Общност. Еднаквост. Устойчивост.

 
"Прекрасният нов свят" накратко в анимирана версия. Потърсете още филмите, създадени по книгата

Трите думички, които виждате горе вдясно, са не какво да е, а лозунгът на Световната държава. Да, има такова животно, за наш късмет (или пък не) между кориците на небезизвестната антиутопия "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли. Изданието, което държа в ръцете си, заема номер 104 в култовата "Библиотека Галактика", в превод на Виолета Чушкова, издадено през 1990 г. Самият оригинал е от 1932 г. – какво ли прекрасно и ново ще да намерим близо век назад?
Авторът не губи време и ни поставя директно във фабриката за генериране на съвременното общество – "Главният лондонски център за инкубация и обучение". Присъединяваме се към група нови студенти, за да се запознаем с процесите на серийното производство на хора. Ахаа, вече звучи противно, нали? Но те всъщност са така създавани и обучавани, че да бъдат щастливи, да изпитват удовлетворение от своя живот, да не се терзаят за глупости – та нима ние не се стремим към това? Въпреки това отстрани погледнато си звучи неприятно, особено когато не е въпрос на личен избор, а е предопределено от обществения ред. Тогава почва да ти се струва далеч по-привлекателно да страдаш в изолация.
Така измежду веселите зомбита се откроява първият пресонаж с наченки на самостоятелна мисъл. За Бърнард Маркс се говори, че нещо са го пообъркали във фабриката, поради което е малко странен. Така изглежда дългогодишната обучителна пропаганда с многократни повторения на лозунги насън и дресировка наяве не са оказали пълно влияние върху психиката му, както при останалите индивиди. А те, в зависимост от кастата, към която са разпределени, са преминали през дългогодишно обучение, което да ги направи максимално удовлетворени в живота. За спокойствието на обществото е помислено както в духовен, така и във физически аспект – стимулира се свободният сексуален живот, в който отсъстват терзанията и страстите на моногамния индивид, нуждите от екстремни усещания се задоволяват чрез терапии, а ако нечия мисъл се обърка в някой момент – на разположение е винаги таблетка сома, която да успокои блуждаещия ум, без махмурлук на следващата сутрин.
Бърнард е част от висшите прослойки, но неортодоксалният ум неизбежно създава пречки. Обречен е на самота в груповите сеанси, а желанието му за интимност е посрещнато от неразбиране от неговата избраница Линайна, дълбоко възпитана в духа на "всеки принадлежи на всеки". Като него обаче има и друг – приятелят му Хелмхолц Уотсън. Ситуацията започва да изглежда почти оптимистично, когато към тях се присъединява и Дивакът Джон – единственият съвременен индивид, който има родители, при това самите те създадени в инкубатор. Той е и най-интересният и прогресивен образ от тримата, защото е роден, отраснал и възпитан в резерват извън цивилизацията, за разлика от другите двама, чиито анархистични мисли са откъслечни проблясъци.
Колкото и да ни се иска да бъдат строшени оковите на личността, блюстителите на реда не спят. Тук размахването на пръст от Вселенския контрольор не е толкова брутално, колкото в "1984" на Оруел, а по-скоро обяснява спокойно и аргументирано предимствата на новия свят. Тогава може би се питате какво прави това въже около врата на Дивака върху корицата на Текла Алексиева? Ще разберете само ако стъпите в "Прекрасния нов свят", от който ви оставям малко "пропаганда":

• „Цветенцата и пейзажите, изтъкна той, имат един сериозен недостатък: те са безплатни. Любовта към природата не създава заетост на фабриките."

• „Дом, дом – няколко тесни стаички, в които са натъпкани: мъж, периодично раждаща жена и паплач от момчета и момичета на всякакви възрасти. Никакъв въздух, никакъв простор – извънредно нехигиеничен затвор, мрак, болести и смрад."

• „Ние винаги изхвърляме старите дрехи. По-добре хвърли, но не кърпи; по-добре хвърли, но не кърпи; по-добре..."

• „Човек не може да консумира много, ако си седи мирничко и си чете книжки."

• „Думите биха могли да бъдат като рентгеновите лъчи, ако човек ги използвува правилно – биха проникнали през всяко препятствие. Четеш, а те те пронизват."

• „Ако човек е различен, той е обречен на самота."

• „Колкото е по-надарен човек, толкова е и по-голяма вероятността да се отклони от правия път."

• „Какво ви пречи всички да сте щастливи и послушни?"

