, ще се окажеш хвърлен по своя заповед на свещените крокодили."

• "Когато камилите препускат, те мятат краката си максимално далеч от тялото си, а после се втурват след тях, за да ги догонят."

• "Но сега те бяха тъмни и безмълвни, а тишината пищеше и мракът се втренчваше."

• "Голямо облекчение е да знаеш, че боговете са си на мястото. Но да разбереш, че са тук и сега – ето това е ужасната страна на нещата."

• "[...] няма на света нещо, което да може така да разклати вярата, като това да видиш ясно и точно предмета на вярата си. Да видиш, противно на всеобщото схващане, не означава да повярваш. Там свършва вярата, защото от нея няма повече нужда."

• "Ти стой тук. Ще свирна, ако е безопасно, да ме последваш.
    – Ами ако не е безопасно?
    – Ще пищя."

• "Бързина беше дума, която веднага се асоциираше с костенурки, понеже те не разполагаха с нея."

• "Вярата е сила. Слабичка е в сравнение с гравитацията – когато стане дума за местене на планини, гравитацията винаги е на първо място."

• "Никой не се безпокой повече от появата на бог от жреците му, все едно внезапно да ти дойдат ревизори."

• "Замислиха се. След това се замислиха още повече."

• "Сигналът беше ясен. Остана сам. Въпреки че ако по някакъв начин спечелеше тази битка на волята, щеше да е заобиколен от хора, които ще го уверяват, че през цялото време са били зад гърба му."

• "Там дори горещината е древна, въздухът е гъст и безжизнен и те притиска като порок, просто чувстваш, че е сътворен от твърдо сварени векове."

• "Тези мъже са философи, помисли си. Така му бяха казали, Следователно мозъците им са толкова големи, че побират идеи, на които никой друг не би обърнал внимание за повече от пет секунди."

• "Ако разполагаш с голо теме и дълга бяла брада, значи каквото и да имаш между тях, то трябва да прелива от мъдрост."

• "Ролята на слушателите никога не е била достатъчно ценена. Добре известно е обаче, че повечето хора изобщо не слушат. Просто използват времето, докато някой друг говори, за да измислят какво ще кажат след това. [...] Бардове и поети се намират под път и над път, но добрият Слушател трудно може да се открие или поне трудно може да се открие повторно."

• "– Диаметърът е в определено съотношение с обиколката, както ти е известно. Би трябвало да се вмества три пъти. Би сметнал, че е така, нали? Но наистина ли е така? Не. Три цяло едно четири едно и сума ти други числа. Нямат край проклетниците. Знаеш ли колко ме нервира това?
    – Предполагам, че те нервира изключително много – отвърна любезно Тепик.
    – Правилно. Това ми подсказва, че Създателят е използвал неуместен вид окръжности. Та това дори не е правилно число! Имам предвид, три цяло и пет щеше да е приемливо. Или три цяло и три. Така би изглеждало правилно.
    Той погледна навъсено към ПИ-цата.
    – Съжалявам, че Ви прекъсвам, но казахте, че все някога трябвало да се случи?
    – Какво? – попита Птагонал и от дълбините на мрачното си настроение добави: – ПИ!
    – Какво трябвало да се случи?
    Не можеш да се бъзикаш с геометрията, приятелче. ПИ-рамиди ли? Опасни неща. Само неприятности."

 • "Лошото на живота е, че никога нямаш възможност да се поупражняваш, преди да го започнеш."

• "– Хайде сега де, престъпник е мръсна дума, нали се сещаш? – отвърна дребният прародител – Бих предпочел "предприемач"."

• "Всички велики умове са съгласни, че когато пресичаш палеща пустиня, добра идея е да си с шапка на главата."

• "Камилата, изпаднала в бедствено положение, не е срамежливо създание. Тя не виси по кръчмите, оклюмана над самотно питие. Не звъни на стари приятели да им поплаче на рамото. Не се самосъжалява и не пише тъжни поеми за Живота и колко ужасен изглежда той от гарсониерата."

• "Но мултивселената бъка от малки измеренийца, пешеходни алеи на сътворението, където въображаеми същества могат спокойно да се размотават, без да бъдат прегазени от сериозната действителност. Понякога преминават през дупки в реалността и отмъстително въздействат на тази вселена, като раждат митове, легенди и обвинения, че си пия и невменяем."

