Четвъртък, 15 Септември 2016 21:51

"Перлите на Ади Ландау" от Соня Тодорова

С какво е този век по-лош от всички други?
Че в ада, който го изпепели,
докосна черни язви и заблуди,
но ни една не изцели?
("Подрумче" - Ана Ахматова)

И като стана дума за художествена литература, сътворена от ПИСАТЕЛ-ГЕОДЕЗИСТ, бързо-бързо се снабдих с още топлия първи роман на Соня Тодорова. Користната ми подбуда действително намери онова, което търсеше, дефинирано като "странна специалност", но докато стигне дотам се наложи да преодолее премеждията на няколко епохи под знака на антисемитизма. Това пък беше и най-ясното посление, което еврейското име и жълтият фон на корицата отправяха. Радвам се обаче, че узнах какво прави там и "снимката" на ексцентрична дама с кокошчица на каишка, защото в противен случай нямаше да приключа книгата спокойно.

Научих и разни други работи, благодарение на историческите факти поднесени върху основата на лесната за смилане фикция. Това до един момент, в който романът едва не дерайлира в научен труд или поне в записките по създаването на такъв. Тогава само цветущият образ на героинята Марги бе в състояние да овладее ситуацията. На нея пък ѝ се наложи да порастне, което я принуди да бръкне надълбоко в семейния архив, за да обкичи финала с чифт перлени обеци.

Ето аз какво извадих:

• "С две думи - мързяло ги да работят. Или просто не били свикнали да работят и смятали труда за занимание във висша степен просташко."

• "Войната, отдавна вече загубена от гледна точка на всякаква смислена геополитическа стратегия, се бе изродила в самоцелна машина за унищожение." (за Втората световна война)

• "Но сякаш усещаха и една много лека и трудно доловима нотка на фалш, един съвсем фин и далечен намек за манипулация, тайно прилепена към чистите и безкористни намерения на тези съвсем млади хора, почти деца..." (за партизанството)

• "След това продължи нататък - към победата на комунизма, който в крайна сметка така и не победи."

• "В мътните води на току-що промъкнали се европейски програми, частични стипендии и слухове за по-добър живот някои студенти успяваха да видят проблясналата възможност и до голяма степен случайно да се закачат за нея."

• "По нейните земи (българските - б. м.) богатите хора обикновено стояха като въшка на чело и съществуваха главно за да демонстрират, че са богати."

• "Дядо беше страшно доволен, че тя си отиде първа. Той страда за нея с удоволствие и смята, че е извадил огромен късмет. Виж, дядо много се страхуваше да не би той да умре пръв. Така баба щеше да умре сама и нещастна, а тази представа го ужасяваше. А сега само той е нещастен, докато тя си отиде с мир в ръцете му."

• "...сантименталността е разделителната линия между обективното историческо проучване и кича."

• "И въпреки че така и не каза и една дума срещу някого, въпреки че беше изгубила своя скъпа приятелка, неуспяла да издържи на зверските методи за разпит в мазето на полицейското управление, въпреки че всъщност никога не се отказа от комунистическите си идеали, ми се струва, че партизанството беше едно от най-големите разочарования в изпълнения с разочарования живот на майка ми."

• "Ето - мислеше си тя патетично, - човек няма как да излъже кръвта. Балканът си е Балкан - див, обветрен и свободен. А Алпите са строги и скучни и австрийците са тъпанари. Всичките!"

• "После дойде новата година и както обикновено, противно на вечните безпочвени очаквания, не донесе нищо по-добро."

Публикувана в Дневник

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2020 Таня Славова