• „– [...] В нашето общество нямаме нужда от овехтели неща.
   – Даже и когато са красиви ли?
   – Най-вече когато са красиви. Красотата е привлекателна, а ние не искаме хората да бъдат привличани от овехтели неща. Искаме да харесват новите неща."

• „А сега светът е устойчив. Хората са щастливи – получават онова, което искат, и никога не искат онова, което не могат да получат. Те са заможни, здрави и читави, никога не боледуват, не се боят от смъртта, блажено невежи са по отношение на страстта и старостта, не се тормозят с разни майки и бащи, нямат съпруги, деца и любими, за които да се вълнуват много, те са така възпитани, че в действителност не могат да се държат другояче освен по правилата за обществено поведение."

• „Оптималният кастов състав на населението [...] се моделира на принципа на айсберга – осем девети под водолиният и една девета – над нея."

• „Не само изкуството е несъвместимо с щастието – несъвместима е и науката. Науката е опасна и ние трябва най-предпазливо да я държим на синджир и с намордник."

• „Но се течение на времето те [младите – б.м.], както и всички люде, ще открият, че независимостта не е създадена за човека – че тя е нещо неестествено, че е полезна само за кратко време, но че с нея няма да стигнем благополучно до своя край..."

• „Човек вярва в нещата, защото е обучаван да вярва в тях."

Публикувана в Дневник

 


Първата екранизация по едноименния роман, годината е 1968 г.

Изглежда, че доста съм се заземила напоследък и е време да поема на трансгалактическо пътешествие. Космическият кораб, на който се качвам този път, е "Планетата на маймуните" на Пиер Бул. Романът е издаден през 1963 г. Изданието, което чета, е от 1983 г., в превод на Райна Стефанова и заема знаменателния номер 42 в "Библиотека Галактика".
Пътуването не продължава дълго. Още в самото начало на романа аз и тримата ми спътници кацаме на непозната планета близо до звездата Бетелгейзе. Толкова напомня на Земята, че ѝ даваме името Сорор, сиреч "сестра" от латински. Това, разбира се, е крайно подозрително и както можете да се досетите, ще доведе до неприятни изненади, свързани с някои "дребни" несъответствия. Надявам се, че не съм ви оставила твърде много време и ще изпреваря мисълта ви, за да съобщя, че на тази планета себеподобните ни са примитивни същества, изместени от маймунската цивилизация. Кофти, а? И на мен не ми се нрави особено.
В неизгодната позиция, в която се намираме аз и спътниците ми, се налага да бягаме и да се спасяваме от властващия вид. Това не продължава много и вече в намален състав някои от нас се озовават зад решетките. Ако мисълта за стандартен затвор ви стряска, то още по-притеснително е попадането в лабораторната клетка. Именно там прекарваме доста от следващите страници.
Подобно на човешкия натюрел, с който сме свикнали, и маймунските индивиди на Сорор показват известно многообразие. Това е и големият ни шанс да открием нашите в тази чужда цивилизация. Така около ни се заформя кръг с приятели, врагове и някои противоречиви персони, лавирайки между които евентуално бихме могли да отървем кожата. Пътят към спасението никога не е лесен, а драпайки по него научаваме интересни детайли около еволюцията, която се преминали жителите на това далечно място. За всички ни май ще е по-добре да се прибираме там, откъде сме дошли.
Романът на Пиер Бул се чете бързо и леко и представя интересна концепция за разменените роли на човека и маймуната. Въпреки това те не са механично преобърнати, а както ще стане ясно от сюжета, в основата им са заложени някои характерни особености на двата вида. Как би се почувствал един разумен човек, попаднал сред диви себеподобни и цивилизовани маймуни? Май никой "културен" вид не е толкова благоразположен към смятаните от него за по-нисши създания. Осмелете се да стъпите на "Планентата на маймуните" и ще се уверите в това.

