Петък, 27 Март 2020 22:11

"Гарванът" на Едгар Алън По

garvanat edgar alan po izdatelstvo list

Вчера приключи втората седмица на карантинно ежедневие. Това в никакъв случай не бива да звучи като оплакване! Защото покрай работните задачи, към които стриктно се придържам, остава една новоосвободила се ниша от липсващото висене по светофари. Не само това, ами и сънят започва да стига. Та, в това време успях да прекарам и някоя друга книга.
Това от една страна, а от друга – хем не ти се излиза, хем ти се иска да счупиш някой и друг лев. А пък като замаскираме тази низка страст зад благородната кауза да помогнем и на родното книгоиздателство в този труден, както отвсякъде се напомня, момент, и ето ме с поръчка на няколко книги. Тази, за която ще разкажа днес, е "Гарванът" на Едгар Алън По от издателството е "Лист".
Ще се запитате, че какво му е на "Гарванът" да заема цяла книга? И ще сте прави да задавате този въпрос. Аз самата бях любопитна, защото стихотворението ми е попадало и по-рано. Тук се задействаха допълнителните ми критерии за избор на книга. Аргументите се оказаха цели два и, ще се съгласите, толкова са силни, че дори нямах право да се съпротивлявам срещу тях. Защото забъркани се оказаха имената на Елин Пелин и Иван Милев.
Каква е връзката между По, Пелин и Милев? Започвам да разплитам. По живее и твори през първата половина на 19 в. Личният му живот е осеян с нещастия, но още приживе добива известност с творчеството си. В края на века славата му изглежда е прескочила океана и в България се появяват първите преводи на емблематичното му стихотворение. Забележете – под името "Врана" и... в проза! И така до 1906 г., когато се появява първият поетически превод със заглавие "Гарван", а негов автор е "певецът на българското село".
След като "Гарванът" стъпва на родна земя като текст, няколко десетилетия по-късно се появява и като картина. 1921 е годината, когато художникът Иван Милев рисува свой проект за корица на произведението. Минава още много време, точно 70 години от смъртта на художника, за да се появи рисунката на юбилейна изложба, която да провокира нейната реализация по предназначение. Адаптацията е дело на Милена Вълнарова.
Така в началото на 2020 г. се появява малката книжка с голяма колекционерска стойност, която държа в ръцете си. Фактите, които споделих по-горе, научих именно оттам. От нея ще разберете още детайли около раждането на "Гарванът" и появата му у нас, да проследите успоредните животописи на Едгар По и Елин Пелин, да узнаете какво мисли Гео Милев за творбата и, да, да я прочетете в оригинал.
Хайде, със здраве! И както би казал Гарванът:

Нивга вече!

Публикувана в Дневник

Отне ми малко повече от половин страница четене, докато си припомня ясно причината да си купя тази книга (освен корицата, която ме привлече от пръв поглед). Тоталната лудост на целите абзаци, включващи по едно-единствено изречение, повличат читателя в лудата въртележка, за чиято скорост авторът очевидно е натиснал копчето на макс. Не е четиво за всеки, дори за повечето, но ако някой от вас се чувства поне малко авантюрист, смятам че трябва да опита това литературно приключение!

Моята лична тактика да изчета "Чемширово дърво", след като се отърсих от първоначалния шок, бе да впрегна целия си здрав разум и упоритост. В размазаните от вихрушката ивици най-първо различих извечното море, сетне около испанските му брегове изплуваха религията, митът, суеверията, човешките взаимоотношения и свободната от "монотонните нещастия на хората" статистика; и още.

Хайде сега и вас да "наплискам" с философията на Села:

• Небесата - пепеливи и мрачни

  Листакът - сбръчкан, повехнал,

  Листакът - изсъхнал, повехнал.

  ...

  Тогава сърцето ми стана пепеливо и мрачно,

  Като листака сбръчкан, повехнал,

  Като листака изсъхнал, повехнал.

  (Едгар А. По, "Юлалюм")

• "вятърът отминава, но морето остава, шумът на морето не идва и си отива, (...) а винаги идва, плис, плис, плис, плис, плис, плис, от началото до края на света, дори по-рано"

• "истината е и че не си заслужава да се опитва вече познатото"

• "при Санта Ушия хората започнали да прокарват канали на реката, която падала на три ръкава и правела най-високата каскада в Испания, приятно било да се гледа как водата прорязва въздуха, после ѝ сложили тръби, това било все едно предизвикателство към Бога, все едно искали да оправя кусурите на Бог"

• "разглабянето е като ексхумацията в гробищата, винаги се прави безсрамно"

• "никой не е задължен внезапно да стане добър, достатъчно е да става малко по малко"

 • "със здравето шега не бива и не бива да се подхожда безотговорно към него, здравето се губи по-бързо отколкото се възстановява, а понякога се връща след доста време или изобщо не се връща, здравето не е лотария, а сблъсък между живота и смъртта, нужно е присъствие на духа, за да се направлява здравето и да се администрира успешно, душата живее в мир в здраво тяло"

• "- На теб ти е достатъчно да яздиш кон и да играеш пасодобле, не можеш да имаш всичко.

   - Да, и това е вярно."

• "Има два вида хора: онези, които на събуждане си мислят, че сънищата им са били празна и чиста илюзия, и онези, които сънуват будни, те са най-опасни, защото усещат, че са способни на всичко, и биха загинали за една идея и даже за един каприз"

• "покорството е калъпът, който смирява характера"

• "волята е много без съмнение, ала не всичко, волята е само инструмент, който поставя човек в досег с нещата, към волята трябва да се прибавят и други заслуги"

• "- Мислите ли, че вече са изчезнали рицарските правила в морето?

   - Казвам го с много болка, но мисля, че да, модерните навигационни уреди нямат чувства и променят човека, който в стремежа си да идеализира инструмента и да бърка техниката с духа, е абдикирал от господството над волята. А без воля, дон Леандро, нито се поддържат достойнството и изискаността, нито се спасяват корабокрушенци."

 • "грижата за собствената кожа отклонява човека от пътя към триумфа"

• "ако човек се подчини на наредбите и остави забранените средства, това е знак, че е готов да умре всеки момент, защото вече нищо не го интересува, ама нищичко"

• "това човек да е свикнал да губи дава много сили"

• "щастието не може да се съзерцава с чужди очи, опитай се да гледаш жадно както живота, така и смъртта, и така ще понасяш по-леко страданието"

• "- Вие знаете ли дали надеждата е толкова горчив лек, колкото алоето?

   - Толкова или повече, зависи от гледната точка, но понякога още по-горчив лек може да е примирението, този цяр за нещастието на бедния."

• "най-трудното е семействата да не се разпиляват и хората да не умират далеч от мястото, на което са дошли на този свят"

• "трябва много да се внимава, защото който яде доверчиво, сере гневливо и после става по-лошо"

• "аз не противореча никому, защото вече съм си взел поука"

• "животът няма нито начало, нито край, защото когато едни умират, други се раждат, а животът е винаги един и същ"

Публикувана в Дневник

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2020 Таня Славова