• "Сфинксът е нереално създание. Той съществува единствено защото някой си го е представил. Всеизвестно е, че в една безкрайна Вселена, всичко, което може да бъде измислено, би трябвало да съществува някъде, а повечето подобни неща не биха успели да просъществуват в добре дефинирана пространствено-времева рамка и биват избутвани в някое странично измерение. Това може донякъде да обясни хроничната раздразнителност на Сфинкса, въпреки че всяко създание с тяло на лъв, гърди на жена и криле на орел ще има сериозен проблем с идентичността си и не му трябва много, за да се разгневи."

• "– Ти си сфинкс – каза Тепик.
    – Сфинксът – поправи го Сфинксът.
    – Леле. Вкъщи имаме страшно много твои статуи. – Той погледна нагоре, а след това още по-нагоре. – Представях си те по-малък.
    – Трепери, смъртнико, защото си в присъствието на мъдрия и ужасяващия – Сфинксът премига. – Ония статуи добре ли изглеждат?"

• "Доста отдавна някои страни бяха експериментирали с идеята за жертвоприношение на цар. Няколко години гуляи и властване, после кръц – отваря се място за нова администрация."

• "Слънцето най-после залязваше – боговете на нощта и вечерта бяха взели надмощие над дневните богове, но битката бе безмилостно дълга. И като се замислеше за всички тези неща, през които щеше да мине слънцето – изядено от богини, прекарано с лодки под света и така нататък – имаше голяма вероятност да не се появи отново."

• "Ако трябваше да проектираш нещо с единствената цел да наблегнеш на масата му, тъкмо от пирамида имаш нужда."

• "По отношение на населението некрополът надминаваше всички останали градове в Старото царство, но обитателите му не излизаха твърде често, а и нямаше какво толкова да правят през съботните вечери."

• "Обстановката можеше да накара и сардина да страда от клаустрофобия."

• "Никой не би могъл да каже на какво основание той седи на трона, но и никой друг не гореше от желание да се настани там, освен това всички с облекчение слушаха нарежданията, изречени със спокоен и уверен глас. Ако използваш спокоен и уверен глас, хората се оказваха способни на какво ли не, а царството бе свикнало със спокоен и уверен глас."

• "– Приятно местенце – отбеляза той, свеждайки хилядолетни архитектурни придобивки само до две думи."

• "Долината беше стара, толкова стара, че можеш да повярваш, че е била създадена първа и е наблюдавала как се оформя останалият свят около нея."

• "Измеренията вероятно бяха по-сложни, отколкото си ги представяха хората. Вероятно времето също. Вероятно и хората, въпреки че те бяха по-предсказуеми."

• "Можеш далеч да стигнеш с некадърни съветници."

• "Сигурен съм, че двама ще си паснете като къща и огън – каза той и си помисли: писъци, пламъци, хората бягат..."

• "Отговорите предполагаха наличието на въпроси, а въпросите не водеха до никъде. Въпросите само разваляха всичко."

• "Никога не се доверявайте на вид, който непрекъснато се зъби. Това значи, че си е наумил нещо."

• "Природата се отвращава от аномалии в измеренията и прилежно ги отделя настрана, за да не беспокоят хората."

Публикувана в Дневник

Карта на човешката анатомия в стила на лондонското метроКарта на човешката анатомия, представена в класическия за лондонското метро стил. Автор: Джонатан Саймъндс

Едно от големите благоговения, които изпълват цялото ми същество, е мисълта за самото него. Това обаче не е форма на егоцентризъм, а дълбоко възхищение пред човешкия организъм. Изумително и страшно интересно, все пак се радвам, че с прословутата "Анатомията на Грей" сме се срещали само за да я поднеса като подарък. За онези от вас, които не са имали честта – това е една много съдържателна, а в този ред на мисли – много голяма и много тежка книга.

Ето че и за любопитните лаици вече има решение. Сега като го виждам пред себе си, ми се струва логично пътищата под епидермиса да бъдат илюстрирани с карта като тази на метрото. Емблематична в това отношение е тази на лондонското метро. В своя оригинал от 1933 г. Хари Бек използва прави отсечки и цветови кодове за всяка от действащите по онова време линии. Кому е нужно да знае точно откъде минават, когато е важно да бъдат илюстрирани елементите и цялата организация?