Публикувана в Дневник

Карта на Землемория от Урсула Ле ГуинЗемлемория. Източник на картата: www.ursulakleguin.com

Приключвам 2018-та с една книга, чиито автор тази година ни отне. Не това обаче е причината да взема "Магьосникът от Землемория" на американската писателка Урсула Ле Гуин в ръцете си (Издателство "Георги Бакалов", 1984 г. Превод от английски: Катя Петрова). След мрачната атмосфера на "1984" и още повече с наближаването на коледно-новогодишните празници изпитах страстна необходимост да се потопя във вълшебството на фентъзито. Не сбърках нито с избора на жанр, нито с избора на книга.
Романът "Магьосникът от Землемория" е първият от поредицата, действията в която се развиват в архипелага Землемория. Преди него е единствено картата, върху която авторката изгражда своя фантастичен свят. Главен герой в него е Гед, или още – Ястребът. Той е надарен с неимоверна сила – чудесен инструмент за демонстрация на превъзходство в ръцете на един младеж, но и тежка отговорност, както се оказва впоследствие.
От плахото прилагане на невинни трикове върху козите на село, през ескалиращия батъл в магьосническото училище, най-накрая Гед успява яко да нагази в лука. Вселенският проблем, който успява да отприщи, здравата ще го отръска от наивната гордост, която първоначално талантът му вдъхва. Оттук започва дълго странстване в търсене на решение на проблема. Изпървом е бягството, сетне обаче нашият човек взима нещата в свои ръце и с пълна газ обръща право към своята сянка от мрака. Ще се срещнат няколко пъти, а кой кого ще натупа в крайна сметка – ще узнаете на финала.
Светът на Землемория е обаятелен и с удоволствие съпътствах Гед в неговото странстване из архипелага. С дълбока благост ме изпълваше гостоприемството на люде от близки и далечни острови, драго ми ставаше да срещам и старите приятели, приемах кротко и с разбиране враждебността на непознатите. А досега продължавам да недоумявам как с такава лекота, без тежки и натрапчиви описания, Урсула Ле Гуин изграждаше свят, който изплуваше директно пред очите ми.
Малко пясък и вода от Землемория:

• "За да чуеш, трябва да мълчиш."

• "Преди да кажеш или извършиш нещо, трябва да знаеш каква цена ще платиш."

• "Но той притежаваше едно по-висше изкуство, което не може да се научи, изкуството на добротата."

• "[...] не бива да преобразяваш нищо, нито камъче, нито песъчинка, ако не знаеш какво добро или зло ще последва от това действие. Светът е в равновесие, в хармония. [...] Запалиш ли свещ, вече хвърляш в сянка."

• "[...] на уморения му липсва ум [...]"

• "А истината е, че с нарастването на истинската сила на един човек и с разширяването на познанието му, пътят пред него се стеснява. Най-накрая той започва да върши единствено и изцяло това, което трябва, без да избира..."

• "По-късно, когато Гед размишляваше за тази нощ, стана му ясно, че ако никой не го бе докоснал, докато лежеше бездиханен, ако никой не го бе повикал по някакъв начин, той щеше да си отиде завинаги. Спаси го единствено нямата, инстинктивна мъдрост на звяра, който ближеше ранения си другар, за да го успокои. [...] От този момент той повярва, че мъдър е онзи, който никога не се отделя от останалите живи същества, говорящи или не. След това дълги години се стремеше да научи онова, което може да се научи в мълчание от очите на животните, от полета на птиците, от бавното полюшване на клоните."

• "Зората създава земя и море, ражда от сянката форма, а сънят отпраща в царството на мрака."

• "От морето се издигат бури и чудовища, но не и сили на злото – злото принадлежи на земята. [...] Смъртта е безводно място."

• "[...] аз бях с теб в началото на пътешествието ти. Справедливостта изисква да те последвам до самия му край."

• "Светлината е сила."

• "Прекалено много бързах, а сега нямам време."

• "Съвсем сами живееха тук, на края на всички карти."

• "Беше станал човек, който, осъзнал цялата си истинска същност, не може да бъде използван или завладян от друга сила освен от себе си и така живее заради самия живот и не може да служи на разрухата, болката, омразата или мрака."

• "Само в мълчанието има слово, само в мрака – светлина, само в смъртта – живот; ярко прорязва полетът на ястреба пустеещите небеса."

Публикувана в Дневник

Не, не e четвъртък по никое време. Или някоя от онези полу-работни полу-съботи, в които мисълта оправдано е лишена от съдържание. Тъкмо обратното - става дума за пространство-времевия обхват на "Края на Вечността" от Азимов.

Е, не мога да гарантирам, че ако вземете книгата в ръце, непременно ще извървите пътя. Преди години, когато нарочно срещнах творчеството на Азимов, Реалността ми положително бе друга. През последните месеци обаче нагласата ми към научната фантастика премина във възход и, уповавайки се на своя нов поглед, скочих в приключението.

