Твърда синя корица, черна обложка и деликатно щрихован пумпал. Пумпалът на времето, както скоро ще стане ясно, се завърта, за да ме хвърли в смразяващ пролог с тежък криминален случай, стереотип на родната действителност. Бързо преминавам през местопрестъплението, за да вляза с тихи стъпки, още преди зазоряване, в дома на Дамян и неговата избраница Таня.
Следващите страници ме отвеждат в зората на тяхното познанство и отвъд, за да науча какви са главните герои и заедно, и поотделно. Те са познати образи от нашето съвремие. Дамян е млад, привлекателен софиянец, сравнително добре уреден, получил наготово живота си в столицата. Таня е здравословно амбициозно момиче, израснало на село, за която борбата за големия град е въпрос на оцеляване.Така казано може да прозвучи порочно, но в действителност това е бленуваната връзка – красива, дълбока и... истинска, както я определя самата Таня.
Но какво става, когато мечтата се сбъдне, когато се превърне в ежедневие, а реалността вземе превес? Има ли една двойка бъдеще сред битовите несрети? Колко важен е материалният успех на мъжа за жената до него? А за самия мъж? Може ли любовта да се превърне в товар?
Следва въздълго зацикляне в разсъждения по тези въпроси. Затворен най-вече във вътрешните терзания на главния герой, сюжетът се отпушва след стотната страница с неговото заминаване на гурбет, когато Дамян заживява в Германия, а Таня без Дамян. Той е там уж заради любимата, но новият му живот като че ли донася ненавист към нея, прозира комплекс за малоценност, а от миналото му изплува ключов детайл, издаващ слабохарактерност. Все пак, той постига жадувания материален успех в чужбина, но дали жената, за която уж заминава, го чака на мястото, където я е оставил?
Заглавието "Затворен в теб" перфектно предава усещането и атмосферата на романа – в лишените от диалози пасажи липсва динамика. Те обаче ни потапят в душите на самите герои. Вътре в Дамян, вътре в Таня, Жулиета, Надя – харесва ми как отделните глави отразяват историята от различните гледни точки.
Романът започва бавно и колелото на сюжета се завърта мъчно, върви мудно. На места изпитвам нуждата от допълнително шлифоване на изказа и редакторска намеса, тук-там забелязвам коректорски пропуски.
Постепенно обаче настъпва качествена градация и книгата се изгражда все по-пълноценно, свободно и смело в хода на повествованието, за да достигне до един удовлетворяващо засукан финал. "Затворен в теб" от Йова Станкова, Издателство "Черно фламинго", 2021 г., в никакъв случай няма да се хареса на читатели, които търсят динамика или различен от познатия ни свят, но ако дълбокото потапяне в душевността на героите и проблемите на реалността, в която живеем, ви вълнуват, то това е вашият роман.

С благодарност към автора и издателството за предоставения екземпляр!

• "Но съдбата не може да бъде спряна. Решенията не могат да бъдат вечно отлагани, ако сам не ги вземеш, то някой друг ще ги вземе вместо теб и те няма да са в твоя полза."

• "Но това, което другите нямаха, а Таня имаше в изобилие, бяха амбицията и упоритостта, каквито може да има само някой, който няма друг избор."

• "Всяка мечта е завинаги, като че ли след нея няма нищо, никой не планира за след мечтата, защото мечтата е толкова сладка и невероятна, че не смееш да погледнеш след нея, там, където е отвъд сбъдването на мечтите."

Щастлив или не, животът трябва да е интересен и пълен с приключения, но по-добре да е щастлив.

"Живей щастливо!" от Мария Келберт, позната още като Мария Станкова, попадна в ръцете ми по случайност. Щастлива или не, предстои да разберем. Ако изборът се беше паднал на мен, вероятно нямаше да се спра на червената корица, защото това съвсем не е моя цвят, нищо че имам страшен фетиш към "ъндърграунд" стени като тази тук. Не мога да отрека обаче, че решението на художника Иво Рафаилов, както впоследствие ще се окаже, е крайно подходящ. Издателството е "Колибри", а годината е 2022.
Както бързо научавам, в малко над 200 страници Мария Келберт е събрала 2 новели и няколко разказа. Доволно потривам ръце и захапвам по ред на появяване. Първата история, под заглавието "Радостта от живота", е новела с бързо, неочаквано и любопитно развитие. Напоена с хумор, тя е леко и непретенциозно четиво, с приятна интрига, динамика и обрати. Повествованието е деструктурирано с отклонения, запознаващи ни по-детайлно с ключовите герои и миналото им, оказало въздействие върху настоящето, сред които емблематичните Цецилия Мюлер, Агнешка и Елена Розенбаум. Развитието на сюжета е непридвидимо, а накрая то бива увенчано от нещо като дълъг финал с неочакван обрат, който държи читателя в напрежение за края, а той е идеално удовлетворяващ в духа на цялата новела.
Втората история далеч не е толкова хумористична, но отново не липсват авторови забежки, които да разведрят криминалния случай. Сюжетът на "Проститутката с дървения крак" е по-заплетен, а героите ми дават повод лесно да му поставя клеймото "италианска афера". Чудати образи има и тук, като топ персонажът в това отношение е злобното джудже Родригес Антонио – ще го обикнете скоропостижно, сигурна съм. Финалът, който ще го прочетете още в началото, не е нищо особено, но историята е приятна и повествованието – увлекателно.
Очарована от двете новели, приятните впечатления бързо рухват с последвалите разкази. Зад заглавията "Психеделично", "Клубът на анонимните ексхибиционисти" и "Радостта от секса" не неочаквано не откривам нищо като за мен. Все пак, не всички 10 разказа ме отчайват напълно, но житейските истории в тях далеч не успяват да ме привлекат така, както тези по-рано. Тях обаче си ги бива и ги препоръчвам на всеки, който желае да разведри читателските си приключения с криминални истории, пивък авторов стил и доза хумор.

• „От дядо си знаеше, че жените винаги имат право и не е добре за здравето да се спори с тях."

• „Роднините се събират заедно, когато има безплатна храна. В останалите случаи избягват старателно роднинските си връзки."

• „Взаимната изгода създава приятелство."