Днес благодарим на д-р Джонатан Саймъндс, че се е сетил за тази аналогия. В своята анатомична карта той включва 13 различни линии, всяка от които представя отделна система от тялото – артериална (червено), венозна (синьо), нервна (жълто), дихателна (черно) и т.н., като с пунктир са отбелязани по-дълбоките структури. Маркирани са и връзките помежду им, като точки на трансфер между отделните линии. И ако се чудите откъде да започнете своята разходка из потайностите на човешкия организъм – открийте точката "Вие сте тук" поставена на най-подходящото място.

Публикувана в Дневник

hitchhiking average waiting times in europe by regionsКарта на средните времена за автостоп в Европа. Автор: Abel Sulyok, 2019

Задавали ли сте си въпроса колко време би ви отнело да получите благороден отклик на вдигнат палец по пътищата на Европа? Дори и да не, аз ви давам отговора. Вижте тази карта, която ще затвърди убежденията ви в гостоприемството на българина – очевидно нямаме особено желание да извозваме хората, просто защото искаме да си ги задържим. С такива качества се отличават и нашите съседки, с изключение на Румъния – окей, ще го имам предвид следващия път, когато прекосявам Дунав мост. Отделете си 30+ минути за стоп, ако ще върлувате из Централна Европа, а за южните части на континента добавете и търпение към провизиите. На север ситуацията изглежда по-благосклонна, с изключение на Швеция, където противоречиво се редуват зелени и червени петна - шанс.

Публикувана в Дневник

every countrys most popular beerКарта с най-популярната бира за всяка страна. Източник:  www.vinepair.com

Готова съм да се обзаложа, че поназнайвате туй-онуй по и без това актуалната за сезона тема. Склонна съм дори да предположа, че някои от вас биха оспорили това, което виждат. За мен лично не беше кой знае каква изненада, че Kamenitza е боцната на теротирията на страната ни, както и Jelen, Mythos и Efes в непосредствена близост.  Съвсем на мястото си тежи камъкът в случая с Guinness, а към престижния списък на световни бири, уважени и от моята персона, ще добавя още имена като Budweiser, Corona, Heineken и Балтика. Неизвестните на картинката обаче са недопустимо много и този пропуска следва да бъде коригиран ))

Публикувана в Дневник
Вторник, 07 Май 2019 17:02

Полезни функции на Google Maps

БНТ2 – Натисни F1 – Google Maps

"Случвало ли ви се е да търсите безуспешно адресa на забележителност или ресторант, докато сте в чужбина? А да сте се разминавали на косъм с приятел, защото срещата ви е била на непознато място и не сте доразбрали на кой точно ъгъл? Ако се чудите какво общо имат тези две ситуации, то отговорът е: Google Maps." – така гласи анонсът на предаването "Натисни F1" по БНТ2. С коментар по темата и показно участвам аз, а материала може да гледате ТУК.

Публикувана в Медии

БНТ2 – Натисни F1 – Приложения за планинари

Ако обичате да правите разходки сред природата и ви се иска да впрегнете и ресурса на своя смартфон в подкрепа на бойния си дух, то навярно вече сте се срещнали с множеството приложения за навигация, запис на маршрут и тям-подобни. Да не забравяме и опциите през браузър. Ето че и аз се включвам с коментар по темата в предаването "Натисни F1" по БНТ2. В случай че въпросът ви вълнува – щракнете ТУК.

Публикувана в Медии

Река ТемзаКарта на река Темза (1884 г.) – фрагмент. Ако искате да последвате
Джей, Джордж, Харис и Монтморенси,
пълното ѝ съдържание
ще откриете тук: The Jerome K. Jerome Society

Започнах "Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)" на Джеръм Джеръм (Издателство "Георги Бакалов", 1980 г. Превод от английски: Асен Христофоров) с известен ентусиазъм, тъй като му се точех от няколко години. Книгата ми беше попадала и в книжарниците, дори за подарък я бях взимала!, а бях чела и препоръки за нея. Любопитство изпълваше душата ми при мисълта за небезизвестния хумор на английския писател.
Още в първа глава срещам заподозряните вкупом: дребнобуржоазните Джей, Джордж и Харис и техния, както ще се разбере впоследствие, неотменен спътник Монтморенси (ето че стана дума за кучето). Тримцата видимо страдат от синдрома на премногото свободно време, изразен в хронична хипохондрия. Изпаднали в почти крайно отчаяние, готови на радикални мерки, за да подобрят състоянието си, те предприемат разходка с лодка по Темза. След първоначалния ентусиазъм уж разумът се намесва и почти изглежда, че господата са способни на рационални решения, но съвсем скоро става ясно че следващите дни ще бъдат същинско бедствие. За тях. За читателя е страшен смях.
Хумористичният ореол на Джеръм неумолимо пръска забавление във всяко изречение за сметка на нашите приятели. С увереност и достолепие се забъркват в разни ситуации и е цяло чудо как успяват да се измъкнат без да пострадат сериозно през двете седмици на епичното си приключение. Допускам, че заслуга затова има вродената им леност, която ги предпазва от прекомерно вдълбаване в една или друга ситуация.
Ако има нещо, което ми дойде в повече и се случваше да ми дотегне, то това беше географията по поречието на Темза. Сигурна съм, че за всеки англофил, в това е част от богатството на творбата, а дори и аз оценявам значимостта на тези детайли за пълното достойнство на историята. Просто на моя вкус не ми пасна. Иначе Джеръм е великолепен не само с хумора си, но и с живите картини, които рисува с думи, и още повече мъдростта зад лековатото повествование. Вярвам, че цитатите, които ще прочетете по-долу ще ви убедят в това и ако досега не се е случило – ще ви вдъхнат увереност да прехвърлите страниците на тази книга:

• "[...] аз безспорно имах всички симптоми, най-важният от които се свеждаше до "определено неразположение към всякакъв труд."

• "Тъй, приспивани от приплискващите води и шепота на близките дървета, ние заспиваме под едрите притихнали звезди и сънуваме, че светът е отново млад – млад и прекрасен, както е бил някога, преди дългите векове на грижи и тревоги да набраздят хубавото лице на земята, а греховете и безумствата на нейните чада да състарят лювещото ѝ сърце, – прекрасна, каквато е била в онези отминали дни, когато още млада майка, земята е приспивала децата си върху широката си гръд, дълго преди преструвките на една външна цивилизация да ни отвлекат от нейните топли обятия, а хапливите насмешки на престореността да ни заставят да се срамуваме от простия живот, който сме водили в нейното лоно, и от ппростите, но величествени жилища, в които са се раждали първите хора преди много хилядолетия."

• "Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно – уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолковам доколкото са необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо."

• "За първи път от момента на разбуждането ни това хъркане ни напомни за неговото съществование. Ей го там, проснат на гръб върху леглото, с широко отворени уста и щръкнали колене – същият, който ни питаше в колко часа да ни разбуди."

• "Изглежда, че така е нареден светът. Всеки има това, което не му трябва, а други притежават онова, което той желае да има."

• "Колко хубава е тая стара стена, която се ниже там към брега! Винаги ми става драго на минаване оттук. Такава една мека, светла, мила стара стена! Каква прекрасна картина би могла да се нарисува от нея – с мъх, пролазил тук,  и лишеи, растящи там, и с една млада лоза, занадничала от нея на това място, за да гледа какво става по оживената река, и с трезвия стар бръшлян, вкопчил се в нея малко по-надолу! Има над петдесетина оттенъци, тонове и нюанси на всеки десет метра по тая стара стена. Да можех да рисувам и да умеех да слагам бои, щях наистина да направя чудесна скица на старата стена."

• "Но повечето хора са тъй невероятно лениви и плашливи, че предпочитат да поощряват измамата чрез подчинение, вместо да я изкоренят, като проявят малко твърдост."

• "Никога не трябва да даваме воля на инстинкта ни за справедливост до такава степен, че той да се изроди в отмъстителност."

• "Аз самият не разбирам немски. Учил съм го в училище, но го забравих до дума-две години след като завърших и оттогава се чувствам много по-добре."

• "Не бих искал никого да обидя, но съм дълбоко убеден, че ако вземете едно обикновено въже за теглене на лодка и го опънете насред някоя поляна, а сетен постоите с гръб към него около тридесетина секунди, щом се извърнете отново към него, ще видите, че то се е насъбрало на купчина в средата на поляната и така се е усукало и навързало на възли, и останало без двата си края, и заприличало на примка, че ще се наложи точно половин час да седите там на тревата и неспирно да ругаете, преди да го размотаете."

• "Няма друг начин да накарате чайника да възври в лодка. Ако види, че го чакате и сте нетърпеливи, никога няма да засвири. Трябва да се махнете и да започнете яденето, сякаш и на ум не ви е идвало да пиете чай. Тогава скоро ще го чуете да пръска, пощръклява от нетърпение да бъде превърнет в чай."

• "Колко добър се чувства човек при пълен стомах – колко доволен от себе си и от целия свят! Хора, които са проверили това на практика, ме уверяват,  че чистата съвест правела човека много щастлив и много доволен; но и пълният стомах ще свърши тая работа не по-зле, при това по-евтино и по-лесно."

• "Беше великолепна нощ. Месецът бе излязъл и оставил притихналата земя насаме със звездите."

• "Ако поради една или друга причина не биваше отново да заспиваме, а трябваше да станем още на часа и веднага да се облечем, сигурно щяхме да затворим клепки още докато се взираме в часовниците си и да спим до десет. Но тъй като нищо не ни караше да ставаме, преди да са минали поне други два часа, а и да станем по такова време би било истинска глупост, напълно в крак с общата проклетия на нещата бе и двамата да почувстваме, че за нищо на света не бихме могли да лежим още пет минутки."

• "Приличахме на рицари от стара легенда, които плават през някакво мистично езеро в непознатото царство на дрезгавината, към великата земя на залеза."

• "[...] булдогът, едно невероятно безпристрастно животно, се нахвърли върху всичко и всички, които можеше да докопа [...]"

• "Което не види окото, не пречи и на стомаха."

• "Сетне разтребихме и сложихме всичко в ред (една работа без начало и край, която вече почваше добре да ми изяснява един въпрос, поставен неведнъж пред мене самия, а именно – как една домакиня, която има да се справя само с един дом, не умира от скука) [...]"

• "[...] аз обичам работата; тя просто ме омайва. Мога по цели часове да седя и да я гледам."

• "Приятно ми е да гледам как гребе някой стар лодкар, особено когато е нает на час. Има нещо тъй красиво и успокоително в неговия начин на гребане."

• "[...] опитът е винаги евтин, колкото и скъпо да струва."

• "Отпосле узнахме историята на тази жена. Разбира се, това бе все същата стара, прастара вулгарна трагедия. Обичала и била излъгана – или пък е лъгала себе си."

• "Самият аз не съм добър рибар. Посветих доста внимание на тоя предмет преди време и напредвах, както ми се струваше, сравнително добре; но старите рибари ми казваха, че няма никога да стана вещ в тая работа, и ме посъветваха да се откажа. Те казваха, че много точно съм защращал куката и съм имал нужната съобразителност за тая работа, както и предостатъчна природна леност. Но те твърдо вярваха, че никога няма да стана що-годе добър рибар. Липсвало ми въображение."

• "Ханчето няма да е удобно и за пиян човек. В него има твърде много изненади под формата на неочаквани стъпала надолу към една и нагоре към друга стая; а рече ли да се качи горе в спалнята си или пък, веднъж в нея, най-сетне да намери леглото, и едното, и другото никак няма да му се удаде."

• "Просто за невярване е колко рано може да се става, когато човек спи на открито. Той не копнее до такава степен "за още пет минутки" щом лежи завит в черги върху дъсченото дъно на някоя лодка, с малък куфар за възглавница, както когато се изтяга в пухено легло."

• "[...] малко неща от тоя свят са в действителност тъй хубави като картините, в които те са отразени."

Публикувана в Дневник

Източник на картата: www.citiesandmemory.com

'Sounding Nature' e най-новата карта на колаборативния аудио проект Cities and Memory. Включва близо 500 звука от 55 страни – една богата колекция от автентичен саунд в отдалечени от човешката намеса локации. На всяко едно от маркираните местенца ще откриете два звука – оригиналния запис и вдъховен от него ремикс. Какъв е смисълът на звуковата карта? Освен че е доста любопитна и представителна за различните части на света, тя има и начуно-изследователски аспект. Въздействието на човека върху околната среда и конкретно звуковото замърсяване, което предизвиква, има не само естетически ефект. Шумът с антропогенен произход влияе върху движенията на животните, тяхната комуникация и защита. Във водна среда той може да доведе до смърт на организми като китове, раци и други. Доказано е и че шумът повишава значително нивата на стрес при животните (да, и при хората).

Публикувана в Дневник

Карта на Землемория от Урсула Ле ГуинЗемлемория. Източник на картата: www.ursulakleguin.com

Приключвам 2018-та с една книга, чиито автор тази година ни отне. Не това обаче е причината да взема "Магьосникът от Землемория" на американската писателка Урсула Ле Гуин в ръцете си (Издателство "Георги Бакалов", 1984 г. Превод от английски: Катя Петрова). След мрачната атмосфера на "1984" и още повече с наближаването на коледно-новогодишните празници изпитах страстна необходимост да се потопя във вълшебството на фентъзито. Не сбърках нито с избора на жанр, нито с избора на книга.
Романът "Магьосникът от Землемория" е първият от поредицата, действията в която се развиват в архипелага Землемория. Преди него е единствено картата, върху която авторката изгражда своя фантастичен свят. Главен герой в него е Гед, или още – Ястребът. Той е надарен с неимоверна сила – чудесен инструмент за демонстрация на превъзходство в ръцете на един младеж, но и тежка отговорност, както се оказва впоследствие.
От плахото прилагане на невинни трикове върху козите на село, през ескалиращия батъл в магьосническото училище, най-накрая Гед успява яко да нагази в лука. Вселенският проблем, който успява да отприщи, здравата ще го отръска от наивната гордост, която първоначално талантът му вдъхва. Оттук започва дълго странстване в търсене на решение на проблема. Изпървом е бягството, сетне обаче нашият човек взима нещата в свои ръце и с пълна газ обръща право към своята сянка от мрака. Ще се срещнат няколко пъти, а кой кого ще натупа в крайна сметка – ще узнаете на финала.
Светът на Землемория е обаятелен и с удоволствие съпътствах Гед в неговото странстване из архипелага. С дълбока благост ме изпълваше гостоприемството на люде от близки и далечни острови, драго ми ставаше да срещам и старите приятели, приемах кротко и с разбиране враждебността на непознатите. А досега продължавам да недоумявам как с такава лекота, без тежки и натрапчиви описания, Урсула Ле Гуин изграждаше свят, който изплуваше директно пред очите ми.
Малко пясък и вода от Землемория:

• "За да чуеш, трябва да мълчиш."

• "Преди да кажеш или извършиш нещо, трябва да знаеш каква цена ще платиш."

• "Но той притежаваше едно по-висше изкуство, което не може да се научи, изкуството на добротата."

• "[...] не бива да преобразяваш нищо, нито камъче, нито песъчинка, ако не знаеш какво добро или зло ще последва от това действие. Светът е в равновесие, в хармония. [...] Запалиш ли свещ, вече хвърляш в сянка."

• "[...] на уморения му липсва ум [...]"

• "А истината е, че с нарастването на истинската сила на един човек и с разширяването на познанието му, пътят пред него се стеснява. Най-накрая той започва да върши единствено и изцяло това, което трябва, без да избира..."

• "По-късно, когато Гед размишляваше за тази нощ, стана му ясно, че ако никой не го бе докоснал, докато лежеше бездиханен, ако никой не го бе повикал по някакъв начин, той щеше да си отиде завинаги. Спаси го единствено нямата, инстинктивна мъдрост на звяра, който ближеше ранения си другар, за да го успокои. [...] От този момент той повярва, че мъдър е онзи, който никога не се отделя от останалите живи същества, говорящи или не. След това дълги години се стремеше да научи онова, което може да се научи в мълчание от очите на животните, от полета на птиците, от бавното полюшване на клоните."

• "Зората създава земя и море, ражда от сянката форма, а сънят отпраща в царството на мрака."

• "От морето се издигат бури и чудовища, но не и сили на злото – злото принадлежи на земята. [...] Смъртта е безводно място."

• "[...] аз бях с теб в началото на пътешествието ти. Справедливостта изисква да те последвам до самия му край."

• "Светлината е сила."

• "Прекалено много бързах, а сега нямам време."

• "Съвсем сами живееха тук, на края на всички карти."

• "Беше станал човек, който, осъзнал цялата си истинска същност, не може да бъде използван или завладян от друга сила освен от себе си и така живее заради самия живот и не може да служи на разрухата, болката, омразата или мрака."

• "Само в мълчанието има слово, само в мрака – светлина, само в смъртта – живот; ярко прорязва полетът на ястреба пустеещите небеса."

Публикувана в Дневник
Страница 1 от 2

Бюлетин

Име:
Имейл:

Календар

Октомври 2019
П В С Ч П С Н
1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2019 Таня Славова