Втори вариант. Годините между Среща номер 1 и Среща номер 2 изобщо не подлежат на разсъждение, защото първата творба на Азимов, която прочитам е "Краят на Вечността". Така още тогава решавам, че книгата е чудесна, а научната фантастика си я бива.

Трети вариант. Не прочитам "Краят на Вечността" и (може би) решавам, че научната фантастика изобщо не е за мен. Не защото няма други стойностни произведения в този жанр. Тази литература е чужда за мен и ако не бяха фундаменталните послания от социален характер, навярно така и щеше да си остане.

Вариантите са безкрайно много, но да зациклям с тях във Вечността, по-вероятно е да ви лиша от интелектуален прогрес. Затова ще диференцирам книгата до няколко цитата, а интегрирането е ваша задача:

- "Преди всичко Техникът трябва да бъде хладнокръвен. Промяната на Реалността, която той извършва, може да засегне живота на петдесет милиарда души."

- "Ако Вечността имаше въобще някакъв дефект, той бе липсата на жени."

- "Историята, която учат Временните, се променя с всяка Промяна на Реалността. Те, естествено, не осъзнават това. Всяка Реалност смята собствената си история за единствена."

- "Независимо от малките отстъпки, които Вечните, като практични хора, правеха на човешката природа, идеалът им оставаше човекът, който живееше единствено за да изпълни мисията си - да работи за подобряване на Реалността и увеличаване на човешкото щастие."

- "И затова, докато бедните не бяха още съвсем зле, докато богатите, възползвайки се от привилегиите си, не забравяха напълно задълженията си, докато културата им очевидно не загниеше, във Вечността щеше да съществува тенденция на толериране отклоненията от модела за идеалното разпределение на благата..."

- "Тя следеше всяко негово движение, докато той, свел поглед, щателно изучаваше душата си, за да открие горчивия срам, който би трябвало да изпитва."

- "Той обичаше всичко в нея: начина на обличане, походката, маниера на изразяване, дори малките ѝ кокетни трикове. Всичко това бе изработено в продължение на четвъртвековен житейски опит в определена Реалност."

- "Колко жалко, че мигът не може да се задържи дори и във Вечността, а, Харлан?"

- "Но начинът, по който тези хора сами си правят реклама, е просто противен - бе казал той. - Та кой глупак ще повярва на човек, който сам хвали собствената си стока?"

- "А всичко е толкова просто. Трябва само да попиташ момичето. Толкова е лесно да бъдеш приветлив, да се сприятелиш. Защо е нужно тук страдание?"

- "Не забравяй, че техният неуспех засяга не само самите тях, но и всичките им потомци."

- "Вечните се чувстваха призвани да предпазват човека от последиците на прекалено изобретателното му техническо въображение. Непрестанният възход на науката и техниката създаваха най-много грижи на Вечните."

- "Всъщност Реалностите нямат особено значение. Математиката си е същата."

- "Когато умовете са заети с космоса, всички земни неща остават на втори план."

- "Фактът, че знаете съдбата си, неминуемо ще промени Реалността по някакъв начин, та дори ако това означава, че кръгът никога няма да се затвори и Вечността не ще бъде създадена."

- "Вечните не пушат, а и болшинството от Временните също. Често разсъждавам по този въпрос, Понякога ми се струва, че това е просто жалък бунт срещу Вечността."

- "Докато все още съществува нашата Реалност, можем да бъдем уверени, че възможността да намерим изход от положението е все така голяма."

- "Те, Работниците, бяха и фундаментът, върху който се крепеше Вечността."

- "И тогава какво е всъщност това, което Вечните наричат "благо"? Аз ще ти отговоря. Безопасността и сигурността! Умереността. Нищо повече от това, без което не може!"

- "Човечеството може успешно да се издигне до забележителни върхове само ако се преборва с големите изпитания по пътя си. Точно от опасността и тревожната несигурност се ражда силата, която тласка хората към нови и нови, все по-високи завоевания."

- "Всяка система, която подобно на Вечността позволява на шепа хора да решават бъдещето на цялото човечество, неизбежно води дотам, че безопасността и посредствеността започват да се считат за най-висше благо; в една такава Реалност звездите са недостижими."

- "От тях избрах този (вариант - б. м.), в който беше ти, единствената Реалност, където те имаше."

- "Пред нас е Земята - каза Нойс, - но не вечният и единствен дом на човечеството, а само отправната точка на едно безкрайно приключение."

Публикувана в Дневник

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова